Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2014 00:32 - ОСЪДЕНИ ДУШИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1090 Коментари: 1 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                     ОСЪДЕНИ  ДУШИ

 

     Въведение:

     Предстои ми пътуване по долината на р. Височица в Западните покрайнини. Аз обикновено работя нещо - през целия ден! – и ако то не е свързано с мисловна дейност обмислям плановете и действията си. Така живея няколко хода напред. Днес се борих с един 50 годишен орех у съседа, който трябваше да се отреже, защото ще се прави подпорна стена. Не само го отрязох с електрическата си резачка, но и го нарязах на кръгове, които са по силите ми да ги нося и го пренесох в моя парцел. А вечерта бях на камерен концерт на бивш ученик на съпругата ми, Христо Казаков. Той живее в Швейцария и сега е дошъл с камерен състав с български музиканти, работещи в Швейцария. Изпълниха един клавирен квартет на Рихард Щраус, непознат за мен и поради това не можех да пропусна концерта им. А сега – по същество:

     

      За осъдени души считам сънародниците ни по долината на р. Височица в Западните покрайнини. Писал съм за тях и за ужасно трудните условия, при които живеят. Сега само уточнявам:

     Река Височица извира от две долчинки под вр. Ком. От върха започва един рид – цяла планина, наречена Видлич. От другата страна на този рид и пак изпод Ком извира р. Нишава. Сърбите не признават това име и наричат реката Гинцка. Планината Видлич разделя тези две големи реки до с. Темщица, където те се събират и преминават през ждрело с красиви тунели до курортния град Бяла Паланка, където природата е много красива и има карстов извор като нашия Клептуза. Разликата е, че върху Клептузата е многохилядно гето Анезица с български граждани, а над извора в Бяла Паланка няма ни един циганин.

    Какви са естествените връзки на хората по долината на р. Височица с останалия свят, основаващи се на географските дадености на региона?    

    Единствената удобна връзка на тези хора е с град Годеч. Тук те са идвали да предлагат стоката си, да купуват каквото им е било необходимо. Годеч е бил голям център в миналото, надвишаващ Пирот днес. Но идва нещастната за нас 1918 г, когато заради английските интереси великите сили /педерасите непочистени!/ откъсват една част от България, като правят това с перспектива - българите там да не могат да живеят и да измрат, пред което да изберат да се преселят  във вътрешността на Сърбия или да избягат в България. Ще поясня каква е основата на този коварен замъсил след малко. Той се изпълнява до днес от сърбите. Чудя се, как все още тук живеят хора - от нашата кръв, българи.

    Долината на р. Височица е затворена от едната страна от Балкана, чието било след 1918 г. е граница със Сърбия. Билото на Балкана тук рядко пада под 2000 м. н. в. От другата страна долината е затворена от планината Видлич. Единствената удобна връзка на тези хора е с Годеч, след като преминат през село Криводол, днес в Западните покрайнини, после през с. Смолча, което англичаните са оставили в България и преодолеят сравнително ниския превал на Видлич между селата Смолча и Станянци. „Непочистените” прекарват границата през 1918 г. между селата Криводол и Смолча и така затварят достъпа на хората по долината на р. Височица до Годеч, където те са идвали по разни дела от векове. Така хората остават заградени от всякъде с планини – едната много висока, другата с отвесни карстови стени. За да достигнат при това положение хората от долината на р. Височица до Цариброд трябва да изкачат планината Видлич до един доста висок превал, да се спуснат във въртопите на с. Смиловци, после още веднаж да се изкачат за да излезат от тях и да слезат в Цариброд. С каруци това си е направо невъзможно. По лесно е да се премине от с. Огоя до София през Балкана. Казах, че планината Видлич от север е направо отвесна, там няма и условия да се направи свестен път. Другата възможност да се достигне град  /Пирот/ е да се пътува покрай реката до с. Ръсовци, после да се пресече там планината Видлич през проход, който е още по-висок от този до с. Смиловци. Така пътят става много дълъг.

   За да се утежни още повече положението на хората там, та по-скоро да измрат или да емигрират, пътят в посока на с. Ръсовци е ужасен, което не е случайно, а пътят от с. Ръсовци до селата Завой и Велика Луканя вече е затворен поради построения там язовир Завойски.

   В такова положение живет нашите нещастни сънародници по долината на р. Височица и населението е намаляло драстично. Единствената придобивка на хората тук е по един магазин в селото, за да не ходят до града, преваляйки планината. Училищата са закрити, здравеопазване тук няма. И въпреки всичко, там все още живеят българи. Животът им е ужасно труден. Не стига, че населените места са заградени от всякъде с планини, но и нищо не е направено за блогоустройството им до сега. А тук природата е прекрасна – толкова красиви долини на реки, където са разположени селата Сенокос и Дойкинци, в България няма. И още една долина ще спомена, на селото Топли дол, където хората са роднини с тези в с. Мартиново. Пред очите ми манават картини от тези места и в момента съм настръхнал от красотата им.

