Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2013 23:26 - НЕПОЗНАТИТЕ БЪЛГАРСКИ ПЛАНИНИ - 4
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1859 Коментари: 3 Гласове:
12

Последна промяна: 21.10.2013 23:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image                               

 
               КРАСАВИЦАТА  РУЙ  ПЛАНИНА

 

   В този постинг ще опиша Руй планина, която нося в сърцето си от 1985 г. С открит лист тогава, който ни даваше разрешение се изкачиnмe на х. Руй От хижата с военните си уредихме да отидем на билото на планината в посока над с. Ломница, като се изкачихме на самото било. Да се изкачим на вр. Руй обаче не разрешаваха, защото трябваше да се отговори на въпроса на шефа на заставата, какво ще правим там. Каквото и да изтъквахме, отговорът беше „не”.

   Знаехме, че Руй също е опасан с мрежи /пардон, клеон/ , но горе по скалистото било се върви, макар и трудно и натам щяхме и да отидем. Ако ни гепнеше патрул от нашите имахме „парола” - да кажем кой ни е пуснал там. Но ни предупредиха: В сръбско – под никакъв предлог и крачка да не правим, защото може да ни гръмнат, отвлекат или да ни пуснат куче.

    Получи се разходката по билото. Но картините от това пътуване нося в себе си до днес. От нашата страна планината направо не е красива. А как бяха увредили  природата й трънчаните или не знам кои. Буковата гора бе посечена току що. От голата сеч още един един ужасно стръмен скат бе подготвен за унищожаване от ерозията. Вървищата бяха разширени, за да преминавата колите с метровиците, но те бяха така стръмни, че ставаха само за малки високопроходими автомобили. Около хижата, която тогава се посещаваше свободно само от първенците на Трън и от другите села беше запазена буковата гора, а в нея - планини от боклуци, предимно стъклени бутилки. Наклонените поляни към Трън след горския бяха обрастнали само с магарешки тръни по начин, при който те не можеха да се ползват повече като ливади, каквито са били хиляди години.

   И, ето ме на рида, който от вр. Руен слиза към един по-нисък връх и после става страхотно див. От нашата страна има пропасти под белите скали по стотина и повече метри, но и морени от трошени камъни като тези, които се виждат над с. Ломница. Руй планина в България е само една малка част от планината. Красотата от другата страна обаче е величава. Планината от към сърбите, както тогава ни казаха, а това са си чисти българи, наподобяваше изкъпана и сресана кобила или крава. Толкова грижовни бяха хората към нея. Тогава за първи път си зададах въпроса: И от тук българи и от там Българи. Защото тук планината е настоящий сванарник, а там толкова красива. Отговорът е прост – от другата страна не е имало текесезеция и одържавяване на ливадите и горите.

   Виждаха се оформени ливади между прекрасни букови гори. Сеното, окосено, съхнеше на ивици. Насред ливадите имаше оставено едно буково дърво и под него скамейка и нещо като тента, както се ги наличаме, покрита с клонки и сено. Зад тези ливади се снижаваше долина със село на завоя на реката, чиито къщи се издигаха по отрещната страна на дола и дстигаха голяма височина. Гол обгледен връх бе в центъра на цялата тази долина, оформена от извивката която там прави билото на Руй планина. Мислех си, дали ще мога да посетя накога тази красота и кроях планове как да си изкарам разрешително.Не очаквах, че нещата ще хстанат хтолкова лесни, макар това да не стана изведнаж. Юговойната забави процеса, защото през границате се пренасяха нелегално стоки и ако някой бъде заподозрян от трафикантите, лошо ще станее Пазачита на трафикантите  нашите гранични офицери наистина ме арестуваха показно, но и аз не им останах длъжен.

