Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2013 00:39 - НЕПОЗНАТИТЕ БЪЛГАРСКИ ПЛАНИНИ - 3
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3813 Коментари: 3 Гласове:
13

Последна промяна: 18.04.2014 21:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                         


 


На Sande с пожелание да посети манастирите около тази планина.

 

           ВЛАШКАТА  ПЛАНИНА, ТОЛКОВА  БЛИЗО  ДО  НАС

 

    Влашката планина е една от най-дивните планини в Западните покрайнини. По красота в тази откъсната от България част я поставям на трето място - след Балкана и Руй планина. До 1919 г. границата между България и Сърбия преминава по билото на Влашка планина. Аз се гордея с това, че упознах това било, което на места е много трудно достъпно и че по този начин преминах по някогашната граница между България и Сърбия. Вече сторих това по Бясна кобила. Видях останки от окопите, където са се водили сражения по време на сръбско-българската война в планината над село Кусоврана. Че районът тук е населен с българи има и едно комунистическо доказателство, за което всички наши ръководители след Девето мълчат - тук в гъстите букови гори под връх Паниците, подържан с храна и дрехи от селяните в Кусоврана е бил партизанският отряд на Славчо Трънски.

     Билото на планината пресичах многократно през изминалите 6 години, като ползвах римски пътища, трасета от които там има по всички долини. Добил съм някакъв опит от дългогодишните ми посещения по планините и и откривам римските пътища по следите, оставени от оръдията на труда на робите. Подобен усет имам и при откриването на оброци по планините, където такива са били правени. До запознаването ми с Влашаката планина и Руй планина мислех, че най-голямата е гъстотата на римските пътища през Врачанската планина, но сега се убедих, че не е така. Няма долина в тези планини или рид, под чиито било да не преминава такъв път. Тези пътища след падането на Римската империя са послужили по тях да преминат със стадата си странстващите животновъди и да се заселят по тези места.

    Влашката планина върви в комплект с Гребен планина, между които е приказното ждрело на река Ерма. Само първият каньон от него е в България,  непосредствено до град Трън. На другия бряг на река Звонска в далечината виши върхари планината Руй. След вливането на реките Ерма и Звонска, увеличилата дебита си р. Ерма разделя Влашката и Гребен планина. По-надолу Влашката планина се загражда от р. Нишава до с. Станичане, от което започва билото й. След с. Станичане планината се ограничава от реката Нишава до гр. Бяла Паланка. После Влашката планина граничи с планината Сува, като извиращата от с. Горно Криняно река ги разделя. През прохода между двете планини Сува и Влашка преминава шосето за гр. Лесковац. На юг от гр. Бабушница извира река Звонска, която разделя планините Руй и Влашка. Река Звонска се събира с река Ерма и това са границите на Влашката планина. Площта й в тези граници е около 900 кв. км.

   Планинската верига, към която принадлежи Влашката планина започва още от седловината между планините Беласица и Огражден. Когато описвам планината Руй ще опиша всичките планини, принадлежащи към тази дълга планинска верига.

    Влашката планина е карстова и има две постоянни реки – Кусовранската и още една, на която не знам името. Тя извира изпод с. Горно Криняно и при Бела паланка се влива в Нишава. Долините им са дълги около 20 км. и са населени. Кусовранската долина, която достига билото в по-високата му част е населена до самото било на планината, в седловината на което е разположено „сръбското”село Церев дел. Написах селото в кавички, защото то би трябвало да бъде единственото село със сърби между български села тук, а езикът им не се различава от този на българите наоколо. Вероятно става въпрос за българи сърбомани.

   Обстоятелството, че постоянните реки в планината са две не означава, че планината е бедна на водоизточници. Навсякъде бликат обилни карстови извори, покрай които са разположени селата. В центъра на селата обикновено има чешма с няколко тръби за наливане на вода от хората и големи поилки за животните. От друг извор над селата идва гравитачно вода за чешмите по къщите. Наличието на водоизточниците е причината селата да са разпръснати по места, които са свързани само с пътеки и вървища, по които преминават едрите домашни животни. От шосето, ако такова има, се отклонява сляп път до тях. Вървищата и пътеките между селата са много красиви и отлични пътища да туристите. Местата, където са разположени селата са приказни. Те не са само по долините на реките около Влашката планина, където са най-големите села, но и по долините на временните реки, които текат само при дъждове и снеготопене. Изворите обаче не пресъхват. Най-красивата долина според мен е Кусовранската. Ако се върви по долината й от селата Трънски Одоровци срещу течението й, от ляво се издигат върхове като тези по Родопите над с. Солища или по Балкана около седловината Светиниколски проход. В гънките между тях има по-малко селца, защото изложението е северно. Но пък природната красота, сред която са разположени те е велика.

