В тази разходка в картини из Видлич включих два лъча. Единият е от с. Бребевница до Илинденския кръст. Хората тачат това място заради чудото, което се е случило преди много години. Дъбът, под който е побит оброчния кръст пада при буря и застава успоредно до кръста, но не го счупва. Това ще се види от снимките. Не така е станало с доста оброчни кръстове при с. Голеш, което е в същаата планина, но у нас.

   Вторият лъч е разходка от с. Смиловци до Смиловския водопад. Ползва се римски път, за онова време вероятно като магистралите към Лос Анжелес, където съм в момента.При пресичането на реката се върви по течението й, ориентир е шумът на водата. От водапада има много стръмна пътека до останки от римска сграда горе на пътя, където е била т. н. Латинска чешма.
   Тези маршрути сА не само особено красиви, но водят и до странични явления, за което ще стане дума в посвещението. Мисля, че разликата дали е бил  тук един турист или на Витоша е доста голяма.



   Следващите няколко снимки са от района на с. Бребевница.




   Загаснало огнище. България е на един км. от тук, но е отделена с граница според Ньоския договор. Тези несправедливи договори след ПСВ, главният виновник за които е Англия, доведоха до Втора, до победа на мафията в нея и до всички злини, които сполетяват света след това. Те не са случайни, те са планирани - да не заеме Европа мястото си, което й се полага заради културата, която е дала на света. Затова модерни станаха приматите и мултиетническите етноси, ако това понятие изобщо прави смисъл..


Живот е кипял тук до 1919 г. Хората са работели, раждали се се даца. Сега е нищо...



Изоставените вече ливади на Бребевница. Младите хора са се изселили от тук, възрастните докато угаснат като свещички ще гледат по малко животни. След тях тук никой няма да дойде да живее.



Планината Видлич. В дясно се вижда долината, в уширението на която е с. Смиловци.



На горната и долната снимка - поглед към Видлич от някогашната мера на с. Бребевница.



Така изглежда Видлич от тук - мек и заоблен, но от северната страна към р. Височица е скалист, на места има стотици метри отвесни беи скали като на Синаница.




























Илинденският кръст. Хората го считат за чудотворен, защото вековният дъб, под който е направен оброка пада при буря, но не счипва кръста. Ще се види от следващите снимки.



Така е паднал дъбът, че е кръстът е останал непотрошен. Господ го пази, казват хората. Аз също направих оброк на Балкана над стар манастир над с. Осеновлак. Цигани конекрадци от разбойническото село Литаково, които не успяли до откраднат кон от стопанството на Лескова махала бяха нощували тук и за отмъщение са потрощили разкошния каменен кръст с името на Свети  Иван Рилски и са изтръгнали железния кръст на металния минипараклис до него. В Западните покрайнини цигани няма. Защото собствеността на хората не бе отнета, което срина селото и отприщи циганската престъпност по селата.























Говорим за двулики хора, какъвто е бил Янос.
А този камък е с три лица. Прилича ми на премахвания
в момента паметник пред НДК. За него се казваше,
че от където и да го погледнеш, все задник виждаш. Лице няма.


















От тук започват снимките от разходката от с. Смиловци пдо водопада над селото.



                       На горната и долната снимка - църквата в с. Смиловци







На горната и долната снимка - последствията от разрива между Пеевски и Василев.







Много стара къща с керемиди тип турски. Младите хора са някъде, старите - почиват от делата си в двора на църквата...



Кирпичена къща. Тежките каменни зидове лежат на скали и при това положение линии на напрежения в сградата няма да се появат. Долу - животните, горе - хората.



На тази и на долната снимка съм показал технологията на строежа на стените на къщите.



В левия долен ъгъл на тази руина има един силует, благодарение на който повече хора могат да видят нещо от този български край, непознат за тях.



Попова лъжичка без опашката си - вече ще става жаба. Цветът е такъв поради съдържанието на мед в склата.



                      Смешен камък. Вкаменило се е нещо преди милиони години.



                    Открадната от Египет и захвърлена тук мумия на фараон?



Смиловският водопад. Той има аналог в България, водопадът
между селата Горна Горновица /над Искрец/ и Добравица.
Като да са правени от един Майстор, на всички видимо и невидимо.











Карстови отлагания, като водата да съдържа негасена вар.
Такава рекичка тече и под манастира "Свети Онуфрий" след
с. Темска, но там водопадите са много по-разчупени.
Ще поместя снимки и от тях.



                        Карстовите отлагания сами си правят водопади.



На горната и на долната снимка - отложен карст. Такава е долината на р. Петра над Лакатник.




























  Егати и водопадо!....
  Дано да не го знам само аз.


  


    Постингът посвещавам на една дама, която сега гледа двуяйчни близнаци. Тя прави опити да се размножи доста години, но все не ставаше, а навърши 39.  Казва, че изпила декар отвара от латинки, от магарешки бодил и...нищо. Предложих й нещо по-ефективно, да отиде на плланина. Изчислихме всичко до минута. Тя прекара тук една седмица - снимките са точно от маршрута й. Връщайки се в къщи мъжът й като я видял, че се прибира я засрещнал на прага - както винаги - но този път прекрачвайки прага, тя усетила че влиза в къщата си непразна.
   Та внимателно след разходка по Видлич, възможни са странични ефекти.

И като описание, и като анализ!
Поздрави!