Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2014 14:49 - С ТЪГА ЗА ЯБЛАНИШКИЯ БАЛКАН
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1660 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image                                  

  Пъзел: Долу под "случайния" горски пожар има стационирани фургони с цигани секачи. Така е станало обаче, че е пламнала най- хубавата гора. На които не познават този край обяснявам, че долу се вижда долината, където се събират Огойската и Ябланишката река. Някога това бе лагер за деца, днес ограбен и разрушен. Сега там във фургони живеят целогодишто цигани секачи. И все вземе, че пламне тук, пламне там.  Върхът в дъното е Чукава, а в дясно - поляната Тътрива. Питам се сам като лудите, дали тез пожари са случайни, дали само аз знам за тях, а на тези, от които зависи да има ли престъпност какви ли мотиви са им били представени, вече четвърт век да не правят нищо. Не ми стига акъла да подредя пъзела...


 С  ТЪГА  ЗА  ЯБЛАНИШКИЯ  БАЛКА
H

       Няма да е пресилено да кажа, че в продължение на 40 години така стана, че  тази част на Балкана се превърна в нещо като мой втори дом. Привлича ме не само красивата му природа, но и възможността да бъде посещаван той през цялата година. Не, че там не вали сняг. Тази част на Балкана се пресича поне от десетина пътища на престъпността, както ги наричам аз, а те винати са утъпкани от джиповете на ловците бракониери, от камионите на  дърварите бракониери или  от колите на ромбригадите, които сбират джелезо и джици от необитаваните къщи на хората през зимата. До Софийското поле от Ябланица има поне 20 пътеки, вървища и пътища, които са се ползвали в миналото, част от тях днес – превърнати в пътища на престъпността. По тези пътища престъпниците извозиха откраднатите животни на хората, застреляните коне на зимна паша на хората за месо, каквото им е харесало от къщите на хората за гетата си. Разстоянието от Ябланица до София се изминава за около 6 ч. и всичките маршрути са връх на красотата. Характерът на планината тук го описвам като мек – заоблени ридове, гористи уцастъци и ливади.

Само с няколко изречение ще опиша мястото на Ябланишкия Балкан, който започва от разклонение на Мургаш, обхващащо поне 200 км. км. площ. Той обхваща долините на реките Елешница, Рачница, Непрътка, Еловица и Борзат. Да не пропусна да кажа, че по долината на р. Борзат преминава магистрала на престъпността, свързваща Ботевградско със Свогенско. Нещо като тази от Елисейна до Згориград. Ридовете между тези реки са прекрасни, а южните им скатове са заселени. Красотата им не може да се опише, ще посоча някои от основните ридове тук:

        Прекрасен е ридът между реките Елешница и Непрътка. Горе около изворите на късите рекички към Елешница има махали. Този рид достига подножието на Мургаш.

      Прекрасен е ридът между реките Непрътка и Еловица, той е единственият без села. Нарича се Калоянов. И той достига до Мургаш.

     Прекрасен, а и населен е и ридът между реките Ябланишка и Огойска. Той представлява уголемен модел на първия рид, който описах, но е по-висок, рекичките са по-пълноводни. Изгледът от тук е все едно от остров гледаш развълнуван океан от върхове. Години трябват, за да започнеш да различаваш долините му и да не се изгубиш из безкрайите му деретини.

    След два месеца пълно обездвижване в Америка не мога да се стабилизирам още физически и присихически и избрах за релакс един от най-красивите маршрути според моите класации. Мярката за красота е различна, затова човек открива себе си в музиката, в природата, в живота по различен начин. Аз харесвам планини, които другите недолюбват, но си го обяснявам с това, че  те имат малък опит, за да оценят тези красоти.          

       И ето ме с автобуса в центъра на с. Ябланица. Избрах да се изкача на рида между реките Ябланишка и Елешница, след това продължа по един перпендикулярен обгледн рид, да се спусна в долината на р. Елешница и после да  прехвърля и Софийската планина, за да се спусна в някое Софийско село.

    Автобусната линия от Своге до Ябланица-Огоя е пред закриване. В автобуса от с. Реброво бяхме трима души. Аз слязох последен. На спирката чакаше до толкова престарял човек, че пигаше от коя  страна е вратата на рейсо. Батулия – мъртвило. Само в кръчмите имаше младежи, излезли поради хубавото време навън с бутилка бира. Почти всички комини на къщите вече не пушат. Пропускам да кажа откъде имат доходи тези безработни младежи да пият по цял ден.  Мразя пиянищата, особено младите и попаднал сред такива се чувствам сам сред примати. Срещите в планината с тях са и опасни.  Подобно бе и положението в Бакьово, където не слезе нито един пътник. Обикаляйки по високото прекрасната долина на селото забелязах да пушат комините само на две къщи. По южния скат на рида между Бакьово и Оградище, където има доста къщи не пушеше нито един комин. Като неутронна бомба да е паднала – аз бях тук няколко пъти миналото лято. Щофьорът на автобуса – млад, дебел човек, се оказа по произход от Ябланица, заговорихме се с него. Това, с което обикновено завършваше изречението си бе израза: Майкята ни ебаа! В Ябланиица останали около 8-10 души, но и те си „отивали“. И тук, каза човекът,

повече няма да има хора!

