Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2014 21:54 - ИЗОСТАВЯНЕТО НА ПАСИЩАТА...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3261 Коментари: 3 Гласове:
29


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                      ИЗОСТАВЯНЕТО  НА  ПАСИЩАТА - 

                ФАКТОР  ЗА  ПРОМЕНИТЕ  В КЛИМАТА 

 

   Този проблем отдавна ме вълнува. Той започна след промените в страната ни във втората половина на ХХ век, а животът ми съвпада с този период. Промените обаче, сега наричани преход,  продължават и така ще бъде докато задкулисието управлява страната.   

    Равносметката ми не е оптимистична, защото скоро ще съм на 71, но аз присъствам активно /!!!/ сред природата на планините на България вече 64 години. Времето, което прекарвах там когато бе възможно ме превърна във войнстващ еколог и природозащитник. Аз не съм откъснал едно цвете, не съм сгазил и една мравка, ако съм я видял.  Природата ни наистина има нужда от активна защита – тя се руши все по-безогледно от хората, чиято ценностна система се опростачи до ниво примати. Поради това природната среда се ограбва безнаказано и с чадър над мутрите от парламента, като този грабеж тя няма да се възстанови и през годините на следващото поколение. Давам за пример изсичането на буковите и дъбови дървета. Буковото дърво е в силата си на 250 години, а дъбовото – над 300.

    Пазя в себе си един спомен от около 2005 г., когато по екопрограма се направи пътека от Чипровци до Чипровския скок /водопад/. При откриването на пътеката бяха дошли еколози, които поставиха на всички разклонения на пътеките табели с надписи да се опазва природата. Имаше снимки на диви животни, включително рис, който аз вече бях виждал. Имаше и една черно-бяла котка-лисица с толкова дълги крака, като да бе стъпила на кокили. И нея бях виждал да рови в една ливада. С помощта на тези дълги лапи тя изважда мишки от дупките им с дълбочина 25 см. Имаше и снимки на цветя от защитени видове, почти никое от тях не бях виждал. Но най-същественото за мен бе един доклад, разясняващ важното място на пасищата за климата. В доклада се призоваваше да се опазят пасищата, защото унищожаването им или смяната на статута им, напр. в хвойнови масиви и последващи иглолистни гори ще доведе до глобални промени в климата. За горите съм писал. Изсичането им намалява възможностите за влагозапасяване на почвата и причинява осушаване на планината. Поради това при дъждове и снеготопене се образуват порои, които причиняват ерозия и наводнения. Дъждове са валяли винаги, но такива наводнения никога не е имало, защото горите пазят нивите и населените места от стихията на водата, като я задържат и изпускат бавно. Причиняваща стихийни наводнения е природата в Източни Родопи - истинска полупустиня с много тънка почва или липсваща такава на места въобще. Ако не се овладее безогледната мутросеч на горите в полупустини ще се превърнат и другите ни планини. Голяма част от дивите животни мигрира или измила след унижощаването на горите, тяхната жизнена среда.

    Сега ообаче ще пиша за пасищата:

    По тази тема се бях размислил и аз от години, защото промените с пасищата се извършват пред очите ми. Поради това статията, набита на няколко кола с табелки преди десетина години отекна много силно в мен и сега си спомних за нея. Изводите ми за пасищата, до които бях стигнал ги видях систематизирани в доклада. При мен откъслечни, несистематизирани, в доклада - обосновано и със снимки. Да го бях снимал този доклад, сега щях да го поместя в оригинал, но тогава още нямах цифров фотоапарат, а при тежките ми преходи въобще не вземах такъв.

    Пасищата в страната ни в зависимост от надморската височина на планините са разположени на три височинни пояси – до 1200 м. н. в, от 1200 до 2000 и над 2000 м. н. в. Около 80% от тези пасища са във втория височинен пояс. Тези пасища не са естествени, защото се явяват в горския пояс. Те са  правени от хората, които са требели /требеш означава разчистване на гори, храсти, тръни/ големи райони в плинаната, за да ги превърнат в пасища за животните си. Тази дейност е извършена много отдавна, преди много стотици години, а може би и хиляди. После пасищата са били разширявани. Стотиците години от подмяната на гората с трева е довела до ново равновесие в природата -  това, при което живеем ние днес. Редовното пасене и косене на тревата, наторяването й от овце, коне, крави и диви животни е допринесло да се образува дълбок торфен пласт, оплетен с корени, който е хранителната среда за тревата и е наразрушим от силни дъждове и порои. Ако силна вода остърже някъде слой трева, от коренищата в торфа веднага пораства нова по начин, при който заздравява рана при наранена кожа. Тези пасища ообаче имат и друго предназначение – те акумулират дъждовната и снежната вода, която бавно се изтича от тях и подхранва с вода реките в някакъв цикъл, протичащ без големи отклонения. Днес не е така. Едва ли някой е прекарал толкова време сред природата, колкото аз, но обяснение за много неща нямам. Напр. има някъде вековна бука и под нея извор. Изворът „чучури” през цялата година, като променя дебита си, но не пресъхва. Мине мутробригада и отсече буката, защото е до пътя и е удобна за товарене с техника, разфасова я на метровици и я откарва в някой мутросклад за дърва за огрев. Изворът след отсичането на буката пресъхва! Давам пример с извора в Сирашката махала до Лакатник. Този обилен извор е станал причина преди стотици години да се основе махалата там, но пиянища от селото отсякоха буката за горене. Изворът пресъхна, малкото хора там останаха без вода и напуснаха махалата - друг водоизточник наблизо няма.

