Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2014 00:48 - ОТНОВО ЗА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2849 Коментари: 4 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                 ОТНОВО  ЗА  ЗАПАДНИТЕ  ПОКРАЙНИНИ

                               И  ЗА  ЗАПАДНИЯ  БАЛКАН

 

     Завърши първото от трите мои големи пътувания, които искам да извърша през това лято. Изминах още 250 км. сред красотите на планините по Западните покрайнини. Този път програмата ми бе така емоционално наситена, че нямах свободна минута. Обикновено когато съм сред природата я свързвам с музиката, защото имам доста добре развит вътрешен слух. Този път това не се случи - контактът ми с природата бе абсолютен. Посетих Видлич и Западния Балкан, но с малко тъга, защото това посещение може да е и последно. Причината -  упознах този край по-добре от живеещите в него. Не съм убеден дали някога ще дойда тук отново, отчитайки и факта, колко време за активен туризъм ми остава. Може и да се случи, но вече няма да е с познавателна цел, а за да се насладя на някои от красотите, които завинаги останаха в сърцето ми или да запозная хора с тях. Имам си любимо място в Западния Балкан – долината на р. Дойкинска, която със сигурност ще посетя. Такава красота не само в Западния балкан, но и по целия Коджабалкан няма. Пред очите ми в момента преминава картина от долината, където реката след наводнение е разрязала римския път така, като да бъде демонстрирана пред следващите поколения технологията на строежа на тези съоръжения.

    Пътуването ми беше много трудно, защото се наложи да се съобрзявам и с дъжда. Той се изливаше с мощ за около час след обед, а след него още толкова време трябваше за да се оттече водата и да стане възможно придвижването ми. А как се ходи всеки ден в мокра трева когато се наложи, висока до половин метър?

   Вълнението ми обаче произтече не само от красоотиите на природата, която тук все още на места остава непокътната. На път за водопада при Ръсовци видях как лисица отвлече сърненеце-бебенце от майката, прегриза го на две и отнесе горната му част. На връщане от водопада орел се спусна от висините и без да каца грабна и отнесе другата част на сърненцето. Съвсем близо до пътека на Видлич, на която бях, вълци ръмжаха и разкъсваха някакво толямо животно. Това изтълкувах като сигнал към мен за връщане – хората от село Славиня ме предупредиха за тях! -  а на връщане видях, че мечка бе „маркирала” пътеката, по която минах с едно голямо лайно, което снимах.  Най-силно се вълнувах обаче, когато от високото, напр. на билото на Видлич, хвърлях поглед към долината на р. Височица и виждах как най-бедните хора вероятно в цяла Сърбия, нашите българи, са обработили земята си. Картината ми напомни за земята около Франкфурт, която се вижда при излитане или кацане на самолета. Така добре и красиво е оформена земеделската земя тук, в ъгъла на Сърбия, където инфраструктурата е ужасна, районът от всякъде е заграден от планини и…граница с България. Мисля, че това е моделът, по който щеше да се развие България, ако съветските другари не бяха внедрили у нас тяхната колхолизация, която ликвидира българското село, произвеждащо до тогава селскостопанска продукция, достатъчна да изхрани и България и Германия. Разработените в Ценътра у нас мекерета обясняват сега провала в държавата ни не с унищожаването на българското село подмяната на интелигенцията с примати, което стана по съветски образец, а с влизането ни в ЕС преди няколко години.. Този погром над странатата след Деветото доведе до приматизацията й днес, води до постепенна подмяна на блългарския етнос с цигански, до мафиотизация във всички сфери, до липсата на ценностна система у новото поколение, което го провии манипулируемо. Липсата на духовност е камикадзе за страната ни, защото не културният човек ще трасира пътя ни, а този, който най-много прилича на изрод, но пък е успял, в смисъл, по някакъв начин е спечелил много пари - от кражби, от медии, от политика, от източване, от схеми. Вината за това според Центъра /и блоговите проститути от първа страница, заради които не ми се влиза в  блога/ се припипсва изцяло на ЕС, пренебрегвайки слученото ни след Деветото и циганизацията, в която масово навлизаме, макар и за сега не изцяло като етнос, а като манталитет.  От този фалшив кон се води пропаганда за излизане на страната от ЕС, което означава връщане в руската орбита. А комунизмът навсякъде умря защото това е измислен да сее разрушение и вражда между хората строй и така да унищожи заразената страна. Комунизъм остава за сега само в Русия, защото тя все още има за продавене природни ресурси, от които държавата набира средства за съществуването си. А като свърши рентата от тях, пътят вече е прокаран – освен  КНДР ще се пръкне и РНДР.