    От дясната страна на реката красотата е не по-малка. На различни височини по нея има тераси с махали, заобиколени с градини, ниви, ливади, гори. По този скат предимно са махалите на Кусоврана. От тези тераси вече се виждат скалите под част от билото, които по страховитост съперничат на тези по ждрелото на р. Ерма. Тук е и най-високият връх на планината, наричан Паниците заради двата огромни въртопа на него, наподобяващи паници. Аз не съм убеден обаче, че този връх е най-високият, може би вр. Стол е още по-висок. Според мен височината им е около 1300 м. н. в. Тази красота на Кусовранската долина се допълва от римските пътища, които тук са запазени и голяма част от тях се ползват до днес. На места те са разширени и така махалите са достижими с автомобили от долината на реката. Селата ще опиша във връзка с преходите по планината, които започват от тях.

   Какво представлява билото на Влашката планина?

   Погледната от Балкана, Влашката планина прилича на ниска, широка купа сено. Въпреки това обаче туристите, които са я упознали могат да я разграничат по дялове. По голяма част от билото й и където има скали под него за радост на туристите има път. Той представлява римски път, който на места е разширен за да преминават по него автомобили, превозващи изсечените от планината дървета, но има и напълно запазени участъци. Камъните му изглеждат като изгладении с ъглошлоайф с полиращ накрайник. Две хиляди години по тях са преминавали хора, животни, каруци.

    На такъв път срещнах младежи от Пирот с планински бегачи /велосипеди/, които за първи път пеминаваха от тук и се бяха изгубили. Обясних им от къде да минат най-удобно за велосипедите, къде да слезат от планината. Като разбраха, че съм от България, те се упрекнаха взаимно, че чужденците познават по-добре планините им от тях.

    Билото на планината започва между село Власи и комплексът от селата Трънски Одоровци. Селата тук до 1919 г. са принадлежали към околията на гр. Трън. Площта на околията е била много голяма, ще я опиша в старите си граници. След Трън надолу по течението на р. Ерма има десетки села, като се започне с Петачинци и Искровци, а след вливането на реките Ерма и Звонска селата вече носят сборното име Трънски Одоровци. Те продължават на около 2 км. по течението на р. Ерма, където започва страховитата част на ждрелото на реката. От него в ляво през мост се преминава реката. Трънските Одоровци се разположени и по Влашката планина на местата, където има извори. Най-високото село тук е Селище – един наблюдателен пункт надолу към долината на река Ерма, към върха с останките от Асеновата крепост, към вр. Руй и към скалите под най-високите върхове по билото на Влашка планина, наречени Паниците.

   Такава роля до 1919 г. е играл и  град Годеч, към който са принадлежали селата от двете страни на планината Видлич, като тези по р. Височица са били чак до с. Завой. Тези връзки на гр. Трън и на гр. Годеч с районите на селата са били естествени, обусловени са от релефа на планините и предоставят най-удобните възможни връзки между хората в тези села. Аз, който добре познавам този район твърдя, че това е било причината, комисията след Освобождението ни да определи границите на България така, че да се даде възможност на хората в освободената държава да живеят заедно. А планините и Дунава около нас са определили като наши граници с другите държави. Противоположно на тези принципи са процедирали мръсниците-англичани през 1919 г, които като победители  ПСВ са разделили българите по начин, който да ги пропъди от част от родните им места или те там да си измрат ако останат. Давам за пример района на Босилеград, чиято етествена връзка е само една – с Кюстендил. Щракването на границата след Олтоманци остави тези хора в капана на планината Бясна Кобила и се чудя, как там все още има българи.

