На Г/жа Зденка Тодорова от Западните покрайнини посвещавам този постинг:
ЗА ПРЕДСТАВЯНЕТО НА КНИГАТА НА ИВО АНДРОВСКИ
„ОТ БАЛКАНА ДО ВОЛГА”
На 17. октомври т. г. пред обществено-литературния и творчески клуб, Кръг „Слово” бе представена последната книга на писателя историк Иво Андровски „От Балкана до Волга”. Господин Йонко Бонов, който е богослов и литературен критик, e написал предговор към тази книга. Той я преценява като ранената българщина в широкия свят на Иво Андровски.
И тази вечер, както и предишните, когато бяха представени книгата на Стоян Райчевски, „Нестинарите”, книгата на Богдан Николов „Цариброд”, историческия сборник „Националното обединение на България 1940 – 1944 г.” или когато се отбелязва денят на българската писменост срещата бе особено вълнуваща. Защото тези срещи са между хора, които търсят истината от една страна и от друго - честни автори: писатели, творци, историци, всичките неподвластни на политичесата конюнктура. Между лекторите има хора с много задълбочени познания в областта, в която работят и които биха могли да бъдат полезни за държавата като преподаватели в университетите, като съветници на държавните ръководители, при определяне на дългосрочната политическа стратегия на страната, в културната област. За жалост, на местата, които трябва да заемат тези достойни и умни хора са предпочитани „удобни” такива.
Всичките лектори са на изключително ниво като познания и интелект, но това, което ги свързва е качеството им, че те преди всичко са почтенни хора. За тях същественото е истината и те не се безпокоят да я изказват. Давам за пример един от членовете на Кръг „Слово”, Иван Николов. Едва ли има друг с такави фундаменталин познания по Македонския въпрос както него. А тези негови познания могат да послужат в определяне политиката на страната ни спрямо неразумната и агресивна политика на Македония спрямо нас. Същото важи и за определяне политиката на страната ни към Сърбия, която незаконно държи вече почти 100 години наши територии с площ около 6000 кв. км. с компактно българско население.
Умните хора у нас са някак изтикани в страни, предпочитат се послушните, конформистите, които Иво Андровски характеризира така:
„Мама, тати, комунисти, ний сега сме глобалисти”. Които „така са свикнали от социализЪма и сега си пак крадат – при глобализЪма”.
Освен лекторите качествена е и публиката, която присъства на лекциите. Понякога обаче се появяват провокатори – инфилтрират ги някакви - подобни на политпоститутите в момента, активирани от ДС да махат президента и да го заменят с вицепрезидента. На последната лекция в краткото си изказване един адвокат каза, че е крайно време Европа да разбере, че не може да се крепи повече на статуквото, призлизащо от несправедливите договори след ПСВ. Това е истина, която се премълчава от почти 100 години и която заплашва Европа / и нас!!!/ с пълна деградация.
В постинга си ще поместя материали за писателя-историк Иво Андровски, за книгата му, за Кръг „Слово” и още неща. А сега нещо лично:
Винаги са ме теглили Западните покрайнини да ги упозная заради приказната им природа. След 1990 г. стана връзможно да ги погледна от билата на нашите планини, а от 2007 г. всяко лято съм там три пъти по една седмица. На път съм да завърша една голяма туристическа и опознавателна програма за този край, за което се нуждая от още шест седмици. При срещата ми с хората там аз усещам кръвната връзка – ние сме един народ, с една кръв, една вяра. Същото усещам и за териториите, които са извън т. н. Западни покрайнини. Там също етносът е български, но те са били присъединени към Сърбия на по ранен етап. Този процес г/н Андроски обясни с обстоятелството, че понятието Западни покранини не включва само днешните Пиротска и Босилеградска области, а цялата територия в днешна Сърбия от долините на реките Морава и Тимок до днешната ни граница. Има и такова понятие, моравски българи, както волжки, банатски и др. но то вече е забравено. Кръвта на тези хора обаче е българска и при среща с тях това се усеща. При моите пътувания аз успях да премина по границата между България и Сърбия до 1919 г. която е жива в спомените на хората и те я цитират, когато ги питам за пътища или населени места, а също и по тази след 1919 г. наричана Наказателната. Запознатите с тази „Наказателна” граница най-добре разбират с каква цел е определена тя. Давам пример с Босилеградско:
Пътищата на българите от селата по склоновете на планината Бясна Кобила към Босилгардско са били затворени, а Сърбия за тази област остава зад планината, която е висока почти 2000 м. Има само един път от Босилеградско за Сърбия, през Сурдулица. Той е ущасяващ и през лятото - тесен, стръмен, под него - дълбока долина. И електроцентрала. Самият ужас. Затворници на собствената си земя, такава съдба на българите са определили победителите в ПСВ. За да ги пропъдят от родните им места.
