СПОМЕНИ ОТ СРЕЩИТЕ МИ В СЕЛО ТОПЛИ ДОЛ
Село Топли дол е първото по римският път след с. Мартиново като се премине билото на Балкана. Тук изявен превал няма, височината е около 2000 м. н. в. Посоката на планината тук е северозапад-югоизток. Красотата от двете страни на Западния Балкан е такава, че сега, спомняйки си изгледите от Попмартиновата чука, от Голямата чука, от Язовата планина, предлагаща най-вълнуващия изглед към Острата чука, стърчаща над резервата Чупрене като кубе на катедрала, настръхвам пред това, което съм видял и запомнил. А какъв изглед има от Голямата чука към върховете Вражата глава, Копрен, Трите чуки. Такава красота остава непозната за почти всички хора и туристи в България. Посетилите тези места гледат по различен начин на тази прекрасна и огромна по площ планина, от която познават твърде малко. По Западния Балкан вече може да се ходи свободно - времето на противопоставянето, клеоновете и омразата, която насаждаха тук просъветските режими отмина безвъзвратно с тяхното отхождане.
И още нещо се вижда от Голямата чука - една огромна долина, оградена от ляво със скалите на рид, отделящ се от вр. Вражата глава, а от дясно – с рид, отделящ се от вр. Миджур. Той е заоблен, но в един участък има изявен скален комплекс, извисяващ се над нивото на рида. Това са скалите Бабини зъби, а по рида - поне два пъти по-голям по площ от Витоша е минавала границата между Бълтария и Сърбия до 1919 г. Аз искам да вмъкна един факт, с който се гордея – аз преминах по цялото трасе на тази някогашна граница. От рид, идващ от Миджур започва друг перпендикулярен рид към огромната долина. Там където се събират двете реки е село Топли дол - българско село, дадено на Тройното кралство от англичаните поради участието ни в ПСВ на страната на лошите. Днес то се държи незаконно от Сърбия.
Първата ми среща в това село стана изненадващо. Навлизайки преди години за пръв път в него аз останах очарован от красотата около него и от романтиката тук, съхраненена от векове. Причината да се съхрани селото в този вид е, че тук не вилняла колективизация от съветски тип, която унищожи нашите села и доведе до днешната криза в България, за която агентите на Путин у нас обвиняват ЕС. Ако у нас не бе извършена тази колхолизация, вероятно и ние щяхме да имаме същите села с хора в тях вместо днешните ошушкани от циганите сгради, наподобяващи черепи без очи.
Наближавайки селото настигнах жена по горска пътека и за да не я стресна изчаках да ме види, да прецени опасен ли съм и тогава да я поздравя. Знам, че при неочаквани срещи в планината хората се стряскат и съм особено внимателен. Жената когато ме чу се обърна да ме види. Видях едно ужасяващо оскатено лице, но с живи, изразителни очи. Поздравих я, тя отговори на чист български език и веднага закри лицето си със забрадката както туркините когато видят мъж. След това побърза да избяга от мен, влизайки в първата къща. А къщите - голяма част от тях напуснати, еднотипни. Долният етаж - от камъни, там живеят животните през зимата, горният етаж е паянтов, измазан с глина, в която се виждат сламки. Стените са плетени с един или два успоредна плета, измазани са с глина, между тях има слама за топлоизолация. Луксозните къщи са с варосана глина. Колко издържлива е глината в района! Стои неразмита от дъжда десетки години и къщите изглеждат като боядисани по еднакъв начин. Керемидите - и те еднотипни. Изглеждат като почиствани с песъкоструен апарат, толкова чисти и блестящи.
Тази история с жената с обезобразеното по ужасен начин лице ме потресе и успях да разбера как е станало това. Като дете жената страдала от епилепсия, порастнала, станала мома. Но все в неочакван момент припадала. Последното й припадане било с лице в мангала в стаята, но в стаята имало хора и я издърпали веднага от разгорените въглени. Жената едвам е оживяла от дълбоките рани, лицето й изгоряло и се променило до неузнаваемост, но очите й не пострадали и най-важното, след този случай епилипсията й изчезнала. Оженила се после жената, родила си деца, но не искала хора да виждат лицето й и цял живот ходела в селото със забрадка, а от селото не била излизала. Аз я изненадах и затова я видях как изглежда. По-добре така, каза човекът, който ми обясни какво е станало, отколкото епилепсия. Работи жената, деца си има, ако беше болна от епилепсия щеше ли да е така!
Друго вълнуваща среща имах търсейки път за с. Мартиноово Този район е бил граничен и през дългите години с прогонени от него хора и стока, той е подивял абсолютно. Навсякъде мирише на разни видове урина, с които животните маркират територията си, върху камъните има лайна от животни, което също е тяхна маркировка. Попаднах на самотна къща в буковата гора с много голям двор с овце и крави, затворени в двора по време, когато трябваше да са на паша. Веднага усетих безпокойство, излъчвано от животните но и от кучетата. Видях, че кучетата се държат приятелски, осмелих се да влеза в двора с парче хляб в ръката, ако започнат да се държат агресивно.