     Билото на Влашка планина започва със скални стени, по-високи от алпийските обекти Атмегдан и Мальовица. Тези скали са варовити, разтворени от водата и не стават за алпинистите, защото са механически слаби. Има обаче много нещери, които са достъпни само ако се спусне отгоре алпинист на рапел. Където тези скали свършват има мост и чакълиран здрав път, който се изкачва през комплекса от села, наречени Трънски Одоровци. Само джип може да се изкачи там или предишната ми Шкода. Пътят се изкачва, навлизайки в наклонените поляни или под отвесни скали. В дясно остава билото на Влашка планина, но от тук то е недостъпно. Скалите се отдалечават от пътя, който навлиза в прекрасни долини с махали. Тук все още живеят българи. Някои от тях изглеждат така трагично в резултат на тежкия живот, който водят по скалаците тук с животните си, че сега като си спомням вида им ми се плаче. Една току що пенсионирана жена, която заради заетостта си с животните е слизала от селото си до Цариброд  само два-три пъти за да продава стоката си се оплакваше от ниската пенсия, която й бяха изчислили. Жената бе изразходвана физически до последния предел.

   Пътят преодолява стръмната част на планината и навлиза в една леко наклонена тераса, стръмни спусъци от която достигат долината на р. Кусовранска, а от другата страна отвесни бели скали достигат билото на Влашка планина.На горния край на тази тераса се намира прекрасното по местоположение село Селище, едно от най-красивите по Влашка планина. Обилен извор дава вода на чешмата в центъра на селото, към която има каменни поилки за животните, а вода от друг извор захранва чешмите в къщите. Но хората – тях вече почти ги няма. Няколко семейства с възрастни хора са останали в този рай и след тях тук ще стане пусто, неизбородно нищо.

   От превала над селото, който е съвсем на близо и  разделя с. Селище от селата по река Кусовранска билото на планината изглежда достъпно, но не е. Пътеките за стадата овце, извеждани по Влашката планина са така обрастнали, че не могат да бъдат преодоляни. Същото важи и за гората, която е сечена и подрастът и тръните са непроходими.

   Римски път поема под билото на планината и отвежда от с. Селище по южния скат на долината на р. Кусовранска. Пътят е изцяло запазен, а над него е скалният хребет, който започна още от река Ерма. Северният бряг на река Кусовранска не отстъпва по красота на южния. Остри бели чуки и покрити остри върхове с борове очертават алпийски рид, изглеждащ непроходим. Не е така, защото зад тези върхове се намират махалите на с. Нашушковица. В аванс ще кажа, че през с. Нашушковица преминава един от най-големите римски пътища тук и се ползва за селска улица каквато има и в годечката махала Трап.

    Римският път без всякакво съмнение е причината да възникнат тези села тук, той се ползва и днес. От юг обаче идват нови римски пътища, единият от които широк най-много метър и достигащ билото на планината. Да се намери този път е равносилно с пищов от кола да улучищ летяща пчела. Аз го пресякох на връщане от върха. Започвайки от долината на р. Ерма чак тук на четвъртия опит намерих начин да достигна билото. Беше ужасно трудно, защото всички пътища и пътеки изчезваха. Достигнах безлесната му част по много стръмен участък през букова гора, където миришеше на всякакви урини на животни. Една млада дама от Кусоврана ми помогна много с обяснението си как да достигна върха, но аз сега ще прецизирам обяснението й:

   От последната махала на Кусоврана се тръгва към седловината за с. Власи по римски път. В най-високия му участък римски път, по-скоро пътека, защото е широк около метър, поема нагоре в гората. Трасето му е запазено. Пътят достига една от ниските Паници и свършва. По вече голото било се достигат двата най-високи върха тук, всеки с по един огроменп въртоп, от където носят и името си. Слизайки съвсем леко билото достига над с. Власи, като има възможност да се слезе в селото. Но смея ли. Ако слеза почти до селото и попадна в непроходим участък? И се върнах обатно.

   Хората разказват, че тук е имало римска църква, тук е бил щабът на Славчо Трънски, тук са се водили военни действия по време на Сръбско-българската война, надъхана пак от англичаните да откъсне и тогава Сърбия наши територии, защото сме приятели на Русия, значи врагове на Англия.

