Постинг посвещавам на дамите, които обичат планината, но не са имали възможност да осъществяват контакти с нея. По постингите им те се познават. По тези места, от които помествам снимки не може да се дойде, но за притежаващите джип има много опции.
    Планината е велико нещо!!!
    

Тази разходка по разервата Мучибаба е особено вълнуваща за много малко хора, които са изминали билото на Балкана от Тимок до Черно море. Балканът е навсякъде красив, тук обаче той е най-див. Причината е обстоятелството, че тук бе граница между две държави с хора с еднакъв манталитет - българи и сърби, които т. н. велики сили /б. м. педерасите/ противопоставяха едни срещу други заради техните интереси. Този процес продължава и сега, но не така злобно. По тези места обаче може вече да се ходи свободно и от Западните покрайнини и от нас и това е нещо, все пак. Използвам случая да кажа, че Балканът между седловините Петрохан и Салаш крие дивна красота.
   Аз изпитвам особено чувство на раздвоение, когато съм по билото на Западния Балкан. От към нашата страна мутри посякоха горите и обезлесиха тази дивна планина. Във всяко населено място има феодал и всички му треперят. Други пакости бяха сторени с медодобивните мини, със строителдството на МВЕЦ-овете, със заселването на ромове по селата, които напълниха коритата на реките с боклуци. Лоши стопани на природата си се оказахме. Това води началото си от отнемането на собствеността според приказа на джелатите на Сталин след Деветото., които окупираха страната и разрушиха селото й и ценностната ситема на хората, формирана векове.
   Ще има и други разходки в картини по Западния Балкан, но една няма да я има. На два пъти по 6 дни през 1991 г. аз изминах прехода Петрохан - Тимок без да имам сигурен подслон, храна, движейки се от тъмно до тъмно. Сторих това с Божията помощ, защото единствената вечер с лошо време прекарах във фургон, а не сам сред дивите животни, свините. До 1990 г. всеки опит да се посети таза част на Балкана бе подозрителна и опасна.




Последният връх, който се вижда е Мучибаба, но на него е кръстено цялото било между седловините Кацакамък и Дългоделска. Който не познава тази дивна природа тук, малко знае за Балкана като цяло - от Тимок до Черно море.



                                                                       Глава на мутра?







Два свински изодставени капана, правени от граничарите. Аз през 1990 г. паднах в един такъв.



































Това е мравуняк, който тук наричат бабун. Единствено в района на Трите чуки има останали мравуняци, резерват Бабуните, по другите места на планината те измряха.















Остаянки то сръбски пост. Срещу него има български пост и така след 1919 г. тук момчетата са се държали на прицел, заради английските интереси на Балканите. А тук е 1700 м. н. в. през зимата до тук не може да се дойде.



                                       Маркировки, правени от туристи.






                                                По билото на Мучибаба






                                                               Връх Мучибаба











От ляво са сде движели сръбските граничари, от дясно - българските. Туристите могат да се изкачат тук от селата Дълги дел, Дива Слатина, Сенокос и Росомач. С джип!!!



                                                       Тук са стояли войници



Които си вислят, че Балканът, който не е висок колкото Рила или Пирин не е страшен, грешат. Балканат е климатична граница, времето се променя много бързо, а бурите тук са нещо обикновено. Винаги трябва да имаш път за спускане, сигурен, иначе - лошо.









                                                          Скални жаби?



Следват снимки, направени по билото на Балкана. Преди двадесетина години ако някой попадне тук сърбите разстрелваха, българите арестуваха и изпращаха в София.





























                                 Суха зидария на пост. Егати вайсторите!



                                      Изоставен след 1990 г. сръбски пост



                            Едра красива скална жаба и дребничък жабок на гърба й











Винаги на билото на Балкана има някакъв риск. В момента си спомням за гръмотевична буря на Зелената глава, която аз наблюдавах от Голата глава. Мълниите никога няма да забравя.






Малко почивка след разходката. Тази беседка е на рид, който се спуска от вр. Мучибаба и разделя две прекрасни долини - Росомачката и Сенокоската. Като площ тези две пасища надвишават пасищата над Сопот и Карлово.

Може би "Мълчи, бабо"...

Или "Плачи, Бабо!" ...

А на турски "баба" означава "татко" ...

Сигурно има легенда.