Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2014 22:13 - ОКОЛНОСТИТЕ НА МАНАСТИРА "СЕДЕМТЕ ПРЕСТОЛА"
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1895 Коментари: 3 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

        С посвещение на блогърките, които писаха за поета Змей Горянин:

    

 ОКОЛНОСТИТЕ НА МАНАСТИРА „СЕДЕМТЕ ПРЕСТОЛА”

 

   Прекрасните постинги на две блогърки, които високо ценя, за поета Змей Горянин, изживял последните си години в този манастир върна в спомените ми прекрасната природа около манастира. Мястото му не е избрано случайно. Прекрасната долина на р. Габровница, благодатният й климат, съществуващият по време на строежа на манастира античен път от Враца за Ботевград, следващ реката - това е било решаващо за избора на мястото на манастира. Тук манастирите на са така много, както в планината Манастирище от южната част на планината.

   Започвам с древните пътища, идващи от Врачанската планиина, които пресичат Искърския пролом и се събират при мястото, където р. Габровница се влива в р. Искър.

   Най-важният римски път, да го нарека магистрала, е минавал от Враца през Згориград, след което при ул. Плакалница поема към планината, минава над водопада Боров камик, а след него и покрай изоставения днес меден рудник Плакалница, експлоатиран още от римляните. След това този път се изкачва на билото на Врачанската планина при карстовия извор Дудил. Разклоненията  му вече съм описвал в блога си, сега ще се спра само на двете, които достигат долината на р. Габровница при ж. п. спирка Пролет. А селото над спирката носи името Бовска Габровница. Левият път след извора Дудил достига вр. Околчица, спуска се в Челопек и после в Лютиброд, където до днес е останала сграда на римски пост. Този път е характерен с участъците си, прорязани в монолитните скали и с камъните си, които са по половин кубичен метър. Десният път се спуска по долината на реката към с. Елисейна. Двата пътя се събират където р. Габровница се влива в Искъра и общият път продължава по долината на р. Габровница. Благодарение на този път долината й е била заселена с хора. Оставям за мълко пътя през долината, но ще се върна на него, а сего ще опиша долината, защото тя е доста интересна. Тя зъвършва във високата си част с едно уширение - водосборната й зона, наречено Осенова лъка или Осеновлак. Такова прекрасно нещо се среща много рядко. Спомен ме връща в една букова гора /китка!/ със самотна къща и един стар човек, който с железни клинове цепеше дърва. Нямаше сили за големия чук, а с по-малкия дървото не можеше да се разцепи. Това бе най-високата къща в Осеновлак на 1400 м. н. в.

    Централното било на Балкана пуска на север дълги и стръмни ридове. От вр. Увеса на север започва огромен рид, но той не навсякъде е стръмен и е огромен. Това разклонение на Балкана е наречено планината Ржана. Площта му е по-голяма със сигурност от тази на Витоша. Ридът наподобява чаловете по Рила, Пирин и Родопите, но има и скални участъци, дали името на най-високия му връх, Козница, около 1600 м. н. в. Интересното тук е скалният строеж на Балкана. Центраблното било е гранитно, а Ржана е карстова планина. Водосборната площ на тази река, където днес е умиращото село Осеновлак е огромна, като благодатният й климат е разрешил да се заселят животновъдите тук до височина, колкото на близката Лескова махала, друг един планински шедьовър. Погледнати тези красоти на Ржана от вр. Увеса, те се забиват в сърцето ти и остават там. В момента все едно съм на седловината Тътрива на централното било на Балкана, където до древен оброк поставих малък метален параклис. Между две буки се вижда на север пресечената пирамида на в. Козница, наподобяващ на Вихрен. Няма манастир на място, което да не е красиво, тук красотата е навсякъде. За бедите на природата, нанесени от рудодобива, за отравянето на дивите животни поради новите технологии на този рудодобив съм писал. Напомнявм, че в този район също има медни руди.

