ПОПРАВИТЕЛЕН   СЪН?

 

    Далеч от планините на България – в Америка! - на два пъти ги сънувах. Първият ми сън обхвана един отрязък от маршрут в махала Свогето – район, който ми е в раздела „Любими”. Картините видях в съня си точно както бяха в действителността. Аз имам много силна зрителна памет и в момента „сравнявам” една реална и една привидяла ми се в съня картина от място до пътечка с огромна бука. Пролетта бе превърнала пътечката към горните къщи в дере, а буката бе раздвижила мазгата си от корените към короната след зимния си сън. Друг човек – ако случайано попадне тук – ще подмине това място, но аз го запомних и то се е запечатало в съзнанието ми. В един момент то се пробуди…

    Днес махалата е обезлюдена, ограбена от свогенските ромбригади за скрап, в резултата на което повечето от къщите се разрушиха. В този район има някакъв дух, който усещам със сетивата си и го възприемам и като мой роден. Винаги съм се учудвал, как е било възможно едно семейство в самотната си къща сред гората, високо в планината, без съседи наблизо, при това доста многолюдно и обхващащо поне две поколения, да събира храна за добитъка през лятото, да оцелява през зимата сред бурите и студа, но и да ражда, да се грижи и за децата и за добитъка, който през зимата храни стопаните си. И от вълците да се пази не на последно място.  В стотици такива къщи съм влизал, в някои съм нощувал. Ако е останала след „претарашването” на къщата някоя чаша, но хубава, тънкостенна,  вземам си я винаги. И така вече имам и комплекти по две, намерени в различни къщи, защото изборът някога е бил малък.  На вилата си имам цяла колекция от чаши.

    През изминалото лято посетих Седемте Рилски езера, чиято красота също се е запечатала в съзнанието ми. Ако продължително време съм бил напрегнат психически или имал съм продължителен отрицателен нервен синдром, в такъв момент в сънищата ми се появяват местности, които са ме впечатлили, но изкривени или грозни. Този път сънувах, че се изкачваме по долината на р. Скакавица, но тя бе пресъхнала, водопадът го нямаше, скалата му бе суха. Нямаше нито една тревица наоколо, а само сухи глинести скатове и прах. Разсърдих се на самия себе си – как можах да сънувам подобен ужас!

    И какво се случи след около месец?

    Срещу съботата на 1. 02. т. г, когато трябваше да летим за България сънувах отвово същите местности. Само че сега бях от страната на езерото Бъбрека, където започва р. Скакавица. Местността е красива, но красотата й не може да се мери с тази на циркусите със Седемте езера и преситени от възприятията от тях, туристите не я забелязват. Аз сънувах, че съм на края на езерото Бъбрека и разглеждам местността, от където извира р. Скакавица. В съня си виждам от лявата страна на реката три езера на сравнително равна тревиста площадка, подобни на тези от южната страна на рида Мозговица -  Чаирските езера в Пирин, но заобиколени в рамка от едър клек както Карагьола в Рила. Трите рекички от тях се събират в една и продължават заедно към долината на р. Скакавица под тях. От дясната страна – на северния скат – имаше три езерца, които бяха на различна височина в моренния лавинен скат. Никакъв клек или тревица нямаше покрай тях, само морени. А те тъмносини, като езерото Окото, което е наблизо. Изпод морената малко под тях между камъните течеше рекичка, която се събираше с рекичката от трите езера отсреща. В началото стръмна, рекичката стана спокойна и на една тераса се виждаше голямо езеро. Ето още една езерна група от седем езера, как не съм я видял до сега, питах се в съня си.

    На другия ден летяхме над САЩ, Канада и Гренландия, но красотите им не ме впечатлиха, защото в главата си имах една по-велика. Според моя критерий…

    Ползвам този сън за да публикувам някои снимки от района на Седемте Рилски езера. Те са много красиви, много събрани и вече удобни – след построяването на лифта - за посещаване, но има и други групи в Рила с по седем езера. Седем са езерата под Мусала, седем са и Джендемските езера, за мен най-красивата езерна група в България. Понеже там не съм виждал турист, описвам достъпа до тях:

    От х. Рибни езера се достига Смрадливото езеро, което е по-високо разположено. От него по пътеки през клека се достига езерото Карагьол, от всякъде заградено с тъмен клек, поради което и неговата вода изглежда тъмна, а сутрин – черна. След Карагьола клекът се разрежда и свършва, наблизо е първото от тази група от седем езера. Всяко е различно. Те са много по-малки от тези при Скакавица. Минава се покрай всичките, достига се връх Джендема /Рилец/ и от него по билото се достига обратно до х. Рибни езера. По-красиво място за разглеждане на Рупите /ридът Мальовица/ няма. Връщането предоставя и опция за изкачване на вр. Канарата.

   И още нещо ще допълня:

   Който не е изминавал преходът от х. Рибни езера до х. Македония, той няма представа за истинската Рила.

Аз съм богът на Рила, а някои хора или туристи изобщо не знаят за мен.



































                                                  Първото езеро



                                                           Второто езеро



















             Да не очакваш - попаднахме на Делян Пеевски!







Какхде не отнесеш със себе си тази красота! Отнасяш я и тя завинаги остава в теб!



     Скала за обладаване от алпенисчии



                                   Скали за катерене с малка трудност







                                     Водата минава и по подскален път.



                       Подготовка за голямата Скакавица



Нещо любимо за мен - алпиъска полянка, заградена със скали. Някога тук е имало езеро, но се е запълнило вече.



                                                                  Лютичета



                                                       Прецъвтели лютичета







                                                Пъстърви в езерото



       На долната снимка - лютичета в силата си. Като една мома на 16 години.

Снимките са превъзходни.

Пораждат много спомени за пътешествия из любимата планина.

Поздрави, Коста!