С посвещение на г/жа Зденка Тодорова - една истинска българка, родена в Цариборд. Тя подържа българския дух в откъснатите от Родината си територии и е посветила живота си на тази кауза.
    На нея посвещавам разходката в картини по Гребен планина, разделена с граница, през  с. Врабча. 

    Гребен планина съм я описвал в блога си. Тя е била цялата в България, днес половината е в т. н. Западни покранини. Границите й са реките Ерма, Нишава, Сливнишкото поле. В България Гребен планина е наречена Завалска планина. Правилното име е Гребен планина поради скалните гребени по нея, предимно над река Ерма.
   В няколко постинга със снимки ще поместя красотата на тази планина. Започвайки, виждам, че не мога да съкратя нито една, толкова скъпо ми е всичко, което посетих в тази прекрасна планина. 
   Дано гьотверените от двете страни на границата, начело на държгавите, да довършат най-после ГКПП Петачинци. В Западните покрайннини нещо се прави по въпроса, но с ужасно качество.У нас се даяни само на орални изяви във връзка с откриването на този ГКПП. 





Тук е калето на Иван Асен. Крепостта е стпоена от Византия.











          С излъчване на депутиран от трибуната на НС







































Останка от римски път на тази и на слезващите две снимки.



















                                      Последният връх, заобленият е Руй







                     Връх Руй и връх Стола в дясно, зад който е град Бабушница








                                Римски път води към крепостта



                                        Горе на този връх е крепостта



























                   На скала до крепостта са побили кръст.

Поздрави, Коста, качих двата постинга във фейсбук. Продължавай да ни радваш с хубостите на майка България!!

Поздрави, чудесен постинг, хубаво е че има кой да ни покаже тези диви места.

Българите, обаче, изглежда си обичат повече Ада. Там им се вижда по-интересно.

И когато имат възможност, без колебание правят от Рая Ад!

Не случайно казват, че българина пали свещ на Господа. А на Дявола - две!