    Каква бе съдбата на пасищата до натрисането ни на болшевизЪма след повторното ни „освобождение” от маркспутинците?

   Аз помня тези години, защото съм роден в Калофер. В Балкана през лятото със стадата си идваха каракачани от Гърция. Това бе истински ритуал. Преди тях идваха хора, които да подготвят къщите, кошарите, мандрите, пътищата и пасищата след зимата за идващите стада. От Калофер се виждаха тук и там пушеци по планината от изгарянето на хвойнови гнезда, други пък те изкореняваха. Планината изглеждаше след тях като избръснато лице на мъж. Хоризонталните пътеки, наричани овчи, бяха почистени от сухите треви, кладенчетата и поилките бяха почиствани, подновявани. И стада с хиляди брава /един брав означава овца или овен/ идваха да пасат тук. А  покрай стадата овце имаше и крави, и коне, и магарета, които те развъждаха, в кошове на конете квичаха малки прасенца. По-късно от планината коне сваляха товари с масло и сирене за продажба, продаваха шилета, пастърма, луканки, кожи, вълна. Не чак така добре, но също добре изглеждаха и пасищата по другите части на Балкана, където нямаше каракачани около Калофер – като дете не ходех накъдето си поискам както сега.

   Така стана обаче, че ДС фана каракачаните, че са гръцки шпиони и затова идват със стадата си в България, а не заради пасищата по Балкана и ги скондапца. Иззе им животните, част от които минаха през кланиците, ненужните – хиляди коне – разстреляха, защото бяха заградени по горите без вода и трева и започнаха да умират. Истинска Катинска гора за конете е била гората над с. Жеравна, където са били заградени каракачанските коне от района. А каракачаните въдвориха на принудително местоживеене тук и там, най-вече по Сливенско, да не могат повече да шпионират в полза на Гърция. Това бе ужасен удар по планинската природа. Пътищата в планината – мвежду тях много римски пътища - се разрушиха, също и сградите на каракачаните, останки от които има до днес, пасищата се покриха с лапад и коприва, където лежаха овцете, после стана още по-страшно. Ливадите бяха нападнати от пасищния бурен, хвойната, който е неунищожим в рамките на един човешки живот при постоянна борба с него. Изпуснат от бутилката, той завладява и задушава пасищата. И вместо акумулатор на вода, пасищата се осушават, защото хвойната пие и изпарява водата под нея през цялата година денонощно. Хвойната има по-дълбоки корени от акацията. Планината под пояса с пасищата се осуши, реките станаха по-малки, изворите до каракачанските села пресъхнаха. Планината осиротя и опустя. Но не само това е промяната – тя започна да става непроходима от хвойната. В началото на малки, после на големи гнезда, тя постепенно обхваща цялото пасище и го изчезва като такова. Ако тук са живяли сърни, елени – за тях повече място няма - ни тревица, ни водица. За вълците и лисиците – също. В хвойната живеят и се плодят единствено дивите свини, които се хранят с кореноплодни и почти не пият вода. С надежда да намерят някоя умряла или болна свинкя около тях обикалят скитащи вълци, но нямат условия да останат трайно в тази хвойнова джунгла. Могат само да се скриват в нея, но ако не намират храна – изчезват. И се заселват трайно около селата, защото от там вече няма кой да ги прогони.

   Процесът на смяна на статута на пасищата не спира до тук. Между хвойната попадат семенца от смърчови дървета, носени от вятъра или изакани от птица, но не смляни в стомаха й. Те порастват изпод хвойната, която ги закриля като бебета от бурите, после излизат над нея и фукват. Израстнали близо едни до други, тези дървета са смърт за хвойната – засенчават я, изпиват й водата, провират си корените, които са хоризонтални и плитки под корените на хвойната, надигат ги и тя изсъхва. Но и изсъхнала тя остава в този вид 10-20 тодини. А смърчът расте,  расте, долните му клони опират във хвойната и умират, но не падат. И пасището, някога разчистено, преминало през етапа хвойна, сега се превръща в смърчова гора. Ако все пак през хвойната могат да преминат с голяма трудност животни, то в тази смърчово-хвойнова джунгла нищо не може да навлезе. Освен свините, които си правят пътеки във форма на тунели. Какво става обаче с водата, която пасището някога акумулираше – от нея не остава и капка , всичко се изпарява.

