Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2014 21:52 - РЕКВИЕМ ЗА СЕЛО ЛОКОРСКО, СОФИЙСКО
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2929 Коментари: 1 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

          РЕКВИЕМ  ЗА  СЕЛО  ЛОКОРСКО, СОФИЙСКО

 

   Тенденцията да напускат хората селата и малките градове и да се преместват в големите се мултиплицира с всяка измината година. Най-съществените причини за това са известни:

-   липса на работни места в малките градове и селата и

    -   престъпността в тях, по-страшна е тази в селата, осъществявана предимно от циганите и толерирана от държавата в лицето на полицията и съда. Известно е защо, няма да го  повтарям.

    Ще дам примери с едно село, където пологжението е трагично и ще го подкрепя с още два подобни. Започвам със селото:

 

    Село Локорско, Софийско е едно от селата с възлюбена от мен околност. Много десетки пъти сам бил там, връщайки се от Ябланица, Огоя или Батулия, слизайки от билото на Голема планина или когато съм водел туристи. Върхови места за мен са една седловина, от която се вижда Ябланишкия Балкан и връх Локоорски, който е един истински пункт за разглеждане на Балкана, състоящ се тук от четири успоредни рида.

   Пазя емоционален спомен от околностите на с. Локорско, през които преди около 45 /ако не и 50!/ години за първи път посетих Големата планина. Тогава се изкачих на Локорския връх и макар всичко да ми бе непознато – не бях посетил нито една долина или рид тук! – аз тогава набелязах една туристическа програма, изпълнението на която ми отне десетина години. Пак по това време се изкачих и на с. Заселе, където възникна плана ми за програмата „Понор” Обединих двете програми, които нарикох „Искърски пролом 150”, упознах региона и описах в блога си територия от Балкана с площ над 2000 кв. км.

    Локорско по това време бе страхотно село. Градинките му, улиците му, кръчмите му, транспорта му – всичко бе отлично организирано и  подържано. И как не? Та от това село произлизат трима генерали в полицията и войската, братята на убития партизанин Димитър Тошков. Не съм убеден, че те също са били партизани, по-скоро са има брат партизанин. Писал съм в блога си това, което съм чувал за тях и което видях с очите си. В селото обаче имаше живот – кръчми, магазини, хора с ведро настроение и възможности, не знам от къде имаха толкова пари, но и връзки, защото тогава строителни материали нямаше, а навсякъде се строеше. Тогава израстнаха скъпи вили /на роднините на партизаните и ятаците може би/, кметството на селото набеляза линия – на виладжии да не се продават никакви места, за се съхрани в цялост облека на селото. Дали това обаче бе възможно след промените, които настъпиха след Деветото?

   Ще направя едно уточнение. В съзнанието на хората е втълпено, че Батулия е партизанско село и ако някой забрави името му казва, онуй, партизанкото село. Истината е, че Локолско е много по-партизанско село, ако по такъв оказател може да се правят сравнения.

   Първото нещо, което бе жестоко ударено в селото /б. м. изоставено/ бе църквата на селото. Кой би посмял да отиде на църква в партизанско село, където Евангелията от Библията бяха подменени със заветите на Гошо Мастиката. Не ми е ясно що се е случило на попа на селото, предполагам, но тогава църквата е била затворена до момента, когато се е разрушила и през падналите стени отново може да се влиза в нея. Днес тя е разруха, останали са малко стенописи по олтара. Старите ксаменни кръстове от гробищата са махнати и са сменени със социалистически символи. От старите кръстове са направени стъпала тук и там, но има и няколко останали, от които един е каменорезбен шедьовър. Добре, че комунистите тук не са ги потрошили както агентите на УДБА в Западните покрайнини.

   Промените в селото обаче са били неизбежни. Селото има прекрасна земя - полугорска, получерноземна, на нея всичко расте. Тя е била отнета от хората, а децата им са загубили живителната си връзка с нея. Селото има прекрасни ливади и гори, които са били одържавени. Тези два фактора са допринесли да започне да запада земедилието тук и животновъдството, които са били равностойни величини, гаранция за богато село. Летните къщи на хората по планината, наричани агъли, както и постоянно обитаваните опустяват. ТКЗС-то прави кошари в планината и къщи за овчарите, но това не трае дълго. Опустяха и те. Опустя планината като цяло. Животновъдството остана в планината зад Локорско - в Ябланица и Огоя, но и там западна, макар по-късно. Набезите на крадците на животни унищожиха този вековен поминък на хората в планината. Провалиха се и опитите да бъде напправен огромен животновъден комплекс в Локрско за 2000 крави.

