Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2014 04:54 - КОПНЕЖ ПО ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ?
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2227 Коментари: 3 Гласове:
12

Последна промяна: 04.01.2014 07:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

      

                  КОПНЕЖ  ПО  ПЛАНИНИТЕ  НА  БЪЛГАРИЯ ?

 

    Когато поради ангажименти продължително време не мога да посещавам планината - един от източниците ми на сили и вдъхновение, неочакван сън ми напомня за нея, връщайки ми щастливи моменти от пребиваването ми там. Ако съм в добро здравословно състояние и не съм напрегнат психически, в съня ми преминават в реални измерения картини от природата, срещи с хора, с диви животни и др. Ако съм изживявал продължително време отрицателен нервен синдром, картината е изкривена. Повече от 60 години непрестанно съм сред природата – твърде дълъг период, съизмерим по дължина с човешкия живот. Много неща се промениха през тези години – посечени бяха голяма част от буковите гори, които считам за символ на България, труднодостъпни алпийски райони бяха превърнати в скицентрове и хотелници за новобогаташи и сноби. Тази мода силно нарани природата около тях. Вече почиват от делата си и доста от близките и познатите ми. Те понякога и красивите природни картини от настоящето и миналото, когато природата в планината бе по-близо до истинската, упорито се втурват в сънищата ми. Имам и сънища дар свише - красиви местности, които съм запомнил заради красотата им, но в съня ми те са така красиви, че дълго не могат да се изтрият от съзнанието ми. Един такъв сън на местност, която съм посещавал многократно е толкова силен, че завинаги е останал в мен.     

    Много съм ходил по планините, но това, което ми е останало като среща с най-красивото от тях в съзнаието ми са два прехода между хижите Тръстеная и Мургаш от първото ми пътуване по маршрута Ком – Емине през 1979 г. На вр. Ботев бяхме преди това, където посетих изворите на 12-те реки, които извират от него, петте му пръскала, езерото при Източния му Джендем. На Амбарица бяхме, на Триглав и на Козята стена, но точно тези преходи се забиха в сърцето ми и останаха там. Тогава в Лескова махала – центърът на тази отсечка - още живееха хора. Внуците им от София идваха през лятото да помагат на дядовците, като през деня пасяха овцете им. По чановете от километри се чуваше привечер, че стадата се завръщат и дядовците с благодарност посрещаха внуците. Тогава все още голяма част от къщите се обитаваха. Такова романтично и красиво място повече не срещнах. Преценката ми е субективна, тя важи само за мен. Мисля, че човек открива себе си някъде, може това откриване да не бъде непременно сред природата, но и в други, съвсем различни области.  Не мога да сравня това село с нито едно друго село по Родопите или от Балкана из Севлиевско и Габровско. Ще отида и по-далеч – такова романтично място, показващо начина на живо на хората от предишните поколения не срещнах от Тимок до Черно море, като в тез предели включвам и българските земи в Сърбия.

    Дълбоко някъде в мозъка ми тази красива местност остана и тя предизвика промяна в туристическите ми изяви - поставих началото на сериозното ми запознаване с Балкана. Не, че преди това не сторвах това или че го познавах малко. Не престанах да обичам и другите планини. Но през това Лето Господне 1979 реших, че България е най-истинска от двете страни на Балкана. И аз съм роден до Балкана, в Калофер. От прозореца ни се виждаше триединството - Юмрука-Преспата-Пръскалото. Тази красота ме привлече и твърде рано упознах южната част на Централния Балкан. Установената тогава връзка от мен с него може да прекъсне само едно, но не го споменавам, защото съм на финалната права от живота си.

