Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03.2014 10:45 - И ЦЕРЕЦЕЛ ОСТАНА САМО ГЕОГРАФСКО ПОНЯТИЕ...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3120 Коментари: 1 Гласове:
12

Последна промяна: 11.03.2014 10:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                 НА  МАЛАТА  ПЛАНИНА

 

     В опит да се възстановя по-бързо от двумесечното си обездвижване в Америка се отправих на дълъг преход към планината Косматица. Тази част от Малата планина е най-висока, там има обозначена кота 1444 м. Тя рязделя долините на реките Искрецка и Дълбочица. Малата планина е част от Балкана, но площта й е почти колкото тази на Витоша. Едната й граница е по реката Искър от Курило до Своге, после по р. Искрецка до пътя за Петрохан и по този път към София чак до Костинброд. Планината не е висока и е удобна за животновъдство, поради което е била сравнително гъсто населена през изминалите векове. Вдъхновен от красотата й Вазов пише стихотворението

 

 

                            В  Малата   планина

 

И

etxt.zip 1 KiBsfb.zipМалата планина — тъй се нарича южният масив на Стара планина, между Петроханския друм и Искъра.

 

За очите — красни, дивни гледки,

за душата — шир, възторзи живи,

за поета — вдъхновенья редки

имате, чукари горделиви.

 

Хубави сте! За сърце наслада —

вред, де поглед падне, де крак стъпи;

спорни с сенки, с извори, с отрада —

само за орача вий сте скъпи.

 

За браздица нямате вий место,

труд упорен ялов тук остая,

глад и нужди вам са гости често:

нищета — сред пазвите на рая!

 

И човекът, дрипав, твар нещастна,

роб на мъки и на мрак вековни,

туря пятно в таз картина красна,

фърля скръб в предела тоз чаровни!

 

 

   Понеже е зима, а аз ползвам летен екип, отправих се по сравнително нисък маршрут, но не стана както го намислих. Снегът не бе дълбок, мъглата обаче по високото се сгъсти и да се изкача до билото на Косматица бе невъзможно. Опитах се да премина по високите пътеки на Церецел – отново гъста мъгла. За да не си изгубя слязох на основното шосе, преминаващо през центъра на махалите Церецел. Този мегакмплекс от махали е огромен и по площ е колкото София в рамките на околовръстния път.

    Аз съм писал за големите махали по Балкана, доставящи в миналото основната част от животинската продукция за София. Сега само ще ги спомена. В Голема планина махалите са били Ябланица, Огоя, Буковец и Батулия. В Малата планина махалата е имало само една махала, Церецел, но тя по площ няма равна на някоя от тези в Голема планина. Церецел-център е бил по долината на река Дълбочица, а махалите към това села са били по рида Косматица, този над Кътина, включително и Кътина, но и днешните села Балша, Градец и Царичина, както и Чибаовци, Дръмша, Дреновец, Свидня, Искрец, днешните Томпсън, Владо Тричков, Ромча и др. Това е била една планина-градина, в която е имало животни, аклиматизирани за този ройон. Такива са били кравите искърско сиво говедо, които през зимата ако не са били доени или бременни, са живеели на открито покрай Искъра, подобно на конете в планината, които за този период са ненужни на стопаните им. Единствената грижа за кравите е била да бъдат те опазвани от вълците.

     Този планински рай просъществува до колективизацията след Деветото. Не навсякъде има място за ТКЗС, но пък където няма, на хората са били отнети, /пардон, одържавени/, нивичките, горите и ливадите им. Няма от къде да си набавят те вече храна за добитъка, той се намалява. И друга една операция е в ход – тези, които са били против партизаните от селата са били съдени от Народния съд, възхваляван от днешния председател на КС Токушев, а добитъкът им е бил отнеман в полза на държавата. И така много , останали без стопани или пък отнети от Народния съд, милиони  „фашистки” овце, кози, говеда, прасета, коне и др. поемат към кланиците. Отварям една скоба, същата съдба имат и животните на каракачаните около 1955 г, когато властите научават, че те са гръцки шпиони. Отнетите им стотици хиляди овце са били оградени и охранявани от полиция, но е било невъзможно да бъдат превозени до кланиците и те измряли. С конете на каракачините е било още по-жестоко. До днес хората от Котел разправят за едно стадо от хиляди каракачански коне, което е било заградено и охранявано от полицията. Хората давали в замяна за един хубав кон, който ще умре от глад и жажда своя стар кон, за да излезе бройката на стадото, но не им е било разрешено да се направи подобна размяна. Конете са измрели в местност между Котел и Жеравна.        

        Новите условия в планиинските села, където не се основават ТКЗС-та, а се извършва одържавяване, принуждават хората да започнат да напускат родните си места, предимно младите, което доведе до други промени – обединяване или затваряне на училищата, изоставяне на транспортното обслужване, на пътната инфраструктура - до постепенната смърт на тези населени места. Хората се преместиха предимно по градовете, като запазиха къщите си. В някои от тях останаха да живеят възрастните им родители. Находящо се в един райски пироден кът, селото Церецел се запази за доста години. Имаше и автобус в събота и неделя от ж. п. гара Томпсън до центъра му.