    Руй планина е част от планински масив, започващ от с. Златарево, до Петрич. Първата планина от този масив е Огражден, следва Малешевската, после Влахината планана, Осоговската планина, Бясна Кобила, Руй, Влашката планина и последна е Сува планина. От този масив, дълъг към 300 км. не съм запоознат още само със Сува планина. Тя наподобява карстовата част на Пирин и ще отида непременно и там. Руй планина започва от Стрезимировци, където неправилно е наричана Слишовска планина. Понтието Слишовска означава, че мерата там е принадлежала на това село, но планината си е Руй. След многобройки извивки на гористото било то се издита и става голо, алпийско. Най-високият връх е Руй, малко над 1700 м. н. в, но има още няколко коти до него, може би с по един метър по-ниски от самия връх. Билото продължава между реките Ерма и Звонска от едната страна, а от другатаа – Тегошница и Лисница, достигайки до седловината, където е разположен град Бабушница – изходен пункт за Влашка и за Сува планина.

   Различна е природата на тази планина, но тя навсякъде е много красива. Комплексът от върхове, един от които се казва Руй, прави тази планина съизмерима по красота със Западния малкан, макар да е по размери доста по-малка. Ако гледаш Руй от Западния Балкан виждаш едни красоти, ако го гледаш от планините около София – други. От Софийско Руй се вижда като две купи сено, дясната от които е по-ниската. Най-красив обаче е Руй, погледнат от Влашката или от Гребеен планина. Той просто привлича погледа, защото е най-високата точка. Връх Руй е заоблен за разлика от скалиистите карстови планини пред него. Алпийският масив на Руй с неговите пасища, видяни от далеч и белите пропасти, кито се виждат когато го наближаваш от към Ветрен дол в Западните покрайнини е нещо фантастично!!!

   Подстъпите към планината Руй от към Западните покрайнини са няколко. Аз направих три много сериозни подсещения към алпийския масив на тази планина, като го изкачих от възможните места с изключение на едно. Сега ще опиша как тази планина може да се посети:

   Красотата на тази планина проличава още от билото й над с. Ломница, което е у нас. Между Руй  и Гребен планина е величестмвеното ждрело на р. Ерма. От към Гребен планиина то е  така скалисто, че е дало име на планината. От към Руй обаче ландшафтът е доста различен – мек, горист, с ливади, села, достигащи високите била. Първият рид на Руй планина, който привлича туриста, преминаващ долу по ждрелото е Ясеновият.  Римски път изкачва рида и достига византийска крепост, унищожена от варварите, после възстановена от Иван Асен и отново унищожена от турците. Каква красота е до там! Върхът е остър като конус. Малко опасно е да се посети крепостта, особено обратния път. Върхът е доста висок и обгледен, радост за туриста, който познава планините тук и в България. Страхотна смелост изисква ако някой иска да погледне от крепостта надолу.

    Римският път продължава по Ясеновия рид към град Трън. Покрай него има махали където има водоизточници. Имам страхотни снимки от там, ще ги поместя някога. Убеден съм, да се заселят хората тук причина е точно този римски път. Всичко тук е съхранено както е било може би от 681 г. Много силно впечатление ми направи една къща, която бе почти на билото. Оказа се, че там има извор. Имах щастието след дъжд да се появи красива дъга и аз щее я поява в блога ми. Махалите са много, последната е почти на границата с България. Несечена никога букова гора има по границата, да се ходи из нея е направо страшно. Вървищата към Трън са били прерязани след 1919 г, но трасета им стоят. Вижда се гр. Трън и острия връх преди да се влезе в него, зад който е с. Ездимирци. Това име ми напомня Острокапци и Крачимирци над Белоградчик.

   По долината в дясно от рида се спуска третостепенен римски път, който през ужасяваща /!!!/ дивотия покрай малка река извежда до долината на р. Звонска. По пътя има и микроязовир, но пътят за строежа му е пропаднал и водата там е безконтролна – бомба със закъснител.

