Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2013 11:44 - НЕПОЗНАТИТЕ БЪЛГАРСКИ ПЛАНИНИ - 7
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1999 Коментари: 1 Гласове:
11

Последна промяна: 15.11.2013 11:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                  НЕПОЗНАТИТЕ  БЪЛГАРСКИ  ПЛАНИНИ – 7

 

    Тези планини съвсем не са били непознати преди няколко десетки години. В топлите им гънки на завет, в близост до извори и под алпийските им пасища при усилен труд са живеели българи, независими, свободни хора. Те са се занимавали с животновъдство и земеделие, но световната мафия преди 94 години ги раздели в две държави. Твърде дълъг период е почти един век за хората, за да запазят родствените с връзки, да не се разпръснат по света, а за родените по чужди земи Родината им да остане за тях непозната. Поради този факт включвам планините на откъснатите по Ньойския договор българи в непознатите за нас, българите в границите на днешна България. Аз вече писах за някои от тези планини – Видлич, Влашка планина, Гребен планина, Руй планина, половината от Западния Балкан, Бясна Кобила – всичките приказно красиви!!! -  разпростиращи се на площ около 6000 кв. км. Може би съм единственият турист, преминал по граничните бразди на т. н. Наказателна граница – днешната ни със Сърбия и на тази преди Ньойския „договор” която преминава приблизително така:

   От вр. Миджур по рида Бабин зуб до с. Станичане, после по билата на Влашка планина, на Руй планина и на Бясна Кобила до с. Бобешино. Днешната граница ако някой не я е преминавал като турист – много интересна и красива е тя -  може да я види на всяка карта.

   Поводът да напиша този постинг бе посещението на сръбскио президент при нашичкио. Голяма междупрезидентска любов! В приложените след постинга снимки ще покажа примери и на още по-изпепеляваща любов от предишните години. Но за незаконно задържаните наши територии от Сърбия вече 94 години– нито дума на срещата. Да речем, че не Плевнялиев иска да мълчи по тези проблеми, а международната мафия, за която ще пиша по случай трагичната за нас дата 17. 11. 1919 г. му не дава да говори. Но ако е така защо той не обсъди със сръбския президент да бъдат отворени още гранични пунктове, за да могат нашите българи отвъд да подобрят малко материалното си положение? Известно е, че Сърбия произвижда предимно селскостопански стоки и че пазар за тях в Европа няма, а в Сърбия е съвсем ограничен и тя навлиза в дълбока икономическа криза. Това поставя в ужасно трудно положение българите в Западните покрайнини. Ако те могат да реализират продукцията си, която е екологична у нас, условията им на живот ще станат по-добри, а търговсите сношения с тях ще бъдат и в интерес на България. За целта са необходими следните ГКПП-ове освен сегашните със Западните покрайнини – Олтоманци, Стрезимировци и Калотина. И друг път съм описвал пунктовете по планинските проходи и по долините на реките, които трябва да бъдат открити. Дано някой от съветниците на Плевнята се заинтересува и излезе с инициатива по този въпрос, ако отново седнат на работно подхапване и подпийване държавните ни глАви.

    А ето и пунктовете, които трябва да бъдат разкрити, за да останат и последните българи в Западните покрайнини по родните си места:

 

-         В местността /прохода/ Славчето, през която преминава римски път, модернизиран от трудоваците ни след Освобождението, свързващ селата Извор и Долно Кобиляне. Трасето на пътя е запазено абсолютно. Има изградени широки мостове, разширени през 1940/44 г. когато Западните покрайниини са върнати на България. Без този ГКПП нашите сънародници в Западните покрайнини просто загиват. В предишни постинги съм описвал, че сънародниците ни там са в капан на планината Бясна Кобила, която ги разделя от Сърбия.

 

-         В село Петачинци, което е разделено на две – половината у нас, половината – в Западните покрайнини. Този ГКПП ще отвори път на туристите по долината на р. Ерма, които ще пътуват по долината й и ще се връщат от Калотина. Ще се засили и интересът към закупуване на къщи в този район, в който /засега/ няма цигански кражби на мед, джелезо и др. потреби, защото там почти няма цигани пунктове за скрап. Съществува широк стар път, но мостът в селото над реката, която се явява граница е взривен при съвместна операция на ДС и УДБА.