   Пътят по /по-точно под/ билото продължава в гориста местност, скалите обаче, оцветени различно, свършват. Релефът на планината се променя. Виждат се двата притока на р. Кусовранска. Левият идва от към с. Нашушковица, десният, който е основен идва от с. Церев дел. Това село не е българско, хората в него твърдят, че са сърби, но езикът им не се различава от този на българите тук. Вероятно са сърбомани. Ако до тук се ползваше път по южната страна на билото и се виждаше само на север, то след седловинатаа, в която е разположено с. Церев дел изглед има само на юг, към Видлич и Балкана.

   Влашката планина след Кусовравския превал става доста по-различна. На изток страничните била се надигат страховито, между тях текат временни реки. Един връх обаче признавам за символ на планината, това е вр. Стол. Той наподобява на вр. Вихрен или на вр. Козница, но не е толкова висок.От към гр. Бабушница той е като отсечен, от обратната му страна представлява една пресечена пирамида, която не може да бъде сбъркана с друг връх. Видяна от Руй, от Балкана, от Гребен планина, тази пирамида служи за ориентир, даващ информация за планината и за местоположението на гр. Бабушница. Не са много съвместими тези думи, но там красотата е жестока. Когато за първи път видях този връх от към Бабушница, пътувайки в колата той така мощно ме засмука, че се отклоних и намерих пътека за него от шосето за Звонци. От задната страна той е стръмен, но достъпен. Минах пез нивите на хората, после улучих сравнително чисто от към храсти  място до него. Особено велиичав е този връх ако се погледне от чуката с Асеновата крепост на Ясеновия рид.

   Връщам се на мястото на превала, разделящ мегамахалите в долината на р. Кусовранска и  тези над Пирот. Временен път, който може да се ползва от камиони само през лятото върти почти по билото на планината. Тя е много разчленена и по всяка долина или горе в изворната й област има села. Това показва, че мястото тук е добро за обитаване. И друго интересно нещо забелязах – всяко дърво, храст, трева, те са много големи. Тук видях магарешки тръни високи 3,5 м, защото бяха в конкуренция, а единичните бяха над 2 м. Като да не са за магаре, а за жираф. Ориентирането обаче тук е трудно, защото планината има характера на Софийската планина – много ридове, разклонения от тях, по-високи от основните, много долини и непрекъсната смяна на посоките. За шест години из тази планина обаче аз си бях набелязал достатъчно репери, за да не се заблудя.

   Билото остава все високо до с. Синя глава. Това село се е самоопределило като сръбско със същото право, с което нашите ромове могат да се самоопределят като българи, нубийци или като каквото си щат. Нито дрехите, нито говорът отличават тези хора от хората в българските села, които ги заобикалят изцяло. Според мен става въпрос за сърбоманско село. Давам пример с гр. Якоруда, къде бетонните глави искат селото им да се самоопредели като турско, защото изповядвали ислям. В името на истината от това село не звучеше сръбска циганска музика, но от българските, където имаше младежи при възрастните хора през лятото се чуваше от доста къщи.

  След селото Синя глава билото се снижава и достига планинското селце Радошевац, и то българско.  До тук стигнах по билото с намерение да продължа от изворната област на реката към Бяла Паланка, но не се получи. Достигнах до където трябваше, погледнах продължението на планината, не се получи този взаимен контакт, който да ме привлече. Същото стана и от старото шосе за Ниш при с. Понор два дни преди това. Чакам да се вдигне мъглата, губя часове, она се не дига. Изтълкувах, че не съм желан тук и отпраших за Руй.

   Тук ще уточня, че ако Кусовранската река е най-важната за Влашката планина, то и реката, която извира от околностите на с. Горно Криняно също е доста голяма. Тя навлиза в каньон, не чак толкоз страховит като този на Ерма и достига гр. Бяла Паланка. В този град има карстови извори от планината Видлич и от Сувата планина, която е доста по-висока от Видлич и водите й по подземен път достигат до карстови извори. Като нашия извор Клептуза, но във Велинград вместо да бъде този обилен извор кът за красота, върху него ромове направиха гето и орезилиха квартал Чепино, а с боклуците си, които возят по каруците си и разхвърлят отблъскват туристите от тези места. Те изсякоха боровете, загрозиха гледката на новите хотели с изглед към тях - най-новата придобивка на Велинград, квартал Анезица.

