Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2014 04:55 - ПО ЕДИН ОТ ПЪТИЩАТА, ПРЕГРАДЕНИ С ГРАНИЦА...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 8241 Коментари: 2 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                    С посвещение на г/жа Зденка Тодорова  

  Както има между нас и Сърбия оброци, разделени с граница, села, разделени с граница, така има и пътища между роднини в населени места, прекъснати от граници. Това са римски пътища, строени преди 2000 години.По тях в планината са навлезли първите заселници, те се ползват до днес. Това е показателно, че такива идиоти, - да преградят с държавна граница път между роднини до 1919 г. не е имало на света. Писал съм за местността СлавчЕто, сега ще пиша за местността Каца камък. Това е една седловина, в близост до която има скали, наподобяващи огромни и по-малки каци. Това е дало името й, за краткост наричано от хората Кацата.
      Жестока е историята на българските села от двете страни на Балкана в участъка от  вр. Сребрен до вр. Миджур през изминалите столетия. Турско иго, после освобождаване на част от българите при настъплението на австрийските войски след отблъскването на турците от Виена и Кандия, Чипровско въстание поради подвеждане на хората през това размирно време, жестокотото избиване на мъжете от турците и бягството на чипровчани за да спасят живота си. После Сръбско-българска война - подло нападение от страна на Сърбия, подучена от Англия, която е съперник в колонизирането на Русия,-наш освободител, за  да откъсне от новата ни Родина територии. Следва Балканска война, Междусъюзническа война, Първа световна война и позорният за нас Ньойски "договор", който откъсва големи части от територята ни и ги придава /и/ към Тройното кралство /Словения, Хърватия и Сърбия/. 120000 българи са отделени от Родината си с граница и так са направени заточеници в собствените си домове. Те дори нямат право да посещават роднините си, намиращи са от другата страна на Балкана или на другия бряг на реката, защото от там минава границата. Посочвам селата Петачинци и Долно Невля, Врабча. За да могат да се виждат някак роднините от двете стрени на границата са ползвани различини поводи - напр. събор на оброка на някой светия на определена дата, а след развода между Сталин и Тито и тези възможности намаляха и бяха заменени с политпростотии, но и това е нещо за разделените роднини от несправедливата граница.Ето един пример:
    На седловината Кацата титовите комунисти направиха паметник на убитите от немците и бугарските фашисти титови партизани. Българските фашисти сигурно са направили някаква грешка, защото - съдейки от имената на паметника - само  българи са били избивани.  Веднаж в годината ставаше честване при този паметник и това бе повод за среща между роднините. Горе има в полукърг нещо като амфитетър с едно централно място за орална изява към седящоте по бетонните пейки, от което партийните секретари са правели звуци към жадните за тяхното слово и правда роднини от двете страни на границата. Всичко обаче се променя. Българите под натиска за сърбизация и останали в планинския капан , който съм описал внече в блога си, след прекъсване на живителната им връзкас Годеч започнаха да намаляват и от 120000 днес са само 18000. Нашите партлидери правеха големи планове във връзка с тези срещи, ще ги опиша. Краят на това нещо турна клеонът на Брежнев от 1976 г. Мина мрежата, забраниха срещите горе. И как не, ще вземе някой гедерманец да избяга.
   Започвам с пътя към Кацата от към нашата страна:
   Пътят започва от към с. Дива Слатина, върви по една долина и достига уширението й, което е уникално - то наподобява фуния с наклон на стръмните места около 45 градуса. Римски път идва от селото, после върти по левия край на фунията и изскача на Кацата. Тзи път не става за каруци,  защото е тесен, стратегически, а само за стада, за пешаци и коне. Долу в дъното на фунията направиха сгради, където вечерта да се събрат хората от селата от нашата страна на Балкана - Дива Слатина, Говежда, Дълги дел, Копиловци, Чипровци и Мартиново, но и другите по-към полето села. Заради граничарите и изсичането на горите се построи и втори път, и той на основата на римско трасе, който излиза на около км. в ляво от Кацата . От там граничари напавиха път за УАЗ-ките до Кацата. Днес тези пътища са трудно откриваеми, а римският път през фунията може да го намери човек само ако по- умен, не  зам от кого ,може би от Делян Пеевски. Аз не мога, но съм ползвал този път преди около 25 години в горната му част.   От страната на  Западните покрайнини достигането на Кацата е по-леко. Цитарм селата там, с роднини отсам - Йеловица, Бърлог, Дойкинци, Височка Ржана, Ръсовци, Изатовци, Росомач, Славиня, Сенокос, Бракьовци.
    От с. Височка Ржана идва първокласен римски път, който ще покажа на снимките. В местността Врелото той се разделя по долините на реките Дойкинска и Йеловишка. Тези пътища тук са като мрежа, в блога си само от тези две долини съм описал поне 10 отклонения от тях. По р..Йеловишка е и мало база на римляните, където се предполага че са ковали разни предмети от желязо. По река  Дойкинска пък е имало римски гарнизон, базиран там целогодишно. Но защо са строени толкова много пътища, може би само цитираният от мен /най-умен от всички/ може да обЯсни. 
   Главният римски път покрай р. Йеловишка продължава по долината й. Той е бил ползван от хората да достигат до Кацата, но после е изоставен и е направено ново шосе с отклонение от него за нуждите на граничарите и вероятно за строителството на този паметник. Така римският път достига много стръмен скат, криволиците на който вече са непроходими от подраст . Това е едно от най-дивите и страшни места, които съм посещавал. Този  път има и разклонение в ляво - стратегически римски път в една букова гора, който може да се ползва. Гората обаче е толкова страшна, че не смея да премина през нея до Кацата. Страхувам се от среща с мечок, който няма да ме пита що диря в неговата гора, а ще ми перне една лапа и ще ме свърши.
   Новото шосе, строено по времето на титова Югославия достига без проблем седловината, но разстоянието от местността Врелото, където са се събирали хората до тук е към 12-14 км, а денивилацията - 700-800 м. П отова шосе който е можел да ходи е ходел, кой на кон, възрастните в каруци - така едната половина от роднините е отивала да види другата зад границата. Разстоянието от с. Дива Слантина до тук е същото, но денивелацията е още по-голяма. Кръвта вода не става, хората са искали да се видят, а е имало и такива, които са предчувствали, че тази среща с роднините отвъд вероятно ще е последната с тях.
   Да благодарим за това - затриването на такава красива част на България и отписването на 120000 българи от България на Ньойските педераси,но и на здравата дружба между нашата и сръбската мафия. Скоро ще пиша постинг за кандидатстването на Сърбия за ЕС и ще посоча доказателство за тази вечна дружба, станала възможна благодарение на заразата на двете страни с вируса  на Маркс.



