Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2014 10:26 - КОПРЕН – ЕДИН ВЪЗЛЮБЕН ОТ МЕН ДЯЛ НА БАЛКАНА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1753 Коментари: 4 Гласове:
8

Последна промяна: 27.10.2014 10:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Три безмълнви скални великани са допряли главите си. Те са елемент от Копренската каменна сватба.


   С посвещение наа г/жа kasnaprolet9999 и пожелание със съпруга си да се покачат на Копрен!

 

    КОПРЕН – ЕДИН  ВЪЗЛЮБЕН  ОТ  МЕН  ДЯЛ  НА  БАЛКАНА

 

   Въпреки изминалите 24 години от първото ми докосване до тази красота, тя остава в мен. Много пъти след това отново бях там, но красотата, която ме смая първия път след всяко следващо пътуване из този дял на Балкана възприемах като още по-висша. Същото се случва с мен и с музиката на Моцарт – всеки следващ път, когато слушам негова творба аз я възприемам като още по-висша, отколкото се е запазила в съзнанието ми.

    Аз съм ходил по много планини, много спомени от досег с красота пазя, но тази остава на първо място. Оценката на красотаата е нещо много лично, то не е обективно. Затова не казвам, че тук е най-красивото място на нашите планини, но твърдя, че тази част на Балкана, за която ще напиша още три постинга, много ми харесва. Подготвям серия от снимки за блога, които имам в архива си. Всеки път, когато ги разглеждам се вълнувам като да ги виждам за първи път. Зрителната ми памет е много силна. Мога да възпроизведа по спомените си много картини и когато отново попадна на посещавани от мен места, които са ме развълнували с красотата си установявам, че съм запомнил почти всичко, включително и реперите си, които си набелязвам да ми послужат за ориентиране или връщане при влошаване на времето. Помня и скалите, на които съм виждал кацнал орел, сокол или друга птица, къде е притичала сърна или стадо свини.

    Сега ще опища един малък дял от Балкана, чиято дължина по билото не е повече от седем км, но такава красота в толкова малък участък на Балкана рядко се среща. И такава неподправена природа – почти всичко там е както го е създал Първотвореца. Преди да започна да описвам този участък казвам, че той сега е пред погледа ми, все едно съм там, на хеликоптер, който управлявам аз, а времето е хладно и въздухът прозрачен.

    Билото на планината, което включва този дял е между две седловини. Едната е известната седловина Кацакамък, защото точно над нея има огромна скала, наподобяваща каца. Тя се вижда и от север, от България и от Западните покрайнини от юг. Освен тази голяма каца има още няколко по-малки, типични каци и други, които в по-малка степен наподобянат каци. Римски път от с. Йеловица в Западните покрайнини слиза в с. Дива слатина, но тук е кръстопът с още един римски път, идващ от с. Дойкинци. Той минава под билото на Копрен, достига седловината и продължава по билото на планината на изток в посока на Петрохан, а след това към Губислав и Лакатник.

   Билото на планината тук не е много високо, определям го като малко над 1500 м. н. в. Седловината е въведение към Копрен, един дял на планината, получил името си от римляните - купрум означава мед. Тук скалите са червеникави, специфичното им тегло е много високо, защото представляват обеднена медна руда. Билото продължава спокойно, осеяно е със скални групи и алпийски пасища, които постепенно биват превземани от хвойната. Погледът на север от това било бива прикован от красотите, които се разкриват на север. Извивка на билото образува долина като тази на р. Рибарица -наклонени алпийски пасища, склоновете на първия от върховете Копрен, които са общо пет и един рид, който се пада в България. Този рид завършва със забележителната скала Дупни камък. Този камък представлява една огромна скала, наподобяваща задник на жена с всичките му подробности, която се навела напред и опряла ръцете си в земята. Днес от към Западните покрайнини поради хвойната не може да се достигне до таза скала. Човек може само да й се покачи от към билото на Копрен, но да се слезе пред нея нито от страната на границата към България, нито от страната на Западните покрайнини е възможно. Подножието на скалата сега остава достъпно само от Бълария по долината на р. Припон, а пред скалата има поляна, от която тя да се разглежда.