    Същият принцип да се откъснат части от България, дори още по-жесток, за да не могат хората там да живеят по домовете си бе приложен и в Босилеграддско. Там селата са заградени с подковообразната планина Бясна Кобила, която е висока към 2000 м. н. в.  Тя прави невъзможни връзките на хората през зимата в посока на Сурдулица или Лесковац. А естестевата връзка с Кюстендил бе преградена десетилетия с бодлива тел.

    При днешните условия, когато Сърбия иска да стане член на ЕС и когато ни предлага доста предимства за да я посещаваме, така и не се прави ГКПП при с. Смолча, като вината е предимно наша. Дялян/ият с брадва/ Пеевски ла да излезе с иницаитива за това, алкохолно пристрастения Миков или Олигархски – те въобще не са наясно с казуса. Напопням как Ивица Дачич се подигра с Олигархски в Цариброд при откриването на паметника на Васил Левски в Цариброд, набеждавайки Софийско за шопски етнос. Никаква допълнителна инфраструктура не трябва за този ГКПП, само една сграда за персонала е нужно да се постори и това е всичко. Хората в Западните покрайнини обаче не вярват, че това ще стане. Те казват: И тук няма да са съгласни да имаме ГКПП и там /при нас в България/ няма да са съгласни. Защото тия искат да ни няма тук, а вашите не се интересуват от нас. А ние сме също българи. И изтъкват, че от към Западните покрайнини вече има построен път за с. Петачинци, но от наша страна не е направено абсолютно нищо. Освен при Смолча аз давам идеята да се направи още един ГКПП при с. Мазгош, което се явява на по-малко от км. отстояние от ж. п. линията за Станянци. Този ГКПП ще свърже селата около Смиловци с Годеч. Тук идиотите така са прекарали границата, че реките от Западните покрайнини слизат в р. Нишава, която извира тук и тече у нас до Калотина. Докато тези пунктове не бъдат отворени, хората по долината на р. Височица си остават

                      ОСЪДЕНИ ДУШИ….

 

   Това лято ще ходя по долината на р. Височица, включително и в участъка между селата Ръсовци и Велика Луканя. Тук пътят в продължение на 15 км. е изоставен, защото влиза под Завойския язовир както нашия стар път от Самоков за София под язовир Искър. От двете страни на пътя има скални манастири, пещери, чудновати карстови скали. Виждал съм тези места от горе -  от планините Видлич и Балкана, но сега ще мина да ги огледам и от долу.

   За да не бъде много тъжно писаниието ми ще го завърша с една случка с Гарабет, който се оказва в същото положение както роднините ни по долината на р. Височица. Не е виц!

   Сечал Гарает сливата си, но паднал, заклещил са на един чатал и останал там. Панталонът му се скъсал и се смъкнал, задникът му се оголил. Не можел обаче да се освободи сам, някой трябвала да му помогне. Минава Киркор, пита как така Гарабет се е подредил така, заклещен в сливата и нагъзен с гол задник. Гарабет обяснява, Киркор се съгласява да му помогне, но поставя условие - понеже е застанал много удобно,  първо да му тегли една патка, после ще го освободи. Оправил той Гарабет, но размислил, че като го освободи,  той ще го набие заради нанесената му обида и си тръгнал. Минава Бозаджян, пита Гарабет, кака така е станало, Гарабет пак обяснява. Бозаджян казал:

   - А бе, виж какво! Така както си ми застанал я да ти един фърля един гьосикиш, после ще те освободя. Сторил каквото намислил, но се притеснил да не би после Гарабет да го набие и си заминал и той без да му помогне

   Минава трети човек, пита:

- А бе, какво е станало с теб, Гарабет?

Гарабет промълвил:

- Еби, заминавай и не питай…




Гласувай:
9
0



1. sande - Изпаднали от каруцата на Бога!
24.04.2014 09:18
Коста, тези българи, "изгнаници клети, отломка нищожна", не са нито в Сърбия, нито в България!
Те са оставени на милостта на ... на милостта. На себе си.

Тъмна Индия. В Европа, в 21 век. Преди години езин приятел ми каза в Делхи, че в Индия има места, където хората не знаят, че са в Индия. И даже не ги интересува.

Но там са над два милиарда.

А в България не се интересуваме от Българите, които са "на една ръка разстояние" от нас.

С какво ни занимават десетките медии всеки божи ден? Водите придошли от дъждовете, баба се спасила на печката, мостове отнесетни, циганите окрали жици,някои се блъснали с колите си на магистрата, друг скочил в реката, политици се ругаят един друг с грозни думи, Делян щел да ходи в Брюксел ...

А тук Бог високо, Цар - далеко.

По тези места, за които разказваш, с години, /даже никога!/ не стъпват медии!

Пред мрака на истините! Истините са ненужни.Истините са забравени! Прокълнете истините!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5299578
Постинги: 2453
Коментари: 5788
Гласове: 12994
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031