С посвещение на г/жа Зденка Тодорова                                   

                          ПАЗАРЪТ  В  ПИРОТ -

               ОГЛЕДАЛО  НА  ИКОНОМИКАТА  НА СЪРБИЯ

     От шест години редовно посещавам Западните покрайнини и виждам промените в тях. Не са добри, но това важи за цяла Сърбия. Аз съм писал в блога си по тези въпроси. Сърбите сами са си виновни. Заради техния шовинизъм се разпадна Югославия, поради същата причина загубиха областта Косово. Пак поради това са в обтегнати отношения с южната част на страната си, където албанците вече достигат 90% от населението и е възможен вариант Косово-2. С помаците в Санджак и циганите във Воеводина непоносимостта е факт. Макар и в по-ниска степен, сърбите имат подобно отношение и към българите в Западните покрайнини. Бедата обаче за българите там не идва конкретно от отношението на сърбите към тях, а от политиката на Сърбия спрямо тези отнети ни от Ньойския договор територии, които тя иска да присъедини завинаги към Сърбия. Бедите обаче тепърва ще сполетяват сърбите и те могат да ги доведат до национарна катастрофа, ако не проявят разум.

    Европа провежда линия на присъединяване на всички държави в нея в един съюз, Европейски, но не чрез военни действия, а чрез икономически. Законите в ЕС са такива, че държавите в него могат да си разменят и продават стоки, а такива от страни извън ЕС много трудно могат да бъдат внесени там. Освен това има стоки в ЕС, които се произвеждат в повече от нуждите на Европа, напр. хранителните стоки. Да се внесат такива от други страни там е трудно освен ако тяхното производство в ЕС не е възможно, напр. на тропически плодове или месо от кенгуро. Свръхпроизводството на хранителни стоки вече се превръща проблем за Европа, защото то има и други последствия – Холандия няма къде да разхвърля по нивите си говеждия тор. Някога България изнасяше тор за Германия, днес пазар за тази ценна суровина няма.

    След югоразпада Сърбия обра горчивите плодове на шовинизма на хората си и започна преустройство на икономиката си. Преустройството обхвана преместване на промишлеността предимно в Белград и някои по-големи градове, приватизация, в останалата част от страната обаче настъпи вакум. Причината за това бе липсата на собствени енергийни ресурси на Сърбия, липсата на съвременни технологии, неразбирането от бившите югокомунисти за важността на тези проблеми. Сега в Сърбия сърбите отново се изявават като шовинисти, но вече не спрямо народите, с които бяха в една държава и към съседите си, а към самите себе си – тия от Белград срещу останалите в страната.  И започна един процес, крайно нежелателен в развитието на стрната защото държавите, които изостават в технологиите и информацията ще бъдат обречени на подчинение от тези, които ги надвишават в тази област. Това не могат да проумеят бетонните глави на бившите югокомунисти, които още са на власт и така пропастта между европейците и тях се увеличава, макар те да са със самочевствие, както на времето казвахме, като да ги е е..л Бойко Борисов. И руснаците са като тях, те по това си приличат, но руснаците ще изпаднат в същото безтегловно състояние след няколко години, когато енергийните им доставки за Европа бъдат ограничени от навлизането на новите технологии. Сърбите нямат избор - за да се пооправят, те трябва да влезат в ЕС. Това отличнтно го знаят държавниците им, но сърбите не вярват в Европа и при евентуален референдум те ще гласуват против. Това ще бъде ужасно за Сърбия, защото ще означава капсулиране на стрната им подобно на това на КНДР – процес, пътят към който пое и Русия. Поради това този референдум се отлага и отлага. Държавниците им се надяват, че понижаването на жизненото ниво на сърбите ще помогне да им уврат комунизираните с бетон глави, но аз се съмнявам. В Сърбия има много пенсионирани партийни секретари с пенсии 1000 евро, като сега пенсионираните работници получават по около 200. Какви заплати са вземали тези генсеци, а какви ла са вземали ог УДБА? Те ще са против, за да си запазят пенсиите, а те имат и подръжници, споменах ги, бетонните глави. Лично на мен един ловец, наподобяващ лайновоз ми каза, че в Сърбия са комунисти и затова мразят българите и не желаят контакти с тях. Искаше да ми каже, че щом съм от България там съм нежелан. Противопоставям на това изказване едно друго, на един младеж от Западните покрайнини, българин, който пък ми вмени, че съм комунист, защото съм възрастен. И ми тегли една майна.

    Едно отклонение. Сърбите вярват на държавниците си, на министъра на полицията и на съда след реформите, предприети след убийството на Джинджич. И се хвалят с постъпките им, докато в България хората гледат на държавниците си като на биринджиайдуците на страната.

    Невъзможността на Сърбия да произведе някакви стоки, освен хранителни, защото страната не допусна колхолизация и унищожаване на този отрасъл, води до пренасищане на вътрешния й пазар с тях и големи трудности за хората. Те не могат да си реализират продукцията, нямат кеш и не могат да си купят нафта за тракторите, лекарства и др. неща. Същото важи и за държавата им, която поради липса на приходи навлиза в трудно положение. Ще са необходими орязвания на заплатите, пенсиите, вдигане на данъците, но това не може да продължи безкрайно.

    Сърбия сега е върната с много години назад в историята, когато търговията на стоките й, предимно селскостопански се извършваше по пазарите. Но тогава хората си произвеждаха всичко и имаха нужда от малко неща – сол, газ за осветление, пирони. Тук по Софийско имаше достатъчно пазари за стоките на тези хора, посочвам пазарите в София, Годеч, Цариборд и Пирот. Границата след 1919 г. отне и тази възможност на хората от Западните покрайнини. Ако сега държавниците ни имат разбиране към този проблем в Сърбия и най-вече за българите в Западните покрайнини и допуснат стоките от тези наши сънародници да се реализират тук, това ще бъде от голяма полза за тях. Не в тази посока работят обаче държавниците ни, защото така и не откриват необходимите за това ГКПП – при Петачинци, при Долни Криводол и при Мазгош. Откриха един, признавам им го, но той е най-ненужният от всичките възможни, при с. Салаш. Дали пък нашите не окрадоха парите, отпуснати от ЕС за пътища до тези пунктове?

