Постинг
18.07.2014 00:55 -
КЪМ ГУЛЯНОВСКИЯ ВЪРТОП - 2
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 2916 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.07.2014 06:55
Прочетен: 2916 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 18.07.2014 06:55
Гуляновският въртоп е над с. Гуляновци. От селото до него води първокласен римски път, който прехвърля билото и слиза в с. Славиня, а после прехвърля и Балкана, за да се спусне към с. Дива Слатина. Въртопът е нещо много огромно, но той има своите особености. Това е въртоп, а не понор, което означава, че тук вода няма през цялото лято. До към м. юли тук е имало стада с хиляди овце, после са започвали да слизат към по-ниските водоизточници и в сушави години са слизали чак до тези около с. Смиловци. Районът е само от торф и е давал много трева и за сено след слизането на оцете от него, наричана отава. Във въртопа са оставали само коне, които имат зъби на двете челюсти за да се справят с жилавата трева и имат по-малки нужди от вода.
Първокласен римски път води до въртопа. Този път е ползван и затова е бил подържан. Освен този огромен въртоп в дясно от него има още един, но не толкова голям. Той е по-ниско разположен и е с повече водоизточници. Всичките поточета достигат до своя си дупка в карста и изчезват, за да се появат незнайно къде изпод земята около реките Нишава или Височица. Аз бях тук с фотоапарат през септември, когато бе ужасна суша и жега. Мен обаче ме валя дъжд този ден, колкото да ми развали видимостта и качеството на снимките.
Туристите, които биха проявили интерес към тези места е най-добре да ги посетят през пролетта и да си направят лагер до някой водоизточник. С джип може да се достигне на около 300-400 м. под билото на планината. При влошаване на времето - мъгла - може зда се слезе безопасно в южна посока, защото на север е опасно скалисто.
Този огромен понор, който има формата на буквата "Г ", заобколен от най-високите ридове на Видлич за мен е сърцето на планината. Туристът, покачил се горе на билото, което го обгражда от едната страна веднага ива обяснение, защо тази планина се казва Видлич - вероятно защото от тук хсе вижда Балканът, Чепън, Гребен и Влашка планина, изшилените върхоове на Сува планина, Годечко, Драгоманско...
Вече набрах височината до Гуленовския въртоп.
Скромно въртопче. В Гуленовския въртоп такиве има стотици.
Къща за овчарите във въртоп, за да е на завет. Наблизо има временен карстов извор.
Част от въртопа. Той няма край!
Сушата и силната и жегата са направили листата такива. Хората казват, че такива суши и жеги никога не е имало по този крайь, а зимите станала меки.
Видлич се мръщи, аз се надявам да ми се размине мъглата,
дъждът не ме хлаши.
Част от Гуленовския въртоп
Времето се намръщи и снимките не станаха хубави. Но пък дават представа за Видлич в този район.
Това цвете издържа на температурата на камъка, а през
лятото тя със сигурност гони 60.
Окаменило се /от жегата?/ животно.
Следват снимки на скали по билото на Видлич. На места то е отвесно
на север и скалите достигат чак до р. Височица.
Скали по билото на Видлич. От север те са си направо алпийски обекти.„
Но орлите с отхождането на стадата вече ги няма по тях.
Тези скали не са непрекъснати, а на гроздове и между тях се
преминава, но има дълбоки цепнатини. Придвижването трябва
да се извършва, като първо се опипва мястото за стъпване с крак.
Два морски слона се бият кой да обладае женската...
Целувката
Горе има модел на въртопче, колкото за дупето на един турист. Така почивайки си до скалата той може да си го пъхне в него и от тази поза е сигурно, че няма да се изхързули в р. Височица.
Билото на Видлич над с. Славиня
От тази снимка се вижда, че придвижването по билото е трудно,
но възможно.
Мястото ми напомня за нашите скали Коликон в Троянския балкан.
Доста шибано е билото на Видлич и поради това вероятно за дните, прекарани тук не
срещнах нито един турист. Макар да има скални цепки по него, да се хващат за тях по- неопитните когато го преодоляват.
В дъното на снимката се вижда порта /превал/ между селата
Гуляновци и Славиня. Там римският път пресича билото на Видлич.
