С посвещение на г/жа Зденка Тодорова  

  Както има между нас и Сърбия оброци, разделени с граница, села, разделени с граница, така има и пътища между роднини в населени места, прекъснати от граници. Това са римски пътища, строени преди 2000 години.По тях в планината са навлезли първите заселници, те се ползват до днес. Това е показателно, че такива идиоти, - да преградят с държавна граница път между роднини до 1919 г. не е имало на света. Писал съм за местността СлавчЕто, сега ще пиша за местността Каца камък. Това е една седловина, в близост до която има скали, наподобяващи огромни и по-малки каци. Това е дало името й, за краткост наричано от хората Кацата.
      Жестока е историята на българските села от двете страни на Балкана в участъка от  вр. Сребрен до вр. Миджур през изминалите столетия. Турско иго, после освобождаване на част от българите при настъплението на австрийските войски след отблъскването на турците от Виена и Кандия, Чипровско въстание поради подвеждане на хората през това размирно време, жестокотото избиване на мъжете от турците и бягството на чипровчани за да спасят живота си. После Сръбско-българска война - подло нападение от страна на Сърбия, подучена от Англия, която е съперник в колонизирането на Русия,-наш освободител, за  да откъсне от новата ни Родина територии. Следва Балканска война, Междусъюзническа война, Първа световна война и позорният за нас Ньойски "договор", който откъсва големи части от територята ни и ги придава /и/ към Тройното кралство /Словения, Хърватия и Сърбия/. 120000 българи са отделени от Родината си с граница и так са направени заточеници в собствените си домове. Те дори нямат право да посещават роднините си, намиращи са от другата страна на Балкана или на другия бряг на реката, защото от там минава границата. Посочвам селата Петачинци и Долно Невля, Врабча. За да могат да се виждат някак роднините от двете стрени на границата са ползвани различини поводи - напр. събор на оброка на някой светия на определена дата, а след развода между Сталин и Тито и тези възможности намаляха и бяха заменени с политпростотии, но и това е нещо за разделените роднини от несправедливата граница.Ето един пример:
    На седловината Кацата титовите комунисти направиха паметник на убитите от немците и бугарските фашисти титови партизани. Българските фашисти сигурно са направили някаква грешка, защото - съдейки от имената на паметника - само  българи са били избивани.  Веднаж в годината ставаше честване при този паметник и това бе повод за среща между роднините. Горе има в полукърг нещо като амфитетър с едно централно място за орална изява към седящоте по бетонните пейки, от което партийните секретари са правели звуци към жадните за тяхното слово и правда роднини от двете страни на границата. Всичко обаче се променя. Българите под натиска за сърбизация и останали в планинския капан , който съм описал внече в блога си, след прекъсване на живителната им връзкас Годеч започнаха да намаляват и от 120000 днес са само 18000. Нашите партлидери правеха големи планове във връзка с тези срещи, ще ги опиша. Краят на това нещо турна клеонът на Брежнев от 1976 г. Мина мрежата, забраниха срещите горе. И как не, ще вземе някой гедерманец да избяга.
   Започвам с пътя към Кацата от към нашата страна:
   Пътят започва от към с. Дива Слатина, върви по една долина и достига уширението й, което е уникално - то наподобява фуния с наклон на стръмните места около 45 градуса. Римски път идва от селото, после върти по левия край на фунията и изскача на Кацата. Тзи път не става за каруци,  защото е тесен, стратегически, а само за стада, за пешаци и коне. Долу в дъното на фунията направиха сгради, където вечерта да се събрат хората от селата от нашата страна на Балкана - Дива Слатина, Говежда, Дълги дел, Копиловци, Чипровци и Мартиново, но и другите по-към полето села. Заради граничарите и изсичането на горите се построи и втори път, и той на основата на римско трасе, който излиза на около км. в ляво от Кацата . От там граничари напавиха път за УАЗ-ките до Кацата. Днес тези пътища са трудно откриваеми, а римският път през фунията може да го намери човек само ако по- умен, не  зам от кого ,може би от Делян Пеевски. Аз не мога, но съм ползвал този път преди около 25 години в горната му част.   От страната на  Западните покрайнини достигането на Кацата е по-леко. Цитарм селата там, с роднини отсам - Йеловица, Бърлог, Дойкинци, Височка Ржана, Ръсовци, Изатовци, Росомач, Славиня, Сенокос, Бракьовци.
    От с. Височка Ржана идва първокласен римски път, който ще покажа на снимките. В местността Врелото той се разделя по долините на реките Дойкинска и Йеловишка. Тези пътища тук са като мрежа, в блога си само от тези две долини съм описал поне 10 отклонения от тях. По р..Йеловишка е и мало база на римляните, където се предполага че са ковали разни предмети от желязо. По река  Дойкинска пък е имало римски гарнизон, базиран там целогодишно. Но защо са строени толкова много пътища, може би само цитираният от мен /най-умен от всички/ може да обЯсни. 
   Главният римски път покрай р. Йеловишка продължава по долината й. Той е бил ползван от хората да достигат до Кацата, но после е изоставен и е направено ново шосе с отклонение от него за нуждите на граничарите и вероятно за строителството на този паметник. Така римският път достига много стръмен скат, криволиците на който вече са непроходими от подраст . Това е едно от най-дивите и страшни места, които съм посещавал. Този  път има и разклонение в ляво - стратегически римски път в една букова гора, който може да се ползва. Гората обаче е толкова страшна, че не смея да премина през нея до Кацата. Страхувам се от среща с мечок, който няма да ме пита що диря в неговата гора, а ще ми перне една лапа и ще ме свърши.
   Новото шосе, строено по времето на титова Югославия достига без проблем седловината, но разстоянието от местността Врелото, където са се събирали хората до тук е към 12-14 км, а денивилацията - 700-800 м. П отова шосе който е можел да ходи е ходел, кой на кон, възрастните в каруци - така едната половина от роднините е отивала да види другата зад границата. Разстоянието от с. Дива Слантина до тук е същото, но денивелацията е още по-голяма. Кръвта вода не става, хората са искали да се видят, а е имало и такива, които са предчувствали, че тази среща с роднините отвъд вероятно ще е последната с тях.
   Да благодарим за това - затриването на такава красива част на България и отписването на 120000 българи от България на Ньойските педераси,но и на здравата дружба между нашата и сръбската мафия. Скоро ще пиша постинг за кандидатстването на Сърбия за ЕС и ще посоча доказателство за тази вечна дружба, станала възможна благодарение на заразата на двете страни с вируса  на Маркс.