    Това е долината на р. Габровница, между Централното било на Балкана и планината Ржана, която е едно разклонение на Балкана на север. По тази долина е преминавал античният път, който днес слиза в Ботевградската котловиина. Съвсем наблизо е вр. Увеса. Този древен път днес се ползва от престъпниците - дърварски или ловни мутри и откровенни крадци от Елисейна или Литаково, уж търсещи скрап. А откраднаха и изядоха и магаретата на хората.

    Туристическите маршрути от този манастир са много. Два от тях отпаднаха поради рудодолива, който изтрови реките към селата Еленов дол и Медов дол.  Първият маршрут, който може да се осъществи от манастира е към х. Тръстеная, където има две езера. Пътят е доста стръмен и е желателно да се измине от х. Тръстеная към манастира.

    Вторият маршрут, който може да се измине от манастира е по шосе до високата махала Брезов дол, от която се достига леко до билото на Балкана. Селото е в долина със северно изложение, но благодатният климат е разрешил то да бъде основано тук. Над селото са трите  върха красавеца Издремец, Високата чука и Чукава. От селото може да се продължи към х. Лескова или Тръстеная. В това село заради пенсията  й удариха и убиха старица с желязна тръба.

    Трети маршрут, който може да бъде преминат с джипове отвежда по изоставения вече път, свързващ селата Осеновлак и Лескова махала. Излиза се на една седловина, за иято красота като си спомня настръхвам. Съвсем наблизо е х. Лескова. Може да се продължи към селата Буковец и после Батулия.

    Още един туристически път започва от Осеновлак към  Лескова махала, който преминава през вр. Увеса. Точно под него има останки на разрушен манастир със зидове в буковата гора. На самия връх са разрушенията на моя оброк, който направих преди години. Цигани конекрадци от Литаково ми го разрушиха, проклети да са!!! Този връх се нарича още Бигла, но и Погледец, защото е много обгледен. Тук на една Коледа привечер видях най-големия вълк в живота си, при това черен, който премина край мен с една вълчица. Удостои ме с презрителен поглед за част от секундата и се затича към с. Огоя.

    Тези преходи бяха на юг, към централното било на Балкана, но на север също има два прекрасни прехода, и двата започващи от с. Осеновлак.  Единият излиза на седловиината по античния път, след което се тръгва по Ржана. Горе, изкачил се на високото, си казвам за планината: Какво огромно нещо! Накъдето и да се погледне. Фокусът на красотата тук е не Мургаш, а Чукавата. Егати и връо! Следват изоставени военни съоръжения, едно безкрайно плато, многократно по-голямо от това на вр. Върла в Рила, поглед към Ботевградската котловина и дълго спускане към с. Игнатица.

    Вторият прекрасен преход започва от същото място, криволичи през махалите и излиза току под вр. Козница. Този връх, макар и странчен е един от най-обгледните, защото е най-високият тук. Вижда се Врачанският Балкан, билото на Балкана с върховете от Мургаш до Ком, Северна България, Софийското поле, Витоша. Между две едвам различими гънки започва долина към с. Оселна. И тук според мен е имало римски път, но казвам, вероятно. Рекичка с променлив дебит достига до селото, но прави страшни беди при силни дъждове. По въжен мост се преминава Искъра за да се достигне до ж. п. спирка Оселна. Над с. Оселна /село с много матарета/  има прекрасни букови гори, но дали са пощадени от дърводобвните мутри, не смея и да проверя. Ако са унищожили и тях, ще го преживея трудно. Без тях всичко надолу ще загине от безводие в тази карстова планина.

    Аз имам едно особено качество: Когато посетя някое място се оглеждам и ако то представлява за мен интерес като природа, записвам си го в главата и при възможност се връщам за да му отделя повече време. Често обаче плановете ми се разширяват и се връщам отново. Тук съм се връщал отново и отново. Водил съм много приятели с кола, но когато им разказвам за природата наоколо, те отклоняват разговора и го насочват към към щраусите във фермата в Осеновлак. Пожелавам им да пояздят щраус и ги информирам за страничната дейност на манастира „Седемте престола”. Тук по телефона може да се даде заявка за нощуване и храна, обликновено яре, агне, младо прасенце, угоен петел, патица. За някои това е по-интересно от манастира и околностите му, от факта, че тук е живял великият поет Змей Горянин, репресиран след Деветото. В манастира се говори, че той се е самоубил тук, като е подготвил дори гроба си с огромния камък, извлечен от коритото на реката с волове, поръчал е и надписа на него…

