Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2013 11:25 - НЕПОЗНАТИТЕ БЪЛГАРСКИ ПЛАНИНИ - 6
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3509 Коментари: 3 Гласове:
14

Последна промяна: 31.10.2013 21:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

      Този постинг помествам по случай Деня на будителите:

   
 image

Тази снимка символизира отношението ми към Балкана.

image

Специалистът различава: Планина, в чиито скали има мед, долина с останка от римски път, сечен в скалата.

image

                                  Скромно езерце

image

Гробен кръст от с. Велика Луканя, изработен в с. Гинци.

image

                              През река Темщица

image

Римсият път от гр. Кална за с. Чупрене

image

Завоят на река Височица. Той е дал името на селото под водата на язовира и на язовира - Завойски.

image

Скромно водопадче. Тук биват наричани скоци.

image

            Карстов извор, тук наричан врело

image

                             Още едно врело

image

            Връх Хайдушки Камък

image

                                        Етюд

image

                 Връх Острата Чука

image

                  Карстов водопад

image

                               Етюд

image

                            Оброчище

image

                      Връх Хайдушки Камък

image 
       

                              Женско торсо

image

     В ляво на снимката - останки от римски път.                                                                                                                  
        БУДИТЕЛСКИ  КЪМ  ПРОХОЖДАЩИТЕ  В  ТУРИЗЪМА

      Почти всички туристи, посещавали Балкана, са запознати предимно с централния му дял, включващ участъка му между седловините Златишки проход превал и тази с хижа Мазалат след вр. Вълчата Глава, наричан още Българския матерхорн. Този дял е подчертано алпийски, но останалата част на Балкана крие други красоти. Най-личният връх е Ботев, който в своето  триединство – върхът, наподобяващ свит юмрук, вечната пряспа под него и водопадът приемам за един от символите на България. В полите на този участък от Балкана на север и на юг има градове, които са били културно-просветни центрове през време на турското иго. Вазов, Левски, Ботев, братята Евлоги и Христо Георгиеви са от този край. Тук е възниква идеята да се освободи България чрез всеобщо въстание, останало в историята ни под името Априлско.

    Освен този фактор за да бъде най-популярен Централният Балкан има и още един – той е в центъра на страната. Може ли да преминеш по шосето от Казанлък до Калофер, където своята красота разкриват Мазалат, Ботев и Дюса, или от Карлово до Калофер - под Дюса и под Ботев и да не не те привлече тази красота да я посетиш и упознаеш.

    Аз посветих доста години за упознаването на тази част на Балкана, който ми е любимата планина. Роден съм Калофер и още от дете съм посещавал тази дивна планина, оставила в мен незаличими с годините спомени с природните си красоти. Свидетел съм на изсичането към 1954 г. на най-големите буки в България в местността Еллидере над Калоферския манастир „Св. Ботгородица”. Вече съм почти на почти 70, но живителната ми връзка с Балкана ще се прекъсне, когато няма да ме има мен.     

     Постеренно, планомерно и по мъдър ред аз се отправих по другите части на Балкана – Западната му част, Източната, предпланините му, които по площ надвишават тази на Балкана на север и на юг от гръбнака му от Тимок до Черно море. Упознах и тях. Доста от тези планини описах подробно, други са в режим на изчакване да бъдат описани. Част от предпланините на Балкана преминават в Западните покрайнини, но аз посетих и тях. Нещо огромно е Балканът и в подкрепа на това мое твърдение ще спомена само един факт – водопадите в Централен Балкан, които там наричат пръскала. Те са около 100. Аз ги посетих всичките. Това пожелавам и на тези, които обикнат Балкана и го включат в една дългосрочна програма, съизмерима по продължителност с човешкия живот.