 Няколко души останали в махала Търсавиите, заети в ловната резиденция на Догана, закупена от УБО или и той не знае от къде, а също и няколкото души помощен персонал в ловния хотел „Тихов дол“, разпологжен сред прекрасна местност.

     Човекът ми обърна вниимание – като аз да не вигждам – че на мястото на събирането на реките Огойска и Ябланишка има фургони на дърводобвиници с постоянно живущи цигани в тях. Подкупните чиновници разрешават сеч тук и там, но и така става, че някъде, където гората е най-хубава, тя вземе, че пламне и после трябва да се чисти. Изгори един декар, прави се протокол за 1000 - има си тарифа за тия работи - и секачите отпочват вековната букова гора. Прочистват последствията от пожара.

     За да достигна красивия рид, който си набелязах като цел поех по старо вървище към махалите на Ябланица, разположени по самото било на рида между реките Яланишка и Елешница. Това вървище, по което са минавали и каруци, днес е едвам различимо, а поради подраста по него, то скоро ще стане и и неизползваемо. Тук човешки крак не бе стъпвал с години, усещах миризма на разни животни, вероятно маркирали територията си. Това вървище извежда на махали, от които се вижда Централния Балкан от Мургаш до Ком и Софийския Балкан. По билото на рида минава път за офроути, АТВ-та и кросови мотори,който е доста разработен, но той не е бил достатъчен за тезии машини и поради това голяма част от ливадите са набраздени от колелата им и са се превърналии в улеи на порои. Сетих се за един минисър, Мирослав Найденов, за котого това било любимият му спорт. Министър на ниво примат. До тук идват моторджии от към Софийските села и съсипват природата чак до Централното било на планината. На централното било на планината остават в училищото на с. Лескова махала, което взеха мутри-ловци и на следващия ден въртят по ливадите като изоглавени волове. Съсипаха и тях.

     Почти през цялото време след мен или тичайки пред мен се показваше един черен кон, който, който цвилеше агресивно срещу мен, но не искаше да се приближи.

      Висок чал е реперът ми, от който трябва да поема към рида с един остър връх, той и така се нарича – Острият връх. За да се достигне той се преминава през два обрасли с гъста гора върхове. В гората на един от тях преди години попаднах на застреляни и измездрени коне от ловците бракониери, описвал съм този случай.  Носеше се много остра миризма, имаше всякакави животни на пир, втключително орли и вълци. Тогава се спуснах по долината на реката в дясно и пред мен застреляха още един кон. Положението ми бе критично - правих се на маймуна, че нищо не видях. А идиотите с брезент покриха коня и го дръпнаха в страни, аз минах върху кръвта му. И попитах – има ли диви свини…

    За първи път, преминавайки сега през гората аз почувствах безпокойство, да не кажа страх. Такава дивотия тук никога не е била. Но и страхотия поради изсечената дъбова гора. Планината цялата е в пътища, построени от мутродърварите до местата, „пострадали“ от пожари. Добрите мотродървари са прочиствали планината.

    След тези два гористи върха идва дълбок превал, ридът става алпийски и следв един много остър връх. Характерното за този връх е, че само тук съм виждал през лятото едно жълто цвете със стебло, покприто с люспи – листа няма -  завъпшващо с едно жълто нежно цветче. Върхът обаче бе  с разрушена тревна покривка поради изкачавето му от кросовите мотори и АТВ-та на идиотите. И цветята са отишли.

     Друго характерно за този раойон са дивите кокичета, кото през март цъфтят под короните на дъбовите дървета, които растат на рядко по хоризонталните места. Дъбовете са изсечени, кокичетата вече ги няма. Няма ги изворчетата по-надолу под тях. В гъстия подраст вече обитават само диви свини, подобно на циганите по изоставените или порутени сгради.  Който пътува през гара Север да види една такава.

    Слизането към р. Елешница става през гъста гора и отново ме обзе безпокойство. Свините не са страшни, но февруари е месеца за вълчите, чакалските и лисичите сватби. Да не опадна на такава си помислих и бързах да се измъкна от тази гора.

    От накогашните овчарници и говедарници тук, вече няма и следа. Няма и животни на хората, които през зимата ползват всеки хубав ден да пасат стоката си, за да икономисват сеното за лоши дни. Само нови пътища, изровени от дъжда, посечени гори, а тук и там пушеци от подпалени гори, набелязани от мутродърварите да ги секат.

