Постинг
01.10.2014 17:51 -
Отново на хижа "Ехо"
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 4093 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 05.12.2014 17:31
Прочетен: 4093 Коментари: 1 Гласове:
6
Последна промяна: 05.12.2014 17:31
Тази екскурзия бе на 13-14 септември 2014, организирана от Мария Дамянова, със съпътстващ автобус. Маршрутът бе сравнително лек: от Беклемето до х. "Ехо" и след това - през вр. Юмрука - слизане в Розино. В събота сутринта потеглихме в 7:30 от София по подбалканската линия и след кратка почивка за кафе, банички и боза в Кърнаре, се качихме на Беклемето в 11 ч. За съжаление мъглата бе заседнала ехидно на билото и поехме на запад без почти никаква видимост. След 1 час стигнахме паметника на загиналите алпинисти, където пътеката се разделя:
Няколко души продължиха по подсичащата, а мнозинството тръгнахме нагоре към вр. Козя стена. Мъглата ни лиши от панорами, но засили усещането за мистичност по козите стени (скали):
Досега бях минавала само под върха и много се радвах на ръбчетата :)
Котата на върха я подминахме без групова снимка...
За жалост сме подминали и еделвайсите (после ги видяхме снимани от една младежка групичка, която се движеше паралелно с нас)!
Въжетата не затрудниха почти никого, но имаше все пак изчаквания тук-там...
А слънцето от време на време се опитваше да пробие...
Като слязохме, мъглата все пак се разнесе - вр. Кучето пред нас
Към 14 ч. пристигнахме на х. "Козя стена", където обядвахме за около 40 мин. После продължихме към х. "Ехо" - поглед назад малко след тръгването ни:
Най-после - слънчев следобед!
Още един поглед назад, с връх Котето над х. "Козя стена":
По козята пътека:
Почивка край скалички: Маша веднага се изкатери върху тях:
А групата си беше поседнала край пътеката:
В 16:15 ч. бяхме на разклона за х."Васильов" - ето информационната табела:
След още час пристигнахме в х. "Ехо" - твърде рано! Вежен отсреща бе не просто забулен в облаци, а пред него имаше няколко пухкави стени от тях, с различни форми. Настанихме се, поседнаххме на масите отпред преди залез, но вятърът скоро ни разгони. След вечеря в тесничката столова дори успяхме да поиграем хора, заедно с група млади хороводци от Пазарджик - голяма жега настана. Все пак повечето си легнахме преди 23 ч.
В неделя сутринта времето бе топло и слънчево и този път Вежен ни се показа в цялата си прелест:
А нашата цел бе съседният връх Юмрука:
Потеглихме в 8 ч. от хижата и след няколко минути подминахме кокетния параклис "Св. Троица": Беше заключен, а се падаше Кръстовден, но в планината навсякъде молитвите не остават нечути :)
Последва кратко и стръмно изкачване (и с въжета на места):
Поглед назад към х. "Ехо" и вр. Кавладан зад нея:
В 8:40 стъпихме на вр. Юмрука (1819 м) и Маша ни вписа в книгата като "групата на старчетата-разбойници":
Последен поглед към Вежен (отново с облачна капа) и х. "Ехо":
Към 9 и нещо се бяхме смъкнали от другата страна на Юмрука, до разклона за Розино - поглед към вчерашния рид, с многото върхове и х. "Козя стена" (едва личи - вляво от големия превал, където е разклонът за Чифлика):
Ние избрахме дългата пътека, за да имаме повече гледки и по-малко стръмнини за коленете - а поляните бяха осеяни с кърпи кожуси и пр. зветенца:
Поглед на юг към Дългата поляна:
Малко жабче позира от ръката на Маша:
Слизането по виещия се път редувахме с директни суркания по склоновете, при които се почна едно епично бране на сърнели, ядене на къпини и пр. приятни разсейвания...След 11 ч. вече се движехме в гора, от 11:50 до 12:30 направихме обедна почивка на една полянка, на около километър преди известната чешма Шамака:
Зелената маркировка се следваше без проблем, нататък продължихме с още бране на гъби и суркания по стръмни сипеи в гората, докато излязохме до първите къщи над гара Розино - към 14 ч. След почивка и освежаване на чешмичките там, минахме последните 25 мин. по равен черен път до гарата, където вече ни чакаше нашият автобус.
Така потеглихме към София рано-рано, преди 15 ч. - но тъкмо навреме, защото в района започна да вали. Доволни от попитите слънце и въздух, а и от тежките торби, пълни с гъби, се разминахме с черните облаци и като стигнахме Чeлопеч, отново грееше слънце, та дори си направихме кратка бирена почивка :)
Всичките ми снимки...