    За разлика от Централен Балкан, чиито стопанско значение за страната е било доста важно в миналото и поради това към него водят доста пътища, вървища и пътеки, Западният Балкан остава див до днес. Това не значи, че на природата му не са нанесени големи поражения, предимно от сечта на горите му. Там има предимно букови гори, но има и дъбови и смърчови по щуро алпийските му участъци. Пътищата към него обаче са малко. С ликвидацията на ТКЗС-тата бяха разграбени за скрап принадлежащите към тях говедарници по планините, които бяха цели комплекси и те се разрушиха. Останките им стърчат със страшна сила, посочвам едни такива – Гинцките при изворите на р. Височица. Стадата с овцете бяха прогонени от ливадите по Западния Балкан след построяването на клеона през 1976 г. Това е черна дата за животновъдството и за хората от този район. Все едно на един селянин да му разрешаваш да си ползва къщата, но и двора. Планинита и пътищата, вече неизползваеми, станаха непроходими. Останаха само римските пътища в участъците, които не минават през ливади. След 2000 години социализЪма ги направи отново модни. Сега дърводобивните мутри разширяват трасетата им или ги ползват за придвижване на високопроходими автомобили по тях, същите тези пътища се ползват и от „Нивите” на граничните полицаи. Доста дебелжки станаха граничните полицаи, така по-бързо се хпридвижват. Преди тях Гранични войски нанесоха поражения на природната, построявайки в близост до билото й, явяващо се след вр. Сребрен държавна граница, клеон. Това е съветска дума, който е виждал Съоръжението, опасващо преди 1989 г. целия соцлагер,знае за какво става въпрос. След 1989 г. изоставените сгради на граничните войски също бяха разграбени, а след тях и клеонът. Не ставащото за скрап от клеона обаче остана в планината – хиляди почупени бетонни колове, импрегирани дървета с огромни пирони, бодлива тел, разхвърляна на парчета по ливадите. Парченце бодлива тел, попаднала между двете половини на копитото на чифтокопитно се забива там, защото мястото е нежно, предизвиква инфекция и животното умира.

   Ливадите, вече изгубили своето значение постепенно се покриват с ливадния бурен хвойна. Хвойната се разпространява там навсякъде и под смъртната й хватка тревите умират. По-нататък е ясно – изпод хвойната ще поникнат дръвчета, били те бук или иглолистни, ще засенчат хвойната, тя ще умре и тук ще стане отново гора, както си е било преди идването на хората, оформили ливадите между горите за пасища за животните си. Най-краткият период да се извърши този преход е поне 200 години. Но при едно условие – да не се намесва през периода човекът с някаква дейност отново. Хвйната за туристите тук е проблем, с който те трябва да се съобразяват. Не защото в средата на гнездата от хвойна през деня спят свини или под хвойната се крият лисици и чакали – те са много смешни - но тя вече става непроходима. Аз съм попадал на хвойна под вр. Копрен, чиито клонки са дебели колкото ръцете ми. При опита да я преодолееш, иглички навлизат в обувките и дрехите и се залепват по цялото тяло.

   Сечта на горите също оказва своето вредно влияние върху пиродата на Западния Балкан, но и не само там. Тази проклета сеч е в основата на промяната на климата – горещините и засушаването. Няма гора, няма пътеки за животните из нея, пресъхват изворчетата, излиза подраст и гората се превръща в жизнена среда на дивите свини. Както изоставените къщи по селата и градовете в обиталища на ромовете.

    Въпреки всичко това обаче красотата на Западния Балкан е велика. Тя започва още от Петрохан. Там, на вр. Ком красотата на Балкана вдъхновява Вазов да напише стихотворението си „На Ком”. И от Севеерна и от Южна България се виждат върховете Ком, които са три. Западният Балкан завършва чак при сливането на реките Тимок и Дунав, но аз ще посоча подстъп кам най-красивата му част, тази между проходите Петрохан и Белоградчишки. При пътуване с влак в Северна България се различават всичките върхове по Западния Балкан и аз сега ще ги изредя по памет: Ком, Сребрен, след който едно продължително било достига до седловината Каца Камък. След нея се издигат пет коти с име Копрен, още един троен връх с име Трите Чуки, после Вражата Глава, един безименен, черен заради клека по него връх, двете Мартинови Чуки, Миджур, Острата чука, и тя съставена от един отделен и три по-малки върхове. Следват Хайдушкият камък, Орловият камък, Голеш и няколоко не толкова лични гористи върхове, които се спускат към прохода Белоградчишки. А най-красивото място за разглеждане на Западния Балкан е гр. Чипровци. Най-алпйският му участък се разкрива от плрощада, но и още нещо, т. н. Кукли. Това са единични скали или тгрупи от скали, които са по скатовете на Балкана над Чипровци. Те са стотици!