   Малко за красотата на природата на това село, която е забележителна. Тя е така характерна, че аз не мога да я сбъркам с друга. Река Дълбочица извира от една гънка, където разклонение на Малата планина поема на север, после завива на изток. Тук е най-високата, с право бих я нарекъл алпийска част на планината, наричана още Свогенската планина. Известна е с гръмотевичната си дейност. Планината има друго име, Косматица. Тя е известна с разкошните си букови гори, които ибрикчиите на ДПС от Своге изсякоха почти напълно. Припомням името на повторния валия на София, Емил Иванов от ДПС, предишщен кмет на Община Своге, която е със специален статут като Правец и е независима от София-област. Затова и я превърнаха във вакъф на ДПС.

    По течението си на изток р. Дълбочица приема много притоци, идващи от север и от юг. В изворната област на всички южни рекички има многобройни махали, достигащи височината почти на тревистото било на планината, където е била пашата за животните. Трудоваците изграждат тук инфраструктура, състояща се от пътища по долините на рекичките, но и хоризонтален висок път, който да свързва махалите горе в планината. Понеже Косматица е висока планина, изгледът от нея и особена към Голема планина и Понор планина е много красив.

     От северните склонове на планината към р. Дълбочица също се спускат рекички и по-големи реки, които така се извиват, че текат и под южен скат. По тези места има махали с причудливи имена – Път, Зебрец и др. Тези махали са по-откъснати от другите и са по-малки, но природата им е неповторимо красива. Най красиви обаче са махалите по ридовете, които се отделят от северните скатове на долината на р. Дълбочица и се устремяват перпендикулярно на реката. Те образуват една заравненост, която свършва изведнаж и следва много стръмен наклон към р. Дълбочица. Тези ридове са три и си ми любимите места от Церецел. Там има най-много ооброчни кърстове, там е и църквата на Церецел – два пъти възстановявана, два пъти обирана от ромовете на Своге, в момента пак с открадната камбани. Дано да не откраднат и каменния кръст, който е типичен за този район, четири или петбукелен. Имам го в блога си. Като да е правен не от каменар, а от поет.

   Боже, каква ужасна съдба сполетя Церецел. То вече не същсествува като село…

   До преди година само имаше искрица живот в него. Пиянищата се събираха в кръчмата до кметството, но броят им все намаляваше и се преместиха в една стая на кметството. Това, което се виждаше по пътищата тук бяха джиповете на ловците бракониери и на дърварите бракониери. Аз съм писал в блога се за разузнавачките, които срещах при моите пътувания тук. Тези срещи са опасни, престъпниците обаче имат излъчане, което прехващам. Разузнавачките са ромове предимно от Своге, които ходят по планината и набелязват цели: тук има ограда от желязна мрежа и железни колове, там има асмалъци с метални подпори, еди къде си има изоставена наскоро непретарашена къща. Казан за ракия може да има там, жици и др. неща, търсени в скрапопункта между кварталите Тунел №8 и Зли дол. После се прави разчет – толкоз хора, газова резачки, толкова дълга кола. И се ползва път на престапността, започващ от самото Своге, прехвърлящ рида Косматица и преминаващ през набелязаните от разузнавачките обекти.

   Днес всичко е буквално унищожено. Имаше само една къща, където двама братя отглеждаха животни и бяха въоръжени. Сега не минах покрай нея, но и нейният комин не пушеше.

   Единствената къща с пушещ комин бе тази от едно имение, където има огромно куче, мой приятел. Тя е в ниското до реката. Вероятно този човек е потомък на богат церецелец, собственик на стада овце или крави преди Деветото. В родопите тези хора се нтаричат кехаи. Обработил си градините човекът, край тях – планини от тор.

    Срещнах и човек, който бързаше. На въпроса ми как така изведнаж всичко така се е ппоменило, тай каза:

-Ебаа ни майкята. Ако аз или бабата ми не сме в къщата – отива и тя.      

   Но не каза махалата, където е къщата.

   Вместо да намеря утеха в планината, на такъв ужас се нагледах, че дори и снимки не направих. Газови резачки, тръборези, теглене на железните врати с трактор или джип, за да бъдат извадени от опорите, къщи с откраднат покрив, защото е ламаринен, други с изкъртена още от вън инсталация заради джиците. Такова нещо съм виждал само във вилните зони Корея, Подгумер и Войняговци, но има разлика. Това са къщи, обитавани от хората от векове, а във вилните зони – вили. Родителиите са починали вероятно, децата са постегнали къщата им или са направили нова, родното място ги влече. Но идват разбойници и заради джелезото, заради джиците…унищожават къщата. Кой ще я поправи след това злодейство, каква е гаранцията, че ако тя се поправи намя да бъде счетена за отново заредена за ромовете хранилка?

