Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2013 00:49 - ПИСАНИЕ ЗА НЕПОЗНАТИТЕ БЪЛГАРСКИ ПЛАНИНИ - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2848 Коментари: 1 Гласове:
10

Последна промяна: 03.10.2013 18:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

      ПИСАНИЕ  ЗА  НЕПОЗНАТИТЕ  БЪЛГАРСКИ ПЛАНИНИ - 1

 

     Въведение:

     В това си писание ще опиша четири планини – Чепън, Видлич, Влашката планина и Руй. Първата от тях е изцяло в България, като достига границата ни със Западните покрайнини при Калотина. Четвъртата има само малка част в България, ужасно осакатена като природа от трънските шопи, но частта й в Западните покрайнини е приказно красива, защото природата в нея е съхранена. Втората планина започва от вр. Ком и свършва в Западните покрайнини. Тя е уникална! От вр. Ком започва с прекрасна алпийска част от гранитни скали, но гранитните й масиви не след дълго се снижават и над тях се появяват карстови скали, подобни на тези на масива на Северен Пирин от вр. Баюви дупки до Хвойнати връх. Третата планина крие своите красоти и само който е пребродил долините и билата й знае какви са те. Погледната от Западния Балкан тази планина прилича на широка купа сено, подобно на Витоша, погледната от Рила.

    Освен тези четири планини в това си писание ще опиша и Годечката кааза /околия/ за периода от величието й в миналото, трагичната й история след 1919 г. процесът на обезлюдяването й, който върви с пълна сила в последно време редом с подмяната на българския етнос там с цигански и коренът на това зло, който прорастна и даде тези отровни плодове. Ще опиша накратко всичките села там, включително и тези в Западните покрайнини. Който не знае какъв център в миналото е бил Годеч и каква голяма е била площта на каазата му преди 1919 г. ще се шашне. Този красив район - в далечното минало култов християнски център – изживява последните си години. Там ще останат само цигани, самонастанили се в изоставените къщи. Те имат помощоосигуряващ им бизнес - раждането на по десетина деца и получаване на помощи за тях, от които и те живеят. Тези цигани не са обвързани с работа, с ангажименти, необходимими са им наблизо само банкомат, където им зареждат помощите и магазин за храна. Вместо да работят, да са градивен елемент за стрната, те съсипват имотите на хората за нуждите си, както сторват това от 1989 г. насам събратята им в Северна България, а вече и навсякъде защото имаме корумпирана полиция и съд. А без тях местната власт е безсилна.

    Мисълта си от тези планини в момента пренасям по други и си спомням за една статия на блогъра ка4ак от бр. 2 на списание Свободни поети в blog. bg. В нея той пише, че голяма част от хората не са наясно със себе си и аз мисля, че това важи и за мен по отношение на планините. Има прекрасни планини, които посещавам, но не ме вълнуват. Други посещавам с любов, към трети се чувствам като частица от тях и търся възможности да ги посещавам често, защото не ми омръзват. Макар да познавам добре Средна гора, посещенията ми из нея не ме вълнуват. Да отида обаче на Софийската планина, по Източните Родопи, по Балкана от Тимок до Черно море – това за мен е празник. А в самия Балкан  съм особено чувствителен към някои негови райони и ги преценявам като силни места за мен. Интересното е и това, че планините, които започват от Балкана и носят други имена също ме привличат силно. Те общо имат площ, не по-малка от тази на Балкана. Давам пример с планината Видлич, която започва от вр. Ком и стига чак до мястото, където се вливат реките Нишава и Височица. Тази площ е поне 1000 кв. км. Има и такива планини, към които съм тръгвал няколко пъти, напр. към прекрасната Сува планина в Сърбия, включена от години в плановете ми, но пътувайки натам някоя друга планина ме „засмуква” и тя все си остава в чакащите. Не искам да я посетя служебно, а с вдъхновение и любов. При това условие ще я посетя, не е далеч от София.

   С музиката съм по-наясно със себе си, защото съм открил мястото си в нея отдавна. Композиторите съм поставил в три категории – такива, които са писали музиката си за мен, такива, които са писали музика, която съзнавам, че е велика, но не не са я писали за мен и такива, които са писали музиката си за да ме дразнят /додекафониците/.

