Постинг
18.04.2014 17:01 -
НА РУЙ ПЛАНИНА - 5
Тази разходка в картини посвещавам на редакторския екип, който подготвя петия брой на сп. "Свободни поети в блог. бг" и на г/н Ка4ак. Ако се докосне екипът до тези красивости, работата му ще стане още по-спорна, духът - още по-възвисен.
Този маршрут е един от най-красивите из Руй планина. Няма да го описвам, защото вероятно много наши туристи са го изминавали от с. Вълчи дол по четвъртостепенния римски път до платото около върха и го познават в детайли. Красотата му е без мяра.
Аз обичам много Балкана и тук отново намирам връзка с него. Руй прилича на масива на Мургаш с една само разлика - от едната страна на Мургаш в него се събират четири рида, от другата му страна към Витиня продължава само един. А изпод върха извират седем реки. Тук от Руй тръгва един страниичен рид, наречен Ветрен дол, ама пък егати доло!!!!! Никакъв дол не е, а било с бели страховити скали. Под отвесните му бели скали се намира нашето село Ломница, но се вижда още ждрелото на р. Ерма при Трън и при Петачинци. Броят на реките, извиращи изпод върха е по-скромен от този на извиращите под Мургаш, само три. Но ако трябва да преценя тук ли е по-красиво или на Мургаш, тук ли повече ми харесва или на Мургаш, оставам не наясно със самия себе си...
Една препратка обаче - към "Непознатите планини на България" в блога ми. Там съм описал Руй. А в блога ми ще има още няколко разходки в картини по тази планина. Дано и екипът на редакторите намери време да посети тази красива планина. Толкова малко им трябва - някой с джип да ги " хвърли" във Вълчи дол, за да спечелят време и да си изберат маршрут от блога ми.
На връх Руй, около 1700 м. н. в. Почти колкото Мургаш.
През тази седловина преминава четвъртостепенен римски път от с. Вълчи дол до Трън. Пътят вдясно слиза в гр. Трън. Искам да отбележа, че в мислите на хората Трън е шибано място, но не е така. Причината за това мнение на хората е опустошената му природа у нас, особено след демокрацията, циганизацията там и обескрапяването на къщите, както и обстоятелството, че само малка част от тази планина великите сили не отнемат от България. Истината обаче е такава, че Трънско се обезлюдява, давам за пример Зелениград. Сега по Трънско приоритетно се заселват ромове, които чакат да се открие ГКПП Петацинци и да разгонят фамилията и на Българите от селата по Трънски одровци. А дотогава ще стоят на гроздове пред банкомата в Трън, ще ядат банички, ще играят на кибрит, зарове и др. и ще говорят по мобилните си телефонии. Ще се чува и чалга по целия площад.
Но що да сториш, електорат, с чиито гласове управниците ни идват на власт.
Вижда се пътят на сръбските граничари, охранявали страната си от бугарските фашисти. Пътят се пресича от непресъхваща рекичка с многобройни карстови извори, чиято област поразително ми прилича на тази на Залъмовото кладенче под вр. Амбарица. А щом има вода, тук е имало стада и с крави.
Нещо като мъжко животно от дърво...
Пред този връх е Трънският превал.
И тукф се виждат последствията от засушаването. Хората тук се страхуват най много от нея.
Този връх е доста по-нисък от вр. Руй, но пък е алпийски по вид.
Двама от последните жители на с. Вълчи дол. И те като ме видяха ме предупредиха за вълци и да не излизам от пътищата.
Руй, погледнат отзад. И той като красивите жени - от където и да ги погреднеш, все са си красиви.
Голям и Малък Руй. Погледната тази планина от Витоша или Балкана, тя е много характерна с двата си най-високи върха. Левият е Голям, а десният е Малък Руй.
На този връх има изоставена сръбска гранична застава. Подобна имаше и по нашите граници, напомням за тази под вр. Руен, отнесена от лавина.
Колко много са си приличали по изявите си заразените с вируса на Маркс.
