Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2013 18:06 - ПИСАНИЕ ЗА НЕПОЗНАТИТЕ БЪЛГАРСКИ ПЛАНИНИ - 2
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3089 Коментари: 4 Гласове:
9

Последна промяна: 03.10.2013 20:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

           ПИСАНИЕ  ЗА  НЕПОЗНАТИТЕ  БЪЛГАРСКИ  ПЛАНИНИ – 2

 

                                       В И Д Л И Ч

    

    Понятието „Видлич” е познато може би само на софиянците, живущи на едноименната улица в града. Какво е туй нещо останалите едва ли знаят, още по-малко, къде се намира. Аз обаче от шест години посещавам тази планина в участъка й в Западните покрайнини, а участъкът й в България ми е познат абсолютно, защото съм го вкючил в раздела на  планините с код „любими”.

    Видлич е българска планина, която след 1919 г. е разделена с граница, определена от англичаните да премине напреко на планината по най-просташкия начин. Писал съм за разделени на две части села от тяхната граница, а този случай границата  разделя на две планина по този нелогичен начин. От едната страна на границата остават добрите  /воювалите на страната на англичаните през ПСВ, сърбите/, от другата - лошите /воювалите срещу англичаните през ПСВ, българите/. Ще се върна на тази тема с описание на конкретни местности и до ужасните последици от това разделяне на роднините с граница в друг постинг. В момента Зденка Тодорова пише книга „Кръстове, разделени с граница”. По-точно заглавие просто няма.

 

    Планината Видлич по площ е сравнително голяма планина. Според мен площта й е между 1500 и 2000 кв. км. Тя започва от вр. Ком и се ограничава от двете реки, които извират от върха - река Височица и река Нишава. Това са две прекрасни реки, за жалост с нарушено екоравновесие, защото те вместо да текат накъдето ги е отправил Създателя им са „хванати” и посоката им е обърната от юг на север, като за целта са  пробити тунели през Балкана. След енергийното отработване на водите им те се отправят в язовир Среченска бара и от там – за питейна вода към Враца, като 80% от преминалата през този водопровод вода изтича през дупките му. Така е от години, така и ще продължава. Ни държавата, ни общината във Враца имат пари да подменят водопровода. Извън темата допълвам, че три от реките на Големите понори също вместо към Южна България се отправат към каскадата Петрохан и след нея се вливат в язовира Среченска Бара.

    Ридът, който се спуска от вр. Ком и който разделя реките Нишава и Височица е лесно различим не само от специалисти в тази област. Егати красотата!!! Имам много силна зрителна памет и в момента като на филм пред очите ми минават последните по височина буки, скалите и камъните, откъртили се от тях скали с различни форми, обрастналите с хвойна някогашни пътеки за овцете и говедата. Ридът има превал, от където минаваше път за говедарника на Гинци, разположен под изворите на р. Височица-лява. Днес всичко това е разграбено от годечките ромове - къртили, мъкнали, рязали с газови резачки металните ферми. Мястото сега наподобява квартал на Дамаск днес, третиран от комунистическия им режим с вакумни бомби. Такова прекрасно кътче в Балкана се среща рядко.

   Разделящият реките рид – началото на Видлич – слизайко от Ком в началото се снижава, после се надига в алпийски ливади и морени под тях, има естествени смърчови гори. От северната страна на този рид са изворите на р. Нишава. Те се устремяват в широка алпийска долина, подобна на тези по високите плата на Рила и Пирин. Тази широка долина обаче се стеснява и се превръща в скалист каньон с водопади, непроходим в доста голям участък. На края на този каньон има „прозороц”, чрез който водата на реката е „хваната” и отправена към изравнителя на прохода Петрохан, находящ се срещу кръчмите-капанчета.