   Следващият подстъп към планината Руй е от към с. Ракита. Този подстъп е най-важният от всички. Пак римски път от р. Звонска до с. Ракита, където пътят се здаля на две - едните римляни на ляво за с. Вучи дел, прехвърлят Руй и се спуска в долината на р. Ерма, другите надясно, прехвърлят планината и през с. Червна ябълка, населено със сърби, в него няма бълтгарски етнос слизат в  река Вятърница.

    От Ракита има три пътя за планината Руй. Първият ползва трасето на римски път до с. Вучи дел. А това село е един рай като местоположение. Помня го още от 1985 г, когато го зърнах от билото на планината над с. Ломница. В лъката на селото се събират много реки, но най-голямата е тази, която идва от масива на Руй. Ходил съм много, виждал съм много, но такава красота – рядко. Главният римски път продължава в дясно от масива на Руй и вероятно слиза на прохода, където днес е с. Стрезимировци. В ляво обаче през селото започва третостепенен римски път, който селяните ползват като вървище до днес. Той катери по левия бряг на реката, минава покрай много извори и излиза на ливади, съизмеримо по красота с тези над с. Лескова махала. Егати ливадите....Едне наклонена ливада има форма на притиснат от едната страна кръг, горе на равното имитира полоса, но огромна. Тук Руй още не се е надигнал максимално, но красотите му вече шашват може би не само податливи за такава красота като мен. То са букови гори около лиадите, изшилени карстови чуки над буките, редуващи се с меки заоблени чалове. Връх Руй остава доста далеч, макар вече да се появяват подобни на него огромни чалове.

   Тук важен помощник на туриста се явява пътят на накогашните граничари, чиито застави надвишаваха по брой нашите. На наши 4 застави отговаряха 10 техни. Тази статистика е моя. Ще кажа обаче, че сърбите си подържат граничните пирамиди. Срещах такива служители, от които разбрах, че веднаж на 10 години пирамидите се боядисват, ремонтират или подменят с едни стандартни бетонни грозотии, на които с хилти се забива табелка с данни. У нас и тази дейност разбира се е заебана, както и всичко останало и както цялата ни държава.  Освен това сърбите подържат и някакъв приличен път в близост до границата, който да е проходим за служебните им коли „Нива”.  Това е страхотен бонус за туристите. Ние и това не правим. Такъв път в близост до границата минава под масива на Руй и достига изоставена недостроена огромна застава над с. Вучи дел на най-обгледното място след вр. Руй.

    Отклонение от този път води до масива на Руй, като влизанието в него става през нещо като скална порта, наподобяваща Синанишката в Пирин, но чак толкова дива. От дясната страна на портата има алпийски връх, разкриващ невероятно красота с бяла гранична пирамида на него – страхотен репер. Реката зад този връх отива в България. От ляво на портата започва рид с високи върхове, който завива и се включва в масива на най-високите върхове на Руй планина. Между тези два рида-гиганти извира рекичката, давала възможност на животновъдите да ползват това огромно, днес изоставено пасище и за крави. По левия рид на реката на най-личния връх има сръбски пост, което означава, че границата е местена още веднаж в наша територия по някакви причини след 1989 г. подобно на тази при с. Дворище с Македония. След пресичането на рекичката започва изкачването към вр. Руй. Теренът наподобява този към вр. Върла в Рила или към вр. Вежен в Балкана от към Клисура.  Вр. Руй не се вижда, защото няколко подобни върха го предхождат. Доста се върви до него но радостта след изкачването му е голяма. Такъв обгледен връх рядко се среща! Върхът има две коти, а след втората билото слиза доста бързо, образувайки още един, със стотина метра по-нисък връх. Двата високи върха от Софийско се виждат един зад друг от към тясната страна, в дясно от тях е по-ниският. Към България се вижда цялото Трънско, но се виждат още Витоша, Софийския Балкан, Рила, Гребен планина, Влашката планина, Сувата планина и още една до нея,която ми е непозната. Ако имам дене, както родопчани казват, ще посетя и нея.

   От тук се вижда голямата долина, в която е разпожено с. Ракита. Селото е разположено в място, където се събират две реки. Покрай тях преминават римски пътища.