    Започва изкачването към върховете Копрен. Мястото е пак седловина, но от към с. Дива Слатина тя е много стръмна, ползвана е само от овчарите. До тази седловина може да се дойде и от с. Копиловци. Северната страна на билото на Балкана тук е много стръмна и скалиста, южната страна е по-полегата, с отделни скални групи, каквато е Копренската каменна сватба или отделни скали. От северната страна можеше да се преминава по пътеките на граничарите, днес те са неотркриваеми под хвойната.

   Първият от петте върха с име Копрен е доста по-нисък от останалите, но пък изключително обгледен. Виждат се градове и села у нас – Монтана, Чипровци и много други, но се вижда и Берковската планина. Тя е рид, започващ на север от вр. Голям Ком, който от тук изглежда спокоен. Ако някой е бил на Хайдушките водопади знае какви ужаси има от другата му страна. На ридовете, започващи от Копрен ще се спра после, сега ще опиша само билото.

    Вторият връх от веригата Копрен е към 2000 м. н. в. и е въведение към алпийската част на планината Копрен. Точно под върха от северната му страна има наш пост, чиито градеж е така направен, че ще живее колкото и скалите тук. Вижда се мястото на почивния комплекс, който се опитват да направят хората на с. Копиловци, вижда се и поляната под върховете Куклите, уникална със своята красота. По тези места се е подвизавала хайдутката Деяна войвода и районът на планината там носи нейното име. На билото напред вече се очертават Трите чуки, Вражата глава и високото, спокойно изглеждащо от тук било на Миджур. Подчертавам, от тук изглежда така.

   От към Западните покрайнини се вижда долината на р. Йеловишка, която се състои от скални тераси и алпийски ливади. Където има морени, или по билото на ридовете има естествени смърчови гори.

    С лек наклон билото на Копрен върви нагоре, за да достигне най-високата си точка. На север са скални ужасии, на юг – меки ливади с четири безотточни езера. Където няма реки или поточета, Бог е предоставил на дивите животни – и на овцете някога по тези места - тези водоизточници, без които те не биха могли да живеят тук. На север се появават обаче скални феномени, които тук наричат Куклите. Това са единични или групи скали, които наистина наподобяват от далеч на кукли, напр. от площада на Чипровци. От близо обаче те са така страховити, че аз усещам тръпки в краката си. По тях има накацали орли и други птици, в цепнтинитте им мътят черни скални птици, които аз наричам скални орлета. Кукли по Балкана от север има стотици, от южната му страна скалите изглеждат съвсем различно.

    От един от Копрен-ите на север здапочва ужасяващ рид, който аз някога съм пресякъл с тежката си раница, което означава, че не съм го счел за опасен. Трудността при преминаването му в спомените ми се е сляла с другите, които не са малко. Сега да подсека отново този рид не бих се осмелил. Един рид с наклон поне 45 градуса и заграден между две спускащи се с голяма скорост на водата в тях дерета.

    Най-високият от тези върхове с име Копрен е четвъртият. До тук билото бе спокойно, такова ще остане още малко. Защото погледът на запад би довел до решение, че натам не бива да се ходи повече. Така изглежда, но да се премине от туристи без алпийска екпировка е напълно възможно.

    Спускането от Копрен-4 е спокойно.Достига се седловина, погледът от която на север смразява кръвта. На юг обаче се разпростира мека алпийска ливада, заградена от рид със смърчова гора и с четири езера. Това е местността Три кладенци. Тя се счита за изворната област на р. Дойкинска. Следва последният от върховете Копрен, типично алпийски връх с клекове и скали. До тук – добре. Дълбока стръмна седловина, непроходима от север разделя този връх от трите следващи, наричани Трите чуки. Погледнати от север и от юг те са така рпазлични, както Трите върха в Пирин - Куклите, Зъба и Яловарника. Само че в Пирин върховете са четири, има още един, Голена, тук те също са четири. След Трите чуки има още един, но той от северната страна няма отвесна стена като Мальовица или като съседните му Три чуки.