    Доста по голяма е водосборната площ на р. Височица. Тя има десетки поточета, покрай няколко от които преминават римски пътища. Десният приток на река Височица се нарича река Сребърна, защото там по руслото й има самородно сребро. Тази река извира между рида, започващ от вр. Сребърна, където след 1919 г. е преместена границата, известна с името Наказателната и една мека гънка от връх, находящ се между върховете Ком и Сребрен. Успоредно на реката минава римски път, идващ от с. Дълги дел и достигащ с Комщица, където се разклонява. Изворната област на тази красива река е обезобразена веднаж от добивачите на медна и сребърна руда там – мутри купиха мината и я закриха, оставяйки всички руини от сградите и дупки от копаенето -  и втори път от граничната застава там. Но и това като де бе малко. Районът пострада от грабежа на граничните съоръжения, мрежите от които заминаха за скрап, дървените колове бяха отрязани за горене по безобразен начин.  Хиляди  дървени върхове за бетонните колове с огромни пирони в тях и бодлива тел бяха разхвърляни в района, остават и днес. Те са опасни за чифтокопитните животни, защото се забиват в меката част между копитата им, водят до инфекция и смърт. А ръждивите пирони, които стърчат от дървените върхове са с диаметър 7 мм. и дълги 20 см.

    Между двата главни притока на р. Височица – левия и десния – се издига огромен алпийски рид с връх - налюдателница към останалата част на Видлич, към Ком-овците, към Витоша, предпланините на Балкана, Рила, Руй. Велика гледка! Тези два притока /реки!/ се събират над с. Комщица, след което преминават в Западните покрайнини.

   Тръгнали почти успоредно след изворите си, реките Височица и Нишава се раздалечават и заграждат огромна площ планина, в която тук са селата Гинци и Губеш, останалите ще изброя по-нататък. Чак в Западните покрайнини ще има по-широк участък от този. А участъкът в алпийската част на Балкана, съставен от гранитни скали, се променя. Гранитните скали остават под карстовите над тях, а на мястото на допира им има мрамор. Такова нещо има при планината Козница, която се състои от две различини половини – в посока изток лявата й страна е гранита, а дясната – карстова и там са най-дивните образувания в Бълария въобще – Четирите Големи понора. Този участък в писанието ми за него кръстих Сиамските близнаци.

    Алпийската красота на Видлич в посока на с. Гинци се трансформира в друга, не по-малка. Високо, високо са разположении махалите на Гинци. През превал над него с много опции за преминаване покрай дупките /понорите/ се отива до с. Губеш. Името на селото не е избрано случайно - при мъгла то може да бъде намерено само от специалист. Там съм се губил и аз.

   Следва първият от превалите през Видлич, наречен Разкръсте. На Чепън има превал Прекръсте, този е подобен по име, но от къде идва коренът им не можах да разбера. Покрай Прекръсте е пълно с оброчни кръстове, тук –не. След Разкръсте планината заформя било, но много за кратко. Огромен понор с три реки в него и отвор, в който те „пропадат” е с диаметър, по-голям от този на депутатка от ГЕРБ. Този понор наподобява огромно корито, в чиято основа са с. Гинци, селата след Годеч  в посока на превала за Смолча, от другата страна - Губеш, отделен с неповторимо оригинален рид от една следваща долина, започваща от рида, разделящ селата Гинци и Губеш. Това корито, което от Годеч изглежда като съвсем истинска планина в Годеч наричат Губешката прланина, а в Губеш в това понятие включват и планината от другата страна на „коритото”. Красотата тук е такава, че отказвам да я описвам. Писал съм в блога си за този район, включен в сипсъка ми за най-любими. Само ще спомена, че най-красивото село покрай Видлич като местоположение в България е с. Губеш и че нито едно не може да се мери с него по красота. Второто по красота е с. Мазгош в Западните покрайнини.

   След „коритото” Видлич отново се прави на планина, заформя било и се спуска към превала между Гинци и Смолча. Билото с ярко изразени върхове по него отива към Западните покрайнини. В дясно са селата Горни и Долни Криводол, Изатовци, Брачевич, Славиня, Височка Ржана и Ръсово, където има скален манастир като този до с. Иваново. Всяко от тях като природа е бисер, но те имат и нещо общо – тези села умират...През тях или под тях тече река Височица.

   В ляво са селата от Годеч до Ропот. Най-високото от всички е с. Равна, и то горокото почти умряло. Още три села следват в България– Голеш, Връдловци и Станянци. И хлопва границата, разделяйки последните къщи на Станянци и Мазгош.