  Сега ще кажа сега една мисъл, която ме връхлетя. Дано да не я намерят сърбите, защото ще я вземат на въоръжение:

   Къщите на българите в Западните покрайнини са в по-добро състояние, макар те да са откъснати от Родината си. Защо така стана, че от тук мина безпрепятствено валяккът на престъпността, която промени живота по тези места, прогонвайки последните останали по родните си места хора, а в пределите на Сърбия българиите бяха пощадени от тази безумна престъпност и от колхолизация. Изтъквам, че по Западните покрайнини съм изминал пеша око 3000 /пиша с думи три хиляди!/ км. по техните планини и села, преценката ми е обективна. А това, което го има по София-област, Видин, Монтана, Враца и по други места дано да го няма никъде другаде по света. Хора, изоставени от държавата си защото са бедни и от тях няма какво да се открадне на едро. И порадии това, предоставени на дребните престъпници.

   Неусетно, с болка в душата и нежелание да се вглеждав  останалите претарашени къщи достигнах до втората населена къща от Церецел, където живее преселник от . Смиловци, билзо до Цариброд и до последната населена ткъща, където щастливо доживяват дните си дядо ии баба с няколоко кози. Софиянци, но родени в Церецел.

   Този ужас с претарашените къщи го видях преди години и горе на трите рида, които се доближават до р. Дълбочица и на края на които има по едно село.

   Такава болка иизпитвах от това, което виждах, че…обърках пътя. Достигнах един много важен оброк под огромна круша, който ми служи за репер, тръгнах на някъде в заснежената пустош и вместо в Балша се оказах на мина Чибаовци. В изоставените административни сгради на мината, но и в жилищните постройки се бяха заселели ромове. Как бяха циганизирали сградата на дирекцията на рудника, нея я снимах. Разбрах, че я наричат „Сателита” заради сателитните антени, а металната сграда на магазина е ограбена.

   Спуснах се в долрината на река Крива – под с. Царичина, коаято крие много тайни. Тук всичко расте страшно бързо и умира бързо. Виждал съм змии, дебели като ръката ми, едвам се придвижват, жаби, които са толкова едри, че ми напомнят за Делян Пеевски. Те не могат да скачат и поради това ходят. Същото важи и за дърветата. Те растат много на гъсто, задушават се и умират. Храстите са проходими само за дивите свини. Нещо витае над тази изворна област, усещам го. Тук военните копаха да търсят катастрофирали извънземни, а баба Ванга не даваше да се провеждат изкопни работи тук. Но те се провеждаха упорито, със същата цел по това време се копаеше и в района на Малко Търново.

    В Царичина се пръкнаха няколко мутробарока, които се охраняват денонощно. Нагоре по махалите всички къщи са претарашени, но тук считам, че ще се развие охранявана денонощно вилна зона. Началото е поставено.

   Слабо познатото на софиянци с. Градец е във възход. И тук – мутрешници. И доста нови къщи на хора, които пътуват с колите си до спирката на метрото „Обеля”. След построяването на метрото тук са се заселили доста хора. Това село е много красиво, но красотата му бе помрачавана от взривовете на кариерата под него. Хората казват, че тия с мутробароците ще закрият кариерата. Околностите на селото са прекрасни и ще останат такива ако успеят да съхранят прекрасната, непосечена все още дъбова гора в околностите му по Малата планина. Чувал съм, че селата наоколо са носели името Церичина, а не Царичина, заради церовите гори. Тези гори са дали вероятно и името на Церецел, а с. Градец е било част от този мегакомплекс от хмахали, проспъществували много стотици години, достигнали възхода си между годиниите след преврата на Кимон Георгиев и 1938, когато вече е било ясно, че ще има война.

   За да доживеят хората от тази приказна природа кроя на тази красива и трудна история в резултат на колхолизациаята, одържавяването и  пътят към смъртта на техните населени места. Но този път отиде още по-далеч – унищожаването на къщите на хората, заради извличането от тях на суровини за скрап.

   Вместо радост, днес контакът с тази красива природа носи печал. Тази печал е по силна от изразената от Вазов

 

                      И човекът дрипав, твар нещастна,

                      роб на мъки и на мрак вековен,

                      туря пятно в таз картина красна,

                      фърля скръб в предела тоз чаровни!

 

     Защото и този дрипав човек не бе пощаден от натрапената система на страната ни след второто ни „Освобождение”. Днес и него го няма в планината... Тук преминават само престъпници, които крадат дивеча, гората, останалото от покъщнината на хората.

    И някой и друг турист, но все по-малко. Тук се настанява пустото, неизбродно и вечно НИЩО… 

 




image

Българи на бъдещето са се самонастанили в изоставената сграда на управлението на продадената за 1 лв. със задълженията си мина за антрацитни въглища "Чибаовци"



Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Ето защо го обичам дядо Вазов!
11.03.2014 20:37
И човекът дрипав, твар нещастна,

роб на мъки и на мрак вековен,

туря пятно в таз картина красна,

фърля скръб в предела тоз чаровни!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12189359
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031