Този маршрут е един от най-красивите из Руй планина. Няма да го описвам, защото вероятно много наши туристи са го изминавали от с. Вълчи дол по четвъртостепенния римски път до платото около върха и го познават в детайли. Красотата му е без мяра.
Аз обичам много Балкана и тук отново намирам връзка с него. Руй прилича на масива на Мургаш с една само разлика - от едната страна на Мургаш в него се събират четири рида, от другата му страна към Витиня продължава само един. А изпод върха извират седем реки. Тук от Руй тръгва един страниичен рид, наречен Ветрен дол, ама пък егати доло!!!!! Никакъв дол не е, а било с бели страховити скали. Под отвесните му бели скали се намира нашето село Ломница, но се вижда още ждрелото на р. Ерма при Трън и при Петачинци. Броят на реките, извиращи изпод върха е по-скромен от този на извиращите под Мургаш, само три. Но ако трябва да преценя тук ли е по-красиво или на Мургаш, тук ли повече ми харесва или на Мургаш, оставам не наясно със самия себе си...
Една препратка обаче - към "Непознатите планини на България" в блога ми. Там съм описал Руй. А в блога ми ще има още няколко разходки в картини по тази планина. Дано и екипът на редакторите намери време да посети тази красива планина. Толкова малко им трябва - някой с джип да ги " хвърли" във Вълчи дол, за да спечелят време и да си изберат маршрут от блога ми.
На връх Руй, около 1700 м. н. в. Почти колкото Мургаш.
През тази седловина преминава четвъртостепенен римски път от с. Вълчи дол до Трън. Пътят вдясно слиза в гр. Трън. Искам да отбележа, че в мислите на хората Трън е шибано място, но не е така. Причината за това мнение на хората е опустошената му природа у нас, особено след демокрацията, циганизацията там и обескрапяването на къщите, както и обстоятелството, че само малка част от тази планина великите сили не отнемат от България. Истината обаче е такава, че Трънско се обезлюдява, давам за пример Зелениград. Сега по Трънско приоритетно се заселват ромове, които чакат да се открие ГКПП Петацинци и да разгонят фамилията и на Българите от селата по Трънски одровци. А дотогава ще стоят на гроздове пред банкомата в Трън, ще ядат банички, ще играят на кибрит, зарове и др. и ще говорят по мобилните си телефонии. Ще се чува и чалга по целия площад.
Но що да сториш, електорат, с чиито гласове управниците ни идват на власт.
Вижда се пътят на сръбските граничари, охранявали страната си от бугарските фашисти. Пътят се пресича от непресъхваща рекичка с многобройни карстови извори, чиято област поразително ми прилича на тази на Залъмовото кладенче под вр. Амбарица. А щом има вода, тук е имало стада и с крави.
Нещо като мъжко животно от дърво...
Пред този връх е Трънският превал.
И тукф се виждат последствията от засушаването. Хората тук се страхуват най много от нея.
Този връх е доста по-нисък от вр. Руй, но пък е алпийски по вид.
Двама от последните жители на с. Вълчи дол. И те като ме видяха ме предупредиха за вълци и да не излизам от пътищата.
Руй, погледнат отзад. И той като красивите жени - от където и да ги погреднеш, все са си красиви.
Голям и Малък Руй. Погледната тази планина от Витоша или Балкана, тя е много характерна с двата си най-високи върха. Левият е Голям, а десният е Малък Руй.
На този връх има изоставена сръбска гранична застава. Подобна имаше и по нашите граници, напомням за тази под вр. Руен, отнесена от лавина.
Колко много са си приличали по изявите си заразените с вируса на Маркс.
1.
анонимен -
Главата ми се замая от толкова снимки.
18.04.2014 22:03
18.04.2014 22:03
А България е красива, откъдето й да я погледнеш.
цитирайза тези родолюбиви постинги.
цитирайПоздрави!
Не теб и твоите близки на сърцето, желая светли празнични дни!!
цитирайНе теб и твоите близки на сърцето, желая светли празнични дни!!