    Годините след 1979 минаваха много бързо, защото имах много ангажименти – винаги съм ползвал времето до минута. Затова и не ми остана време да се поусъвършенствам интелектуално, но вече е късно. А красотата на Балкана от Тръстеная до Мургаш се явавше в сънищата ми и все ме подтикваше натам. Възловото място Лескова махала е начало на десетки преходи, като един от тях достига директно до София за около 10 часа. На връх Увеса, където по-късно направих оброк до разрушен древен манастир, една Коледа получих специален „подарък”. Наслаждавайки се на прекрасната гледка към Ком, Мургаш, Рила, Ржана и наподобяващите с върховете си вълни на океан Голема и Мала планина, покрай мен  премина огромен черен вълк с вълчица. Той дойде от към Осеновлак и се прехвърли към Огоя. Друг път бяхме пак тук с жена ми, която не се страхува от животните и преди да успея да я предупред, тя премина през стадо коне, в което имаше конска сватба. Това бе по-страшно отколкото срещата ми с вълка, защото ако някой се доближи до шефа на сватбата или разгонената кобила, той  рита назад с единия си крак без да гледа.

    Не знам как се случва това с мен, но местности, които съм упознал и не съм посещавал с години понякога стават обект на сънищата ми. Една такава местност бях забравил и я сънувах, но много по-красива. Търсих я, но не можах да я намеря. Много години след този сън попаднах сучайно там отново, бягайки от лошо време. Не само я познах, но и си припомних подробности от нея, които годините не бяха заличили, а също и съня ми. Друга една красива долина с доста голяма река, започваща от висок рид,  през която е минавал древен път от Бакьово за Локорско сънувах така красива, че тази красота ме настръхва винаги, когато си я спомня. Тази долина е непроходима през зимата, но аз сънувах горите и скалите над тях покрити със сняг.

    Балканът - това е моята любов. И другите планини обичам, но смятам, че нито една от тях не може да се мери с него. Тази ми обич ме отпрати и по Западните покрайнини, където е разположена около 1/6 от територията му.    

    Тази зима за мен протича доста различно. Оказах се в Лос Анжелес, където помагам за гледането на внучката ми. За този град, с население колкото две Българии, за преживяванията си, ще пиша може би, но природата му в сравнение с нашата е айран без кисело мляко. Наоколо се виждат само полупустини, доопустинени от пожари, голи сухи ниски планини, с вилняли и там пожари. Нищо красиво /като природа!/ до сега не видях. Хубаво е само в защитените местности и парковете, които тук са доста и са огромни. Един от най-големите резервати – Големият Сър – с морските слонове, с хилядолетните дървета, пушачите са го запалили и голяма част от него е унищожена. Пожари около магистралите има навсякъде и почти винаги причина за тях е изхвърлена от кола цигара на магистралата. Подема я топлият вятър, доразпалва я, запалват се тревите и пожарът е готов. Тук дъждове падат само когато преминава течението Ел Ниньо, веднаж на три-четири години. Районът на Л. А. е бил полупустиня преди да се докара  тук вода от язовира Хувърдам, а температурите сега, на 1. 01. са почти 30 градуса. Ще ходим в Палмсприйнгс, дано там да има нещо красиво.

   Аз през целия си живат съм работил доста, ходил съм доста, винаги съм бил натоварен физически до предела на възможностите ми. Не се оплаквам от това, търсил съм го. В актива си имам три къщи с различно предназначение, които направих сам, ходил съм до 14 часа на ден, изминавал съм преходи из планините до 40 км. на ден и ето ме сега обездвижен, помагам при гледане на бебе. Физическото ми „натоварване” е около 3-4 часа на ден, когато разхождаме бебето с количка в жегата. И по веднаж на седмица излизам с дъщеря ми за по два часа на планина, а тя една планина. Прах, суша, жега, тук и там храсти и кактуси. Тази промяна в стреотипа ми явно ми се отрази и срещу 2. 01. сънувах един сън от моите сънища. В него ми се яви повторение на един преход от миналата зима, който нарекох „неудачен”. Беше ужасно трудно тогава поради пресен сняг и студ. Лед преряза едната ми обувка, наложи се да се върна на превал, който предлагаше опция - сигурен обратен път и дълъг несигурен преход през махала Свогето. А денят по това годишно време е кратък. Взех по-трудното решение, но това е станало вероятно с голяма напрежение и поради това преживяното там се е запаметило в мен. И ето напомнянето за него - тук, на 10000 мили далеч от мястото на превала. Ето и кратко описание на „разходката” ми тогава:

    През миналата зима изминавах преход от Батулия към махалата на Кръстец, граничеша с махала Свогето. Своге означава нещо, защото има местности с такива имена тук, има град Своге, има и махала Свогето. Никой не знае значението на думата, докато напр. „слатина” знаят всички какво означава. Махалата към с. Кръстец се намира от лявата страна на рид, отделящ се от вр. Високата чука, а в дясно в долината на река Кръстешка се намира една от неговите махали, последната към планината. Красотата й е уникална. Тук от буковите гори, в голямата си част посечени от мутрите под чадъра на ДПС след Десетото все още има по нещо останало и долината на места е истинска, както е била сътворена от Първотвореца.

    Снегът ставаше все по-дълбок, със заледена кора върху него. Следите на дивите животни изчезнаха, поради огромните буки настана полумрак. Заледяване върху снега сряза бомбето на едната ми обувка. Въпреки това успях да прехвърля реката, но от другата страна снегът бе много дълбок и трябваше да се върна. Върнах се на превала на рида, който разделя селата Кръстец и Буковец. В ляво е Кръстешко, в дясно – Буковецко. Като площ и двата района са огромни.

   Дясната страна на този рид е уникална като природа. Тя образува полукръг с виещо се по хоризонтала из него шосе. Пътеки и изоставени вече пътища за каруци отвеждат нагоре и надолу по долчинките, в които има само къщи и обори. Тук земя за обработване няма, но и на такава височина нищо не би могла да расте. Самотни къщи са скрити на завет между буките чак горе, където буковата гора свършва и започват алпийските ливади. Други къщи са построени по-ниско от пътя покрай рекичките. А рекичките и изворите – те тук са навсякъде. Има ли букова гора, има много вода. Посекат ли гората, и водата изчезва. Бидейки тук винаги съм се питал:

   Как хората се презимували тук с добитъка си някога сред гората, на такава височина, сред такъв студ, как са се раждали в тези къщи деца, как са оцелявали, ако са се раждали през зимата. Къщите са построени на наклонен терен, като едната половина на къщата се явява под земята, а частта над земята е от много дебел каменен зид. В това приземно-подземно помещение са живеели кравите. За да се оползотвори топлината от животните над тях са живеели стопаните им. За овцете, прасетата, зайците, кокошките пък има други технологии за оцелването им в студа и опазването им от вълците.

   И ето, сънят ми повтори един участък от този  неудачен преход, който обхвана преходът от пътя от споменатия превал – Кръстец – Буковец – до един друг превал, разделящ махала Свогето и махала Оградище. Беше към края на февруари. Огромните буки още спяха зимния си сън, но боровите дървета бяха усетили слънчевите лъчи и иглите им от жълтозелени бяха станали зелени. Пресен леплив сняг беше се задържал по зелените им клонки. А дървесните бълхи, които зимуват на широколистните дървета – те всички бяха скочили от клоните и правеха плаж по снега.

   Ще потърся в компютъра си снимки от този преход и ще избера тези,  които  „разпозная”  от появилите се в съня ми. Но те само част от красотата на този преход, който би осъществил само човек, обичащ много силно планината. Изглежда любовта ни е взаимна, защото тя ми напомни за себе си. Аз пък написах този постинг за нея. Пишейки го, сега установявам, че много от картините на този приказно красив свят са съхранени в мен. В момента пред погледа ми е поляната със стъпките ми върху снега двете посоки, най-високата къща, едно страховито дере с буки столетници и др.