   При преминавайки по чуките трябва да се ползват южните им участъци, а поглед от някоя от чуките на север или надолу смразява кръвта. Първата от чуките е малко по-ниска, останалите две са като близнаци. Четвъртият безименен връх, не по.нисък от Чуките завършва този комплекс, след който следва много важна седловина за строителите на римски пътища. Освен важните римски пътища от селата Йеловица, Дойкинци и Топли дол, преминаващи към Копиловци и Мартиново, до тук достигат и третостепенни римски пътища. Има един запазен участък от римски път, който е шедьовър.Камъните му така са заклещени един в друг, че приличат на каменна плетка, която нищо не може да разруши.

   Следващиият връх не е забележителен като тези, по които се преминава до тук, но пък след него какъв връх има – Вражата глава. Това е връх, наподобяващ рамене с триъгълна глава над тях без врат. Такъв е и Сребрърната глава. Скалните му страхотии обаче са от към Западните покрайнини към долината на р. Темщица, която от тук извира и се отправя към с. Топли дол. Натам той представлява една наклонена поляна, със стърчащи от нея скали, но наклонът е тъкъв, че – мисля си  - и коза не би могла да се задържи на нея. Така стръмно е в Беласица на север, но там може все пак да се върви, тук е немислимо.

    След Вражата глава следва пак седловна, с преминаващ през нея римски път от с.Мартиново до с. Топли дол. Тук свършва делът Копрен и започва делът Миджур, който включва двете Мартинови чуки и дългото било на Миджур до седлованата Кози превал. След превала започва дивотия в пълния смисъл на думата - Светиниколската планина. Ще опиша и нея.

   А сега какво се случва на север от веригата на Копрен:

   По билото на Копрен минава границата ни със Сърбия, от север е България. От седловината Кацакамък започва една долина със страни, стръмни като фуния. До 1976 г. когато бе построен клеонът на човекомаймуната /Брежнев/ от селата Копиловци, Дива Слатина, Говежда и Дълги дел, хора се изкачваха на седловината на определен ден, за да се видят с роднините си отвъд билото, които великите сили /педерасите непочистени/ отделиха от Родината им. След 1976 това стана невъзможно. Клеонът прогони останалите българи от мерата им и доупостуши тези райони, а римският път, който се ползваше сега е неоткриваем. Както туристи на времето получаваха платен отпуск за да изминат прехода Ком – Емине в чест напр. на Ленин, така на Кацакамък се срещаха българите в чест на…убитите партизани /от българите окупатори!?!/ на Тито. Един повод да могат да се видят роднините от двете страни на границата. На седловината има паметник с имената на убитите, полукръгла площадка с каменни скамейки, истински соцамфитеатър. Днес е запуснат и се руши.

    Втора долина започва малко след Кацакамък, която е ползвана от животновъдите и от селяните от селата Копиловци и Йеловица преди 1919 г. за икономически и други сношения помежду им. Да не се кръвосмесят животните или пък хората. След тази седловина обаче следват осем долини на реки, разделени на две по четири от огромен рид, спускащ се от връх Трите Чуки и разделящ селата Копиловци и Чипровци. Десните четири реки са жемчужини, казано на съветски език. Само първата от тях – река Припон – е без скок. Така наричат водопадите тук, скоци. Слдващите три имат страхотни скоци. Първият от тях е Ланжиният скок, а вторият – Дуршиният, който се състои от два падащи стълба вода, които в горната част не падат вертикално, а успоредно, под ъгъл. Уникат! И двете имена са с латински произход. Върхът на скоците обаче е Големият скок, съперничещ по красота на Сливовдолското падало между Бачковския манастир и с. Югово. Твърде големия дебит вода на реката се плъзга върху едни огромни листа, излизащи от цепнатините по отвесните скали и така водата само леко шуми. Римски път от Копиловци минава под водопада, като тук той е запазен 100%. После се появява по-горе и излиза на седловината между Трите чуки и Мартиновите чуки.

