Прочетен: 3604 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 08.12.2013 19:57
Село Дреново е в Малата планина. То има много интересни околности. Вероятно планината Манастирище се е оказала недостатъчна за всички християнски религиозни центрове и тук също са били построени такива. Те са били раазположени по рида зад селото, който има посока към планината Манастирище. Манастирите тук са били унижожени след завладяването на България от турците. Не се унищожава обаче лесно камък – голяма част от основитехна църквите и оградите на манастирите са останали. Камъните от оградиите са били отнесени от местните шопи за строитлество на къщи, обори и др. постройки, но въпреки това останки от тях има. Тук според мен е бил най-големият манастир по теези места, какъвто и в Манастирище няма, но има останки и от още два. Ще поместя снимки от тях в следващите части на постинга ми. Единият манастир е бил на мястото на днешната църкв на на с. Дреново, която сега е ремонтирана. Другият е бил по-долу на голяма поляна в посока на реката. И при двата има поставени оброчни кръстове, а на едният – два. Два са оброчните кръстове и при останките на огромния манастир горе под бърдото, зад което е с. Дреново.
С Дреново е разположено на склон на рид, водещ къв огромен въртоп, в който е разполоожено с. Дръмша. Следва нов по-нисък въртоп и после още един, в който е с. Раниславци. След него има още един, достигащ Градоман при блатата.
На изток от селото се достига седловината между селата Свидня и Чибаовци.Тук от Малата планина се отделя нов рид, доста висок, наречен Косматица, който слиза в гр. Своге.
Макар така близо до София и толкова интересен, този район остава непознат на софиянци и на туристите от България и поради това го помествам в рздела „Непознаните български планинии”.
Съвременен оброчен кръст, поставен на старо оброчище.
Кръст от много стар оброк
Оброчни кръстове на мястото на унищожен манастир
Останки от древеен манастир
Оброчен кръст. Почупен от ловците, залепен от хората.
Оброк
Еньовче
Загаснало огнище
Част от зид
Сърнела
Останки от древен оброчен кръст
Преминаваща мутра се е изстреляла три пъти върху стълба.
Загаснало огнища
Пърхутка
Околностите на с. Дреново
Поглед от с. Дреново към с. Зимевица
Проектозаконът на Делян Певски най-после влиза в пленарната зала.
Оброчен кръст
Гърбът на същия оброчен кръст
КОСМИЧЕСКИ КОРАБ ИЛИ ТРАКИЙСКА ГРОБНИЦА ...
Петър Андасаров - вечното любовно недора...
Коста, тези майстори на кръстове са били даровити безспорно, знаменити майстори. Оригинални. И от днешна гледна точка. Интересно, писането, обач, май не им се е удавало много. Какво е твоето обяснение. Възмоно ли е да са били слабо грамотни?
06.12.2013 19:12
Коста, тези майстори на кръстове са били даровити безспорно, знаменити майстори. Оригинални. И от днешна гледна точка. Интересно, писането, обач, май не им се е удавало много. Какво е твоето обяснение. Възмоно ли е да са били слабо грамотни?
Коста, тези майстори на кръстове са били даровити безспорно, знаменити майстори. Оригинални. И от днешна гледна точка. Интересно, писането, обач, май не им се е удавало много. Какво е твоето обяснение. Възмоно ли е да са били слабо грамотни?
които изработват кръстовете архитектурни паметници са фамилии от село Гинци. Това е било техен поминък така, както животновъдството. Кръстовете им са поставяни от западната страна на Искърския пролом чак до гр. Пирот. Имало е тук и там майстори любители, тяхната работа си личи.
Вероятно не слабограмотни, но и неграмотни са били някои от каменарите, което си личи. Бумът на тези кръстове е през ХV, ХVІІ и ХVІІ век, като след 1950 г. всички преустановяват тази дейност.
По селата по нареждане на кметовете също са правени кръстове за оброчищата в мерата им или мястото на открити останки от църкви. Те са съвсем прости тръстове и са от местна скала. Но пък са доста големи, защото не се транспортират. Точно защото не е имало нужда от транспоорт е така голям и кръстът пред НДК, откраднат от гроба на бай Ангел от гробището на село Гинци.
Как не попаднах на билкарка, която да познава и гъбите. Толкоз много ги имам по снимките в блога ми...