"Един сред тез пространства, избегнал от светът,
     на тез пустини неми понятен ми й гласът.
     Свидетели безсмъртни на векове минали
     аз в тях чета, разбирам като в някои скрижали
     на мирови преврати дълбоките следи
     и славата геройска на нашите деди.
     И в облаците, дето на върха там се трупат,
     кат ято сиви орли, накацали въз трупът,
    аз видя сенки родни и духове безчет,
    слезнали от небето за тоя долен свет."




Тези скали се ползват за наблюдателни понктове от орлите
и в горната си част са поакани от тях.



                                                      Орловите скали



                     Тук планиинците си крият при лошо време. Вилата им...



Първо се нахранват животните. После те нахранват стопанина си. Такъв е тук кръговратът на живота.







                                                    Пасторялна картина




















Път  за селата Трънски Одровци. До десетина години тук няма да има и един човек.































За кравата освен паша трябва гора за сянка и вода, защото тя изпива поне 50 л. на ден.



                                                      Външен човек?



                Ти кой си и с добри намерения ли си?



                                        Мъжо, виждам човек тук!



                                           Ти какъв си?







                         Имам верега магазини "Лафка"



Свечерява се, аз съм далеч от базата си, но на сигурен път. Има и луна тези дни.



Тези две снимки направиха асоциация у мен за зам.
председателката на парламента ни ии за делата й.



















Свечерява се, но няма страшно, изгрява луната. А римляниите
път са ми наппавили.



            Вечерни снимки, не са с добра резолюция, но се вижда какви са скалите тук.



















                                        Свлачище


На долната снимка:
Освен римляните, които са ми направили пътища, и луната работи за мен.

Погледите на кравите ни подсещат колко усамотено е тук и всеки нов човек е събитие, но неясно добро или зло носи. Ообено с туристически обуща и фотоапарат в ръце, направо си е съмнителен....

Но ако извади от чантата парче хляб, може и да си променим мнението.

За подобни безлюдни места ми разказваше приятеля ми Иван Милев, роден в шумното Великотърновско село Иванча. Жена му Пенка пасе козите в Трънско планинско селце, а наблизо копае на нивата майка й. По едно време Пенка извиква: Майко, човек!

Поздрави , Коста от Вердикал, а скоро и от Пастух!

Добре си опознал България...