Настоящата серия от снимки обхваща район от Чепърлянския манастир до с. Връбница. Този участък от маршрута показва най-добре как се променя природата. Без всякакво съмнение, промяната на околната среда също е допринесла за обезлюдяването на този район. Справка за манастирите съм помествал в блога си, сега помествам само снимки. За манастирите може да се ползва информация от книгата "Манастирите в България" и от Уикпедия.




    Указателна табела за Чепърлянския мананстир. Мутра се е изстреляла върху нея.



                                       Църквата на Чепърлянския манастир



Този кръст и четирите следващите снимки  
 са от Чепърлянския манастир.                                                                         



















Жилищната сграда на монастира. Тук доживяха последните си дни двете монахини.   Сега манастирът е отдаден на концесия на човек, който го пази и ползва.   



                                           Долината на река Нишава



Да пътува влак и да не вози пътници! Аз обичам историята и попаднах на закон от преди 3000 години преди маймуните за една държава в Амазонка. В закона пише, че ако някъде пътува влак, той трябва да вози и пътници. Язък за най-умната в парламента, Мая Манолова - фана Цвъко и Боко с бюлетините, а са не сеща да направи нещо толкоз просто..



Специалисти по този район ще разпознаят петното борова гора, засято върху останките от древен, разрушен от турците огромен манастир. То е до с. Голеш.



Днес тази полупустиня е била свято място и осеяна с манастири, унищожени от турците през 14-и век.



 Чепърлянският манастир погледнат от много високо. Прироздата е много увредена.



Камък от светилище, на чието място днес е построен Чепърлянския манастир.

Загаснало
Загаснало огнище. Тия хора най-много пострадаха, като начало на мъките им бе Ньйският договор. Другите бели, които ги достигнаха съм ги охисвал вече.



Този и следващите два кръста са от Букоровския манастир "Св. Георги".                                                











Камък от разрушена светиня, на чието място е построен Букоровския манастир.



                                         Букоровският манастир







                                     Останка  от римска чешма в с. Туден.



Семейство си е поръчало този кръст да им носи здраве.



Един от многого оброци покрай село Лопушня.

Тази ливада между селата Врълница и Мургаш днес се превръща в полупустиня както околностите на гр. Трън. Вместо да показват как се променя климата по света, да погледнат тук какво става.



Колко топло е било, да стане такава тревата. Посещавам Годичко отхдесетки години, такъв ужас - топлина и суша - не е имало.



            Римската чешма до римски път между селата Лопушня и Връбница.






 
 За всички проблеми на регионите Регионалното министерство предлага светкавични  джетрешения.

                                              Камък до римската чешма



Цигани с газови резачки минуваа тъдява по нощите. Така хората описват изчезването на стопанските постройки до с. Връбница.



             Пейзажът тук вече замязва на този в Африка...



Останка от римски път по дъното на Годечкото корито.











                        Още се ползва тгози римски път.


 
Какво ли не намислят хората да се опазят от кражбите тук, наричани битов терор.
Но пък охранителната фирма се нагушва, когато държавата я няма и ограбват хората.



Тъжно. Недостроена и изоставена къща. Не от хубаво хората са напуснали с. Връбница. А и не е имало кой да купи къщата и да се засели тук.



                                             Река Връбнишка - слаба рикиа.