   Друг проблем натисна селото във връзка със стоманеното сърце на Родината – МК Кремиковци. Мръсен въздух, цветни метали при дъжд върху нивите, разширяване на табаните /разкривката при рудодолива/ върху нивите на Локорско и ужасната гледка от тях. Въпреки това обаче нещата кретаха някак, малко ли партизани имаха локорчани по върховете на властта.

   Навъсеното всекидневие на селото се смени изведнаж с мрачно утро, което сега довършва селото след столетна история, започнала преди турското иго и достигнало възход по времето между двете войни. Поминък – никакъв. Връзките на поколението със земята и умението да работи с нея и животните бяха прекъснати. Младите хора вече се бяха преместили по София, където имаха апартаменти или къщи с дворове по кварталите Враждебна, Хаджи Димитър, Малашевци и дори направо в нивите при квартала Пет могили. Транспортът стана скъп, горивото също, връзките със селото ставаха все по-трудни. Превозвачите съкращаваха линиите, автобусите и маршрутките пътуват от време на време, а цената на билетите е висока. Резултатат – пътникопотокът намаляваше и намаляваше, хората в селото оставаха все по-изолирани от роднините си в София. И отливът от селото започна. Големите къщи започнаха да се изпразват, дворовета да запустяват. Този негативен процес обхвана и площите, които подържа общината. Тротоарите, улициите, площадите, паметниците – всичко започна да се руши. Пари за ремонт – няма! Някой купи училището за да го прави на хотел, но кой ли ще отиде в този хотел. Бизнесмен /мутра вероятно някаква/ направи хубава къща в края на селото, но пък облагороди района пред къщата, засаждайки дървета, построи също така мост и барбекю, но ги направи с вкус, каквато е и къщата му. Намаляващият брой на пътниците доведе до драстични съкращения на превозните средства на градския транспорт до селото, което прави достъпа да него мъчителен и изнервящ. Май само един от магазините е останал а работи, но цените там са високи, защото няма оборот, а при това положение хората ще започнат да си пазаруват от града. Ни ти да си жив, ни аз дъм умрял, чувал съм тази поговорка при такива сслучаи. Запустян е дори паметникът на убитити партизани на плрощада и паркчето с паметника на биринджипартизанина от това село, Димитър Тошков. Хората са се изпозатворили по къщите поради страх от ткражби и селото е все едно умряло. Сутрин и вечер има по малко движение за тези, които работят у градо. Дори превъзбудените от ракията пиянища от площада вече ги няма. Не работи и Чистотата и хората изхвърлят в реката едри боклуци – домашни потреби, автомобилни гуми, пластмаси. При т. н. почидстване на речното корито ромове изсякоха тополите на метър височина, което нищо не помогнаха за почистването му, но пък откараха за продан тополите в Костенец.

    Друго нещастие, което сполетява хората непрестанно са циганските набези върху тях, което кремиковските цигани осъществяват от две места – основното е от четвъртокласното шосе от Войняговци към Локорско, но набези се извъръшват и от пеши цигани през табаните. Резултатът е обезджичване и обезджелезване на изоставените вече луксозни вили на бившите партизани – предполагам, че са техни или на техни роднини. Грабежи се извършват и от къщите с временно пребиваване, на животни и др. Циганите се оказаха по-силни от партизаните на селото, срещу тях не могат нищо да направят. Обяснението ми е просто – някой им прави чадър. Та нали с техните глъсченца са избрани днес управляващите ни, главния проктурор, ВСС и кои ли не. Адекватна благодарност към тях за това требе.

    Промените засегнаха и прекрастанат рирода над Локорско. Голяма част от дъбовата гора е изсечена от бракониери. Аз съм писал как тримата братя Тошкови с автобус Чавдар с двойно предаване режеха най-хубавите дървета и ги товареха в него, все едно тук всичко е тяхно. Агълите, къщите в планината, овчарниците и говедарниците на ТКЗС бяха ограбени от циганите, които живеят предимно в Ботуниц, но и в Кремиковци ги има много. Окрадоха и тръбите, с които водата се подвеждаше от майката на водата до коритата за напояване на животните и металните корита. Планината се напълни с ловци бракониери, които ако не ударят животно връщат джиповете си пълни с дърва за горене. Вместо туристи, сега тук щъкат младежи с офроути или кросови мотори и нараняват лвадите. Микроязовирчетата се разрушиха, планината се осуши и животните изчезнаха от нея с изключение на дивите свини, които сега са навсякъде, както циганите в изоставените къщи по градовете около пазарите.