   В Западните покрайнини всички къщи са отключени, циигани, препитаващи се от кражби там няма. Хората са по нивите, по градините, с животните. Извън селата хората имат някакви бараки с необходимите им за работа инструменти, но тук няма кой да отнесе инструментите им на Вторични суровини за бакър или джелезо, както се случи напр. на собственицине на лозята около Враца, или пък да окраде продукцията им. Хората тук говорят за трудностите, които  преодоляват заради неотварянето на нови ГКПП, обвинявайки и България и Сърбия. Писал съм за крайно необходимия тук пункт, който да свърже Долни Криводол със Смолча и така селяните да могат да продават продукцията си на пазара в Годеч. Нищо не е направено до сега, от двете страни се сипят обещания. Хората се доволни от новия си министър-председател /забравих му името/, който е подвел под отговорност всички крадци по линията на приватизацията, бори се срещу средните и дребните крадци и срещу мафията в Сърбия. Казват, дано да не стане с него както с Джинджич. Характерното за турците по Източни Родопи е, че работят от тъмно до тъмно, но и тези хора тук не им отстъпват по трудолюбие. Разликата е, че Източни Родопи са полупустиня, а тук е кътче от рая.

     Това пътуване ме развълнува повече от пътуванията ми до Лос Анжелес, където не ми е мястото. Минавайки границата при завръщането си, уморен от впечатления, спрях на Калотина, където имам любимо място – магазинчето при разклона за Годеч, за да изпия едно кафе. И през ума ми мина мисълта, която ме глождеше отдавна – у нас победи мафията. Тя управлява всички процеси в държавата, тя насочва живота ни, бих казал, тя притежава държавата. Затова нищо у нас не върви. Крепят я лошите, необразованите хора, нечестните, платения цигански вот, тия с картончетата, които ни натрапват от медиите. От тези среди вече има  внедрени и като блогови проститути, които се представят за бетонни глави или заразените с вируса на Маркс нещастници, но са със задача от Центъра. По делата им се разпознават.       

   

     Доста добре упознах ЗападнияБалкан - тази моя програма е от 1990 г. Привършвам я чак сега. По време на това пътуване исках да проследя отклоненията на римските пътища, отделящи се от римската магистрала покрай река Височица през Видлич към Царибродско и през Балкана до нас. Търсенето на римски пътища е било мое хоби винаги и съм изтъквал неведнаж пропуски в тази област по учебници и пътеводители, в които пише, че единственият римски път, пресичащ Балкана е този от с. Острец до с. Тъжа през вр. Триглав.  Не е така – само тези, които пресичат Западния Балкан и които аз знам са поне 20.  Аз сега ще опиша някои от долините, които те следват. Тези пътища са причината да се засели планината през следващите векове с хора, давам пример с пътя за с. Топли дол. Римските роби за изсекли пътя на едно място, навлизайки в отвесна скала, вкопавайки пътя в нея по подобие на пътя за Триград. По тези пътища се се предвижвали римските легиони,  подържали са реда в империята. Покрай тях е имало гарнизони, посочвам тези в Бели Мел, Берковица, Лютиброд. Пътищата им са четири категориии, но интересното е, че между тях има връзки  - байпаси? - чрез пътища, широки около 80 см. Такъв път има при с. Топли дол, има над с. Дойкинци, където е водопадът Тупавица, такъв съм виждал и над с. Кусооврана във Влашката /Власината/ планина. Римските пътища преминават през невероятно трудни терени, посочвам този над с. Челопек или този в страни от водопада Видимско пръскало. Ако човек не знае, че пътят мвинава от там, не би и приел това за възможно. Мисля си обаче, че римляните са изоставили тази отсечка и са ползваали другата през местността Табите. Изиграли своято историческа роля, тези пътища губят предназначението си. В полето те са изчезнали под хумуса, но в планината се запазват и до днес. Последните, ползващи тези пътища са животновъдите, изкарвали по тях животните си на лятна паша в алпийската част на планината.  Повече животни на лятна паша няма да има…Умират пасищата, задушени от пасищвиия бурен, хвойната, с това се променя и климатът. Над римските пътища надвисват клони и те се превръщат в тунели, през които преминават само свини.