    По Видлич у нас до прохода, свързващ Смолча и Годеч има много оброци и останки от разрушени манастири. Те продължават и над село Голеш, а после след границата в Западните покрайнини.

    В Западните покрайнини Видлич започва да се изкачва, започвайки още от границата. На километър от нея отново има превал, свързващ селата по долината на р. Височица с тези по р. Нищава, но разстоянието между тях е към 30 км. От този превал Видлич вече става съвсем различеен. Той се издига до около 1200 м. н. в, като запазва орологическия си характер чак до края си, където се вливат реките Нишава и Височица – от северната страна стръмен и на места с непристъпни скали, по-високи от тези на Мальовица, на юг се снижава постепенно, образувайки тераси, някои от тях огромни, заградени с ридове.

   Да се започне преход от превала по билото на Видлич в началото е ужасно трудно поради обрастването на участъка с трънки и къпини, но и поради тревно-каменните участъци, по които се придвижваш с голямо внимание и напрежение със скоростта на костенурка. Първият върх е алпийски от север. До третият връх билото запазва височината си, но става по-полегато на север. Дълбоко под него на юг има пространни заравнености. Билото обаче постепенно се издига, оформят се три върха, най-високите на Видлич. Гледайки тези върхове от Балкана определям точно кой е най-високият, но стъпил на едни от тях, другите ми се струват по-високи. Върховете представляват чалове, но издупчени с въртопи, които хората тук наричат паници. Тези паници са безброй! Заради тях придвижването по билото се удължава доста. От ляво се надига рид, от високото се спуска коорудерета, с вода в тях само през пролетта или след дъжд. В разкошна долина от юг се вижда манастирът „Св. Кирик и Юлита”. Манасирът е подържан, има три монахини, много е красив не само като местност. Римски път идва от Смиловци, пресича планината и се спуска в с. Славиня.От тук започва най-великата красота на Видлич. Името на планината произлиза от видимостта, която се разкриа от нея – виждат се южните скатове на Западния Балкан с върховете по него, Влашката пранина и Гребен планина, Руй, България.

   Следва изкачването към най-високия връх на планината също с име Видлич. Два върха, високи колкото него го предхождат, още два го отхождат. В ляво се разкриват две долини, едната - тясна и с грамаден дълбок въртоп. След разделителен рид се вижда огромна въртопова долина със стотици малки и големи въртопи в нея. Красотата й е такава, че не може тя да не се посети специално. До нея се достига от с. Височки Одоровци по широк и запазен римски път. Размерите на тази долина надминават по площ нашия най-голям понор, Орловата бара. Огромно нещо! Разделителна преграда отделя туй огромно нещо от едно по-малко, само с един въртоп, ама истински – и дълбок и широк и с извор в него.

   Над разделителната преграда на билото се вижда превал, но не е никакав превал. Скалистите северни скатове на Видлич, които започват след третия връх тук са така страховити, че ако погледнеш надолу се панираш. Стотици метри бели улеи се виждат,  пред които летят скални орлета и други птици.

   Следват три нови върха, от север като отрязани. В тази планина върховете са групирани по три. Те обаче се извиват на юг и зад тях се образува долина, която слиза в Пирот, а зад извивката им се виждат още три алпийски върха, голи като пушка. В тази долина сръбски мутри /пардон, ембаргови милионери/ стрОят зимни ски центрове, състоящи се от лифт, влекове, скиписти и хотели. Добавям, че още един комплект от три върха загражда село Ръсово, път от което преминава през проход на Видлич и слиза в Пирот.

   Видлич не свършва до тук, но натам не съм вървял още по билото му. То става гористо около прохода, после се оголва отново, преминавайки по трите голи върха срещу лифта и слиза до последния проход през Видлич - третия, свързващ Пирот със Завойското езеро и селата около него – Копривщица, Велика Луканя и др. по-малки селца. Езерото /язовирът/ носи името на останалото под водата му с. Завой. По билото в този участък не съм ходил, но от север тенденцията се запазва и над язовира има село с има Дяволското, наречено така заради белите скали над него. Тук карстът става бял като този при село Черепиш у нас. Има и пещери. Познавам подстъпите към това било, имам частичен интерес и към този участък от Видлич, от който се вижда огромния язовир между Видлич и върховете Копрен и Миджур на Балкана, но дали ще отида натам, само Един знае.

