Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2014 23:28 - СБОГОМ, МЕЧО...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1576 Коментари: 2 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

       Имах верни приятели в планината, предимно кучета и коне. Със специфичен звук - свирване - ги привиквам, ако минавам покрай тях и те идват веднага. При конете е различно - те ме забелязват преди да ги видя и идват с цвилене от далеч. Искат филия хляб. Хората казват, че най-силно зрение имат вълкът и конят и сигурно е така. От миналата година имам двама нови приятели - един ангорски кон и една кобила, Ако намеря стълба или дувар ще й се кача да я поязда, защото е висока над 2 м. Имам добро отношение към животните и те усещат това.
   Миналата година загубих един от приятелите си от с. Заселе, едно прекрасно кученце, което пприличаше на гъсеница. Винаги когато съм пътувал покрай него или съм минавал съм се отклонявал, за да му оставя нещо. Такова сладко кученце като него няма. Отишло на сватба и не се върнало.
  Голямата ми любов обаче - Миечо от махала Кръст - днес установих, че от седмица е изчезнал. Стопаниинът му предполага, че минаващи с джиповете си ловци са го гръмнали. Ако кучето е смъртно ранено то се крие някъде, за да умре само, но не и пред стопаните си. Човекът каза, че не го е търсил, защото ако го види убито няма да го преживее.
   Заради това куче съм коригирал туристическите си маршрути, водил съм до там /след водопадите в с. Бов/ туристи да го видят, а аз да му оставя нещо, обикновено 2 кг. пилешки кокали. Сигналът ми - подсвиркване - то чуваше от километър и ако не сваря да се предпазя, ще ме отнесе, защото е към 50 кг. Това куче приличаше на вуйчото на жена ми, който беше много готен. Аз намирам прилика между животните  и хората, но много рядко им казвам за нея.
   Една зима се изви за минута торнади и ме изплаши, защото се опита да ме повдигне и завърти, но Мечо продължа да работи върху пилешките кокал - все едно нищо - и така ме успокои. Казах си, значи тези работи тук стават често, не му правят впечатление. Намерих в архива си едни от снимките на Мечо.  Имам го още като бебе, от преди 5 години. От тогава се познаваме.  
   Сбогом, Мечо...


image

                                               Мечо е чул свирката ми и идва.

image



image



image



image

                                   Стопанинът на Мечо

image



image



image



image



image



image



image



image



image

     Кръстовете на оброка, дали името на махалата. Следващата е Данговците.

image



image



image



image

                                                               Връх Булата

image

Вятърът тук на превала е много силен и туристът трябва да е добре опакован в анорака си. А под него да има поне две дрехи.



Гласувай:
15
0



1. mt46 - Поздрав!...
26.02.2014 12:22
Да, има прилика, връзка между хората и животните... "Човекът е най-големият звяр" - казваше дядо ми...
цитирай
2. sande - Този Мечо прилича на Томето от Пастух, приятеля на Пако, за койтосъм написал разкази...
04.03.2014 11:15
Томето е може би малко по-дребен, но е майстор в оцеляването, а е и храбър любовник. Вече трябва да бъде на 100 години, по човешкото летоброене.

Ще видим как ще бъде тази година, в каква кондиция ще го намерим.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5745528
Постинги: 2594
Коментари: 6264
Гласове: 13514
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031