   Някога кметството не разрешаваше да се продават имоти на вилджии. Днес имоти се предлагат на безценица, но желаещи да ги купят няма. И как ще има, като те не могат да се опазят. Тук, на 20 км. от София държавата вече я няма. Не, че я има във или около Факултето, Баталовата воденица и по други места в София. Това разкошно село, преживяло разцвет, днес умира. Подчертавам, умира, при това в него да не живеят постоянно цигани. А те тук са навсякъде – в Кътина /вече!/, в Курило, в Гниляне, в Подгмер, във Войняговци, в Кремиковци. В Локордско съм виждал само гастрольори, в Бухово обаче, в Горни Богров, в Негован, в Яна, има ги по много. Те са българите на бъдещето тук, защото от българите се изскива да работят, за да живеят, а тези българи на бъдещето са на помощи. Те не е необходимо да работят, не търсят местоживеене с работни места и колкото по-могъщи са популациите им,у толкоз по-тлъсти са зарежданите им по банкоматите помощи за тях.

    А България се обезселва, като този процес вече обхваща цялата й територия с изключение на три-четири града. И като се заключат българите по обезопасените се чрез СОТ и др. служби апартаменти и оставят цялата страна на престъпниците, какво ще стане с тази страна?

   В заключение ще цитирам едно село с два феодала, синовете на Ждролю. Така се наричали в Кремиковци техния полицай Димитър Стоянов, родом от махала Ябланица. Той обаче е бил захарче в сравнение с двамата си сина,наричани Дамбовците, което означава на местния език хулигани. Те били барети някога, но пък хората казват, че съвместно с Лупи и Трактора окрали Кремиковци, забогатяли, превърнали се във феодали на селото и купили ТКЗС-то, където направили хотел и го бутнали, като така изпрали парите, после купили подстанцията на селото, рудника, голяма част от имотите на манастира Свети Георги, построили десетки скъпи къщи в селото и плананата, направили магазини пиячници и завод.

    Завършвам с нещо, което чух за едни малък град, съдбата на Асеновград. Показателното за дереджето му е това, че хората продават имотите си на много ниски цени с намерение да се изселят от града, но въпреки това никой не иска да купи къща ими жилище там. Това има своето обяснение – поминък там вече няма, за да ги купят хора, а да ги купят цигани, те няма да се минат - ще си намерят изоставени или процесни, в които да се самонастанят без да плащат. И после, понеже нямат нищо друго от съда или ще ги оставят да живеят там или Общината ще им предложи подходящо жилище…

    Накъде, Българио?

     

 

   




Гласувай:
11
0



1. sande - Пред мрака на истините! Накъде води пътят, къде отиваме?
17.11.2014 12:20
Това се отнася за цяла България! Златна страна. Златен народ. История на възходи и падения!

Когато тръгнеш по неизвестен път,път, за който не знаеш, къде ще те изведе - какво става!? А вървиш гордо, самонадеяно, с развяни червени знамена, с въздухарски песни и петолъчни звезди на червените знамена!

Без компас!

Нещо повече - грандоманско и безумно! Правиш се на Месия! Призоваш целия свят да те последва.

От теБ бягат птиците, рибите, зайците, мечките, сърните, дивите свине ...

Но ти вървиш храбро по пътя към фалшивия храм, като истинския Храм си разрушил.

Камбаната се търкаля в калта, замлъкнала, глътнала си езика от безкрайно учудване.

И стигаш каталясал до селското гробище. То е напуснато, подивяло, изоставено, прокълнато.

Накрая и гробището умира. Погребват го небесата и вечната природа.

Извинявам се, Коста, че развих тази мрачна нишка.

Иначе аз съм заклет оптимист.

Поздрави от Банкя, кв. Вердикал!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7256656
Постинги: 3119
Коментари: 8291
Гласове: 15288
Архив
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930