Няколко души продължиха по подсичащата, а мнозинството тръгнахме нагоре към вр. Козя стена. Мъглата ни лиши от панорами, но засили усещането за мистичност по козите стени (скали):
Досега бях минавала само под върха и много се радвах на ръбчетата :)
Котата на върха я подминахме без групова снимка...
За жалост сме подминали и еделвайсите (после ги видяхме снимани от една младежка групичка, която се движеше паралелно с нас)!
Въжетата не затрудниха почти никого, но имаше все пак изчаквания тук-там...
А слънцето от време на време се опитваше да пробие...
Като слязохме, мъглата все пак се разнесе - вр. Кучето пред нас
Към 14 ч. пристигнахме на х. "Козя стена", където обядвахме за около 40 мин. После продължихме към х. "Ехо" - поглед назад малко след тръгването ни:
Най-после - слънчев следобед!
Още един поглед назад, с връх Котето над х. "Козя стена":
По козята пътека:
Почивка край скалички: Маша веднага се изкатери върху тях:
А групата си беше поседнала край пътеката:
В 16:15 ч. бяхме на разклона за х."Васильов" - ето информационната табела:
След още час пристигнахме в х. "Ехо" - твърде рано! Вежен отсреща бе не просто забулен в облаци, а пред него имаше няколко пухкави стени от тях, с различни форми. Настанихме се, поседнаххме на масите отпред преди залез, но вятърът скоро ни разгони. След вечеря в тесничката столова дори успяхме да поиграем хора, заедно с група млади хороводци от Пазарджик - голяма жега настана. Все пак повечето си легнахме преди 23 ч.
В неделя сутринта времето бе топло и слънчево и този път Вежен ни се показа в цялата си прелест:
А нашата цел бе съседният връх Юмрука:
Потеглихме в 8 ч. от хижата и след няколко минути подминахме кокетния параклис "Св. Троица": Беше заключен, а се падаше Кръстовден, но в планината навсякъде молитвите не остават нечути :)
Последва кратко и стръмно изкачване (и с въжета на места):
Поглед назад към х. "Ехо" и вр. Кавладан зад нея:
В 8:40 стъпихме на вр. Юмрука (1819 м) и Маша ни вписа в книгата като "групата на старчетата-разбойници":
Последен поглед към Вежен (отново с облачна капа) и х. "Ехо":
Към 9 и нещо се бяхме смъкнали от другата страна на Юмрука, до разклона за Розино - поглед към вчерашния рид, с многото върхове и х. "Козя стена" (едва личи - вляво от големия превал, където е разклонът за Чифлика):
Ние избрахме дългата пътека, за да имаме повече гледки и по-малко стръмнини за коленете - а поляните бяха осеяни с кърпи кожуси и пр. зветенца:
Поглед на юг към Дългата поляна:
Малко жабче позира от ръката на Маша:
Слизането по виещия се път редувахме с директни суркания по склоновете, при които се почна едно епично бране на сърнели, ядене на къпини и пр. приятни разсейвания...След 11 ч. вече се движехме в гора, от 11:50 до 12:30 направихме обедна почивка на една полянка, на около километър преди известната чешма Шамака:
Зелената маркировка се следваше без проблем, нататък продължихме с още бране на гъби и суркания по стръмни сипеи в гората, докато излязохме до първите къщи над гара Розино - към 14 ч. След почивка и освежаване на чешмичките там, минахме последните 25 мин. по равен черен път до гарата, където вече ни чакаше нашият автобус.
Така потеглихме към София рано-рано, преди 15 ч. - но тъкмо навреме, защото в района започна да вали. Доволни от попитите слънце и въздух, а и от тежките торби, пълни с гъби, се разминахме с черните облаци и като стигнахме Чeлопеч, отново грееше слънце, та дори си направихме кратка бирена почивка :)
Всичките ми снимки...
СТАТИЯ НА КАЛИН ЯНАКИЕВ
Фотопътепис - с.Рибарица-хижа Ехо-хижа В...
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Фотопътепис - с.Рибарица-хижа Ехо-хижа В...
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Следващ постинг
Предишен постинг
Пожелавам Ви още тази есен ескурзия с автобус до Бабините зъби - 125 км. от София - разходка до всичките 32 зъба същия ден, а на другия ден до Миджур и Острата чука. Вечерта - прибиране.
цитирай