image

Първостепенен римски път с широчина 350 см. Той се състои от
три слоя - най-долният е от много едри камъни, следва слой с
по-дребни, но те се вбиват между по-големите и правят нещо като
напрагната конструкция. Следва обаче и трети слой камъни,
тези, които се виждат. Те се вбиват във втория слой камъни, но между
тях се набиват и други, още по-малки. Така горният слой става
нещо хомогенно, с кирка не може да се извади камък от него.
   Има и второстепенни римски пътища, направени само от два слоя,
има и третостепенни, наппавени само от един слой камъни, но много
едри и с плоската страна от горе. Между тях са стратегическите
с широчина 80 см.Има и магистрали, наппр. тази покрай р. Височица ,
тя преминава през с. Беренде-извор, такъв широк път има в Родопите
при с. Биволяне. Тези "магистрали" са широки над 4 м.

image



image

                     Копрен /втора кота/, видян от Горско стопанство Йеловица.
                     Изглежда близо, но трябват 4-5 часа за достигането му.

image

                                 По пътя за Копрен

image

Следващите снимки са направени по долината на р. Йеловиица.

image

Римски път с приватизирани камъни. Големите - трудно е са крадат
таквиз тежки ппредмени, да си останат.

image

Този рид се отделя от вр. Вражата глави и е по-висок от централното било на Балкана.

image

Река Йеловица е много буйна река. Големината й е колкото на нашата река Тъжа.

image



image



image



image

                                        Водопади по река Йеловица

image



image



image



image



image



image



image

                                        Един отровен паяк

image



image

                                    Тук са живяли българи....

image

Римски път с приватизирани камъни от заселилите се тук.

image



image



image



image

             В ляво на този огромен /!!!/ масив е с. Гостуша, отзад е с. Топли дол.

image



image



image



image



image



image



image

                                        Обраснала със здравец жаба?

image



image



image



image



image



image



image

Копрен отново се показва, но остава далеч, в небесата...

image



image



image

                                     Първият връх на огромния рид Понора

image

                     Алпийската част на планината изглежда все по-близо.

image

           На тази и следващите три снимки показвам скатове на рида Понора

image



image



image



image

                                           Алпийската част на планината

image



image



image



image

             Доста голяма височина съм достигнал, поне 1700 м. н. в.

image



image

Буковата гора свъшва, имало е пасище над нея. То е изоставено, обрастнало е с хвойна. Между хвойната има смърчови издънки, които ще изместят хвойната. А горе при бурите ще останат само скалите с лишеите по тях и едни много едри паяци, които си плетат паяжините мужду камъните.

image

            Една от Каците. Тук ги има много. Значи - достигнал съм седловината.

image

Останки от титовия паметник, ползван като повод де се виждат тук веднаж в годината роднините от двете страни на границата. Седнали на каменните скамейки, роднините са слушали може би речи на Тито, на Правешката Тиква. Книжките на Мао Цзе Дун по това време ги четяха на албанците.

image

                           И имената върху паметната плоча вече не се четат

image

Това е едно от Каците, на долните снимки има елементи от нея. Най-голямата Каца е горе на билото, тя се вижда от двете страни на Балкана. Върху нея има гранична пирамида.

image



image



image

Стратегически римски път, преминаваж под масива на Копрен
от южната му страна, широк само 80 см. Напочням, строен преди
2000 години.

image



image

          Аз съм на билото с Каците, те са зад мен и върху тях лежи мъгла.

image

Тази снимка е много важна. Вижда се река, която "пропада".
Това е ридът Понор. Такива реки има доста, на всичките
водата преминава по водземен път, но на едно място
има прозорец да се види.

image

                  Корудере - понорово суходолие като в Северен Пирин

image

                                                         Шеги на карста

image






Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Ходили сме на Славчето....
27.12.2014 14:07
Македонците идваха пеша и с магарета ...

По едно време забогатяха в СФРЮ.

Ние ходехме с москвичи и трабанти. Или пеша.

Проклета граница.
цитирай
2. planinitenabulgaria - СлавчЕто е седловина, която свързва село Извор,
27.12.2014 17:15
sande написа:
Македонците идваха пеша и с магарета ...

По едно време забогатяха в СФРЮ.

Ние ходехме с москвичи и трабанти. Или пеша.

където е най-голямата българска църква със селата Кобиляне и Уши. Там от двете страни на границата а чисти българи. Македонци в този район няма, те живеят на юг от с. Жеравино - отвъд планината Бясна Кобила.
А доколко има македонци - това е друга тема. Ако се държаха добре, щях да съм ходил и там. А те ми искат зелена карта, държат се на границата надменно.

Проклета граница.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5642204
Постинги: 2565
Коментари: 6162
Гласове: 13405
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930