    Билото на Видлич е само част от планината. На юг тя се спуска на тераси, заградени с ридове, но и чрез сухи долини. Тези участъци, представляващи 90% от планината са ненаселени, защото нямат водоизточници. Били са ползвани от животновъдите за ливади за косене, за стадата през лятото докато още има вода. Там има и много гори. Характерно за Видлич са хилядите въртопи и терасовидното разпределение на участъците на планината. Въртопите започват още от билото, от което слизат и къси долини, спускащи се до въртоп, зад който винаги има преграда. Най-високите села на Видлич – Радейна, Смиловци Голеновци и Височки Одровци са разположени в един огромен въртоп. В този въртоп има подземни извори и след преграждане на рекичките в участъка преди да „пропаднат” сега там има две езера. Пак в края на този въртоп има още села – Протопопинци, Бребевница, Бачинци и Мазгош. Под с. Протопопинци има обилен карстов извор, даващ началота на реката, която преминава у нас през селата Станянци и Връдловци и се влива в Ниишава до манастира Свети Илия. Водата с помпи се отправя за пиене към почти всичките села наоколо.

    Започвайки от с. Бребевница рид разделя огромния въртоп със селата, които изброих от скатовете на планиината, които плавно се спускат към долината на р. Нишава. Този рид е продлъжение на един от многото ридове, които образуват ниска планинска система между главното било на Видлич и селата по р. Нишава в близост до Пирот. Тук горите са запазени. Личи си и че ливадите са били косени до преди не много години, сега този участък се превръща в пълна дивотия. Прасетата тук са навсякъде, както циганите в изоставените рушащи се къщи. Вечер свини идваха при колата ми, в която спях и не се смущаваха от този факт докато не свирна с клаксона или не светна фаровете. Следва грухтене в хор и изчезване.

   Да не пропусна да спомена и другите села у нас в района на Видлич – това са селата Комщица и Смолча.

   Природата на планината Видлич е много увредена. От юг е сечено вероятно за да се разширят пасищата, но ефектът е бил ужасен. Почвата се се свлякла, на места планиината се е озъбила до скала. Промените в климата са очевидни, но по този въпрос ще имам друг постинг. Не навсякъде вече може да се върви по планината, защото тя обраства с трънки на първо място и на второ с шипки. Алергия получих тази година от трънките, от търкалящите се камъни и от дъжда. Пантолонът си скъсах, но и през панталона ми краката ми биваха издирани или набождани от тръни, а където комбинацията беше трънки + шипки бе ужасно. Сплитат те и на никъде без да се издереш или да си скъсаш хдрехите. Заради тези тръни вместо да измина примерно километър, поради заобиколянето им изминавах по два или три. От север природата е по-запазена, но и там е започната сеч. Промяната на климата е довела до изсъхването на определени дървета – в западния Балкан смърча, а тук – на буките във високите части на планината. Или суша, непозната за буките от стотици години или чума по тях, каквато съм виждал по буките над Бачковския манастир е причината да изсъхнат и да изглеждат части от горите така страшно. Аз посещавам тази планина в частта й в Западните покрайнини от 6 години и преценявам, че сечта на горите става все по-ужасна. От планината слизат малки камиони, които претоварват отсечените дървета на тирове и ги откарват на някъде. Сушата и горещината са свързани с тази сеч, а пресъхването на много карствои извори тук високо в планината е свързана с промяната на горите от широколистни с борови.