   И се чудя:

   Голяма част от младежите никога не са ходили на планина. За обичащите планината написах този постинг, но и за младежите - да узнаят че такова нещо – планина – има. Дано да прояват интерес към нея, да оставят за по ден в седмицата виртуалните си връзки, които осъществяват чрез компютрите си денонощно и да я посетят. Реално, с приятели. В група винаги е по-лесно и безопасно. Малцина са призваните да се изявяват като туристи-иноци.     
 




 Това кътче от България сънувах. Отнесъл съм красотатах му със себе си, чак сега разбирам това. Забравено от България, аз съм може би единственият, който макар така далеч, БЕ ПОДСЕТЕН за него. И сторих този постинг.
Лос Анжелес
3. 01. 2014 г.

image

                                           Чешмата в махала Свогето - център

image

Дървесни са скочили на снега и така слънцето ги пече от горе и от долу.
След цяла зима мръзнене по клоните на дървото, така си е друго.

image



image

                                                     Къщи от махала Свогето

image

                                  Неограбена къща в махала Свогето? Да, тази!!!

image



image

                                 Пролетта се качва към планината

image

                                  Забравен вече път...

image

     Този не казвам кой е, но не е 200 килограмова мутра.                                                              Достигнал е до тук през снега,без джип, без металотърсач и без кози крак,                      за да покаже  на хората чрез снимки накъде отива  България.                                              Тук процесът /б. м. грабежът/е завършен изцяло. Почти изцяло е завършен и процесът в Северозападна България. Хората са пропъдени от родните   им места,  всичкото им имущество е окрадено. За останалата част от страната работят ДПС, БСП, Атака и  контраподкрепниците им, чиито сурати ни показват всеки ден.  

ащото е достигнал до

image

      Някой е поел по този път, но скоро се е повърнал...

image

             На една зима отиват един чифт обувки...

image

                        Там горе на високото в седловината в ляво е с. Кръстец

image

                                                             Зима и пролет

image

                                            Децата на електората на ДПС

image

Само електоратът на ДПС може да краде кабели и да ги гори в парковете. Ромгласовете са нещо много важно в сметките на политиците. Затова притежателите на тези гласове остават незабелязани от роднита полиция, ктоято ни пази, както се пее в Химна на Веселин Маринов

image



image

                                                Замръзнала ръка?

image



image

                                             Снежен язовец?

image

                                            Ледунки

image

                                    Ледена фигура

image



image

                                         Богомолка?

image

                                      Река Кръстешка

image



image 
   Прилича ми на нещо, но не мога да определя на какво...


      Завършвам постинга си с едно интервю на проф. Михаил Константинов.  Тези неща, които ги помествам в блога си, разбирам, че тревожат и него. Всички знаят за битовия терор над хората, възникнал в резултат на корупцията на съдебната система и на абдикирането на полицията от престъпниците, защото престъпниците са електорат на ДПС. Този процес води до изселване на хората от цели региони и те остават постепенно без население. Най-застрашеният е Видински, следващият е Сливенски. Част от тези хора ще напуснат България, обидени за това, което тя им стовари на главите - абдикация на държавата от малките населени места и узурпиране на властта там от феодали. А най-голямата беда за Българие е сагашното й правителство, което на всички е ясно, че обслужва интересите на мафията и не се интересува от това, което ще последва - още една решителна крачка към окончателната разруха на страната.
  Интервюто дава обяснение и за още нещо - защо ДПС веднага щом пое властта, каза на професора:
 Сиктир бурда от ЦСИ!  Чабук чабук!                                                                                                   Ето и интервюто на професора:    