   Отбелязах вече, манастирът предлага опции:

   В него може да се нощува след резервация колкото дни посетителите желаят, да им се приготвя храна, а за по-моблилните посочих няколко дестинации. Приятен път на тези, които се разходят там три препоръки:

   Изкачване на вр. Козница в един от дните, а на следващия ден - на върховете Увеса и Чукава, слизане в с. Брезов дол и от него в манастира. Третата ми препоръка е разглеждане на останките от Лескова махала. Село, чиито къщи са в буковите гори до изворите на рекичките. Това е най-високото село в Балкана.

   С този постинг оказвам внимание на двете блогърки и им пожелавам тази пролет да останат няколко дни в манастира. Наблизо е Черепишкият манастир, също много интересен, там и Вазовата стая,  къщата на баба Илийца в с. Челопек, две останки от византийски крепости в Мездра и над с. Лютиброд, а в Лютиброд има един скален паметник – изправени пластове скали. И Враца е интересна с пещерата Леденика и двата водопада Боров камик и Врачанската Скакля.

   На добър път!

  

  




Гласувай:
8
0



1. sande - Поздрави за живописния пътепис, Коста!
28.03.2014 11:04
Защо си се отказал от снимки? Макар, че ти разказваш увлекателно и сладкодумно като истински Змей Горянин, така че всеки може да си представи жива картината.
цитирай
2. tota - Благодаря, Коста!
28.03.2014 12:09
Подробно описание на красиво място, където е закътан манастира"Седемте престола". Манастирите са били нашите светилници, когато не сме имали държава. Манастирите са били и място на творци, попаднали там по различни обстоятелства. Атмосферата им създава условия за творчество, но усамотението понякога не може да бъде понесено от всеки. Колкото до прекършването на този талантлив българин, какъвто е Змей Горянин е голяма загуба за литературата и културния ни живот. Но за съжаления, ние българите, често сменящи си политиката под външно влияние, забравяме за себе си, служейки на чужди интереси. Тези превратности се повтарят периодично. Питам се дали някога ще има мъдри държавници, които ще поставят над всичко качествата, възможностите и таланта на личностите - българи, независимо в коя област на знанието се изявяват? За да я има България!!
Помечтах си да посетя това свята място.

Хубав ден!
цитирай
3. planinitenabulgaria - Съжалявам, че спряха "Белия влак" от Пловдив до Враца.
28.03.2014 20:19
tota написа:
Подробно описание на красиво място, където е закътан манастира"Седемте престола". Манастирите са били нашите светилници, когато не сме имали държава. Манастирите са били и място на творци, попаднали там по различни обстоятелства. Атмосферата им създава условия за творчество, но усамотението понякога не може да бъде понесено от всеки. Колкото до прекършването на този талантлив българин, какъвто е Змей Горянин е голяма загуба за литературата и културния ни живот. Но за съжаления, ние българите, често сменящи си политиката под външно влияние, забравяме за себе си, служейки на чужди интереси. Тези превратности се повтарят периодично. Питам се дали някога ще има мъдри държавници, които ще поставят над всичко качествата, възможностите и таланта на личностите - българи, независимо в коя област на знанието се изявяват? За да я има България!!
Помечтах си да посетя това свята място.

Хубав ден!


Ако решиш да посетиш манастира за няколко дни се прави заявка. Добре е да се отиде до него с кола и после да се посетят и други интересни места в близост до него. Доста интересна е историята на близкия Черепишки манастир, където често е отсядал Вазов. Спонсорът му е турчин, чиято дъщеря оздравява в манастира. Наблизо е и поляната Йолковица, където е убит Ботев. Добре е да отидеш ако имаш такава възможност.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5752559
Постинги: 2594
Коментари: 6264
Гласове: 13517
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031