Нямаме в бълграския език множествено число за думата минало. Гогава бих  написал, че село Понор има три минали - едното - в древността като район от християнски култов комплекс, второто - като животновъден център и третото - след Деветото като съседно село на огромно военно ракетно поделение. А настоящето му е такова, че то както много други села из Шопско отива към смъртта си...
    Селото е разположено на запад от пътя за Петрохан, където той пресича продължението на Мала планина, наричана тук Въртоп планина. Веднага след преминаването на превала следва разклонение на пътя за с. Дръмша, а основният път слиза в едно друго село, Раниславци. Точно при седловината, от която се отделя пътя за с. Понор пътят преминаваше, заобикаляйки доста голям понор с отвесна пещера в центъра му. Този понор е дал името на селото, но въртопите след него - понори без видима дупка за оттичане на водата - са стотици.
   За специалистът е ясно, че е тук е имало доста манастирски зидове само като погледне зидовете на оградите и къщите на селото, усвоени от местните шопи. Така е и в с. Татул, където камъните от храмовете са приватизирали местните турци.  На най-високото място преди влизането в селото има оброк на Света Богородица, на  връх над селото има друг оброк с останки от зидове около него. 
   Макар и толкоз близо до София, с удобен път и на такова красиво място, селото не е престижно за виладжиите. Причината за това са ужасяващите кражби в района, поради които хората са подозрителни към всеки, ппеминаващ през селото им. Те го считат за крадец или за набелязващ цели за крадене престъпник.
  Към следващите части на постинга ми за селото ще пиша още за него. В постинга ми за планината Въртоп само го споменах бегло като единственото село на билото на планината Въртоп.




Място на стар оброк? Вероятно, но кръстът със сигурност е изчезнат от мястото му.



              Чепън планина и село Васииловци погледнати от Въртоп планина.



                     Чепън, село Василовци и огромният Раниславски въртоп



Планината Чепън. Вижда се разделящата преграда между Раниславския и Драгоманските въртопи.



                                Въртоп планина



                           Това не е вкаменило се диво прасе, а шега на карста.















            Останки от ракетното поделение на тази и на следващите 2 снимки











Каменно цвете. Наричат го така, защото расте на много тънки почви и после заспива.



       Типични картини на Въртоп планина на тази и на следващите две снимки











Цигани животновъди мюсюлмани от Разградско гледат животните на хората от селото, но и те самите развъждат и продават животни. Конете им са страхотни, охраняват ги четири кучета като мечки.



                                 Едно от най-важните за селото места



Този жребец тежи един тон. Стопанинът му, разградски циганин-мюсюлманин се гордее с него. В стадото има още няколко такива. Да изтегли каруца от пет тона не било проблем за този кон. 















Оброчният кръст на върха над селото, където има одстанки от зидове.







                       Останки от /според мен манастирски/ зид от ограда



                               Част от село Понор, погледнато от оброка.



                       Село Понор, погледнато от оброка на върха над него.



Доста масивен кръст, вероятно съответстващ на големия манастир на това място.











                      Нещо като положението в цялата страна в мини план....



                                                            Мегданът на селото



Някой издига мутробарок в селото, но слаба рикия. Не е взел модел от Костинброд.



По всяка вероятност къщи на бивши военни от някогашното военно поделение.



             От къде ли са били приватизирвани тези манастирски камъни?



                        Оброкът на Света Богородица в началото на селото



                                      Нова шега на карста
 

И то близо до София. А и не подозираме за тази красота!

Коста, ако имаш възможност, покажи снимки от района на Раниславци.Видях в някакъв репортаж п телевизията чудеса: пирамиди, пещери, живописна река-...

възможно е да е от близкия на него район на Понор планина. Ще поместя снимки и от района на Раниславци. Районът на Добърчин /над Искрец/ твърдят, че го купил Догана, прикрит за покупката на някакъв таксиджя арабин Ашраф. Най-красивата част на Раниславци Догана си бил купил директно. Един спомен от разговор с мой колега, чието семейство е било изселено от Раниславци:
Дошли от Общината и казали на баща му: даваме ти жителство и апартамент в София, тук ще строим пилещарник, до един месец да си се изнесъл! Човекът имал много декари ливади и гори, животни. Дошли апапите, от камъните на оградата само за бутобетона построили пилещарника. Гората, която баща му подържал подивяла, но минали секачи и я изсекли. След това всичко изоставили. Поради това, че са дали на човека нещо в замяна не му върнали горите и ливадите, които днес също пустеят. Друга беля сториха костинбродските ромове веднага след Десетото, които демонтираха и дадоха но Отпадъци помпените станции и тръбите, които отнемаха високите води през пролетта и ги прехвърляха в Нишава. Какво стана там ще ползвам сравнение на Вуте, от този район, който се качил на Айфеловата кула. Видял следното:
Погледнеш напред - майкята си ебало,
погледнеш назад - ебало си майкята,
погледнеш на едната старна - еби му майкята,
погледнеш на другата сарана - майкята му еби!

Аз видях същото в Ранславци...