Тази разходка из Манастирище в картини ще обхване част от южния скат на планината, ще мине през къщата на бай Генчо - едиственият жител на с. Манастирище, през мястото на някогашен манастир, унищожен от турците при завоюването на тези места от тях и ще стигне до  гробището на селото, което е до самото свят място с манастира.
   Днес селата са празни, пълни са само гробищата им. Наскоро един блогър писа за погребано гробище. И тези ще станат такива, но не с цел да бъдат укрити от идиоти, които искат да ги взривят или потрошат, а защото ще останат под хумуса, който се образува навсякъде. 
   На това бивше населено място гредам като на измината част от пътя, по който върви държавата ни. Тя се ообезселва, подменя се етносът й с ромове и емигранти. Кой има сметка от това, да остават територии без население и да има държави със свръх население. Най малко този въпрос си поставят правителствата ни, които идват с цел да се накрадат, но не и да направят нещо за хората, за държавата. Първият трябва да е по-малък от всички, казва Исус Христос. Дано да се накрадат бушоните от парламевнта и правитлелството, да се махнат и да премине България към възстановяване както след Освоблождението, защото тези я ограбиха по-жестоко от кърджалиите. Никога до сега линията на грабеж и измама на турнатите от мафията да управляват държавата ни не е била по-ясна на хората, но и никога до сега по-големи гьонсурати не е имало в историята ни. За електората им, дето си подава на изборите глъсеца за тях, за куфарните бизнесмени, които ги спонсорират, никога не е имало по-добри времана. Накъде - вижда се от снимките, направени по този напуснат вече регион. Тук остава неограбена за сега само една дъбова гора.















Бръмбарката докато се храни не си губи времето. Красотата й е привлякла този едър бръмбар, а тя се прави все едно нищо не се случва. 



Окрадено от ромове имущество на хората тук е прегледано и това, което няма да донесе парасъ е било изоставено.



Зад тази ограда от гори е имението на бай Генчо, единственият жител на Матастирище.



Бай Генчо. След продължително дебнене от ромовете на дома му те видели, че жена му  излязла да прибере кравата и ги окрали. Задигнали им парите, спечелени за три години, значките на бай Генчо от полицията. Жената не понесла този удар и от чувство за вина починала. Преписката в Своге полицаите потулили.



                                         Кучето на бай Генчо



                       Козите на бай-Генчо



Магарицата на бай Генчо, началникът на животниите му.
Пренарежда ги по двора, следи който влиза в двора дали
има враждебни намерения към бай Генчо и ако установи,
че не го застрашава му се усмихва. Умна е като човек.




              Оброчният кръст на мястото на манастира - предна страна



                                        Задната страна на същия кръст



             Маркировка за гробището, аз я поставих.



                                    Паметник



                           Каменорезба на паметника


 
                   Интересни символи има по кръста.



             Кръстовете постепенно изчезват под земята...













                                         Кръст - слънце
















            Каменорезбен кръст, снимката не е удачна.







Много рядко срещан кръст. Има кавенорезба със символа
за закрила срущу разруха от турчите - шест листа и венец.








                                        Малтийски символ на този кръст?




 

Българите не бягат от България, а от българите!

Това прочетох тази сутрин.

И е твърде веряотно това да е истина.

Защо?

Защото се оказва, че всички сме комунсти. Явни или тайни. А други и не подозират това.

Безбожен народ.

А какви сме били! Кръстовете говорят.

Умрат ли кръстовете и ние умираме.

България - едно погребано гробище.