    Тази година ползвайки докъдето и доколкото е възможно някои от римските пътища успях по тях да достигна до билото на планината. Тези пътища са строени винаги покрай реки и поради това следват долините, а когато са в карстов участък задължително преминават покрай извори, макар това да удължава трасето им. Сега ще опиша някои то тези римски пътища по Запаадния Балкан, но ще започна с описание на алпийската му част.

    Заадният Балкан започва от прохода Петрохан и достига до устието на р. Тимок. Целият този участък съм изминавал три пъти, но алпийския участък от проходите Петрохан до Белоградчишки – поне десет пъти. След Петрохан  билото се надига постепенно, оформят се два върха – Зелената и Голата Глава, след което следват три коти на върховете Ком, най-висока от които е третата. Следващият върх е Сребърна Глава, по рид от който границата ни със Сърбия завива на юг, достигайки до с. Бърля. След този връх следва първият проход, Дългоделския, висок около 1600 м. който свързва селата Сенокос и Дълги Дел. Планината отново се надига и по билото й се извисяват четири безименни алпийски чала, след които слиза при седловината Каца Камък. Тази дедловна е между селата Йеловица и Дива Слатина. От тук планината става щуро алпийска. Следват пет коти на върховете Копрен, след тях  са Трите чуки, Вражата глава, двете Попмартинови чуки, още един огромна като площ чал и вр. Миджур, най-високият в Западен Балкан. След Миджур има висок около 1800 м. превал, наричан Козият, свързващ селата Църни връх и Горни Лом. До тук лесно за преодоляване, но след този превал планината става дива и остра, обрасла е със смърчова гора  - резерватът Чупрене – и така се достига до следващия превал, най-красив от всичките в Западния балкан, Свети Николския. Той е към 1500 м., запазен  римски път, премнаващ през него свързва селата Равно Буче и Чупрене. Планината отново пощурява след превала, билото е обрасло в смърч, над бездната са надвесени страховити скали, те са на върховете Хайдушки Камък и Орлов Камък, високи почти 1800 м. Последният алпийски връх след тях е Голеш, но превал има чак при с. Салаш. По билото навсякъде е минавал римски път - магистрала, но днес той е останал на много места под торфа. Идващите от ляво и от дясно римски пътища са водели до него.

    Това е картината на алписката част на Западния Балкан. А сега за някои от долините:

 

    Една от най-дивните долини е тази от с. Комщица. Тя се разделя на две. По дясната идва река Височица, по лявата – р. Сребърна. По дясната се достига изворната област на р. Височица, но от това място се вижда и изворната област на р. Нишава. По рида, разделящ тези две реки – началото на планината Видлич, се достига вр. Ком. Има запазен участък от римски път в посока на с. Гинци. По р. Сребърна по третостепеннен римски път се достига до вр. Сребърна глава. Този път продължава към с. Дълги дел.

   Маршрутите от с. Комщица до билото са петчасови, имам в блога си постинги как да бъдат те съкратени.

 

   Следващата долина е от с. Горни Криводол. Тук риимският път е строен с огромни къмъни, подобно на този от с. Челопек до вр. Околчица. Има камъни с размери 180/150/40 см. Ще поместя снимки от този уникален строеж. Подпорните му стени няма да мръднат  през следващите 2000 години. Този път излиза на широка заравненост, която е много заблатена и там се губи. Направленияето му обаче е ясно, достига вр. Сребърна глава. От двете стрени на рида, започващ от Сребърна глава вървят два пътя, но този от с. Горни Квиродол е по-важният.

  Ридът в ляво от пътя ръзделя селата Горни Квиродол и Сенокос, достигайки огромен чал, вероятно осигурявял паша и вода някога на хилади овце. Днес той обраства с хвойна. Спомням си как изглеждаше тук, видяно от нашата страна на Балкана преди двадесетина години. Запустването се спуска вече от нас към тях…

   Следващата долина е тази, в която е с. Сенокос. При селото се събират две реки. Покрай дясната река започва римски път, който достига до две долини. По лявата река римският път достига билото на планината. Този път, служел за извеждане на стадата на летни паши вече не се ползва и постепенно се превръща в тунел за свините. Те, както циганите, има ли някъде нещо изоставено, от всякъде натам приждат. И се въдят.

    Десният път по другата долина е правен вероятно от трудоваците след Освобождението и е служел за извеждане на стадата на Сенокос до огромния чал и до алпийските пасища по билото на Балкана. В него се вливат и пътеки от с. Горни Квиродол. Природата тук е невероятно красива. Скалите се състоят от хоримонтални плочи, някои по 4 – 5 кв. м.