     Днес, когато от билото изчезнаха граничните войски и от двете държави този преход може да бъде изминат от сериозни туристи с предварително наблелязан план. А тук, където височинаата е около 2000 и от където спускане не винаги е възможно поради скалите, е опасно за туристи с малък опит.

   Сега ще опиша долиините от Северозапад – от към България  и доолините от към югоизток – от към Западните покрайнини, по които може да се достига до билото на Балкана и да се извършват по него преходи сред дивната му красота от двете страни наа Балкана.

   Започвам с тези от югоизток:

   Първата долина е тази по река Нишава. Римски път следва долината на реката до „прозореца”, където тунел отвежда водата на река Нишава към водохващането Петрохан. От сградата при „прозореца” римският път извива по десния бряг на реката и излиза над Петрохан, където е запазен до отклонението за ретранслатора на Зелени връх 100%. По долината на река Нишава в посока към ливадиите под вр. Ком вече е непроходимо. Пътеката не е използвана много години, защото вече няма животни на селяните, които да я ползват и да се премине покрай водопадите е изключително опасно. Тази долина е подобна на долината на р. Бяла, идваща от местността Джендема под вр. Ботев.

   Втората долина към билото на Балкана е от с. Комщица. С кола покрай скелен манастир може да се достигне до изоставената гранична застава над селото, приватизирана от бивш граничен шеф. При нея се събират три реки. Дясната прехвърля един превал, след който следва с. Гинци. Местността е много е красива. Най-красивият понор с извора е приватизиран от мутра и в него слиза частен път. Има останали участъци от римски път, напълно запазени в скалистите места покрай рекичката.

    Средната река – Височица - е връх на красотата. Тя извира почти от вр. Ком, но какви красотии прави долината й под него. Там бяха Гинцките говедарници, днес призраци. Тази долина е заградена от два рида – от дясно е този, зад който тече р. Нишава, от ляво е този, зад който тече друга голяма река, Сребърна.

   Лявата река, която се спуска при водосборната зона е Сребърна. Второстепен римски път, идващ някъде от с. Смолча следва долината й, прехвърля билото на Балкана и се спуска в с. Дълги дел с едно разклонение към долината на р. Берковска. Пътят на места е покрит с хвойна и за придвижване към билото може да се ползва стар път на граничарите, подържан днес от ловците бракониери и рибарите бракониери. По тази река до скоро иманяри търсеха самородни късове сребро.

    Тук ще допълня, че огромните пасища по десния приток на р. Сребърна днес са непрохоодиими от хвойната, но все още има пътеки, минаващи по хоризонтала. Те свързват пасищата по реките Сребърна, Височица и Нишава през алпийския им пояс.

    Следващата долиина към билото на Балкана започва от с. Сенокос. В селото се събират две реки, като по-голямата и по-красива е лявата. По нея има и водопади. И тук римски път отвежда към билото на планинатан над с. Дива Слатина.

   Дясната долиина на реката отвежда към вр. Сребрен. И тя е много красива. Ако туристиите се изкачат по едната долина, направят горе преход по билото на Балкана, което наподобява това между хижите Грънчар и Рибни езера в Рила и се спуснат по другата долина, преживяването е много силно. Аз не посочвам как да се органицзира това посещение на планината, всеки трябва да има своя творческа фантазия. Селото Сенокос също е много интересно. То иима огромно землище, съперничащо с това на с. Топли дол. Едно от най-типичните български села в Западните покрайнини. Сега са взели да възстановяват в него къщи, купени от богати сърби от големите сръбски градове.

    Следващата долиина е тази на река Дойкинска, която има десен приток,  река Йелова. Жесток преход!!!. Римски път отвеждаше под ужасиите на скалите Каца Камък, но вече е непроходим. Толкова е стръмно, че с отпадането на този път изкачване към мястото на събора, Каца Камък, не е възможно. По този път роднините от двете страни на границата са се изкачвали до местността с паметника на партизанина за да се видят.

    Сега до седловиината може да се достигне, като се продължи по разклонението на този римски път през буковата гора в ляво. Преходът е много труден. Излиза се под скалите на Копрен и над Буковата гора. Красотаата е върхова, дивотията – пълна. Тукх освен моят, мисля,у че друг човешки крак не е стъпвал от години.