   Видлич и в този участък, подобно на участъка си в България има много оброци и манастири. Тук обаче манастирите изглеждат много по-добре, защото няма цигани да ги ограбят от към камбани, свещници, няма и търговци на икони. Манастирите ако са без монах са отключени, влиза се свободно. Къде у нас такова нещо и при това с камбана от цветни метали до него. Най-богатото на оброци и останки от манастири у нас е с. Голеш, същото важи за с. Бребевница. Като поместя снимките това ще се види. Оброчищата са същите като нашите, кръстовети всичките /!!!/ са изработвани в с. Гинци. Това важи и за селата в яката на Западния Бялкан., което недвусмислено показва, че тук е живял един етнос, с еднакви обичаи и вяра, българи.

   По темата за разделянето на България от границата след 1919 г. ще пиша отново, но сега ще спомена едно село, Мазгош, което е останало само с 10 жители. То е на самата граница, на по-малко от километър от с. Станянци.  Това е най-красивото по местоположение село в района на планината Видлич. Над него има обилен карстов извор, наричан Врелото, църква, оброчище до църквата и поне още 10 оброчища около селото. Живот е кипял тук преди да го „резнат” англичаните, заклеймили ни като лоши. Селото е разположено по долината на реката, която извира от горния му край и цялото е в сянката на вековни орехи и други по-малки плодни дървета, а също и на дърветатата покрай реката. Това село умира. А каква съдба щеше да иима то ако имаше отворен тук ГКПП с България. Тогава то се превръщаше в ж. п. спирка на влака, който достига Станянци. Тук красотата е такава, че е привлякла да купят в него имоти сърби, хървати и германци, които са в роднински отношения с тукашни хора. Но не и българи, които са на 500 м. от селото, съперничащо по красота с нашето село Губеш. Свободата, която Тито бе дал да се напуска Югославия е причина доста хора от този край да се заселят по Европа. Сега се връщат и купуват тук имоти, възстановяват старите си къщи, строят нови. И са спокойни, защото тук няма цигани да отнесат имуществото им на Отпадъци или да се самонастанят по къщите им.

   Кратко стана това писание, много неща имам да казвам още по тази тема, Видлич. Ще допълня част от тях под снимките, които ще поместя към този постинг след като премина през курс по квалификация за поместване на снимки.

  Не случих с времето при посещението ми на Видлич този път, но пък съм много упорит. Не казвам, че се предадох пред лошото време, но се предадох трудно. Да се изчаква да спре дъжда някъде за да продължиш или да се вдигне мъглата, за да слезеш на вярното място е доста напрегнато изживяване. От дъжда се израниха и краката ми. Без възможност да продължа на запад по билото на Видлич слязох от планината и се устремих по Западния Балкан. Досегът ми с него за миг изчисти от мен всичките ми негативни емоции от лошото време и борбата ми тръните. На Видлич се чувствах като на гости, на Балкана – като у дома си. Там ми хрумна идеята да напиша постинг, който да даде указания на по-фърст туристите ако търсят досег с велика красота, със свети места и с откъснатите от Родината си българи, как да достигнат до най-красивите кътчета на частта от Балкана, която бе недостъпна за нас половин век.

   Завършвам с нещо смешно:

   Питах над с. Славиня горски сужител, който проверяваше камионите с дървета нещо за пътя. Той или се обърка или искаше да ме заблуди, но аз го репликиирах. И се оказа, че познавам по-добре участъка там от самия него. Резултатат – той се усъмни в мен и ми изпрати полицаи да ме проверят. Разбрах, че търсеха в колата ми металотърсач, кирка, лопата, че са изпратени по сигнал, но се държаха добре. Единственото нещо, за което ме попитаха бе за една гилза, която намерих  от ловна снайперова пушка, аз ли съм стрелял. Разговорихме се, оказа се че единят е от с. Сенокос. Попитах го, кой счупи грамадните кръстове, високи над два метра, за да ползва вертикалната им част за врата за гробищата на селото. Другият бе от Пирот. Попитах го защо живеещите в вартал Бензиностанцията /циганското гего на Пирот/ имат коли с български номера. И в заключение им казах ова, което съм казвал и друг път на тамошните полицаи:

   Като видят едно дебело момче на около 20 години с джип или лимузина за около 200000 евро или безработен циганин, купил си с парите от помощите кола, за да пътува с нея по чужбина, тях да претарашват. От такива като мен като улика повече от трофейна гилза няма да намерят...