Излезе и дядото, престарял, почти немощен човек. Много се зарадва, като видя, че тук дойде човек от България. Каза, че те преживяват много голяма трудност с бабата, защото тя както доила кравата в обора влязла овца, кравата се подплашила, паднала върху бабата и строшила таза й. Сега, каза дядото, не мога да излизам да паса животните, не мога да ги доя всичките, разчитам на агнетата и телетата да ги изсучат, пуснал съм и прасето да суче кравите. Зает бил непрекъснато с бабата, много я боляло, не можела да става. И ме кани в къщата, а от нея излизаше страхотна миризма на урина. И изведнаж дядото ахна от учудване. На вратата се показа бабата, която едвам пристъпвайки от болки, ходеше, подпирайки се на тояга. Събрала сили, изправила се, дойде до вратата да види кой е дошъл при тях.Една от кравите се доближи до ниея, тя я погали, а дядото поясни, че това е добичето, което строщило таза й. И побърза да оправдае добичето – то не е виновно, станало е така, защото се е уплашило. Нито от бабата упрек към крават.а, която я бе смачкала, нито от дядото, нито към овцата, която сигурно също могат да рапознаят. Култ към животните, мисля си аз, резултат от съмвестния живот с тях от много поколения. И си спомних за една баба тук от с. Буковец, която бе получила инсулт. В минутите, когато идваше на себе си казваше: Кравата! Кравата трябва да се издои, оти че я фане мастит! Жената умира, да не пострада обаче добичето.
Обясни дядото как да се изкача до билото на Балкана, но не се получи. Попаднах на едни рекички с кристална вода, водопади и морени, а в морените издълбани от водата дупки както в Паниците над Калофер. Попаднах и на римски път, който е водил до медна мина, а там до скоро е имало секретен пост на граничарите.
Смених плана, не можех да се разделя с тези красоти, в които влизаха и много скали в широка цветова гама, включваща от сивото до розово-кафявото. Имам да публикувам страхотни снимки от този район.
Третата ми среща със силен образ бе тази с един много беден човек, който каза, че за да живеят, всички в семейството му се трудят от сутрин до вечер и че ако реколтата им не стане, са обречени на глад, а може би и на смърт. Човекът бе образован в някаква степен, природно интелигентен, но загубил ума си от тази бедност. Разпита ме защо съм тук, къде ще ходя и т. н. Казах му плановете си с надежда ако нещо не става поради липса на пътеки напр. да ме уведоми.
Кани ме човекът на рикия, която изпекол сам, от всякакви плодове. Човекът мното настояваше и накрая се издаде защо се увърта край мен, а аз съм ходил целия ден и искам да си почивам. Пита ме за някоя мапа /карта/ да му дам, да намери и той злато, както съм намерил аз, да стане и той богат, какъвто съм аз /!?!/ и да не живее повече този толкова тежък живот.
Още веднаж срещнах човека. Беше спрял с кравите пред една къща, над дворната врата с камък от реката, наподобяващ патица. Питах кой е стопанинът на къщата. Готов бях да му дам 500 динара /10 лв./ за този камък, аз си падам по сбирките от камъни. Човекът ми каза, вземай и заминавай, но така не става. Ще отида някога пак в Топли дол и то специално за да поискам този камък от собственика му.
За финал на разговора човекът отново ми поиска мапата, с която ходя за злато около селото им, все едно не му обясних вече два пъти, че не съм златотърсач.
След около 3 години тази история продължи. Бях на Бабините зъби, човекът ме видя от далеч и ме познал. Пасеше селските крави. Ти, казва той, не идва ли в Топли дол с един зелен Ситроен. Познах те, казва. Говорехме и пак същия финал на разговора – иска мапата ми, да намери и той, както аз, злато, да стане богат, да си купи и той кола и свободен от задължения с животните, да отиде с колата до България на разходка.
Този път не му се разсърдих както при камъка-патица, защото ми стана съвсем мъчно за него. В неговите очи аз съм един богат човек, имащ възможност да отдели средства /б. м. не повече от 100 лв!/ за да отиде в чужбина. От тежкия труд и бизизходното си положение той бе откачил. Надеждата му – фикция на психически болен - се състоеше само в това, да намери някъде злато. Във всичко останало той бе загубил надежда.
Препоръчвам това село за еднодневна разходка с автомобил от София. Пътува се през Пирот, на около 90 км. от София и се поема отклонението към с. Темщица. Там е големият женски манастир „Св. Георги”, който е много красив и интересен. Църквата е много стара, пристроявана е на два пъти. Продължава се по тесен асфалтов път към с. Топли дол. Шосето ползва издялания от робите римски път в отвесните скали, който е малко разширен. По-страховито е отколкото когато се пътува към Триград.
Три са римските пътища, които се спускат в селото, но най-красив е този по реката след селото и после по неин приток от ляво. Според мен на мястото на това село е имало римски гарнизон, лагер или град, който е ползван целогодишно. Копали са и медна руда малко над селото. Има и стратегически тесен римски път, широк 80 см. за бягство може би при обсада от дола. Без издяляният в скалите над реката римски път, заселници в Топли дол след падането на римската империя нямаше от къде да проникнат. Добре е да се спре на някое уширение заради разминаването и да се погледне надолу към река Темщица.
Приятен път!
Поздрав.
Ицко
А аз пък се заех да проуча блога му, в който проникнах гастроскопично. Казвам си, ако требе, до пилора му ше вкарам сондата. Не стана. То таквиз дивертикули ме изатакуваха, все едно бутилка на компресор изпусках и се отказах, защото съдържаха сяроводород. То въздух, въздух /б. м. газове/, целият блъгър от първа се оказа един въздух под налягане. С един от тези негови дивертикули във форма на коментар той замери мен. Аз обаче съм доста музикален и направих аналогия със звученето на коментара му, той е същият като песента на Луна "Нещо в уста, уста в нещо". Админите обаче са свалили тази песен в момента заради неморалния текст и поради това го поздравявам с друга една подобна, пак на Луна, защото той звучи точно като нейната чалга. А и стойността на написаното от него е на нивото на текста на приложената песен, която превари по одобрения песента с най-смислен текст на Бийтълс "Ела подай ми твоята ръка!" Ето и звученето на коментара на политпроститута. Внимавайте в текста, той е като туй, дето биринджиблогъра турга по постингите си.
https://www.youtube.com/watch?v=gksVOxZX8u4