    В момента в Северната Крайна действащи са два пазара, в Цариброд и в Пирот, но продажбите вървят много трудно. Все едно Китай и Индия да си разменят стоки – те си имат достатъчно. В това отношение по-облагодетелстван е пазарът в Царибород, който е съвсем близо до България.

     Развитието на града Пирот върви низходящо, както на Западните покрайнини и на Сърбия. Хората в града изглеждат все по-бедни и угрижени, градът – все по неподържан. Но през тези години той се сдоби с нова придобвика, кваратал Бензиностанцията. Каквото причинява квартал Асфалтова база на Велинград, същото важи в пълна сила и тук.

     Пиротският пазар е доста по-голям. Излъчването на хората, които предлагат стока в пазарния ден, събота, е тъжно. Те са угрижени ще се продаде ли нещо от стоката им. Стоки се продават направо на земята върху хартия. Възрастна баба продаваше два пакета по 1 кг. боб. Това има жената, но явно се нуждае от пари за нещо. Други предлагат круши или сливи от двора си, яйца с точици върху тях – истински. Баба продава продукцията на сина си, няколко вида брашно, пакетираано по 1 кг. Има магазин за млечни произведения, по града – за месни. Всичките стоки са екологични,  защото хората нямат пари за торове и ползват само оборски. Един възрастнен човек предлагаше сланина и казваше, че сланинта е добра, защото каквото яде той със същото храни и свинята.

    Едн пренаситен пазар със стоки, превишаващи нуждите от тях, това е пазарът в Пирот. Това важи в пълна сила за цяла Сърбия. Поради това за много хора от селата, дошли тук да реализират стоката си и да вземат пари от нея за най-необходимото няма да има добър край – ще си върнат стоката обратно. И ще я дадат на животните или ще я преработят на нещо трайно, което да предложат отново.

     Това свръхпроизводстно на хранителни стоки, продиктувано от обстоятелството, че друга заетост за хората няма, важи за цяла Сърбия. Реализацията на такива стоки извън страната е много ограничена – само руския пазар, който пък е окупиран от турските производители – и постъпленията за закупуване на енергийни и дуги ресурси са минимални. От това се получава спад в икономиката, невъзможност за купуване на нови технологии и обреченост на изоставане от света, както Русия, която Путин върна в годините преди 1917-а. Пътят за излизане от тази криза едва ли е най-желаният от сърбите, но той е присъединяване към ЕС. Друг път просто няма.

    Забелязвам и други признаци на отчаянието, което се усеща тук и което вод до разрушаване на екологичното равновесие в Сърбия. До преди няколко години там вековните гори – предимно буки – от Балкана не се сечаха, сега се секат на поразия. През Пирот преминават непекъснато трупчийки с по шест трупа, което значава 80 см. диаметър. Познавайки техните гори аз разпознавам и от къде са сечени тези буки – предимно от гората над с. Топли дол и по-малко от гората над с. Дойкинци. Още един тревожен признак забелязах. Водата на язовир Завойски, който е с обем 750000000 куб. м. бе наполовина източена, което за тази дъждовна година е ненормално и жестоко. Това означава, че двете турбини по 40 мвт. в Пирот работят непрестанно на пълна мощност. С тях се компенсира невъзможоността да се купят енергийни суровини от чужбина, а изсичането на буките се извършва, защото дървесината им върви в ЕС и срещу нея ще се получат свежи пари, за сметка на разрушената екологична среда на страната.

    Това пътуване извърших в чест на съпругата ми, за която започна новата учебна година, а за нея на 65 ще е доста трудна. Поканих и едно семейство приятели, за да им покажа част от Западните покрайнини. За жалост, те се държаха като да ми правеха услуга, че са с мен, а Завойското езеро, което исках да им покажа бе недостатъчно красиво, защото половината му вода бе източена. Приятелите ми прецениха  хората от пазара в Пирот като цигани, което сравнение е съвсем неподходящо. Казаха, че тези райони нямат нищо общо с България, в тях само 15% били българите и други бисери. Нихилизмът се явява наша черта и ето едно нейно проявление на неуважение и неразбиране на българите извън стрната. Жената каза, че това не е България, защото на границата пишело Сърбия. Нихилизмът е характересн за нас както шовинизмът за сърбите и руснаците.

   Може би пък имат право тези наши приятели – казаха, че са били на почивка по морето с круиз на 14 етажа, карали са ски по Алпите. А аз – все по дивотиите ходя. Затова и съм си останал див. А може пък и да греша, като не знам, че тук нямало българи, а 85% сърби. За първи път идват тук, но знаят това, което аз за толкоз години не схванах. Как да им не повервам.

   И понеже не съвсем свежо това ми писание, нещо наистина смешно на финала му – епизод от живота на текезесара от Требич, получил награда за добре отгледани животни посещение в Париж. Какво е разглеждал в него не се говори, но на съселяните му станало ясно, че се бил качил на Айфеловата кула. И го попитали какво е видя от нея. Той отговорил гордо:

     Погледнеш напред – майката си е..ло,

     погледнеш назад, е..ло си майката,

     погледнеш у лево – е.. му майката,

     погледенш у десно – майката му е..

    Мисля, че когато круизът е в открито море, тези, дето са гледали от площадката над 14-и му етаж са видели същото…