А сега и приложенията, които искам да поместя към постиинга си:
|
|
Автор: Иво Андровски
|
|
|
Иво Андровски е сред съвременните автори, чиито търсещ дух е изкушен както от населения с образи и метафори свят на художествената литература, така и от горещите теми на нашата историческа медиевистика. От печат са излезли вече четири негови поетически книги - "Българската духовна държава" (2005 г.), "Нямам думи" (2007 г.), "Обещание за завръщане" (2008 г.) и "Дъх на време" (2009г.), както и книга с разкази - "Егати и работата" (2010 г.). |
Иво Петков Андровски е български писател, историк и географ.
Съдържание[скриване]
Биография[редактиране | edit source]Иво Андровски е роден на 7 март 1963 г. в град София. През 1980 г. завършва ЕСПУ „П.Р. Славейков“ в град Трявна. От 1985 до 1991 г. следва специалност „География“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а през 1999 г. завършва второ висше образование, специалност „История“.[1]
Има публикувани исторически статии и стихотворения в: сп. „Аура“, „Български литературно-исторически алманах“, сп. „Матадор“, сп. „Мост“ (Сърбия), сп. „The bulgar times“ (Унгария) в поетическия сборник „Дамите канят“, в който са отпечатани стихотворения на поети, участвали в поетическите рецитали в Цариброд, на 20 юли 2007 г. и в София, на 5 декември 2007 г., в рамките на проекта „На разговор сред свои“. Негов носител е „Хелзинкски комитет за защита правата и свободите на българите в Сърбия“, с председател Зденка Тодорова. Публикува и в: исторически сборник със статии от научно практическата конференция „Българите от Молдова и Украйна - език, литература, история, култура и образование“ (изд. в Украйна), във вестниците: „Новия пулс“, „Дума“, „Родово имение“, „Роден край“ (Украйна), на сайта на волжките българи www.bulgarlar.com, град Казан, в рубриката „Български поети“ и др.
Участва в предавания на историческа тематика, в програмите „Облаче ле бяло“ и „Прокудени от бащин край“ на телевизия СКАТ,[2] и в телевизия Евроком-Царевец.
През лятото на 2011 г. ръководи първата историко-археологическа експедиция на СУ „Св. Климент Охридски“ в Поволжието. Тя е осъществена по покана на правителството на Уляновска област, Комитета за културно наследство на Уляновска област и организацията „Българско възраждане“ от град Уляновск. Експедицията продължава от 9 юли до 9 август 2011 г. През това време заедно с преподаватели и студенти от ШУ „Епископ Константин Преславски“, с ръководител доц. Иво Топалилов, участва съвместно с археолози от УлГПУ, СГУ, ТГУ, в разкопки на две български крепости в региона – „Чертов городок“ до село Кременки на левия бряг на река Волга, и край село Нова Беденга, на десния бряг на реката. Едновременно с това извършва проучване на част от топонимите в региона, пътувания до градовете Болгар и Казан. В град Уляновск посещава археологически обекти в центъра на града и в района на автогарата, в които са разкрити български погребения, датиращи от края на 9 век. Участниците в експедицията събират значително количество историческа литература, която е донесена в България.[3][4]
От 2003 до 2006 г. е член на редакционната колегия на „Български литературно-исторически алманах“. В периода от 2010 до 2011 г. е председател на Културно-просветно дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“. През 2011 г. участва в основаването на Културен кръг „Слово“. Член е на Съюза на независимите български писатели.
СТИХОТВОРЕНИЯ, АФОРИЗМИ И ЕПИГРАМИ ОТ ИВО АНДРОВСКИ
СТАРАТА КЪЩА
Самотен заставам пред страта къща,
стаил се е дворът под бурени скрит
и спомени тежки при мен се завръщат,
изпраща ги орехът с укор велик.