   Освен билото на Влашка планина, ще опиша и някои от големите долини на реките и странични ридове. Не мога да преценя вр. Стол, който е страничен  ли е по-висок или Паниците или пък рида между село Нашушковица и долината на р. Кусовранска. А красотата – тя е различна и присъства навсякъде.

   Най-голямата долина на Влашката планина е Кусовранската. Махали започват още при сливането й с р. Звонска, а около 2 км. по-надолу тези реки се вливат в р. Ерма. Махалите са разположени и по северните скатове на долината и по южните. Има и единични къщи. В горния край на селото има един връх тип чал, с махала върху него махала. Интересното е, че водата там извира от върха на този чал, което означава, че има подземен път за водата през скалите и тя идва тук от по-високо място. Южният скат на долината е приказно красив. Има места за градини, за ливади, има останали букови гори, исторически паметници. На юг хоризоонтът е затворен от отвесни бели скали с различен бял цвят, но има и такива, като да е изсипвано от горната им страна червена боя. Други са кото посипвани с черна или сива боя, а трети – като с вар. Махалите за няколко километра изчезват, защото теренът става много стръмен и се появяват отново при седловината, през която хората от Кусоврана са пътували за полето около Пирот да си набавят стоки – сол, газ, пирони, и май това е всичко.

   На седловината вече споменах, че има сърбоманско селце, хората на което бяха страхотно мили с мен. Който е ходил по планините знае, че най-силният вятър е по превалите. А тези хора живеят тук.

   След селото идващите от Кусовранската долина два римски пътя се разклоняват - единият пердаши по билото, но се губи съвсем скоро, а другият продължава по суха долина за с. Камен, където планината се разделя на много ридове. А какъв красив страничен рид има над този път, който разделя долината на реката от билото му, спускащо се към Пирот и селата по долината към с. Камен. Който е ходил по Зимевица – тук е нещо подобно. Под скалите , където има карстов извор има самотни къщи, днес изоставени. Там са живяли животновъдите, обитавали тези места. На билото, което е много обширно са били пасищата на  животните.

   Село Камен е кръстено така заради камената местност, където е основано то. От какви големи камъни са правени къщите и оградите му! Още едно такова село знам във Видлич- Гуляновци. Ако човек реши по тези села да строи къща, камъните са си там, в двора му.

   След с. Камен, където видях само пиянища и само не ме биха, че отказах да пия с тях, започва красива плодородна долина, която досига с. Пресиян. Селото е в долина, но сега като се замисля, май, че бе въртоп. Защото пада голямо изкачване ако се пътува до Пирот. Типично българско село, но една ченгесарка ме натопи пред полицията, че търся злато. Майната й, но в разговор с мен тя каза, че сърбите били до Драгоман. А говори съвсем добър български. Мръсница с промит мозък.

   Друга интересна долина е тази от с. Расница нагоре към с. Пясък и Синя глава. След Синя Глава пътят прави кръстопът – в ляво е за Церев дел с отклонение за Нашушковица, в дясно за Радошевац, и то почти до билото, а направо се пътува за бисера Киевац. Киевац е най-високото село тук. Околностите му са приказка. Римски пътища достигат селото, отправят се нагоре по рида, който се слива с централото било на Влашка планина и заминават по различни трасета. Над Киевац извира река. Както има гений на гениите /Ким Чен Ун/ така има и приказка на приказките където извира тази река. Римски път покрай реката през букова гора отвежда във водосборната й площ, а тя – огромно пасище за крави. Околните ридове са покрити с гори, в които навлизат римски пътища, а превалът на върха какви изгледи предлага!

    В Киевац има паметник за „зверствата” на българите тук през ВСВ. Напомням, че Киевац е чисто българско село и се учудвам, как този паметник още стои или как не го е взривил някой. Вероятно заради чешмата до него. В текста на паметника обаче липсва стандартната простотия „Титова свободна социалистическа Югославия”.

   Красотите не свършват при Киевац. Реката ппродължава надолу, губеейки се в отделни участъци, появявайки се отново, а от пътя какви скали се виждат. Подобни са на тези над с. Селище, нали планината е една. Но тук има и островърхи чуки, достъпни само за орлите. Пътят слиза надолу, провирайки се между тези красиви скали. Римският път е разширен и на места е с ново трасе, за да могат да преминават по него камиони. На един връх има останки от крепост. Пътят слиза до две съседни села, Вава и Стол. Тук Влашката планина я наричат Стол и така е на много места. Част от Бясната Кобила я наричат Дукатска планина, у нас планината над с. Завала се нарича Завалска, тя е Гребен планина. Село Стол е в подножието на скалите, носещи същото име. От него величието им не може да се усети, трябва да се отдалечиш и тогава.     

