Би трябвало публикуването на тези снимки да ме зарадва, но се получава обратното. Естествено е да няма интерес у хората към тези красоти, части от България, с българско население, които те не са посещавали, а някои не знаят въобще за тях. Естествено е моите постинги на тази тема да бъдат малко посещавани, но ми е мъчно, че българите вече и не мислят за сънародниците си тук. А срещата с тях, общата кръв, тя носи радост и за двете страни. Мисля си, дали няма да съм последният турист, упознал този край. Аз изминах до сега из него към 3000 км. за 6 години, но след още 1000, което означава тов и и следващото лято аз ще съм посетил и упознал всичко тук. Каквото видях описах, поместил съм и малко снимки, но имам още хиляди и ще ги поместя и тях. Помествам снимките с надежда, да събудя интерес у хората да посещават този край, но маршрутите завършват обикновено на някое звездно място, където предлагат плескавици или има събор и сръбска музика.
Този скален орел крещеше отгоре ми и ме пъдеше от територията си
Вкаменена глава на праживотно
Този скален орел се спускаше на метър над главата ми и крещеше заплашително.
Последният връх, който се вижда е в България над село Маниш.
Това са цигани, изгонени от гетото в центъра на Белград. Надошли от Косово, направили гето в центъра на Белград и подлудили хората с боклуци, миризми и викове. И кражби, естествено. Кметът ги изгонил и ги настанили сред българите в Западните покрайнини. Българите работят, тези са на помощи и по цял ден пият бира, носи се циганска музика. Лоша раса, каза един старец от Драговита, където са настанени тези цигани.
Бълтгарите на бъдещето в Западните покрайнини, дошли до тук от Косово през Белград.
Бившите български планини по ждрелото на Ерма. Тук населеното място се казва и сега Трънски Одровци. Трън е бил градът на каазата.
Село Селище, част от Трънските Одровци.
В тази пещера овчарите вкарват след обаде овцете да поспят на сянка.
При големи горещини фотоапаратът не се фокусира добре заради непрозрачния въздух.
Село Селище. Едно от най-красивите места за заселване тук, н района на Куса Врана.
Където има карстови извори, има и села. Където има карстови извори, има и стада на паша. Водата е била определяща къде да се основат селата тук. Където няма вода през лятото е невъзможно да се живее.
Българи в с. Селище. Още едно семейство има тук, някога селото е било огромно.
Долината на р. Кусовранска.
Загаснало огнище....
Майчинството е велико нещо.
Сещам се за един лаф, който съм чувал от кръчмата в Требич:
Ни го знаем, ни съм го видел, но га го чуем - да ти е драго да му Ебеш мАйкята!
/Ударението е върху главните букви, а в случая става въпрос за негово действие/.
И един поздрав, подходящ за обърнатите в блога - педераски, лезбийци, курвове и проститути, с пълни с дивертикули коремета, по същество психопати:
https://www.youtube.com/watch?v=QH_cDdorUEY
Добре, че си снимал орела, това те е спасило от линч. Рекал си е, че ме види целия блог, а онези змеици очите ще ми изпият, беж опльо да бегаме:))
Горките хорица от западните покрайнини, много зле изглеждат. Поздрави за постинга!!!
Покрайнините ще изчезнат, или ще се преместят на други места.
Поздрави, Коста! Снимките са изключителни!