Колко много живот от тук си отиде
и хора тъй свидни, красиви, добри.
Тях взорът ми никога няма да види,
през земните мои орисани дни.
Прекрачвам през прага в студената стая,
напукан таванът, тъй тъжен стои.
Портрети ме гледат с лицата на тия,
които ще срещна в отвъдните дни.
ВЯРА
От века българи сме ние,
потомци сме на род велик,
надмогнали сме мъки, време,
запазили сме своя лик!
И тук на Дунав и на Волга,
край Вардара и при Кавказ,
с кръвта си българска сме горди,
светлик тъй древен грее в нас
Какво, че време раздели ни,
погивахме в безброй борби,
духът наш бъргарски крепи ни,
и Тангра от високо бди.
На днес „културните” народи
култура давахме преди,
звездата българска ги води,
по пътя им през много дни.
Ще бъдем! Пак ще оцелеем!
Ще надживеем труден миг!
Ще даде Бог да съумеем,
да възродим народ велик!
И тук на Дунав и на Волга,
край Вардара и при Кавказ,
красиви, горди и свободни,
една съдбата е за нас!
ИЗОСТАВЕНИТЕ СЕЛА НА БЪЛГАРИЯ
Идете в Пирина и Рила,
в Родопите или в Балкана,
из равна Тракия
и в Мизия идете,
и вижте
изоставените села
на България!
Села без хора, дворове пусти,
къщи – тъжно светли
стари стрехи,
самотни чакат
кога ще дойде краят им,
да се превърнат в купчина руини,
след време с бурени покрити.
Празни храмове,
иконите в които плачат с влага,
просмукала се през покривите.
И забравените паметници
за отдавна загинали герои.
Сега в тях
най-населени са гробищата.
И само вятърът,
Който през клони
И плетища се провира,
помни колко радост и живот
от тук са си отишли.
А тревясалите улици знаят,
Че никога вече няма да чуят,
Човешка глъч
И детски смях,
А само
Заблудените стъпки
на някой самотник.
/Б. м. такъв самотник аз съм бил хилядократно.../
КАФЕ ЗА РАЗСЪМВАНЕ
Едно кафе на разсъмване,
че навънка започва денят,
колко много човеци са бръмнали
и навред съдбички кръжат.
Вече свършва нощната лирика,
прегръдки, любов, тишина,
тъмнината звездите повика,
стори път и зората изгря.
Набъбва тълпа многолика,
в безкраен синджир – суета,
някой някъде драми заплита,
с безутешна, безкрайна вина.
Едно кафе за разсъмване
и навън приижда денят.
Дано някога най-после съмне ни,
преди да ни потгребат!
***
Основата на всяка система
я крепи мнозинство от кретени.
***
Покриха се с блясък,
прикривайки слабоумие.
***
Чрез задни мисли
се постави на предно място.
***
Разбраха вече всички,
че тъй нареченият ЦАР
не е очакваният цяр.
***
Щом изборите наближават,
идиотите се умножават.
***
Много тоз човек се мъчи,
за да се самоизлъчи.
***
И в ролята на слугинаж
бе с най-дългогодишен стаж.
***
Политици, депутати,
в съвестта си са кастрати.
***
От правоимащ
се издигна в правовземащ.
***
Нароиха се партии
демократически,
с манталитет непроменен –
комунистически.
***
Мама, тати,
комунисти,
ний сега сме
глобалисти.
***
Отколе сте вие партийни другари,
знамената червени, барут, барикади.
Днес не сте вече интернационалисти,
записахте се първи като глобалисти.
***
Така са свикнали
от социализЪма!
И сега си пак крадат -
при глобализЪма!
П О К А Н А
Кръг „Слово”
при Народно читалище „Славянска беседа-1880”, гр. София
Има удоволствието да Ви покани на премиерното
представяне на книгата на историка и писателя
Иво Андровски:
„ОТ БАЛКАНА ДО ВОЛГА”
В книгата са поместени исторически статии и пътеписи на автора,
преводни статии и материали за Волжка България и Волжките българи,
лектории и литературни вечери, публицистика, поезия и проза.
Премиерата ще се състои на 17. 10. 2013г. /четвъртък/
от 18.30 ч. в салона на Народно читалище „Славянска беседа 1880”
в гр. София, ул. „Г. С. Раковски” № 127, на първия етаж.
