Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06.2014 10:19 - ОТНОВО ЗА НЕОБХОДИМОСТТА....
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1192 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                           С посвещение на г/жа Зденка Тодороова:

 

          ОТНОВО  ЗА  НЕОБХОДИМОСТТА ОТ  ТРИТЕ  ЛИПСВАЩИ  ВСЕ ОЩЕ  ГКПП  МЕЖДУ  БЪЛГАРИЯ  И  СЕВЕРНАТА  КРАЙНА

 

    Тази тема не е известна на българите, забравили вече родствениците си, придадени към Тройното кралство и оставени след разпада му незаконно в пределите на Сърбия. Годините на противопоставяне, налагани по време на Студената война бяха много тежки за тези хора. За проява на българско самосъзнание у тях Тито ги изпращаше на дълги години затвор. Въпреки това обаче българското самосъзнание в Северната и Южната Крайна оцеля, но и голяма част от българското население напусна тези райони. Като противопоставяне на този процес, чиято основна репресивна сила бе титовият СЮК между сънародниците ни се намериха и будители. В Северната Крайна като будител и борец за съхраняване на бългорското самосъзнание се наложи г/жа Зденка Тодорова. След много трудности и опити за натиск над нея, днес тя е достигнала висота, където може да работи при по-нормални условия.  Целите, които тя си е поставила в живота са много високи – връщане на откъснатите от страната наши територии и сънародниците ни в тях обратно в нея. За постигане на тази цел обаче освен външните пречки има и две вътрешни, според мен непреодолими  – сръбскиият шовинизъм и българският нихилизъм. Не мога да кажа кое от двете е по-вредно за каузата й. Моето лично мнение е, че сърбите водят процес на сърбизация сред българите в Крайните, а нашите управници тук не се интересуват от сънародниците ни, откъснати от страната. Комисионните от сделките и възлагането на поръчките по програмите на ЕС са доста по-интересни за тях отколкото съдбата на сънародниците ни извън България според мен.

    Въпреки това обаче г/жа Зденка Тодорова може да ускори някои полезни за сънародниците ни в Запаадните покрайнини инфраструктурни подобрения в областта на пътищата, свързващи ги с Родината им. Срещу това вече няма пречка, но делата се бавят, според мен, защото от тези дребни проекти и комисионните ще са нищожни. Това не като тръбата на Южен поток, в бробата за която кой да я строи ще се избият.

   За да заживеят българите в Западните покрайнини по-добре в икономически аспект, те трябва да могат безпрепетсветвено и по най-късия път да навлизат в България. Специално за Северната Крайна това се е извърщшвало по следния начин:

     Селата Горни Криводол и Смолча, са съседни, дели ги границата. Пътят между тях е прекъснат. Чрез този път селата по долината на р. Височица са имали достъп до пазара в Годеч. Тази връзка е жизнено необходима днес, когато прооизведената от българите в Крайната продукция е скъпо да се транспортира и реализира на пазара в Пирот или Цариброд заради отдалечеността им и където пазарът е пренаситен със селскостопански стоки. Тук трябва да има ГКПП.

    ГКПП трябва да има и между селата Мазгош и Станянци. Така с. Мазгош придобива ж. п. спирка, а от него до Годеч разстоянието е още по-кратко. Чрез този ГКПП селата във въртопа с най-голямото село там, Смиловци, ще получат достъп до Годеч, както е било стотици години. Специално отбелязвам, че с. Мазгош има приказна природа и много свободни къщи, които са годни за обитаване.

     Третият ГКПП е обсъждан най-дълго, още от времето на Тато и Тито. Той трябва да свърже селата, наричани Трънски Одровци с гр. Трън, някогашният им център. Това ще бъде най-атрактивното място за посещение заради ждрелото на р. Ерма, тунелите покрй него и заради красивия Погановски манастир. Не подценявам красотите след пресичането на другите два ГКПП, но те са прикрити в разните планински гънки и са известни само на запознатите с тези райони и планините над тях, които знаят как да разбулят красотите им.

  В това направление усилята на г/жа Тодорава могат да дадат резултат. Някой трябва да подтиква тези проекти, а кой би могъл да стори това по-успешно от нея.

    За г/жа Тодорова аз имам две поръчки, която тя може да изпълни само с едно посещение в следните две села:

    На хълма над с. Долни Криводол, находящ се над земните пирамиди, подобни на тези на Мелник, имаше огромен оброчен кръст. Този кръст е изкопан от мястото си и под него е претърсвано за заровени златни предмети, хвърлени там от вярващи преди издигането му. Хората от селото твърдят, че това са сторили годечките ромове, които преминават незаконно границата, не охранявана днес и от двете страни и извършват кражби на железни предмети. Този кръст трябва да се изправи!  Той не е могъл да бъде потрошен, защото е много тежък, здрав и голям. За жалост други оброчни кръстове са счупени или натрошени от иманярите за да бъдат извадени по-лесно и претърсено под тях. Г/жа Тодорова може да говори с кмета на селото, да събере хората и да подтикне мъжете да сторят това. Претърсването под кръста му дава имунинет срещу ново изкопаване, защото иманярите обменят помежду си информация къде са копали.  Кръстът тежи поне тон, огромно нещо, ще поместя снимки и от него.

    Второто село е от още по-голямо значение за г/жа Тодорова, защото от тук произлиза нейния под – това е с. Бребевница, почти на границата с България. Селото е известно с 14 оброчни кръста, всичките правени от майсторите в с. Гинци. Съвсем наблизо до селото, на не повече от 300 м. от последните му къщи в посока към манаскира над него има изключително оригинален оброчен овален кръст с четири отвора в него, много голям. Според мене поне той е над 500 кг. До него е порастнала слива и го е притиснала на една страна, поради което той сега е почти легнал и остава скрит под дървото. Този кръст трябва да се извади от земята и премести пред сливата, като се ориентира изток-запад. Така ще се вижда от пътя, а той е изключително оригинален. Ще поместя снимка и от него, но снимката е така направена, че той изглежда прав.

    Тук мисля, че задачата на г/жа Тодорава ще е още по-лека.

    Пожелавам Ви успех, г/жо Тодорова. Още през септември ще проверя изправени ли са кръстовете по местата си.

    Успех!

  




image

        На горната снимка - захвърленият от иманярите кръст на оброка при с. Долни Криводол.
        На долната снимка: Най оригиналният, а вероятно и най-старият кръст на един от 14-те оброка при с. Бребевница.

image



Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6859837
Постинги: 2928
Коментари: 7575
Гласове: 14660
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031