Аз вече описах Свещенната планина /Манастирище/ като туристически обект, но сега ще приложа картички от нея. Тя има четири подстъпа към светите й места: от към с. Брезе, от към с. Цъфтитрън, от към с. Завидовци от пътя, отклоняващ се от шосето за Петрохан в дясно към с. Брезе и другите /останки от/ села по Манастирище. Този път съм наричал в писанията си път на престъпността.
   Сегашната разходка в картини ще започне от спирката при с. Завидовци и ще завърши при училището му.  Уточнявам, че с. Завидовци е разположено на двата бряга на р. Искрецка, поради което го разделям на Завидовци-юг, Завидовци-център и Завидовци-север. Махалата Завидовци-север е много високо в планината и има наименование още Мала Махала и я водят и към с. Манастирище. Над тази Мала Махала е имало свитилище, не мога да кажа манастир, което е било между скалите и върху едни скални тераси, с изглед на изток, надвесени над дълбоси долини. Там има оброк - свидетелство, че в паметта на хората има нещо останало от тази светиня - а до оброка се намира старо гробище с кръстове образци на майсторството на каменарите, които са поне десест пъти повече от гробовете на хората.
  Мястотото на оброка ми напомня на светилищата на траките по Източни Родопи, които са на още по-опасни места по скалите.
  Само това ще кажа - че тук условията на живот на хората са били ужасно трудни. В тази открита планина, изложени на бури и студ, с водоизточници на много малко места, как са преживявали хора и животни векове, не мога да си представя. Много съм ходил, много махали съм виждал, но тук условията на живот са били ужасни. Въпреки това хората са живяли, раждали са деца, защото са им трябвали в работата. Ако няма наблизо вода и издадеш разпореждане да напълнят всички съдове, те ще донесат. Ако не може да се изрине на кравите в определеното време и това трябва да сторят децата - сторват го.Те са в помощ на родителите, затова са били раждани. Сега децата са в тежест на родителите при новите условия за живот и са нежелани.  Единствените заинтересовани да раждат при "демокрацията" са ромовете, които живеят от детските. Текезесирането на този регион прогони хората от тук и възстановяването му повече не е възможно. Ограбени бяха горите му, къщите - потрошени за скрап - надежда всяка вие тука оставете. Снимките, които ще поместя за тази планина наистина са интересни. Поне за мен. Ще бъдат в доста серии.
  




             Аз съм упорит като този охлюв - навсякъде мога да се окажа...







Оброчен дъб. Като види такова нещо "специалистът" се самосезира и открива оброка. Не така прави обаче главния прокурор. Дори да го сезират наготово, че някой е ограбил държавата, той пита ДПС-лидерите кво да прави.



                       Оброчен кръст на семейство



Вековен дъб, неотсечен от мутрите за метровици, защото под него има кръст.



                                                    Планината Манастирище







Мутродърварски и бракониерсколовджийски път. Аз го наричам на престъпността.
По този път свлякоха дъбовите гори от южния скат на Манастирище въ вид на метровици за горене.



            Странно. В тази суха планина - дъждовник.



























                                                              Тумор на дърво.



Този тумор на дъба ми напомня Дялания когато го избраха 
шеф на ДАНС и той стана и се изказа.



         След изсичането на горите пътят остава за ловците.







Освен тумор на дърветата, който вече ноказах, по тях има и рак.
ИЕто едиин типичен рак на сливово дърво. След 1986 г. рак унищожи
сливовите дървета на хората в планината. Ето едно дърво-чернобилче.



В дъното е връх Манастирище. А какво корито има зад него с временна река и стотина въртопа. След коритото следва с. Бракьовци.







      Дали и от тази скала не е проповядвал свещенник?



















Перуника. Тъмраш, два пъти опожаряван, има при останките от къщите същото цвете, но лилаво.



 























 
              Това растение хората наричат млечок.



                               Останки от училището на с. Завидовци....



   На долната снимка е помощната сграда към училището, днес свърталище на ловците-пиянища. В тази сграда е бил учителят и прислужникът, който е трябвало при лошо време или поява на вълци, ако децата не могат да се приберат по домовете си да ги пази тук докато дойдат с коне родителите им. Не е било лесно. Затова и отрасналите тук са станали хора с трудови навици, смели и честни.
    Днес е по-различно. Отраслите между четирите стени на панелите се делят на три категории - пазарни проститути, които забогатяват, пазарни боклуци, които са маниполируеми и подвластни на системата и пълни боклуци, които наблягат на далаверата и на пенсиите на родителите си. И за трите категории тези места са непознати. 
  

България, която сме на път да изгубим завинаги!

Бог няма да ни прости.