   По лявата долина към с. Сенокос тече доста голяма река и над нея преминава сравнително щирок римски път. Той извежда на седловината между селата Сенокос и Дълги дел. По-мрачно място да се прекара римски път от това не знам. Просечени са скали, в основата на които минава пътят, стращно е да погледнеш и нагоре.  Покрай този път е водападът Скока, който бучи от километри. Ще го покажа и него.

     От открита поляна, на която излиза римския път може директно да се продължи към билото на планината, което тук гони 2000 м. и да се достигне красавецът вр. Мучибаба.

     Следващата долина с римски път започва от с. Славиня. Над селото има карстов извор, природна забележителност и ждрело в скали, съставени от хоризонтални плочи. Ждрелото достига с. Росомач и от него него римски път достига до алпийската част на Балкана където той се губи и вече без път или пътека може да се достигне отново до вр. Мучибаба. Римският  път обаче пресича реката, а тук римляните не са строили мостове както по Родопите.

      Следващата долина е на р. Дойкинска, която е доста по-сложна от предишните. При карстовия извор Врелото от дясно идва долина, в която е разположено с. Йеловица. Римски път през селото се отправя към Балкана и достига под вр. Копрен, където се губи. Вероятно той извежда на седловината Каца Камък. Може би аз съм последният турист, който успя да преодолее този път. Мостовете му, строени от граничарите също са паднали.

    Лявата долина при врелото идва от към с. Дойкинци, а двете долини са разделени с планината красавица Поонор. Покрай Дойкинската река римският път продължава чак до билото на Балкана под вр. Копрен. Тук той се губи в торфа, като възможностите му за поемане в двете посооки – към пътя за Каца Камък и за Вражата Глава са равни. При водопада Тупавица има отклонение от римския път за връзка с някой друг, като отклонението е с път не по-широк от 80 см.

   Аз ще пиша за това село и за планината му, но сега посочвам, че като красота и като място за туристически маршрути то няма равно на себе си. Тук според мен е центърът на красотата на Западния Балкан. Тук има планина Понор, има един рид, по-голям от Витоша, от който се виждат Завойското езеро, Вражата Глава, Копрен, Миджур, Видлич, Влашката пранина, Руй и Гребенпланина, а така също и зъберите на Сува планина, която е извън Западните покрайнини. Страхотно място е Дойкинци.

   Следващата долина с римски път и то много широк е тази към с. Топли Дол. До селото разклонения от пътя няма. Но по какви скали е просечен той! От селото обаче пътят се разделя на три, отправяйки разклонения към вр. Миджур, към вр. Вражата глава, където той е особено широк и едно трето отклонение – стратегически път, широк ооколо 80 см. към Бабин Зуб.

   Последната долина с римски път, която ще опиша е на р. Тимок. От гр. Кална е започвал този път, сега е настилан и разширяван заради скицентъра Бабин Зуб, но след с. Църни връх той е запазен изцяло. Пътят достига седловината Кози превал и се спуска в с. Горни Лом. При моста, където долината продължава към с. Равно буче се отпрвя най-запазеният от всички римски пътища в района, свързващ през планината селата Равно Буче и Чупрене.  Този път трябва да се съхрани със закон и да остане .така за вечни времена. В българския участък пътят е затрупан и разрушен на места от мутросекачите, за които багер е правил път през гората и е направил много пакости.

   Два пътя остават, които ги има в България но тук не мога да ги намеря. Те идват от България от с. Стакевци и от с. Салаш, и двата са мвного широки и сериозни пътища. Тук вероятно са под торфа, но има и друга вероятност. Интересите ми към тази планина достигат до невероятно красивия вр. Орлов камък. След него красива е планината само в България, където е ццялата Светинколска планина с Белооградчишките скали. Тук, в Сърбия,планиината е една наклонена гола равнина. Има места, които ме превличат и които считам са силни за мен, има и такивау които не ме привличат. Алдинци е краят на интересите ми към Западния Балкан.

   За всичките тези пътища и долини, които описах постепенно ще помествам и снимки. Сега направих около 600 и като взех да ги преглеждам, изтрих само няколко заради нефокусиране.

   Съзнавам, че съм последният турист, който посещава тези места, но нека да останат те описани в блога. Може би пък хората някога пак ще проходят по горите и така отново ще заприличат на Човеци. Мисля си, след  преминаването на модата, изхвърлла на гребена на вълната пазраните боклуции и съзнателно култивираните изроди, които сега са на модна, ще започне едно възвръщане към това, което би трябвало да бъде човекът.А какъв трябва да е той е казано в текста на произдението, което прилагам в линка.

