Този постинг посвещавам на приятеля ми от блога г/н Sande Той през зимата живее на входа на Северната крайна, с център Пирот, а през лятото на входа на Южната крайна с център Босилеград. Предполагам, често ходи натам на разходки.

    Този маршрут е началото на едно мое дълго пътуване из планината Бясна Кобила. Попаднах на сбор в с. Шишковци, който е повод да се събират роднините от двете страни на границата. За да се виждат роднините, разделени с граница, те се били принудени да се справят с големи трудности, посочвам мястото на среща на българите на прохода Кацакамък. Ще поместя снимки и от него.
   Всички пътища от селата по Бясна Кобила слизат по долините на реки в Босилеград и затова българите там биват наричани босилеградски.Изключенията се много малко.
   В писанията ми за непознатите планини на България съм описал тази планина. Много е красива, но красотата на всяка планина е различна, отеква различно у хората, които я посещават. Тази прилича на Големата /Софийска/ планина. Съвсем закономерно животът тук замира. Мисля, че тази част на Сърбия е тежест за страната им. Този район е един от най-бедните от Западните покрайнини, а природните условия тук - много сурови. Тук не срещнах нито един сърбин. 
   Тази разходка в картини е нестандартна - да се изкачиш на Бясна Кобила по рида, на който е разположено село Паралово не е лесно.




    Оригиналът на паметника на Владимир Димитров-Майстора в село Шишковци.
Паметникът бе откраднат от кюстендилските ромове и открит нарязан в една
къща, преди да бъде предаден за скрап. Днешният паметник е негово копие, за щастие гипсовата отливка е била запазена. А крадците - за тях толкова, колкото за Христо Бисеров. Та нали те са електоратът на такива като Мая Манолова, Догана, главния прокурор. Кой да им повдигне обвинение? Плати общината за още един паметник, както сега ще плати някой за окраденото от КТБ.







В село Шишковци има сбор на Босилеградските българи. До 1989 г. това бе формата да се виждат българите от двете страни на границата. Друго такова място бе местността СлавчЕто, проход през един рид от Бясна Кобила, спускащ се  към България.



Вместо да са замязали вече на бурета от макдоналдси и кентъкифрайчикани, колко добре изглеждат тези деца.



                             Бабите пеят местни песни, децата играят хоро.



                                                              Народни певици



                              Децата тропат хорце на празника "Балканска черга"







                        Примата на народните певици











Порцеланов щъркел търсех, не диви свини, с тях като да се сродих. И нищо ние купих.



             Босилеградските българи на сбора "Балканска черга" в село Шишковци.



    Босилеград. Той прилича на център на една полуокръжност, така планината Бясна го огражда. Тук се събират всички нейни реки с изключение на Тлъминската и общата река носи името Драговищица. Да заградиш хората тук с граница към Кюстендил, това е все едно да ги обречеш на смърт. Като туристически излетен център, като този  град има много малко други.



                         МилЕвската планина. От нея не се вижда Босилеград.



Босилеград. Зад него се вижда един проход през рид на Бясна Кобила, свързвал селата Извор /днес в Западните покрайнини/ и Горно Кобиляне /у нас/. Пътят е подобряван от трудоваците, оригиналът е широк  римски път, но да е по-сигурна работата един мост от него е взривен. Отбелязвам, че в с. Извор още живеят българи и има една грамадна църква, на която българските надписи върху камъните са изтрити.



                                             Оброк, това е запазило оброчния дъб.



                    Църквата "Свети Иван Рилски" в с. Паралово





                                    Двете снимки са от оклностите на с. Паралово.

 

Хубави снимки си направил...

Или съм в грешка.

Не допусках, че може да съществува второ Паралово.

Макар, че е добре да има и друго, понеже това в Демихисарските балкани, в Прилепското Мариово е копроментирано.

"Бог да бие шпионите, шпионите параловци, що ми го предадоя Гьоргия Сугарев!"

Намира се на плато по един от ридовете на планината. Пътят към него е много красив - вижда се планината Милевска с първенеца си Милевец, Бясна Кобила и една красива долина, в края на която е Босилеград. В този красив край живеят при изключително трудни условия най-бедните българи в Западните покрайнини. Свързвам настоящето им с миналото на Тъмрашката република. Понеже в нея хората са били бедни и не могат да си плащат данъците, България не ги иска в пределите си, а на всичкото отгоре те са и помаци. Поради същата причина не ги иска и Турция след като е прогонена от там.
Подобен казус възниква и с Босилеградско, но сега съзнанието, родолюбието, желанието за помощ на сънародниците ни, наказани от великите сили, че България е участвала в ПСВ на стрнатата на лошите е на още по-ниско стъпало от преди стотина години...
Бясна Кобила бе един от туристическите ми стремежи да премина по билото й - границата между България и Сърбия до 1919 г. И го сторих!!!