   Аз ще покажа снимки в блога си от такава еволюция, началото на която е съизмериво с един човешки живот.

   Този процес важи най-много за Балкана, но ще опиша с по няколко думи как той протича и в другите планини. Процесът в Балкана тече навсякъде, където е имало пасища – те умират под напора на пасищния бурен. Най-бурно протича той в участъка от вр. Орлов Камък до вр. Мазалат, включително и по ридовете с такава височина, на които също е имало пасища. А ридове такива има много, няколко от тях са по-големи по площ от Витоша. Ще дам пример с един огромен чал над с. Сенокос, който се вижда от вр. Сребърна глава. Този огромен чал ме плени някога с  размерите си, подържаното си пасище и стадата. Днес чалът е трагедияя – така е обрасъл в хвойна, че по него не може де се премине изобщо. Сега пресмятам, това се е случило за около 25 години. Пасището за хиляди овце с поточета някога, днес е непроходима джунгла. Свините там се чувстват вероятно най-сигурни и дават могъщи популации както циганите в изоставените от хората къщи по селата. Примери с обрастнали с хвойна предишни тучни пасища има много. Истината е доста тъжна – пасищата престават да бъдат такива. Промените, които тотално разрушиха стереотипа на живота на хората след внедряването на марксизЪма у нас и унищожиха българското село – основата на държавата ни – вкараха в бавна смърт и пасищата по планините.

   Този процес обхваща и пасищата с височина до 1200 м. н. в. Тук промените са други, а еволюцията им след напускането им от хората протича различно. По тях прорастват шипкови гнезда, които бързо ги покриват и за  разлика от хвойната, тук не могат да преминат и дивите свини. Освен шипки обаче по тези пасища растат и тръни, но пък измежду тях прорарстват дървета, които постепенно ще задушат и унищожат шипките, които ги прикриват от бурите докато излезат над тях. Тези дървета са широколистни. Има обаче и втори вариант – по пасищата прорастват трънки. По-непроходимо нещо от трънките няма. В тях има тунели-пътеки, през които навлизат да се крият през деня свини.

   В Родопите изоставените пасища се покриват направо с борове и така те се превръщат отново в борови гори, каквито са били някога. За разлика от другите планини, където дърветата се били изсечени, тук боровете са били опожарени.

   В Рила и Пирин процесите са други, но много бавни в сравнение с тези по Балкана. По тях са разчиствани предимно клекови масиви и ако бъдат напуснати пасищата, клековете отново ще се завърнат по местата, от които са били опожарени. За това ще се необходими поне пет века. Само че над пояса на клека, който е победил хвойната, тя се появява отново, защото е по-устойчива на суровите височинни условия. Но и за хвойната има предел – над 2500 м. н. в. тя отстъпва мястото си на алпийските пасища. Въвеждам уточнение – понятието алпийско пасище е това, което се надмира на по-голяма надморска височина от хвойната. Такива има само в Рила напр. Чалтъка и в Пирин, напр. Башмандра.

   Спомням си в момента за една своя борба с хвойни под вр. Копрен. Преодолях участък от около 100 м. с хвойни, чиито клони бяха дебели като ръката ми. По-жилаво и здраво дърво от хвойната сигурно няма. Измъкнах се, но с анорак и мобилен телефон по-малко. Час се борих с хвойната, час после почивах от този хвойнов пехливанлък. Ужасно беше.

   Връщам се на плакатите над Чипровци – да съхраним пасищата!?! Би било добре, но как? Това го правят в Алпите, но държавите имат възможности, защото съдиите, полицаите, министрите и другите не са крадци или организирани престъпници, а в планините им не върлуват примати, бракониери феодали или мутри. Опазването на природната среда, на хората от разбойници, това там се прави и затова тези страни са проспериращи. В Германия няма непипнтато кътче земя от човешка ръка, няма предприятие, което да не работи. Може би защото нямат по стотоци партии, домогващи се до властта за да крадат докато я изклатват. Точно това правят тук вече 70 години все едни и същи хора, затова и животът ни и природната ни среда са на един хал. Веднаж като ръководители, после като задкулисие и след това отново, но ще я бъде ли България така? С хора в няколко града, със страна, оставена на престъпниците и природа, разрушавана от бушоните на задкулисието,  има ли бъдеще едно такова образувание, наричащо се държава и членуващо в ЕС?