   Според мен най-красивата долина от тази страна на Балкана е Дойкинската. Римски път следва долината й и достига до скат с огромни смърчове, намащ равен на себе си по дивотия. Това е ръзвъдникът за свините и вълците, идващи в България. Аз преминах през него, но усещах през цялото време върху себе си погледи на диви животни и не посмях да се върна по същия път. Заобиколих гората, но докато не остана тя зад мен се чувствах много напрегнат.

   Римският път продължава на ляво и се изкачва на рид, спускащ се от вр. Копрен. Изоставена пътека на граниичариите все още е в услуга на туристите. Тя върви под върховете Копрен и свързва седловините при Каца Камък и тази след Вражата глава. За търсещиите още по-силни усещания има път по билото на планината тук, което е много остро, но непреодолими участъци по него няма. Замисляки се сега решавам, че тук е центърът на красотаата на Западния Балкан.

   А сега нова, огромна долина. Тя е над. С. Темска. За да се насели тази долина е помогнал изсеченият в скалите римски път, по който в нея са проникнали животновъдите. Пътят е доразширяван, но пътуващите с кола по него се панират, когато видят над какво нещо пътуват. Тозии път достига огромно високопланиинско поле, от всякъде защитено от ветровете, където се събират две реки Темска и Темщица. Едната извира от седловината над с. Мартиново. Натам тръгва римски път, но се губи в ливадите. От височината над реката пък се откриват други римски пътища, насочващи се към вр. Миджур. Някоии от тях са изсечени в скалиите над другите притоци на река Темщица. Руда ли са добивали тук римляните и са им трябвали пътища, упражнявали ли са се как се строят те, но тук ги има много. Времеенно шосе повежда към вр. Вражата Глава, преминавай в началото под страхотни скали с извори под тях. Пътят към билото от с. Топли дол е поне 20 км, но не можеш да не се спреш тук и там. И да замръкне – връщането е лесно.

  Връх на красотата тук е изгледът от вр. Вражата глава. Какво нещо е тревата? Пази срещу ерозишя скат с наклон, по-малък от 30 градуса спрямо вертикалата. Човек не е възможно да премине по него. Още едно красиво място има в този район - като се продължи по това шосе в посока на с. Дойкинци има още един връх, висок почти колкото Копрените. От там пък какво се вижда!

   Втората долина от с. Топли дол отвежда до рида Бабин зуб. Разстоянието е почти 12 км. Вижда се в дясно стратегически римски път, започващ от с. Топли дол, достигащ алпийските ливади. Има и изоставен вече път от военните - разширена пътека да се пътува до заставата под вр. Миджур. Най-голямата красота обаче тук са Бабините зуби. Това са скали с различни форми, повечето от тях недостъпни за туристите.

    След тази приказна долина следва още една, да я нарека Последната. Тя обединява две долини, които пък дават началото на р. Тимок. Долината започва от град Кална. Днес този град е изходната точка за скикомплекса Бабин зуб.

   Дясната долина е на р. Тимок, в нея е село Църни връх. По левия бряг на реката има път, обслужвал на времето военните. Тази река извира от Козия превал, зад който е с. Горни Лом. От дясната й страна има меки заоблени чалове, от лявата стърчат Острите чуки, които са над . Чупрене. Човек, не видял тази красота не може и да си въобрази какво нещо е тя. Пак не давам идеи как де се посетят тези места, само ще кажа, че аз ползвам едно място, което съм нарекъл лагер „Бабин зуб” . То е на височина 1700 и там в едно букова гора крия колата си. Но няма от кого - тук няма крадливи ромове. Крия я от слънцето.

   Лявата долина е на р. Алдинска. По нея преминава един от най-важните римски пътища, който се спуска в с. Чупрене. Римският път достига седловината Светиниколски проход, който е един от най-красивите проходи в Балкана. От една му страна са Острите чуки, вижда се една група от три, от другата е вр. Хайдушки камък. Околността тук е щуро алпийска – скали и смърч. Тук е едно от най-красивете места по Балкана въобще. Връх Хайдушки камък е висок само 1700 м. но е по-алпийски от пиринските чукари заради ужасяващия климат тук – борят се континенталният и умереноконтиненталният климат, а резултатът е бури. Навсякъде скали, смърчове, алпийски върби, клек.