   Връщането от Руй планина може да стане като се ползва пътя на граничарите до изоставената им застава. Такова красиво място рядко се среща. Постройката е на върха, съвсем на близо има обилен карстов извор. Имало е електричество тук, имало е помпа. Място за почивен комплекс, подобно на нашето Пампорово, такова е мястото тук.

    След тази постройка път, покрай който е минавала граниицата до 1919 г.  започва следва билото на планината Руй и додстига превал – в ляво, с. Цървена ябълка, където живеят сърби  и в дясно – към с. Ракита. Ако се продължи на право се достига до друг природен шедьовър, Берин извор – дял от Руй и село - за които също ще пиша. По модернизианото трасе на римския път се слиза до с. Ракита. Почти от целия път се виждат предпланините на масива Руй.

    Втори вариант за достигане на вр. Руй е този през местността Ветрен дол. Този маршрут е направен за да се видят скалите над с. Ломница, които са уникални. Минава се през изоставени вече села и се навлиза сред скалите. Скали се извисяват над билото, достъпни са само за орлите. Най-високата обаче е достъпна и се нарича Ветрен дол. И през къпини или коприва да се върви, заслужава си. Ветрен дол е връх, отрязан наполовина отвесно както Луповата глава в Понора. От него се виждат всичките скали, покрай които се минава, но и масивът на Руй. Виждат се и скалите и горите на отсрещния бряг на реката през Ракита. Те са подобни на тези по Искърския пролм, но са по-малки. Велико нещо е това връхче с площ няколко квадратни метра и гранична пирамида, за която да се държат туристите. Много е страшно горе, особеено ако духне вятър.

   Горите се разреждат, защото надморската височина става доста голяма, от ляво идва път за джипове от с. Петачинци. Този път е строен от военните, но за притежаващите джипове е отличен за достигане до самия вр. Руй. След излизането от гората на какви ливади се излиза! Само който е бил там знае красотата им. Тези ливади са под целия масив на Руй от тази страна на планината, който е огромен. Те са на границата на горския пояс и затова са толкова красиви. Горе над тях има втори по височина пояс с ливади, вече типично алпийски. И с река, да има вода за животните. Сред тази красота са живяли някога хората от с. Вучи дел, което е с надморска височина 1100 м.

   Пътят през ливадите прави отклонение към масива, на който е вр. Руй. Може да се слезе директно в с. Вучи дел, може да се продължи до изоставеният строеж на граничарите. Вече казах, изгледът от мястото на строежа е така просторно, както това от вр. Руй. Съсипали са хубавото място с бетон и строителни отпадъци...

    С изходната точка от с. Петачинци посочвам веече три маршрута към вр. Руй. Има и четвърти обаче, започващ от с. Ракита, който излиза пред местността Ветрен дол. От отсрещния скат над с. Берин извор не одобрих този преход и не го изминах, защото никаква пътека не се различаваше.

    Винаги съм казвал, че Господ ми помага. Помогна ми и при последното посещение на Руй:

   Вече е привечер, както винаги времето ми е по минути. Трябва да се спусна в с. Ракита и избирам изоставено трасе на вървище, което не се ползва. А след два часа най-много ще стане тъмно. И срещам в тази безлюдна пустиня една баба, която си пасе кравата. Спрях, както винаги когато срещам хора, тя – българка. Казах й, че искам да се спусна към с. Ракита. Бабата обаче каза в никакъв случай де не ползвам този път, защото е обраснал, ще се наложи да се върна, ще стане тъмно, а в гората вечер има вуци. Послушах я с неудоволстнвие и добре направихх. Понеже щях да се връщам по познат път, вече не бързах, на средата на пътя стана тъмно. И се питам: Ако сега бях на непознато място в гората?

   Още един преход ще опиша към планината Руй, от с. Берин извор:

   Берин извор е долина на река, доста пълноводна. Има съборен мост и през лятото може да се преминава през реката, но през зимата малкото останали хора там са абсолютно затворени. Не само заради моста.