град София
От името на Кръг „СЛОВО”
Зденка Тодорова
НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА КРЪГ „СЛОВО”
Кръг „Слово” е обществено-литературен и творчески клуб, създаден през 2011 г. към Народно читалище „Славянска беседа-1880” в София. Членове на клуба са български историци, писатели и родолюбци, обединени около идеята да популяризират българското слово, литература и културно-историческото наследство както в България, така и сред българските общности зад граница. Сред целите, които си е поставил този клуб е и обсъждането на известни дати, свързани с българската история, провеждане на лектории, свързани с известни личности от българската история и литература с цел изваждането от забрава на несправедливо премълчаваните радетели на българщината. Сред тях са и много доказали своето научно знание българи не само в България, но и в Западните покрайнини, Моравско, Банат, Македония, Албания, Косовска Гора и Жупа, Бесарабия, накогашна Волжка България /днешна Република Татарстан/...
Сред темите, които Кръг „Слово” е обсъждал на своите лектории са: литературното творчеството на българските общности зад граница, събитията в Македония, Западните покрайнини и Сърбия, опитите за фалшификация на българската история от гледна точка на сръбски историци и краеведи, сакралната дата на българската писменост, стремежите на българите в Република Татарстан да се декларират като българи, резултатите от експедицията на студенти от СУ „Св. Климент Охридски” и Шуменският университет през 2011 г. в гр. Уляновск, отбелязване трагичната годишнина от подписването на Ньойския договор през 1919 г. и други теми свързани с българската история, култура и писменост. Кръг „Слово” организира и премиери на книги както на автори от България, така и на сънародниците ни от чужбина.
Членове на Кръг „Слово” към НЧ „Славянска беседа-1880” са: Зденка Тодорова – общественичка и писателка от Западните покрайнини, Иво Андровски – историк и писател, Иван Николов – журналист и издател на сп. „България-Македония”, д-р Зоя Андонова – редактор на сп. „България-Македония”, Александър Мошев – историк, Петко Атанасов – издател, журналист, Камелия Казанджиева – детска учителка, Сокол Алексиев – общественик, изследовател на революционната дейност на българите от Западните покрайнини, проф. Румен Стоянов – университетски преподавател, писател и преводач от испански и португалски и проф. Николай Алтънков – историк и писател.
Последната проява на Кръг „Слово”, която се проведе на 17 октомври 2013 г. в салона на НЧ „Славянска беседа-1880”, беше премиерното представянето на книгата „От Балкана до Волга” на писателя Иво Андровски, която е сборник от авторски статии, откъси от книги на автора, лекции, изнесени пред аудиторията на Кръг „Слово”, статии, стихове, разкази и афоризми. Книгата е ценно четиво за българите във и извън България, защото от нея може да се получи голяма информация за българското минало от гледна точка на един съвременен историк. Той пише много увлекателно както за Дунавска, така и за Волжка България, но и за българите в Македония, Моравско, Западните покрайнини и Бесарабия. В книгата е поместен и много хубав снимков материал на историческите български земи.
На 27 ноември 2013 г., по повод 94 години от подписването на Ньойския договор в салона на НЧ „Славянска беседа 1880”, Кръг „Слово” ще представи преиздадената поема на великият български общественик и писател, Емануил Попдимитров, „Златни ниви и бойни полета”, посветена на Балканската война /1912-1913 г./. През месец декември ще бъде представена книгата на Живко Куновски „Растителното царство в лечебната практика на българите”. Авторът е известен изследовател на старите българските традиции в областта на билколечението.
За блога „Планините на България”, Зденка Тодорова
Завършвайки този постинг си спомням един стих на Иво Андровски:
„Ще бъдем, пак ще оцелеем!”
Ако се противопоставим на съзнателното ни противопоставяне едни срещу други, дирижирано от мафията и куклите им на конци – ще бъдем пак! Ще оцелеем наистина!
Слово на Йонко Бонов при представянето на книгата на Иво Андровски.
Останалите двама са г/жа Зденка Тодорова и авторът на книгата.
Членовете на Кръг "Слово"
Дисекция на любовта-3
НАРОДЪТ НА СЛЪНЦЕТО | с инж. Иван Лишков
И да знаеш, че съм прочела всички книги, които ми подари от там. И благодаря! :)))
Поклон към делото на тези българи!
Поздравления, Коста!