Неосветените дворове на България.
Ако бъде снимана от самолет или хеликоптер, веднага ще се види, че Руй е интегрална част от древната българска земя. Тя се вписва естествено и органично с останалите български планини и с чялата територия.
Поздрави за красивите, раздвижени и артистично уловени снимки. Мигове от вечността.
цитирайАко бъде снимана от самолет или хеликоптер, веднага ще се види, че Руй е интегрална част от древната българска земя. Тя се вписва естествено и органично с останалите български планини и с чялата територия.
Поздрави за красивите, раздвижени и артистично уловени снимки. Мигове от вечността.
sande написа:
Неосветените дворове на България.
Ако бъде снимана от самолет или хеликоптер, веднага ще се види, че Руй е интегрална част от древната българска земя. Тя се вписва естествено и органично с останалите български планини и с чялата територия.
Поздрави за красивите, раздвижени и артистично уловени снимки. Мигове от вечността.
Ако бъде снимана от самолет или хеликоптер, веднага ще се види, че Руй е интегрална част от древната българска земя. Тя се вписва естествено и органично с останалите български планини и с чялата територия.
Поздрави за красивите, раздвижени и артистично уловени снимки. Мигове от вечността.
бъдат посетени от тези, на които посветих разходката в картини, още по-вдъхновено ще заработят...
След Освобождението на България границите са били определени съгласно релефа на местностите, да могат хората да се сношават икономчески, етнически и т . н. Най-справедливото разделение е чрез граниици по билата на плонините и точно това е било сторено. За съжаление това не е било по английските интереси. И ако все пак новата граница след 1918 г. не е чак толкова страшна за българите от Пиротско, за тези от Босилеград тя е смърт. Едно населено място, откъснато от естетвената си връзка с Кюстендилското поле и заградено с 2000 м. планина-подкова Бясна Кобила от Сурдулица. Това само идиотии могат да направят или такива, които искат оградените с граници и планини българи да измрат.
Английските инженери и военни определят границите по планинските хълмове.
Това е "английски номер" - наказаната и опасна държава да бъде изолирана на всяка цена. Природно.
Да остане Зад планинските склонове. Арестувана.
Това е "хитрия" номер.
Затова селото е на едно място а нивите му са в съседната държава- Победителката. Коварно. Нечестиво. Мръснишко.
Това са Великите сили.
И братските народи трябва да се мразят.
Поздрави, Коста!
цитирайТова е "английски номер" - наказаната и опасна държава да бъде изолирана на всяка цена. Природно.
Да остане Зад планинските склонове. Арестувана.
Това е "хитрия" номер.
Затова селото е на едно място а нивите му са в съседната държава- Победителката. Коварно. Нечестиво. Мръснишко.
Това са Великите сили.
И братските народи трябва да се мразят.
Поздрави, Коста!
МИЛОСТ
Гарване, братко самотен!
Гарване, птицо несретна!
Кой те нарочи да бъдеш
вечно прокуден и мразен?
Този ли гълъб надменен
с нервната човка от алчност?
Този ли щъркел коварен,
който под сипея дебне
гущера жив да погълне?
Гарване, братко измъчен!
Гарване, птицо почтена!
Искам да дойдеш при мене
двамата с теб да си кажем
нещо, което не трябва
другите смъртни да знаят.
Хайде да бързаме, братко.
Времето свършва за нас.
Петко Братинов
цитирайГарване, братко самотен!
Гарване, птицо несретна!
Кой те нарочи да бъдеш
вечно прокуден и мразен?
Този ли гълъб надменен
с нервната човка от алчност?
Този ли щъркел коварен,
който под сипея дебне
гущера жив да погълне?
Гарване, братко измъчен!
Гарване, птицо почтена!
Искам да дойдеш при мене
двамата с теб да си кажем
нещо, което не трябва
другите смъртни да знаят.
Хайде да бързаме, братко.
Времето свършва за нас.
Петко Братинов
Търсене
За този блог
Гласове: 18322