   Реката извира от билото на Руй планина, която тук не е толкова висока. След около два км. има отклонение в ляво за селото, което също е към 1000 м. н. в. Егати гънката, сред която е разположено то! Къщите са покрай няколко поточета, които по-долу се събират в река. Скатовете са южни. Над селото има гора, а зад гората – безкрайни ливади. Добре е, че те все още се ползват. По билото над селото има добър път, защото има животновъдни стопанства. Той се спуска и в с. Ракита. Пътят продължава към билото на Руй, което тук не е толкова високо. Горите са по стръмните участъци, равните участъци са огромни ливади. До обилен извор има животновъдно стопанство на някой ембаргов милионер може би /тамошна мутра/ с доста животни и работници. Вероятно сградите са били с друго прадназначение. Стопанството заграждаше дори пътя, но на мен тези не ми минават. Приготвих бисквитки за кучетата, ако такива се появят и влязох в стопанството. Но вместо кучета дойдоха коне и се разтичаха застрашително край мен. Разбирам, че си играеха и ме взеха за зрител, но толкова едри животни да притичват на 50 см. от теб си е опасно. Появи се и човек, истински орагутан. Каза, че цял живот гледал животни по планините и не бил слизал „долу” въобще. Добре, че с появи, защото пътят правеше отклонение в стопанството, упъти ме човекът. Иначе губех темпо. Интересното е, че обикновено знам къде се намирам, но да продължа по верния път не е лесно, защото има много пътища, а аз имам репери само ако съм на високо обгледно място. Тук обаче ми вървеше като по вода. Руй се снижи, навсякъде има селца и махали. Прехвърлих един рид, спускащ се от централното било и се заспусках в долина на река с римски път, който ме отведе до махалите на с. Пресека. И това село е доста обезлюдено. Да бяха модернизирали поне пътя му, който си е същия от 2000 години. Къщите са от плет, мазани с глина. Беднотия, дворове със животни, обори, от които изтичат кравите лайна в канавка покрай пътя. Когато има дъжд – отнася ги. Появи се една баба, останала една шепа превити кокали. Но пък имаше живи очи и говореше добър български. Каза, че синът й за първи път в жинота й я водил на лекар в Звонска баня и лекарът казал, че не може да се направи нищо. Ще поместя снимка на бабата, много е тъжно.

   Днес с. Пресека има нова махала, която е до пътя Бабушница – Цариброд. По-прилично изгежда там селото но...Пълно е с цигани, които са преместени тук от вътрешността на страната.  Къщите, които те обитават веднага се познават – мръсотия, простряни дрехи и черги, циганки перат, деца на гроздове крещят, пред къщите или в дворовете - събрани стари пружини от легла, печки, капаци и джанти от стари автомобили. И планини от пластмасови бутилки от бира...Попитах един човек не ги ли крадат тези цигани. Каза, че не смеят, но все пътували и мъкнели в къщите си боклуци,предимно стари железа. Като съберяли железа колкото да се натовари един камион, вземали ги. Но не това бил поминъкът на тези хора, а помощите, които Сърбия давала за тях като безимотни и безработни, но най-вече за децата, като на учевиците предоставяли пълен пансион.

   Става ми мъчно, че привърших този постинг. Руй – една от най-красивите български планини е непозната за много хора, да не казвам всичките. Ако попиташ тякой на Черни връх къде е тази дивно планина, ще се окаже, че той и не знае зда нея. А Руй е била в България! Когато срещам хора за да започна разговор с тях обикновено ги питам за пътя, дори да го знам. Един коняр, който свлича трупи когато го попитах как да обиколя приказната долина над с. Ракита, той каза:

   Ще вървиш само по пътя, който минава покрай старата граница. При разкложна за с. Цървена Яблоко се вижда шумски дом, ще завиеш към него. И после – надолу.

   Сега си спомням какъв дъжд ме валя там.