   Може да се продължи и към село Алдина река, като от там се отиде до вр. Орлов Камък, но този район запустява и придвижването става все по-трудно.

  От вр. Орлов Камък се вижда как Балканът прави две чупки по 90 градуса и се спуска към последния си висок гол връх, наричан Голеш. Една купа от сено, на това наподобява той. А зад този връх е белоградчишкото село Крачимир.

 

    Сега ще опиша подходите към Западния Балкан от посока североизток:

    Първата долина на река е тази на Бързия. По нея е преминавал римският път, свързваащ Берковското поле от север и Софийското от юг. Днес там има шосе и туристически маршрути по тази долина не се предприемат.

    Втрата долина е на Берковската река. Тази река извира от северната страна на рида на Ком и после преминава през града. Днес по тази долина може да се достигнат Хайдушките водопади. След тях долината става непрохоодима и достигащият я римски път преминава в дясно по рида, който разделя Берковската река и река Златиица. След около км. римският пъд навлиза в непроходима гора. Този рид е известен с името Здравченица и е много висок, почти колкото Ком, а и върховете му са подбни на него. Ридът Здравченица, който във високата си част е алпийско пасище се достига от следващата долина, тази на р. Златица, като се тръгне от последното село по нея, Черешовица.

   А ридът Здравченица се извива и образува още една долина, тази на Дългоделската Огоста. Реката в нея съперничи по дебит с другата Огоста, идваща от с. Превала, където се посочват основните й извори.

   По долината на р. Дългоделска Огоста има шосе, което представлява разширен римски път, достигащ изоставените сребърни мини под вр. Сребрен. Римският път покрай р. Сребърна след прехвърлянето на билото на Балкана слиза в с. Комщица. В гънките на това огромно пасище имаше гранични застави, имаше и хижа Здравченица по долу, но след построяването на клеона през 1976 г. военните я взеха за застава. Сега сградата е купена от мутра, която дори не е отишла да я види. Казват, че се продавала пак, но никой не проявявал интерес.

   Районът на вр. Сребрен е много интересен и красив. Той прилича на района Чалтъка в Рила между хижите Белмекен и Заврачица. От тук може да се изкачи и красавецът Ком.

   След долините на р. Бързия, Берковската река, Златица и Дългоделска Огоста следва една много красива долина, тази на реката, преминаваща през с. Дива Слатина. В селото се събират две реки и двете с долини, връх на красотата. Лявата река се спуска стръмно от билото на планината. До останки от оброчище има път, и той подобрено трасе на римски път, но след това по друго трасе започва соцпът, предназначен за изсичането на горите тук и за граничарите. Чак на билото на планината двата пътя се събират отново. Като погледнеш от билото на планината каква сеч е извършена в този район си спомняш за трасето на влака между гарите Захарна фабрика и Горна Баня. По запазените участъци с гори тук и там се вижда, че тук буковите дървета са били огромни. Тук няма държава, тук има феодали, това са последствията За природата.

   Пътят по лявата долина достига билото на планината и продължава в ляво към вр. Сребрен. Тази част на планината представлява огромни алпийски пасища с много извори. Рядко може да се срещнат по-сгодни места за отглеждане на овце, каквито са тези пасища тук, казват хората, но горе няма вече нито една овца. Държавата пропъди животновъдите от този район след построяването на клеона, днес е абдикирала от него, а интерес към него няма, защото след краденето на горите му, от него вече няма какво да се открадне. И той се обезлюди.

   От с. Сенокос туксе изкачва римски път и той със сигурност се е спускал към с. Дива Слатина.

    Другата долина на реката към с. Дива Слатина идва от седловината Каца Камък. Тази седловина представлява един скален ръб със скали, наподобяващи огромни каци. И от тази страна и от другата, в която е с. Йелова стръмнините са ужасни. Където хе върхът на едното дърво, там са корените на следващото. Ако се изсекат и тези гори ще се ппичини ужасяваща ерозия. По стръмнините е криволичел римският път. Те са подобни на стръмнините над Видимското пръскало, римски път по които отива към Русалийския проход. Днес може случайно да се попадне на участъци от пътя за Каца Камък, които са изсечени в скалите. Пътеката, отвеждала роднините на границата, за да се видят с роднините си отвъд границата също вече не съществува. Вместо изкачване на седловината Каца Камък от тук, днес то се предприема от рида, който разделя тази река и следващата, която ше се яви шеста, долината на Копиловска Огоста.