   И още нещо намераха в колата ми – един камък с форма на кръгъл хляб и точно толкова голям от река Дойкинска.

 ПОСЛЕПИС:

  Пропуснах да опиша тази част от планината Видлич, която отнесох в сърцето си. Изходният пункт е село Голеновци или село Височки Одровци, пътищата се събират. Върви се по римски път с приватизирани от тамошните шопи тук и там камъни. Той изкачва едно било, успоредно на главното и се надвесва над един голям въртоп. Тук е кръстопът. В дясно се върви към проход, през който римски път пресича планината от село Смиловци до село Славиня. Разклонение от него води до манастира Свети Кирик и Юлита. Направо може да се изкачат трите първенци на Видлич, най-висок е най-разлатият от тях.
  Ако се продължи в ляво се слиза в една псевдодолина и все по нея се достига най-голямата котловина, която съм виждал по поноровите планини. Дупките по нея са стотици, почти въ всяка е имало кошара за овцете с каменна ограда. Романтика! Да се измине тази котловина отнема повече от час. От дясно тя е заградена със скалиста планина /Видлич/, но не е дотолкова стръмна, че да е невъзможно да се изкачи планината или да се слезе от нея. На едно място се оформя проход, но това е визуална измама, след него следва пропаст. При мястото, където котловината изглежда да свършва има тънка земна разделителна преграда, която разделя един среден по големина плитък въртоп от един грамаден и много дълбок зад него, който се вижда чак когато се изкачи преградата. В дясно от тази преграда има комплект от три върха, при които планината прави завой.
   Тук е любимото ми място на Видлич, защото от всеки  от трите върха над котловината се вижда цялата прелест на планината. От север се виждат отвесни скали, на 180 градуса от тях се вижда котловината със /над/  стоте дупки в нея, зад нея се вижда било, заграждащо котловината от юг, гористо и то с безброй дупки. В далечината се виждат още три голи върха. Вижда се и долината на р. Височица и още един комплект от три гористи върха над с. Ръсово. Познаващите Балкана различават по него Копрен-ите, Кацакамъците, Вражата глава, Чуките, Миджур.
   Пожелавам на повече хора да посетят тази планина и специално това място, според мен най-красивото на Видлич...
  
/Следва/  

    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



Гласувай:
9



1. tota - Коста, с благодарност за родолюбивото ти дело!
04.10.2013 08:59
http://www.youtube.com/watch?v=YsbrRAgv1b4
цитирай
2. sekirata - Поздрав!
04.10.2013 16:49
http://www.youtube.com/watch?v=DNQ_Yg2QFSk
цитирай
3. sande - Поздравления, Коста, за изключителния пътепис!
04.10.2013 18:00
Като те чета, непрекъснато се чудя, че има такъв човек като теб в България. Все ми се струва, че това е невъзмжно.

Особено в днешните невремена, за които нямам думи.

При теб виждам планинарско хоби, но несравнимо и трудно за обгръщане и обяснение.

То е като страстта на алпиниста Христо Проданов да победи непобедимите върхове.

Това е любов, за която няма граници и която осмисля всичко, достатъчна е сама на себе си и нищо не иска от никого. Не иска признание, не иска отговор.

Не мога да те опиша.

И се отказвам.

цитирай
4. planinitenabulgaria - Благодаря! Постингът за Влашката планина ще го посветя на Теб.
04.10.2013 20:57
sande написа:
Като те чета, непрекъснато се чудя, че има такъв човек като теб в България. Все ми се струва, че това е невъзмжно.

Особено в днешните невремена, за които нямам думи.

При теб виждам планинарско хоби, но несравнимо и трудно за обгръщане и обяснение.

То е като страстта на алпиниста Христо Проданов да победи непобедимите върхове.

Това е любов, за която няма граници и която осмисля всичко, достатъчна е сама на себе си и нищо не иска от никого. Не иска признание, не иска отговор.

Не мога да те опиша.

И се отказвам.



С пожелание да я посетиш, или поне петте манастира в подстъпите й, до които се достига с кола.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12181501
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031