Тази разходка в картини е само началото на прехода от с. Дойкинци към масива на вр. Копрен. Ползва се римски път, отклонен от главния от с. Дойкинци да с. Копиловци, където е колата ми има отклонение от нега на друг римски път, водещ към билото на огромния рид Понора. Разходката в снимки достига местността Клисурата и ще продължи в следващ постинг. За съжаление времето бе много топло и снимките не станаха добри заради маранята.
   Копрен е един от най-красивите дялове на Балкана и от север - от България и от юг - от Западните покрайнини. Височината му е към 2000 м. Напуснат е изцяло от юг, от север е с почти изцяло осечени от мутрите буки, някои даващи по 15-20 куб. м. дърва от една бука. От север този дял не е посещаван въпреки красотите си, между които изшилени скални върхове - Трите чуки, четирите си прекрасни водопада, наричани скоци, останки от римска инфраструктура, която тук е с най-голяма гъстота. От  юг изтичат две големи реки от Копрен, които се събират след с. Дойкинци в местността Врелото, което означава карстов извор. Този извор по дебит е като карстовия извор при Чепино.
 Между двете реки има ОГРОМЕН /!!!/ рид, наречен Понора. По надземен път реките от Копрен изтичат в тези две долини, а по подземен в един огромен понор, където през прозорец на пешера се вижда идващата от Копрен вода. Настръхвам, като си спомням в момента красотата на Понора, нещо уникално е.
   Уникална е и долината на река Дойкинска поради ридовете, които я заграждат. Единият се казва Пъклещица, само той е по-голям по площ от цялата Витоша. Скалите тук са червени заради медното си съдържание в тях и са изваяни с чудно красиви форми.
   Уникално тук е и нещо друго - какво представлява напуснатата от хората планина. Писал съм защо, напомням само, че в Западните покранини някога е имал 120000 българи, днес само 18000. Никой няма да се засели тук повече поради много трудните условия на живот. Това е и целта на сърбите, да се обезбългарят териториите ни, коити те държат незаконно и никога да не ни ги върнат. Така и вървят нещата, защото и ние не си ги искаме. За това трабвят държавници, а не балкански мафиоти, за които важни са печалбите, етносът няма никакво значение за интермафиотите.
   Изоставената от хората природа преминава през развитие, никак не желано от хората. Първо изчезват пасищата под пасищния бурен, хвойната. Тя отнема пашата на дивите животни, изпарява всяка капка вода. Всички благородни диви животни напускат тази джунгла и в нея се настаняват дивите свини и вълците, които гледат да отмъкнат болна свиня или малко свине. После между хвойната прораства смърч. Той в началото бива закрилян от бурите между нея, но после избуява над нея, задушава я и хвойновите масиви се превръщат в смърчови гори. По-издържливо дърво от смърча е може би само това на клека. Смърчът пуска нагре нови клони, останалите долу изсъхват, но си стоят на дървото. Джунглата е абсолютна, в нея има само тунели на свините, които те ползват за да се скрият в гората през деня.
   Към снимките, които могат да дадат допълнитерна информация към тази разходка ще поместя текст.





                                           Базата ми в местността "Две чесми"



Да тръгвам или да не тръгвам? Трябват ми 12 часа светло време,
денят сега е само 10 часа. Ще се справя, тръгвам!



                                                   Част от рида Понора



Нещо полезно за туристите - две карти, даващи малко информация за местността.







Една от напуснатите махали на Дойкинци. Тук в борба с тежките природни условия са живяли хората, но времето не е работело за тях. В годините на възхода на странатата ни след ПСВ, когато достигаме върха си през 1936 г. тези хора остават откъснати от родината си, подтискани от сърбите с асимилационни и други процеси.











Да си построиш къща и обори за животните с материали, които си намираш сам е по силите на изключително волеви и виждаши бъдещето си хора. На покрива има плочи с тегло по 200 кг, хората са си правили тухлите, от реката са влачили камъни. На всичко това Ньоския договор сложи кръст - ето резултатите от него през 2014 г.











Следват снимки от околността на махалата, в която снимах изоставените къщи.
 Хората са били обкръжени от всякъде с гора, пасищата им са били по високото.



















                                    Част от билото на могъщия рид Пъклещица























Лятото е преминало, тревата е узряла. Няма кой да я опасе или окоси. От към гората идва подраст и скоро това пасище ще се превърне първо в джунгла и после в гора.







      Всичките самолети, които летят тук много често излитат от летището на София.
      Този Еърбъс е презокеански.



















Връх Пъклещица. Той е над язовира Завойско езеро, а зад него е с. Пъклещица. В ляво от него има ждрело, в което и един камък не е откъртен или добавен. В това ждрело има скален манастирски комплекс. Монасите са се качвали с въжени стълби до пещерите, които са обитавали.



















На голия връх в ляво има въртоп като казан, заради който върхът е наречен Пъклещица.



                                             Връх Пъклещица



Това е донесен от п-в Таймир сорт борове, наречени лиственици.
През зимата иглите им падат.







                           Клонки на лиственица







                                     Напуснатата от хората мера на селото















Възлово място, тук се се събират два римски пътя, а от това място се отклонява стратегически римски път за Каца камък, широк само 80 см. Той е обрасъл и непроходим, а вие по Клисурата между уникални красоти - скали, водопади, които падат в скални цепнатини и изчезват.До тук се идва от с. Дойкинци, а от тук може да се слезе в местността Клисурата, където на една скала изобразени с каменорезба змия и кръст, до Понора, да се тръгне към Копрен, който е на три часа от тук по главния римски път.
  Ако някои посещават планината с джип, тук е мястото за лагера им. Наблизо има обилен карстов извор. От тази седловина се вижда голяма част от планината Видлич.







                      Поглед към вр. Копрен от долината на Клисурата.



Тези хвойни са просечени от пътища тук и там, и това е иднствината възможност да се изкачи вр. Копрен.

На долната снимка се вижда първият от петте върха с име Копрен, Малкият. В дясно от него са скалните образувания Копренската каменна сватба, Дупникамък и Кацакамък. Да се достигнат тези места през хвойната става все по-трудно.

Mnogo e krasivo,snimkite sa prekrasni

Благословена българска земя!

И като си помисля, как безбожно и душманскии е отрязана от България ... нямам думи!

В Афганистан има една граница, начертана от английския инженер Дюранд, която разделя страната на юг от Пущунистан - 2500 километра- от Херат до Пешавар на изток.
Нито едно афганистанско правителство не признало тази граница - линията Дюранд, от сто и повече години. Казват: когато ние отидем в Лондон и им теглим една такава граница, тогава ще признаем и тази на Дюранд!

Пущуните си я минават свободно и в двете посоки, в зависомост от пасищата. Въоръжени.