   Страта гпаница тук още е жива. Тя е и надежда за българите тук, че един ден те отново ще бъдат граждани на Родината си и наказанието им за резултатите от ПСВ ще изтече. Това го чух и в друга версия:

  Наказателната граница – днешната ни със Сърбия – била валидна за 100 години и после тези територии трябвало да бъдат върнати на България.

  Това ми напомня за историята на името Русалийски проход. Малко преди Димитровден момичетата от Острец и Видима, които през лятото работели в по-заможния Калофер се прибирали към селата си, но замръзват поради лошо време горе на прохода, където вичината е над 2000 м. За да притъпят голямата мъка у родителите на момечетата, хората измислят легенда, че момичетата станали русалки и останали в планината, затова не са се завърнали. А проходът в тяхна чест нарекли Русал/ий/ски.

   Толкова и Западните покрайнини ще ни ги върнат. Така иска международната мафия, която яхна ПСВ и с парите на тогавашните банки оситури победата на англичани и французи. Несправедливият мир доведе до ВСВ, която мафията ползва като инструмент да унищожи бъдещето на Европа. Тя наистина се руши пред очите ни. Това важи и за нас. Затова тук сега инфилтрират сирийци. Как така преминават 2000 км. през Турция, за да останат в нас. С отнетото от нас ли ще се занимава международната мафия? Та нали за да съществува тя трябва противоподставяне между държавите и конфликти. Македония, Косово, Воеводина, Санджак, Западните покрайнини – нищо тук не е случайно.


image 



Гласувай:
12
0



1. mt46 - Поздрав!...
22.10.2013 00:01
Всяка планина има своите хубости...
цитирай
2. sande - Поздравления, Коста, за изключителния пътепис!
22.10.2013 16:48
И аз като теб ще кажа, че ми стана мъчно, виждайки, че постингът, пътеписът по точно казано, се приближава към края си. Благодаря ти за прекрасното описание. Да го опише това човек не е никак просто. Първо трябва да има очи да го види, сетива да го устети. Думи - да го разкаже. Емоция - която предава магията. Много често е това - хората гледат, но не виждат. Спомням и в един от пътеписите на Иван Вазов. Овчарът, когото среща и пред когото изказва възхищението си, отговаря: пашата е добра за овцете, пилетата си цръкат, немат си друга работа ... А и в Пастух съм срещал това - безумна красота, а хората не я виждат, плюят, псуват властта.
цитирай
3. planinitenabulgaria - Стихотворението на Вазов, за което загатаваш се казва "Младене, чуеш ли?"
22.10.2013 20:26
sande написа:
И аз като теб ще кажа, че ми стана мъчно, виждайки, че постингът, пътеписът по точно казано, се приближава към края си. Благодаря ти за прекрасното описание. Да го опише това човек не е никак просто. Първо трябва да има очи да го види, сетива да го устети. Думи - да го разкаже. Емоция - която предава магията. Много често е това - хората гледат, но не виждат. Спомням и в един от пътеписите на Иван Вазов. Овчарът, когото среща и пред когото изказва възхищението си, отговаря: пашата е добра за овцете, пилетата си цръкат, немат си друга работа ... А и в Пастух съм срещал това - безумна красота, а хората не я виждат, плюят, псуват властта.



Дядо Вазов е бил през 1899 г. на почивка в Искърския пролом в махала Данговци на с. Бов. Но не е ходил пеш като мен, а на кон и не сам, а с водач. Водел го е бай Младен, с когото е провел този разговор. Любимото ми стихотворение от сихосбирката му "Скитнишки песни" е "В Малата планина".
Аз съм минавал по пътя, ползван от Дядо Вазов и Бай Младен. Той минава покрай кошарата на дядо Йоцо, за когото разказват на Вазов и той пише един от най-силните си разкази.
Сега има екопътека, за да се премине покрай водопада Скакля.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5947401
Постинги: 2628
Коментари: 6351
Гласове: 13679
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930