   Тази дсолина е прекрасна.От с. Копиловци започват две долини на реки към рида Копрен. Жестоки са и двете! Лявата е по-спокойна, но пък достига прелестната местност Припон, кодето се сбират ловци пиянища. От нея се предприемат преходи към върховете Копрен. Красотата е нописуема. Но няма кой да я опази. Мутри получиха разрешение за сеч и изсякоха буките по нея. Огромни верижни трактори извличаха буките за транжиране на удобни места, като от една бука нарязваха по 15 куб. м. метровици. Ужасна гледка! Долу – тировете, натоварват дървата на тях и отиват някъде. Както евреите в пломбираните вагони някога...

   Другата долина – дясната – води също към Копрен, но и прехвърля рида за гр. Чипровци. П нея преминава римският път, който ще прехвърли Балкана и ще се спусне в с. Дойкинци. Наблизо са водопадите Ланжинов скок, Дуршин скок и Големия скок. Егати скоците – такова красиво нещо само в Централен Балкан има. А Големият скок наподобява Сливовдолското падало в Родопите, защото скалите там са варовити. Точно под водопада минава римският път и пердаши по едни тераси над Чипровци, след които минава под Куклите и достига седловината при Трите Чуки. Как са работили римляните не знам, пътят не е мръднал. А камъните му от природните условия со лъснати и почистени като с песъкоструен апарат.

   От долините на Копиловската Огооста могат да се предприемат най-красивете преходи в Западния балкан. Всяко напправление е място за отделен туристически лъч. Споменавам вр. Равното буче, който е като пункт за разглеждане на страховитите спусъци на Копрените.

   Стигнах до долиината на Чипровската река. От Чипровци започват две долини, като лявата води в едно огромно наклонено пасище, което започва от билото на планината. Близо до града по тази долина е Чипровският скок, 40 метров водопад, много красив. Някога по долините на притоците на р. Чипровска са се изкачвали животните на паша при Чуките, днес не е възможно. Тук има направени предии години екопътеки, които водят до скоците и до обгледни скални тераси, но те са изоставени. Достатъчно е една дървена стълба да се е счупила и преходът вече е невъзможен. Само до Чипровския скок има подържана екопътека. А другите скоци също са прелестни. Любимият ми тук скок е Големият. Водата по него заради раститеелността по вертикалната му част пада безшумно.

  Дясната долина минава през с. Мартиново. Римският път е изоставен, но трасето му е вечно. То се появява тук и там, достига билото, прехвърля го и се спуска в с. Топли дол. Красииво е не само на билото, където са Мартиновите Чуки, но и на Язовата планина – рид, започващ от Мартиновата чука, който дублира Балкана при Мургаш. От Язовата планина изгледът към резервата Чупрене, към Миджур и към Хайдушкия камък считам, че по красота няма аналог в България.

    Следващата долина е сляпа, тази на с. Превала. Но след нея следва отново нещо огромно – долината на р. Горни Лом. Тя извира от обилни извори изпод вр. Миджур. Да се изкачи от тук плранината е трудно, защото денивелацията е голяма. Достига се седловината Кози превал, зад който е с. Църни връх. От тази седловинаа еднакво отдалечени са Миджур и острата Чука. Дясната страна на долината е част от резервата Чупрене. Представлява непристъпни скали и смърчове по площадките.

  Следващата долина е тази на реката през с. Чупрене. И в това село се събират две реки, и покрай двете преминават римски пътища. По дясната е бил тип магистрала за онова време. Той преминава през Светиниколския проход и се спуска хв гр. Кална. До 1919 г. това е било проходът, свързващ Северна България със Софийското поле, след това се строи шосето през Петрохан.