      Слизайки от тези села се преминава през обширно поле, според мен с 900 м. н. в. Някога – нивите на селяните около Бабушница, днес това поле е почти цялото ливада. Напомням, че преди 1919 г. Бабушница е бил сръбски град, а днес там се концентрират много ромове. Жална им майка на бабушничани.

    Друга красива долина е тази на с. Нашушковица. Тя е разклонение на Кусодвранската долина. Тук преминава един от най-големите римски пътища през Влашката планина. Подчертавам, че ако във Врачанската планина описах 14 римски пътища, то те тук във Влъшката са поне два пъти повече. Село Нашушковица е доста високо разположено в една прекрасна, но не така дълбока като Кусовранската долина. Едно от най-приказните по красота места е превалът на рида, където извира селската река, и тя временна. Красотата е неописуема. Колкото е красиво назад към селото, толкова е красииво и напред, към централното било на планината. Както една красива жена, от където и да я погледнеш, тя все си е красива.

В момента като си спомням тази красота настръхвам. Въпреки дъжда, който ме валя там и глинестата кал, която се образува, това не ми се отрази на възприятията.

   Една долина само от тази красива планина оставих непосетена, защото дъждът ме спря, тази от с. Стрелац. Може пък това да стане причина да отида пак натам.

    Влашката планина се обезлюдява, но не с такива темпове, както тези, които са по-отдалечени от големите градове. Почти всички млади хора са напуснали вече тези места в търсене на по-благоприятни условия за живот. Да се гледат животни е най-трудно – няма почивен ден, има график, съобразен с тях докато човек може да работи. А има и нещо друго – тук се провежда съзнателно политика на сърбизация на тези райони, което няма как да стане. Все едно да отидат българи да живеят по Източни Родопи в полупустините на местата на изгонените турци. Не семо че такива българи няма да се намерят, но това няма да сторят и турците, които се завърнаха от Турция, освен да доживеят по родните си места последните си години с високите си пенсии от Турция. И понеже сърбизация на тези райони няма как да се проведе, провежда се обезбългаряването им чрез изоставянето на тези хора сами на себе си. Тези тук /по Пиротско/ – отбелязвал съм вече – все пак имат някаква комуникация с градовете, но положението с българите около Босилеград е трагично. Бясната Кобила като подскова ги затваря към Сърбия с почти двете си хиляди метра надморска мвисочина, а пътят на българите по Босилеградско към България бе отрязан половин век. Сега за останалите хора там той продължава да е отрязан, защото са свързани с осигуровките, на базата на които ще получават пенсии. А тези пенсии – за селяните те ще бъдат от 100 до 200 евро. И още една беля се задава за българите там. От Белград и от другите големи градове преселват циганите в Западните покрайнини, което не е много зле за тях. Като ги новопредставят местните власти по тези места под натиска на ЕС, Сърбия трябва да им дава помощи, да учи и храни децата им безплатно. Не зависейки от работа, новопредставеените по Западните покрайнини косовски, хърватски и други ромове се нуждаят само от къща, където да се нанесат и...банкомат. Давам пример с такива ромове в с. Драговита, а пиротските ромове ги местят от квартал Бензинодстанцията в околните на Пирот села, посочвам с. Расница.   

   Към този постинт ще направя приложение със стотици снимки от района, които направих през изминалите години и това лято. Горещо препоръчвам на туристите /и на хората, които се придвижват с автомобили/ да посещават интересните места от тази планина, защото по този нтачин ще дават самочувствие на малкото останал там наш етнос.

   Тъжно ще завърша това си писание. Разделянето на тези компактни български маси и територии от ангичаните бе едно от най-злите събития, които ни сполетяха. Всички правителства в Сърбия и България от 1919 г. до сега дърпаха нещата в своя полза, без да се съобразяват с хората там, а казусът е ясен:

   Тези територии са придадени скъм Тройното кралство, което се разпадна. Следователно трябва да бъдат върнати на България. Защо още са в Сърбия?

