Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.12.2014 04:33 - Ч Н Г! КЪМ ТУРИСТИТЕ ОТ БЛОГ. БГ - ЕДИН ПОНОРОВ ПОЗДРАВ ОТ МЕН!
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 9511 Коментари: 4 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

   От Лос Анжелес - още един поздрав към туристите по случай Новата 2015 година    с пожелание не само туристите, но и хората да проходят по горите, 
    Вазов е бил турист и през лятото е ходел по планините, но с водач и на кон. Веднаж в гората над с. Бов го срещат конни стражари. Предупреждават го, че в района са се появили разбойници, да се пази. Той обаче отговаря на стражарчетата така:

      Разбойници не ходят по горите,
      в горите и по планините,
      Те другаде свободни ходят,
      но Вие тях ги не ловите!

      Дали Дядо Вазов не е имал предвид организираната престъпност по населените места с чадър от парламента още тогава?

      Който не притежава необходимата понорова култура, която се придобива при ходенето по горите, в поздрава ми в снимки ще намери нещо интересно по тази тема.

      ЧНГ 2015 !

image

Тази планина под мен има пропастни пещери, уврази, понори, въртопи, текат подземни реки.

image

                       Който разбира от понори, ще различи на снимката два.
 image

        На горната и на долната снимка има един двоен понор, наречен Перинеума заради тънката скална разделителна преграда между отворите му. В единия му отвор - продълговат, широк и не много опасен зд спускане ще слеза и ще направя снимки. Другият отвор е тесен и много страмен, в него могат да се спускат само алпинисти. И от двата отвора бучи вода.

image



image

Аз вече съм долу при водата. Страшничко си е.

image



image



image

            Следващите снимки са при излизането ми от отвора /пещерата с водопада/

image



image

            Тук се вижда как реката по подземен път се отправя под планината.

image



image

                              Отново съм на земята, вижда се нов понор.

image

Понор, който поема само високи води през пролетта или след дъжд.

image

                                  Два понора, в готовност да поемат високите води.

image

Понор, в който влиза и тръгва под земята доста голяма река.

image



image

         Понорова река, оправила се към предназначената за нея скална дупка.

image

                                                                 Друг тип понор

image

На горната и долната снимка - рекички, отправили се към скалните си дупки в карста.

image



image

                                         В ляво какъв голям понор има!

image

Тук понорът е точно пред мен. Интересното е, че в тях няма паднали животни, защото те живеят тук, познават ги и се пазят да не пропаднат в някоя дупка.

    ЧЕСТИТА НОВАТА 2015 ГОДИНА! В Лос Анжелес таквиз красоти нема, е па нема!!!



Гласувай:
7



1. mt46 - ЧНГ! Поздрави!...
31.12.2014 11:21
Хайдути
Иван Вазов



Стражари конни в планината

стигнаха ме и ми явиха:

„Пази си джеба и главата —

разбойници се тук укриха.



Разбойници ний гоним люти!“

„Приятели — казах им тамо, —

кажете: гониме хайдути —

в гори хайдути има само.



Нещастните, и те се чуват!

Аз даже ги почитам малко:

те кожа и живот рискуват

за своето коматче жалко.



Разбойниците тук не бродят —

в горите и във планините:

те другаде свободни ходят,

но вие тях ги не ловите.“



Юли, връх Ветриловата воденица

"Скитнишки песни" (1899)
цитирай
2. mt46 - Вазов е народен и природен поет...
31.12.2014 11:28

Молитва в планината
Иван Вазов

Станах жив, бодър. Гледам: слънце

на планина златеше връха.

В букака тъмни чувам звънци;

прохлада утренна ми лъха.



На двора неми в тишината

кристален чучур пей гръмливо;

с антична скуфа на главата

игумен крачи мълчаливо.



- Добрутро, отче Филотее!

- Къде така - с божата воля?

- В душата ми нещо сладко пее:

отивам богу да се моля.



Отвън излязох, на посока,

пустинята планинска фанах.

Там, върху канара висока,

един с природата останах.



И в божий храм неръкотворни,

пред туй величье чародейно,

пред тоя мир светлив, просторни -

коленичих благоговейно.



И дълги, дълги там минути

молих се, в вдъхновенье нямо,

слова дълбоки и нечути

устата ми шептяха тамо.



И бога сещах, виждах ясно

в небето, в слънцето заристо,

във мирозданьето прекрасно,

във всеки дъх, шум, шар и листо.



Навред той беше - вред изправен:

в душа ми тъмна и в ефира,

премъдър, вездесъщ и славен,

разлян в живота на всемира.



И той ме чуйше - ази знаех -

и мойте болки, скръб, съмненье

и сълзи, що в душа си таех,

приимаше с благоволенье.



Усетих неговата благост

и мир в сърце си облекчено,

изпитах чиста, светла драгост,

като създанье обновено.



Върнах се в двора тих и неми.

Игуменът сърдит се види

и каза ми: - От толкоз време

отключих храма - де отиде?
цитирай
3. mt46 - ...
31.12.2014 11:44
Екът на Лакатнишките канари
ИВАН ВАЗОВ

Et une voix sortit de l’ombre et dit: Non!
V. Hugo



Отзивчивий гранит беседва с мен.

Веднъж викнах - в един горчиви час:

"Аз сам съм пак! Се сам! Скали, кат вас,

в пустиня съм!... Ох, туй усамотенье

до края ли ще ме дружи - всегда?"

Скалата рече: - Да!



"Познах живота аз... Душа усърна

на грижи, скръб, измами в вечен плян.

Мечта подир мечта и блян по блян

разсяха се... О, няма пак да зърна

на младостта си светлите дене!"

Скалата рече: - Не!



"Аз висоти стигнах - и в бури влезнах,

аз славата вкусих - и злъчка пих,

от гневний зъб на завистта патих,

из боя горд, но с рани зли излезнах -

злокобна мойта е била звезда!"

Скалата рече: - Да!



"Аз работих и сях, пях с вяра жежка

във чест, в добро, във правда, но съзрях

море злини, срамът на трон видях.

О, камък, дай ми твоята мъртвешка

коравост - да не чувствувам поне!"

Скалата рече: - Не!



Кога умра - туй сърце ще немее!

Тогаз дано друг песник вдъхновен,

на нов век син, и по-честит от мен,

триумфа на Доброто да възпее

и края на неправди и вражди!



Гранит, мълчиш! Защо не казваш: Да?



Станция Лакатник
цитирай
4. planinitenabulgaria - На Марин Тачков:
31.12.2014 18:05
Само поет може да напише такъв "коментар"!!!

Вазов е един от духовните ми отци. Когато срещна в планината паметна плоча, че това място е било посетено от Вазов, аз благодаря на Господа, че ни е дарил с този велик човек в такъв важен момент, когато Българиия бива освободена от турското иго. Той живее и в трагичното време за България - Балканските войни и Междусъюзническата, ПСВ и нейните "договори". Пред очите ми в момента изникват две картини - едната на Алабак, където има паметна плоча с лика на Вазов и до него лика на Алеко Константинов. Другата - на Залъмово кладенче над Сопот, покрай което бягат от турците сопотчани по време на войната. То е с открадната плоча с лика на Вазов, която бе оот бронз.
ЧНГ ! На Теб - вдъхновение и нови стихоове!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12180104
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031