Планината се намръщи, заваля дъжд, който не бе силен, но измокрената трева измокри и мен като мишка.
Част от Гуленовския въртоп. Той е толкова голям, че се изминава за часове, а да се снима целият е възможно само от самолет. Вижда се и меката част на Видлич. Северната е предимно скалиста.
Маймуна се е хванала за главата и мисли...
Още една част от Гуленовсия въртоп
На горната и долната снимка - Видлич, видян от самия Видлич. Погледнат от север или юг той е съвсем различен.
Първокласен римски път води до въртопа. Този път е ползван и затова е бил подържан. Освен този огромен въртоп в дясно от него има още един, но не толкова голям. Той е по-ниско разположен и е с повече водоизточници. Всичките поточета достигат до своя си дупка в карста и изчезват, за да се появат незнайно къде изпод земята около реките Нишава или Височица. Аз бях тук с фотоапарат през септември, когато бе ужасна суша и жега. Мен обаче ме валя дъжд този ден, колкото да ми развали видимостта и качеството на снимките.
Туристите, които биха проявили интерес към тези места е най-добре да ги посетят през пролетта и да си направят лагер до някой водоизточник. С джип може да се достигне на около 300-400 м. под билото на планината. При влошаване на времето - мъгла - може зда се слезе безопасно в южна посока, защото на север е опасно скалисто.
Този огромен понор, който има формата на буквата "Г ", заобколен от най-високите ридове на Видлич за мен е сърцето на планината. Туристът, покачил се горе на билото, което го обгражда от едната страна веднага ива обяснение, защо тази планина се казва Видлич - вероятно защото от тук хсе вижда Балканът, Чепън, Гребен и Влашка планина, изшилените върхоове на Сува планина, Годечко, Драгоманско...
Вече набрах височината до Гуленовския въртоп.
Скромно въртопче. В Гуленовския въртоп такиве има стотици.
Къща за овчарите във въртоп, за да е на завет. Наблизо има временен карстов извор.
Част от въртопа. Той няма край!
Сушата и силната и жегата са направили листата такива. Хората казват, че такива суши и жеги никога не е имало по този крайь, а зимите станала меки.
Видлич се мръщи, аз се надявам да ми се размине мъглата,
дъждът не ме хлаши.
Част от Гуленовския въртоп
Времето се намръщи и снимките не станаха хубави. Но пък дават представа за Видлич в този район.
Това цвете издържа на температурата на камъка, а през
лятото тя със сигурност гони 60.
Окаменило се /от жегата?/ животно.
Следват снимки на скали по билото на Видлич. На места то е отвесно
на север и скалите достигат чак до р. Височица.
Скали по билото на Видлич. От север те са си направо алпийски обекти.„
Но орлите с отхождането на стадата вече ги няма по тях.
Тези скали не са непрекъснати, а на гроздове и между тях се
преминава, но има дълбоки цепнатини. Придвижването трябва
да се извършва, като първо се опипва мястото за стъпване с крак.
Два морски слона се бият кой да обладае женската...
Целувката
Горе има модел на въртопче, колкото за дупето на един турист. Така почивайки си до скалата той може да си го пъхне в него и от тази поза е сигурно, че няма да се изхързули в р. Височица.
Билото на Видлич над с. Славиня
От тази снимка се вижда, че придвижването по билото е трудно,
но възможно.
Мястото ми напомня за нашите скали Коликон в Троянския балкан.
Доста шибано е билото на Видлич и поради това вероятно за дните, прекарани тук не
срещнах нито един турист. Макар да има скални цепки по него, да се хващат за тях по- неопитните когато го преодоляват.
В дъното на снимката се вижда порта /превал/ между селата
Гуляновци и Славиня. Там римският път пресича билото на Видлич.
Планината се намръщи, заваля дъжд, който не бе силен, но измокрената трева измокри и мен като мишка.
Част от Гуленовския въртоп. Той е толкова голям, че се изминава за часове, а да се снима целият е възможно само от самолет. Вижда се и меката част на Видлич. Северната е предимно скалиста.
Маймуна се е хванала за главата и мисли...
Още една част от Гуленовсия въртоп
На горната и долната снимка - Видлич, видян от самия Видлич. Погледнат от север или юг той е съвсем различен.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 18387