 
           Най-голямата катастрофа за България е демографската криза. Това каза пред Нова телевизия професор Михаил Константинов и обясни, че „когато един човек не иска да живее, той умира. Когато един народ не иска да го има, него го няма“.
„Картината наистина е много страшна. Не че сме толкова малко в абсолютно изражение – в началото на миналия век сме били 4 млн., но е имало огромен прираст, ентусиазъм, хората са мислели, че България ще я има. Сега мислим, че няма да я има. Всъщност това е смъртоносното”, коментира Константинов. „Много съм си блъскал главата защо това се случва. Накрая реших, че просто ние си отиваме… Няма вечни народи”, категоричен е математикът.
Според поредната прогноза 2060 г. ще потвърди тенденцията за топящо се население, която се наблюдава вече десетилетие. Евростат вещае, че България ще е абсолютният аутсайдер в региона с население два пъти по-малко от гръцкото. До средата на века в южната ни съседка ще живеят около 11,3 млн. жители, а у нас - 5,5 млн. души. Румъния ще ни превъзхожда три пъти.
Всички бивши социалистически страни ще трябва да се справят с проблемите на застаряващото население. Подобна тенденция се наблюдава единствено в Германия.
През изминалата година у нас е поставен пореден рекорд – ударили сме дъното по раждаемост. През 2013 година са родени 63 395 деца. Сравнението с 1950 година е стряскащо. Тогава се родени 182 571 деца. Повече от два пъти ще намалее и населението в областите Смолян, Разград, Перник и Кюстендил.
По повод статистиката професорът обясни, че ние се топим с половин процент и малко отгоре годишно. Причините са две – раждат се по-малко деца, отколкото хората, които умират, и отрицателният механичен прираст – голяма част заминават, много от тях не се връщат и раждат децата си навън.
Професорът направи и математическо изчисление, че ако на година се топим с 0,5%, за 50 години това са 25 на сто и от 7 млн. отиваме на 5 млн. население през 2060 година.
"Заминаващите са по-голямата част от младите и образованите. У нас няма лекари, няма специалисти, безработицата е голяма сред неграмотното население.“ обясни той
Друг стряскащ факт е, че много от от децата са родени в семейства, за които образованието не е ценност, коментира той.
Като изход от ситуацията професорът предлага да се плащат големи детски до второ дете, след това нищо. „Извънредните обстоятелства изискват извънредни мерки.“, аргументира се той.
Трябва да се извърши радикална реформа в образованието, помощите да се получават само за деца, които ходят на училище и са показали успех. Изпити, тестове, с доказани резултати, не просто  посещение на училище, настоява Константинов.
И още един важен момент изтъкна математикът - хората у нас трябва да разберат, че има справедливост. „Наказани престъпници в затвора, много е просто и ясно - в противен случай всеки казва „Майната й на тази държава – тука престъпниците ходят на свобода. Липсата на справедливост руши всяко общество.“, убеден е той.
И още една интересна теза разви приофесорът - в редица западни държави се очаква тежък срив и е възможно те да станат много по-малко привлекателни .
“Възможно е да има обратна вълна заради глобалните климатични промени. Океанът започна да завладява големи части от териториите. Много хора може да тръгнат към България”, прогнозира математикът. „Като нищо японци ще дойдат на територията на България, спокойно може да се случи и това.“, предположи той.
       



Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kasnaprolet9999 - Поздрави от България. Пак си спр...
04.01.2014 16:04
Поздрави от България. Пак си спретнал хубав постинг. Съчувствам ти, че си вързан така, аз съм в подобно положение с моята болна мама, но поне съм си в къщи. Честита Нова година, пожелавам ти здраве и много пътешествия в България. Погледни постинга на Любарата.
http://lubara.blog.bg/izkustvo/2014/01/03/blogerite-pri-edin-bloger.1224707
цитирай
2. mt46 - Поздрави за интересния постинг!...
05.01.2014 11:13
Родолюбието, както и природолюбието са традиционни ценности... Видно е, че младите не се вълнуват особено от тях. А и глобализизаторите /новите интернационалисти/ отричат тези ценности, потъпкват ги, разрушават ги...
Мутрата ББ строеше магистрали, зали, метро в столицата /с народни и с европейски пари/. Но направил ли е нещо съществено за провинцията, за малките села и градове /носители и пазители на българските традиции/?...
цитирай
3. sande - Страхотен пътепис - фоторепортаж!
08.01.2014 17:32
Поздрави, Коста!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12185768
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031