     И срещу мен – човек с кон. Но не върху коня си, а и двамата куцат, едва се придвижват. Заговорихме се. Човект работил в Кремиковци заедно с брат си много тежка и вредна работа. Не им плащали заплати много време, осигуровки не им внасяли, завлекли ги. Ебаа ни майкята, няколко пъти каза човекът. И решили с брат си да се върнат в къщата на родителите си в една от махалите на Ябланица, където имало условия за гледане на животни. Започнали с крави, покрай тях си докарали прасе, а после и няколко овце. И започнали белите. Първо им изчезнали овцете, откраднати от цигани. Видели ги да наобикалят наоколо, отказали се да гледат повече овце ако ще им ги крадат – не става. После им откраднали два от трите коня, оставяйки ги без транспорт в планината. Храната за кравите обаче трабва да се пренесе през планината, не може без коне. Взели от някакви хора два кона и си купили две малки кончета, едно от които се окзава породиста кобила. Влизайки в размножителна възраст човекът слязъл в Курило и взел от приятел породист жребец, за да могат после да продадат кончето скъпо или да го ползват. На втория ден обаче жребецът и кобилата не се връщат. Човекът отговаря за жребеца, ужас. Следите им намират кучетата, които подушили две огромни петна от кръв на една ливада. Конете са били убити с по един изстрел и са паднали един до друг. Егати конската сватба. С две смърти. Ловни джипове минаваа тъдява, ловците са ги застрелЯли за мЕсо, каза човекът.  И останал само със стария си кон, който бе с болен крак. В задната част на копитото на предните крак конят има пета, която може да бъде наранена от счупена бутилка или обръч от каца. Такав беля станала с коня на човека, който вместо да носи човека или товар, едвам пристъпва. Беше го водил на лекар, но и човекът бе с флибит и едвам ходеше. Седна той, седнах и аз. Конят ми хвърли един упознавателен поглед, после пристъпи към мен и пръхна в лицето ми. Човекът каза да не се безпокоя, значело, че конят ме е аресАл. След това конят започна леко да хрипти, да повдига и да размахва над краката ми неговия болен крак. Човекът преведе – обяснява, че го боли кракът, можеш ли да му помогнеш. Конят бе огромен, а кракът, който размахваше бе така масивен, че са земислих каква сила има това животно. Иска да му видиш крака където го боли, затова така прави, продържи човека. Аз казах, че видях още един такъв черен кон над Ябланица. Човекът знаеше за него – останал е семо този, другите са отишли за мЕсо. Затова и така агресовно е цвилел срещу мен.

    Заговорихме се за престъпността по този краой, която прогони хората от тук. Колко случаи е имало до сега на откраднати животни, на крави, посечени на парчета пред стопаните им, за да се напъхат в покритите камиони на престъпниците, за застреляните коне, за системно изчезващите от стадата овце – аз съм виждал такива цигани крадци на пусия до стадата в местността Зимника във Ваца. Разказа, че известният тук Ждролю /полицаят Димитър Стоянов, чиито синове са Дамбовците, е от с. Ябланица. Аз пък съм чувал, че синовете му държали търговията с месо от откраднатите животни и имали КПП на превала от Ябланица към Кремиковци.Теглото тук няма край, ебаа ни майкята, бе последна дума „на човека, преди да закуцука заедно с болния си кон към къщата им.

      В миналото основните храни за София са постъпвали от три мегамахали – Церецел, Огоя и Ябланица. По малко е идвало и от Витоша и Лозенската планина. Днес тези огромни площи, ограбени от към всичко сътворено от хората биват доограбвани и природно – мутри им секат горите. Как така някой не разбра за тая сеч, дагоеба, та да вземе да я прекрати. Битовият терор не бе прекратен, той прогони хората, сега се унищожава природата. Защо страната ни се превръща в пустиня?

     Аз има своа версия – защото под пустините име много нефт, и когато стане България пустиня, мутрите ще почнат да го вадят и продават…

 




image



image



image



Гласувай:
5
0



1. sande - Поздрави, Коста
24.02.2014 12:17
Тъжна картина си описал. Жална ни майка, казва народа.

Разказвали са ми за дедо Йован. Ако срещне по пътеките, пътищата или изобщо из землището на Пастух непознат човек, спира го иго пита строго: Какво търси тук! Кой е? Откъде е? Казва му,че ще провери истина ли са думите му. Казва му, че ако извърши нещо нередно, ще го намери. И Бог да му е на помощ!

Така са пазели нашите предци земите си. Като безценно богатство.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5915225
Постинги: 2618
Коментари: 6326
Гласове: 13636
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031