   Долината на лявата река, достигаща с. Чупрене е по-къса и достига местността Ветровник. Това е прекрасна местност, която макар и резерват стана привлекателен център за строеж на ловни мутробароци. Кой даде разрешението да се псстри там, какви мотиви са му били представени, предполагам. Дясната долина е доста по-дълга и пътят, преминавайки през гората достига Светиниколската седловина. Тук е прелестно, но и на двете страни от седловинатаа билото полудява. В ляво то води през много трудности към Острата Чука, в дясно – към Хайдушкия камък, като трудностите са отново големи. Аз имам доста снимки в блога си от тези места.

   Още една велика долина следва, Стакевската. Тази долина е много дълга и достига мястото на събиирането на поточетата, спускащи се от вр. Хайдушки камък. Мястото е приказно, има ловна резиденция. Има и воодопад. От тук нагоре вече е непроходимо. Планината може да се изкачи само от изоставеното ТКЗС в центъра на селото пак по римски път и след много трудности да се достигне до седловината под вр. Голеш, последният висок връх на Балкана. Зад седловината най-високот село вече в Сърбия, не в Западните покройнини е Репушница, а реката през него се казва Папратова. Тук живеят също етнически българи, откъснати от България след 1688 г. Това се вижда от иманата им – Равно буче, Габровница.

   От тази долината на реката Стакевска обаче може да се достигне до Белоградчищшките скали над с. Праужда, над което има и останки от крепости. Тук скалите са непознати, но тези при Белоградчик не са по-интересни от тях. Стар път от с. Праужда към с. Дъбравка заобикаля познатия комплекс от Белоградчишките скали и изкачва вр. Ведерник – най-видсокият тук, с посечени гори от белоградчишките ромове.

    И още едно отклонение от долината на р. Стакевска, това към село Крачимир. От него може да се достигне билото на Балкана, но то вече не е толкова интересно – наподобява това на Софийския Балкан. Интересно е да се продължи по рида между реките Стакевска и Салашка, по който са скалните групи, известни като Белоградчишки скали. Те са част от Светиниколската планиина. И тя няма аналог в България. Не само с Белоградчишките си скали, за които хората дори не знаят, че са част от нея и че около Белоградчик те са само една от десетките групи скали между селата Фалковец и Граничак.

   Последната долина, която ще посоча като отправна точка за Балкана е тази на р. Салашка. В ляво от тази река започват скалните групи на Белоградчишките скали, като първата е при с. Граничак. Останки от римски път отвеждат до оживения някога проход между селата Салаш и Корито, днес в Западнитее поокрайнини.

  И понеже нааближава 17. 11. – Денят на будителите - едно пояснение.

  Понятието Запаадни покрайниини не включва само днешната наша територия там с площ около 6000 кв. км. с целокупното й българско население. Западните покрайнини са понятие, възникнало след войната между Австрия и Турция, когато турците биват отблъснати до нас, като наши територии остават към освободената от австрийците Сърбиа от р. Тимок  до билото на Балкана и от р. Морава до нашите граниици днес. Тамощното население е с български корен. Преминавайки от територията на Западните покрайнини в съседни територии, населени със „сърби”, никаква разлика между тях няма. Къщите са същата архитектура, църквите, кръстовете по гробищата със символите по тях. Хората говорят по еднакъв начин.

   Този постинг намислих като будителски по характер. Един човек или турист, или пък притежаващ и двете качества ако прочете писанието ми и измине всичко, което съм описал, ще съм доволен. Иначе ще си помисля, че само аз така познавам Западния Балкан. А той е толкова красив...

 

image

                 Светлина, силует и скала. Триединство? 



Гласувай:
14
0



1. mt46 - Поздрав, Коста!...
31.10.2013 12:51
Много хубави снимки...
цитирай
2. netii - Благодаря!!!
01.11.2013 10:03
Благодаря Ви за интересната информация и чудните фотоси!!!
цитирай
3. sande - Всички трябва да прочетат това, което си написал, Коста! Без изключение.
04.11.2013 09:47
Но нещо малко сме заети с други работи. С крамоли по площадите и улиците на големите градове.

Триединството трябва да се пази като очите си.

Защото това е България.

Време е да събереш това богатство в една забележителна книга. Книга, която родителите ще подаряват на децата си за Рождените им дни. Която ще пътува по света.

Бъди жив и здрав, драги Коста - Народен Будителю!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5704493
Постинги: 2589
Коментари: 6241
Гласове: 13478
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031