   А за такива като мен, които ходят по горите Вазов пише:

   „Разбойници не ходат по горите,

     в горите и по планинитие.

     Те другаде свободно ходят,

     но вие тях ги не ловите!”

   

 http://www.youtube.com/watch?v=AIw2DUM-3kU

  

 




image



image



image




Гласувай:
11



1. sande - Tochno!
31.05.2014 03:26
Това пътуване ме развълнува повече от пътуванията ми до Лос Анжелес, където не ми е мястото. Минавайки границата при завръщането си, уморен от впечатления, спрях на Калотина, където имам любимо място – магазинчето при разклона за Годеч, за да изпия едно кафе. И през ума ми мина мисълта, която ме глождеше отдавна – у нас победи мафията. Тя управлява всички процеси в държавата, тя насочва живота ни, бих казал, тя притежава държавата. Затова нищо у нас не върви. Крепят я лошите, необразованите хора, нечестните, платения цигански вот, тия с картончетата, които ни натрапват от медиите. От тези среди вече има внедрени и като блогови проститути, които се представят за бетонни глави или заразените с вируса на Маркс нещастници, но са със задача от Центъра. По делата им се разпознават.

цитирай
2. larryone - Мога само да ви поздравя за напис...
31.05.2014 08:01
Мога само да ви поздравя за написаното!
цитирай
3. kasnaprolet9999 - Чудех се къде ли си изчезнал, а то ето ...
31.05.2014 18:00
Чудех се къде ли си изчезнал, а то ето къде си бил. Хубава разходка си направил. Колкото за членството ни в Европейският съюз, то и аз съм разочарована, но не толкова от неговите депутати, а от това че европейските правила тук не сработват и става все по-зле. Мислех си, че ще има по-голям контрол от страна на европейските институции, но се оказа че те нямат много време да се занимават с нас.
След толкова години членство в този съюз сме първи в класацията по корупция-"През февруари 2014 г. Европейската комисия пресметна цената на корупцията в 28-те страни от ЕС на 120 000 000 000 евро. България, заедно с Италия, Румъния и Гърция стои начело в тази група. Според Евробарометър от 2013 г. 84% от българите смятат, че корупцията е широко разпространена в страната им, а 58% от представителите на бизнеса казват, че това им е попречило да получат поръчка."
Най-плачевното е че " „Нищо не се променя. Нашите политически партии се държат сякаш имат цялата власт. Цялата политическа система е корумпирана. Те не представляват никого освен себе си“, хладно анализира Георги Димитров. „Седем години след влизането в ЕС корупцията е по-голяма. Ето защо можем да кажем, че европейските механизми не работят“. Поздрави!!
цитирай
4. planinitenabulgaria - По-точно си описала ситуацията от хипермилионера Андрей Райчев, брависимо.
31.05.2014 20:42
kasnaprolet9999 написа:
Чудех се къде ли си изчезнал, а то ето къде си бил. Хубава разходка си направил. Колкото за членството ни в Европейският съюз, то и аз съм разочарована, но не толкова от неговите депутати, а от това че европейските правила тук не сработват и става все по-зле. Мислех си, че ще има по-голям контрол от страна на европейските институции, но се оказа че те нямат много време да се занимават с нас.
След толкова години членство в този съюз сме първи в класацията по корупция-"През февруари 2014 г. Европейската комисия пресметна цената на корупцията в 28-те страни от ЕС на 120 000 000 000 евро. България, заедно с Италия, Румъния и Гърция стои начело в тази група. Според Евробарометър от 2013 г. 84% от българите смятат, че корупцията е широко разпространена в страната им, а 58% от представителите на бизнеса казват, че това им е попречило да получат поръчка."
Най-плачевното е че " „Нищо не се променя. Нашите политически партии се държат сякаш имат цялата власт. Цялата политическа система е корумпирана. Те не представляват никого освен себе си“, хладно анализира Георги Димитров. „Седем години след влизането в ЕС корупцията е по-голяма. Ето защо можем да кажем, че европейските механизми не работят“. Поздрави!!



Питам се, цигански вот кому е полезен?
Докато бях в Западните покрайнини се сетих за Теб и скоро ще Ти посветя един постинг.
Поздрави.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12185937
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031