     Водосборният район на тези реки е много интересен. Стръмните скатове, състоящи се предимно от скали образуват големи тераси и от тях в тесни дълбоки долини изтичат реките. Четирите реки се събират и образуват Копиловската Огоста. А в центъра на Копиловци до днес блика Латинската чешма, която е била до модернизирания днес римски път през селото. Тя е подобна на тази до автогарата в Годеч.

    В следващата долина, където е разположен гр. Чипровци отново се събират четири реки, извиращи от Копрен. Това, което е интересно е, че по стръмните им и тесни долини може да се върви до терасата над тях, която се казва Деяна войвода. Това е леко наклонена тераса, над която има букови и после смърчови гори, алпийска върба и клекове, следват скали-кукли и морени. Невъзможно е да се опише красотата й. А след тази смазваща красота следват трите Кукли, най-красивата куклова група в целия район тук. Погледнати от горе те са като скални игли, но застанал под тях, не можеш да се разделиш с красотата им. Когато съм на площада в Чипровци не мога да си тръгна поради гледката към Трите чуки и Трите кукли. За това бивам критикуван от тези които са с мен, че се бавя. Те не могат и да си представят, че всичко това, което се вижда от площада от вр. Копрен до Мартиновата чука аз съм го упознал и затова съм го обикнал.

    От тази група от четири  реки, изтичащи към Чипровци, една е с доста висок скок, наричман Чипровският. Сега до него има екопътеки и маркировка, преди той бе неоткриваем. Когато го посетих първия път тук бе станала трагедия. Младо момче, току що оженено, решило да поскача пред булката си по камъните близо до водопада, да покаже колко е смело и пъргаво. Подхлъзнало се обаче и паднало от 40 м. на  скалата, върху която скача водата.

    Тези четири реки образуват Чипровската Огоста. За извор на Огоста се приема най десният й приток, река Завалска, но аз считам тази река – Чипровската Огоста - за началната й. Долиината й е заградена от другата страна с толкова голям рид, започващ от Попмартиновите чуки, че се нарича Язова планина. Тя е по-висока от Мургашкия дял на Балкана.

 

    От юг обаче площта на планината, започваща от рида Копрен е огромна. Вместо един, натам се устремяват три рида, огромни по площ, високи колкото централното било на Балкана. Между тях текат две големи реки – Дойкинската и Йеловишката. Тук всичко е от шедьовър нагоре.

   Между тези две реки има огромен по площ рид, който достига чак до Врелото – карстов извор с дебит не по-малък от този на Клептуза. Ридът започва с алпийско пасище, което е изоставено и за промяната на природата там, ще пиша отделно по тази тема. Където няма поточета по него има езера. И в ляво и в дясно от този рид се спускат големи потоци, като тези от лявата страна на рида влизат всеки в своя скална дупка, за да се видят после събрани заедно от прозореца в местността Понора, където в други скални дупки влизат още реки. Местността в ляво от този рид се казва Клисурата, но за жалост римският път, свързващ село Дойкинци с Кацакамък вече е непроходим.

   Ридът се спуска бавно, разширявайки площта си от пасища, преминава в един огромен понор, какъвто по големина няма и измежду нашите големи понори при Петрохан, става горист и слиза при Врелото.

  Долината на р. Дойкинска е също уникална. Тя извира изпод Трите чуки. За нея съм писал. Мястото под Трите чуки е най-дивото място, което съм виждал през всичките ми години на туризъм. Как се осмелих да се изкача през него, ползвайки животинските пътеки и сега не мога да си обясня.