   И аз не виждам решение на този въпрос, защото връщането на тези земи към България ме плаши. Има разработени схеми у нас в Центъра /на Центъра в Сърбия казват УДБА/ за изсичане на горите от мутри-бушони, за кражби на парите на хората от мутри-банкери, за отнемане на имотите от мутри-съдии, ужасяваща опастност за тях ще е и ако ги връхлети циганския битов терор. Те са непривикнали с тези неща както организмите на ескимосите срещу туберкулозните бацили. Страхувам се от такова решение. Ако пък Сърбия влезе в ЕС, за което се съмнявам, защото сърбите искат рефеендум, чрез който да им гарантират, че ще останат извън НАТО, което няма как да стане, но ако все пак приемат Сърбия в ЕС и да стане придвижването на хората свободно, то от това голяма полза за България няма. Природните богатства на този български край, състоящ се от около 6000 кв. км. така и си остават на сърбите. Макар те да нямат нищо общо със Западните покрайнини.

   Какво зло причиниха английските пиянища с този казус на сънародниците ни, колко човешки съдби промениха, попречиха на отношенията между държавите на Балканите, а може би това бе и желанието им. Да ни скапят, защото бяхме освободени от Русия, а Русия е техен враг, приятел са им турците.

   Този постинг е потвърждение на това, че мисълта ми никога не е праволинейна и винаги се отклонявам от темата. За да не сторвам това и във финала на постинга си, свършвам тук, а на още две произитичащи от този постинг теми ще се върна скоро.

 

   

 



Гласувай:
13
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Благодаря, Коста, за посвещението!
08.10.2013 10:28
Беше ми интересно да прочета пътеписа ти за този български край. Казвам "пътепис", но при теб това е специална, друга, "костаивановска" форма, където се сплитат по един Радичковски начин /"Неосветените дворове"/ най-различни форми - чисто географски описания, исторически реминисценции, съвременна политика, народопсихология ... Това по-скоро ми прилича на самата Влашка планина, която събира в себе си върхове и долини, пасища, римски пътища, рекички, закътани поляни и отмиращи селца, гробища и роми, разселвани от фарисейските сръбски власти, за да умъртвят изконни български територии.

Поздравления, Коста!
цитирай
2. planinitenabulgaria - След посещенията ми през изиналите 6 години
09.10.2013 21:10
sande написа:
Беше ми интересно да прочета пътеписа ти за този български край. Казвам "пътепис", но при теб това е специална, друга, "костаивановска" форма, където се сплитат по един Радичковски начин /"Неосветените дворове"/ най-различни форми - чисто географски описания, исторически реминисценции, съвременна политика, народопсихология ... Това по-скоро ми прилича на самата Влашка планина, която събира в себе си върхове и долини, пасища, римски пътища, рекички, закътани поляни и отмиращи селца, гробища и роми, разселвани от фарисейските сръбски власти, за да умъртвят изконни български територии.

Поздравления, Коста!


по Западните покрайнини - общо 18 седмици и над 3000 км. из техните планини, предимно в Западна Стара планина, доста имам да пиша по тази тема. Вече съм така запознат с местностите, че будя подозрения и ми изпращат полицаи за проверка имам ли карта, златотърсач и кирка и лопата. Получава се смешно. Имам да побликувам към 1000 снимки от този район, доста от тях - много тъжни. Лошото е, че съм много зает и за блога намам време. Но маратонът из непознатите български планини ще продължи с още десетина постинга. Да знаят хората и след мен, че тази част е била българска и че там красотата на природата не отстъпва на нашата. Нямам за цел да правя пътеводители, давам само насоки към красиви, свети и исторически места. Който има интерес - ако такъв изобщо се намери - ще ги открие.
цитирай
3. kasnaprolet9999 - Ей, ти цял роман си написал, това е ...
10.10.2013 19:23
Ей, ти цял роман си написал, това е материал са 10 постинга поне, стига да го онагледиш със снимки. А твърдиш, че нямаш време:))) Ако искаш да ги четат децата, прави ги по-кратки, даже моето търпение се изчерпа, ще ми загори манджата:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 4577883
Постинги: 2184
Коментари: 4955
Гласове: 12160
Календар
«  Март, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031