Първостепенен римски път с широчина 350 см. Той се състои от
три слоя - най-долният е от много едри камъни, следва слой с
по-дребни, но те се вбиват между по-големите и правят нещо като
напрагната конструкция. Следва обаче и трети слой камъни,
тези, които се виждат. Те се вбиват във втория слой камъни, но между
тях се набиват и други, още по-малки. Така горният слой става
нещо хомогенно, с кирка не може да се извади камък от него.
   Има и второстепенни римски пътища, направени само от два слоя,
има и третостепенни, наппавени само от един слой камъни, но много
едри и с плоската страна от горе. Между тях са стратегическите
с широчина 80 см.Има и магистрали, наппр. тази покрай р. Височица ,
тя преминава през с. Беренде-извор, такъв широк път има в Родопите
при с. Биволяне. Тези "магистрали" са широки над 4 м.







                     Копрен /втора кота/, видян от Горско стопанство Йеловица.
                     Изглежда близо, но трябват 4-5 часа за достигането му.



                                 По пътя за Копрен



Следващите снимки са направени по долината на р. Йеловиица.



Римски път с приватизирани камъни. Големите - трудно е са крадат
таквиз тежки ппредмени, да си останат.



Този рид се отделя от вр. Вражата глави и е по-висок от централното било на Балкана.



Река Йеловица е много буйна река. Големината й е колкото на нашата река Тъжа.















                                        Водопади по река Йеловица



























                                        Един отровен паяк







                                    Тук са живяли българи....



Римски път с приватизирани камъни от заселилите се тук.















             В ляво на този огромен /!!!/ масив е с. Гостуша, отзад е с. Топли дол.



























                                        Обраснала със здравец жаба?



























Копрен отново се показва, но остава далеч, в небесата...











                                     Първият връх на огромния рид Понора



                     Алпийската част на планината изглежда все по-близо.



           На тази и следващите три снимки показвам скатове на рида Понора















                                           Алпийската част на планината















             Доста голяма височина съм достигнал, поне 1700 м. н. в.







Буковата гора свъшва, имало е пасище над нея. То е изоставено, обрастнало е с хвойна. Между хвойната има смърчови издънки, които ще изместят хвойната. А горе при бурите ще останат само скалите с лишеите по тях и едни много едри паяци, които си плетат паяжините мужду камъните.



            Една от Каците. Тук ги има много. Значи - достигнал съм седловината.



Останки от титовия паметник, ползван като повод де се виждат тук веднаж в годината роднините от двете страни на границата. Седнали на каменните скамейки, роднините са слушали може би речи на Тито, на Правешката Тиква. Книжките на Мао Цзе Дун по това време ги четяха на албанците.



                           И имената върху паметната плоча вече не се четат



Това е едно от Каците, на долните снимки има елементи от нея. Най-голямата Каца е горе на билото, тя се вижда от двете страни на Балкана. Върху нея има гранична пирамида.











Стратегически римски път, преминаваж под масива на Копрен
от южната му страна, широк само 80 см. Напочням, строен преди
2000 години.







          Аз съм на билото с Каците, те са зад мен и върху тях лежи мъгла.



Тази снимка е много важна. Вижда се река, която "пропада".
Това е ридът Понор. Такива реки има доста, на всичките
водата преминава по водземен път, но на едно място
има прозорец да се види.



                  Корудере - понорово суходолие като в Северен Пирин



                                                         Шеги на карста

Македонците идваха пеша и с магарета ...

По едно време забогатяха в СФРЮ.

Ние ходехме с москвичи и трабанти. Или пеша.

Проклета граница.