 

-         В с. Долно Невля, което също е раздерено на две и реката се явява граница. Тамошните села в Западните покрайнини са заврени в една долина с изход само към Цариброд. След възстановяване на старите връзки с Драгоман-Калотина хората ще имат алтернатива.

 

-         Между селата Мазгош и Станянци, отдалечени едно от друго на един фалос място, но пък разделени с граница. До тях достига и влак. Село Мазгош умира, а то е най-красивото село в полите на Видлич въобще. Да има селото гара, а пред гарата – граница. Свещенна простота...До кога?

 

-         Между селата Смолча и Долни Криводол. Тук положението на хората в Западните покрайнинии по селата покрай р. Височица е много тежко. За 94 години и път не им направиха. Целта е да се прогонят хората от там, а сърбите да ползват природните ресурси на района – вода, гора, полезни изкопаеми и др. Един ГКПП ще възстанови старите комуникации на тоза най-изостанал в Западните покрайнини район с Годеч, както е било от времето преди да бъдем завладени от турците, по време на тяхното иго и през годините 1940/44.

 

-         Между селата Чупрене и  Равно Буче. Пътят преминава през прохода Светиниколски, който като човек, добре познаващ Балкана го поставям на първо място по красота. Самият проход е много красив. От двете му страни какви върхари се издигат – Острите чуки от изток и Хайдушкия камък от запад. Снимката на ника ми е от тези места. Това е стара транспортна връзка, изградена от римляните, построили през прехода широк път. Той се ползва до днес. Част от него е засипана от пороите, предизвикани от безумната сеч в нашата част на планината, но той може да се разкрие лесно. Този път трябва да се възстанови и да служи за археологически паметник. От Северна България по него може да се достига до ски курорта Бабини Зуби в Западните покрайнини. Този път преминава от дясно на рида Бабини Зуби, определен за граница на България след Руско-турската война, но и там етносът е български. Той е откъснат от България през 1688 г. след края на войната между Турция и Австрия.

 

     Сети ли се Плевнялиев да постави тези въпроси пред сръбския премиер и да се предприеме нещо? Това ще разкрие и работни места. Сети ли се за сънародниците си в Западните покранини Плевнялиев въобще? Или разтягаха локуми, колко много се обичаме и поради тази безмерна взаимна любов ще им помогнем да влезнат в ЕС. А да свържем приемането им в ЕС с връщането на незаконно задържаните ни 94 години територии, наричани Западни покрайнини?

   При такова възмутително неглижиране на въпроси като този, решаващи ще оцелеят ли българите в районите, откъснати от България, шопите в Требич подиграват призваните да ги ръководят, ползвайки един разширен атрибут. Говорят, но на определено място прекъсват изречението и си вмъкват един въпрос, на който сами си отговарят с допълнителен въпрос и продължават изречението. Ето един пример с такова изречение с разширен атрибут, изразяващо възмущението им от нещо:

 

   -Като не обсъждахте това /тук шопът прекъсва мисълта си и сам си задава въпрос: Кво? , на който с възмущение, изразяващо отношението му към простащиината на коментирания сам си отговаря с нов въпрос: Куро ми? / обсъждахте? С този разширен атрибут шопите изразяват обидата си от нещо, което считат, че е лишено от разум. Написвам на чисто как точно биха формулирали шопите възмущението си от срещата на двата президента, след като по-горе написах в курсив разширения атрибут:

   - Като не обсъдихте отварянето на нови гранични пунктове, какво – куро ми? - обсъждахте?

    Ше допъллня, че в най-шопското Софийско село, Требич, почти всички са потомци на годечкото с. Равна, находящо се съвсем до Западните покрайнини и проблемът с роднините ни „отвъд” им е съвсем ясен. За разлика от Плевнялиев.

     Ето и няколко снимки, възникнали в резултат на изпепеляваща любов между държавници. Вместо да решават проблемите на хората, това май им е по-лесно...

 
 

image


image


image 



Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Поздрав, Коста!...
15.11.2013 12:45
Понеже сме все от ебаната страна /губещи в две световни войни/, сме така наказани... Странно ми е, че западняците ни мразят, но въпреки това мнозина нашенци им ближат задниците...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5704398
Постинги: 2589
Коментари: 6241
Гласове: 13478
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031