  Връщам се на пасищата, където те все още са се съхранили. В Беласица, в Западен и Централен Балкан, в Рила – има меса, където наклонът им е към 30 градуса спрямо вертикалатаа, но те са покрити с трева. Никакви дъждове или лавини не могат да разрушат тази тревна покривка, образувала се хиляди години. Прорасте ли над нея дърво, храст – лавините ще го обръснат до кожа, до тревата. Но пък колко неустойчива е тревната покривика на пасищата срещу гумите на АТВ-тата  кросовите мотори, кото рушат този хилядолетен шедьовър, пасищата, или срещу веригите на булдозерите, които правят пътища за бракониерите ловци и дървари. Така се нанасят рани по наклонените пасища, започва ерозия и се образуват поройни корита. И ерозията на пасището започва.

   Друга ековреда на пасищата нанася тяхното опожаряване с цел да бъдат изгорени старите треви. Покрай тях изгарят всички буболечки, мравки, змии и др. А те имат някакво Божие поръчение с присъствието си по пасищата. Този метод е все по-широко прилаган поради временното пребиваване на животните по пасищата и желанието на животновъдите да им оситурят свежа трева. Пасищата обаче са в равновесие с животниските видове, които обладават там, а след изгарянето им и унищожаването на тези видове животът там вече не е същият. Освен тревите, които имат дълбоки корени и не се унищожават изцяло от огъня, загива другата растителност – цветя, храсти. Пука му на пиянището, което гОри старата трева.

    Аз виждам само един ограничен законов начин да се помогне на пасищата, но той няма да ги спаси от промяната, която протича в тях - да се забрани законово пътуването по тях с кросови мотори, офроути и джипове, както и да прокарват временни пътища по тях, да се наказва като престъпление опожаряването на пасищата и да се приеме закон за опазване на горите от бракониери, като за това престъпление се въведе наказание до_животен затвор. Затова, че някой унищожава природата и на поколението след него наистина трябва да бъде осъждан до_животно. Лошото обаче е, че сега законодателите са заети спнещо много важно, най-важното нещо, търсят тевтерчето на Златанов. Ако го намерят и ако прочетат на спокойствие постинга ми, може и да ме послушат.

   Ако този процес на изчезването на пасищата продължи, а това със сигурност ще стане, след 20-30 години по Балкана ще може да се върви само по пътищата или през хвойната, където тя е разчистена. А това означава, че красотите му - напр. само по Северния и Южния Джендем той има около сто водопада – ще станат недостъпни. Пред погледа ми в момента е Пенчовското пръскало, което се вижда от х. Триглав. То и сега е труднодостъпно от хвойната, но диагнозата недостъпност ще го постигне много преди другите…




Гласувай:
29



1. sande - Човек напусне ли земята си, тя също го напуска. А небесата оттеглят благословията си ...
20.11.2014 13:46
Коста, в родното ми село Пастух, същото както и в Локорско и стотици други места, земята е изоставена. Причините са добре известни. Златна земя, хранила хората й векове. Тук са лъките на Струма, има и малки рекички, имаше десетки изворчета и кладенчета.

Избягаха хората - остаряха, измряха, избягаха кой накъдето очите му видят. Останаха като "транзитни пътници" 20 - 30 престарели хора.

Бързата, бистроструйна Струма продължава да дълбае коритото и да пее вечната си песен, нивите и пасищата млъкнаха. Там се разхощдат щурчета, скакалци, съсели, диви животни и птичета. Земята се превърна в целина, обрасла с повет и диви храсти.

Рекичките, изворчетата и кладенчетата се скриха, избягаха, все едно, че никога не ги е имало.

Какво може да кажем ние накрая?

Нищо не можем да кажем.

Това е.

Поздрави за великолепния постинг! Стига да има кой да чете.
цитирай
2. planinitenabulgaria - На Sande:
20.11.2014 23:35
Не става въпрос за напускане на земята, а за изгонването на хората от нея, както бе решено през 1895 г. на първия конгрес на
комунистическия интернационал. Последва възползване от жестокостта през 1905 г. в Русия, вкарването на агента на коментерна Ленин там с локомотив, победа на мафията във ВСВ, нацръкването на съветската система след Деветото тук, унищожаването на селото и ценностната ситема на бълтгарите, от което последва днешната приматизация, в която ще се удави страната...
цитирай
3. sande - И така може да се каже...
25.11.2014 20:02
Аз акцентгирам върху общочовешкия проблем, вечен, фундаментален, божествен: Природата също вижда какво става и си отмъщава. Тя има последната дума!

Поздрави, Коста!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12187766
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18321
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031