    Другият рид, заграждащ р. Дойкинска е много по голям от левия. Той започва от вр. Вражата глава и се разширява като триъгълник. Такиива големи пасища никъде в България няма. Един много огромен връх, според мен по-висок от Копрен, е първият от този рид, следва още един, малко по-нисък. До тук има само естествени смърчови гори и алпийски пасища. След втория връх започва образуването на един триъгълник от безкрайни пасища, на средата на хипотенузата на който се намира село Гостуша. Тук ще отбележа, че третият връх на този триъгълник свършва чак при с. Темска, където е манастира „Свети георги”. На рида има и добре оформен висок връх, Въртибог, с изглед към Завойското езеро, но и към Миджур и Ком. Много е висок този връх. Римски път излиза от с. Гостуша, минава под Въртибог и се насочва към седловината между върховете Вражата глава и Трите чуки.

   Почвен път води по посищата след Въртибог и достига един връх, подобен на казан, поради това вероятно наречен Пъклещица. Ридът образува още доста такива казани /б. м. въртопи/ и се спуска до местността Врелото.

   О този дял на Балкана ще започна да публикувам снимки в блога. Това е една непозната за българите красота и се надявам, че търсещите връзка с прорадата във вида й, каквато е била сътворена от Първотвореца, ще се отправят натам, но и още една надежда тая в себе си:

   Всичките тези места в Западните покрайнини трябва да бъдат обявени за  резерват и запазени. Защото от северната страна /в България/ мутрите изсякоха буковата гора. Затова природата ни връща насилието върху нея със суша, силни валежи, ненормално време поради нарушената екологична среда. Ако се погледне от билото на планината към селата Дива слатина, Копиловци, Чипровци – стореното там наподобява стореното в Катинската гора с полските офицери. Само че тук не хора, а природната среда е унищожена. Да се краде природна среда от идващото поколение, това е едно от най-големите престъпления на правителствата на подмяната и лъжата след 1989 г.

    Ще пътувам пак до Америка и там ще ми остане време да започна да публикувам снимки от този район. Писал съм за него в раздела „Непознатите планини на България”. Тук е останал някакъв дух - на българите, обитавали през лятото планината с животните си, на времето, което тук е застинало поради несправедливата граница от 1919 г, на начина на живот на хората в Западните покрайнини, съхранил се от векове, защото собствеността не им е била отнета. Там все още има останали села, на доизживяване, а хората в тях наподобяват обитаващи резервати.

    А планината от към Западните покрайнини – тя като туристически обект е една от най интересните от планиниите на България, посетете я.
  Да отбележа и възможните изкачвания с джип високо в планината:
   От с. Копиловци може да се достигне до седловината между върховете Вражата глава и Мартиновите чуки, а също и до местността Припон.
   От с. Бърлог може да се достигне до вр. Въртибог и дори още по-високо в посока на Вражата глава.
   От с. Дойкинци може да се достигне до местността Клисурата и до самия Понор.
   Който има джип за планината е като Богопомазан.



image


Воден дух? Не, това е моята проекция върху едно езеро под Копрен.






Гласувай:
8
0



1. pitwasilew - Страхотен пътепис! Благодаря и ...
26.10.2014 11:21
Страхотен пътепис! Благодаря и поздрави!
цитирай
2. kasnaprolet9999 - Благодаря за пожеланието, чудесно ...
27.10.2014 00:09
Благодаря за пожеланието, чудесно си го написал.
цитирай
3. planinitenabulgaria - Много пъти съм бил по тези места,
27.10.2014 10:16
kasnaprolet9999 написа:
Благодаря за пожеланието, чудесно си го написал.


но така и не мога да преценя: Трите чуки ли са по-красиви или Трите кукли. Очаквам мнението Ви още следващото лято. Този дял на планината е вдъхновенье!!!
цитирай
4. sande - Поздравления за чудесния фоторепортаж!
29.10.2014 16:15
Неизвестната България.

Ако го нямаше Коста Иванов.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7256622
Постинги: 3119
Коментари: 8291
Гласове: 15288
Архив
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930