Над с. Росомач от огромен водосборен район извира река, покрай която преминава първокласен римски път. Той идва от с. Смиловци, пресича планината Видлич, преминава през с. Славиня, после през с. Росомач и прехвърля Балкана за да слезе при с. Дива Слатина. Реката прави ждрело, което е най-убедително в долната част на реката при с. Славиня, където реката се влива в р. Височица.
  Малко над с. Славиня е най-красивата част на ждрелото, а до него има и карстов извор, който при големи суши пресъхва.
   За разлика от други села в този район с. Славиня има прекрасна мера с градини и ниви покрай реките тук, овощни градини, ливади, гори, а по високото - алпийски пасища. Но тук вече няма хора. Казаха ми за оброк, чиито кръст видях изваден от иманяри и захвърлен край пътя, според селяните това са сторили наши иманяри, преминали границата незаконни. Кръстът впоследствие изчезна, аз го видях вече повален.
  За падението на селото говори и още нещо. Прекрасната църква, "Св. Георги", построена с останки от римска военна сграда е изоставена и се руши. Тя не може повече да бъде възстановена. А в двора й имаше войнишко гробище, защото тук са се водили военни здействия между Сръбско-българската война и ПСВ. Кръстовете бяха тук и там из двора на църквата, но поне бяха цели. Какво нещо обаче е простащината в комбинация с безверието:
   В двора имаше няколко огромни липи, които можеха да паднат и да направят пакост. Тракторист се съгласил да ги отсече. Минал с трактора си през оградата, потрошил оградата с кръстовете, сгазил кръстовете по двора, строшил и тези по оградата на църквата. Но пък липите са отсечени и изтеглени на площада на селото.
   В опит да привлекат тук туристи има карта на местността, но...тук вече няма хора. Останалите пет-шест души българи, откъснати от родината си преди стотина години живеят така, както тук се е живяло по времето на турците. Най-запазеното нещо в селото е римският път, който вече 2000 години не е мръднал.
    Природата не търпи празно мястао убедих се отново. С отхождането на хората от тук, свините и вълците вече слизат от планината и живеят около селото. Оставиш ли магаре без присмотр, неоградена с много здрава ограда нива с картофи - от гетата около селото /само че не цигани, а диви животни/ бързо усвояват суровината.



                                               Карта на околностите на с. Славиня



Захвърлен кръст в двора на църквата на с. Славиня. Такива са и слезващите няколко
снимки




Непострадал от просотията на тракториста кръст.



Да не би да знае трактористът какво е ставало тук, какво е това кръст, къде е правен..
Хората отстъпват място на приматите навсякъде. Това е желаният продукт за мафията, която спечели ВСВ и яхна света.











                Така е било цял живот, ще бъде още съвсем малко...



Потрошен при претърсване за злато оброчен кръст при Врелото, после изправен отново.



                                    Следват снимки на ждрелото















Следват снимки на врелото. Врело тук наричат карстовите извори.







Отново снимки на ждрелото. Врелото е над тях съвсем наблизо, но хората го считат за по-интересно от ждрелото - за осветен извор, аязмо.







































Ждрелото е на 80 км. от София, но май го знам само аз, а може би още някой човек, жена или турист. А такива красива са околностите тук и какви преходи има към с. Росомач.









Миналото на с. Славиня...
Водата от чешмите не става за пиене, хората си носят вода от карстовия извор в центъра на селото. Заради този карстов извор тук е кръстовището на два много важни римски пътища.

Коста, ако имаше начин, щяхме да те номинираме за Нобелова награда.

Засега ще се задоволим с едно" Благодарим!"

/Сам виждаш: няма кой друг в цялото БГ да посети и да разкаже за този наш свещен край, останал в немилост и забрава./