   А сега започвам с най-малката по площ от тези планини,

 

                                          ЧЕПЪН

  

     Тази планина е продължение на Софийската Мала планина. Дължината и е около 30 км. Тя започва от прохода Гробът, сега наричан Бучин проход и завършва при село Калотино. Селото наистина се казва Калотино, а ГПП носи името Калотина. Към тази планина би трябвало да се включи планината, наричана Въртоп и така Чепън става с площ около 150 кв. км. Тя оградена от Годечкото корито, шосето от Бучин проход до Белидие хан и шосето от Белидие хан до Калотина. Като човек, обходил /целия!/ този район, тези орографски граници на Чепън планина приемам за истинските й. Чепън планина има стръмна северна страна, било над нея, което полегато се спуска на юг и прави тераси на два етажа – едни горе под самото било, втори в огромните /!!!/ въртопи под селата от Цръклевци до Драгоман. Следва нова по-ниска, успоредна на билото на Чепън планина, наричана от шопите Въртоп и отново полегато спускане към Софийското поле, достигащо селата около Опицвет, после Алдомировци, Драгоман.

   Уникална е Чепън планина. Въпреки, че на юг е така разтегната, тя си има ярко изразено било, което опитното око на планинара разпознава още от Софийското поле. Аз съм писал вече, но напомням отново:

   Чепън планина се явява края на разклонение на Балкана, което започва от вр. Мургаш, после преминаващо в Софийска планина. Тази Софийска планиина е известна като Голема и Мала, прорязва ги река Искър. А Чепън, както вече казах е продлъжението и края на Малата планина.

   Орографски подобна на Чепън, но много по голяма по площ е планината Видлич, започваща от вр. Ком. Тя също има ярко изразено било от северната си страна, понорови и въртопови тераси, започващи от самото било, някои с големина, надвишаваща най-големият ни понор Орлова бара в Понор планина. Тези високи въртопови тераси се ограничават от следващо, успоредно на главното било планина, а под него следват отново пак огромни /!!!/ въртопи, които вече са неселени. Още една по-ниска от втората планина следва и наклонените скатове на Видлич след нея вече достигат до р. Нишава така, както наклонените скатове на Чепън достигат Софийското поле. Сродни са тези две планини, защото са близо, имат еднакъв скален строеж и са производни от една и съща планина, Балкана.

   Частта от Чепън, Въртоп планина, вече нсъм я описвал, сега ще опиша високата част на Чепън, под която са разположени селата в полите й. От юг те са шест, а от север – четири. Ще стане въпрос за всяко от тях в писанието ми за Годечкото корито. Чепън започва от местността /седловината/ Гроба, така се казва и спирката на автобуса там. Кой е погребан там, къде е гробът, днес никой не знай. Няма и каменен кръст. Път по билото на планината отвежда в село Въртоп, което има село близнак със същото име на около 4 км. от него симетрично от другата страна на прохода в Малата планина. Имена като Въртоп или Понор се често срещани на местности или населени места тук. Други села пък се казват Камен, Каменица, пак поради характера на местността около тях.

   Пътят върти над с. Бучин проход, което също се явава в пазва на Чепън и достига оброк в началото на селото. А селото е пъхнато в един въртоп, за да бъде запазено от бурните ветрове през зимата тук. Не само това село е скрито по този начин на завет, такива има десетки и тук и в Западните покранини. Така са направени и кошарите в планината за да бъдат защитени овцете от вятъра и от вълци. В дупки са се укривали хората по тези места за да се пазят от природните стихии тук.

   Селото Въртоп е водоснабдено от карстов извор в началото на с. Бучин проход. Планината набира височина и изгледът става все по-просторен. Вижда се Годечкото корито и част от селата му, днес квартали на Годеч /почти умрели/. В дясно се вижда една долиина, спускаща се от Чепън, по която преминава римски път. Днес той е проходиим само в горния му участък. Взорът достига планината Манастирище и част от Западния Балкан. След изоставена кариера /купила я мутра, свалила металите за Отпадъци и я закрила/ в горната част на селото се показва втора махала на красиив скат, обърнат на юг. Римски път прехвърля планината и слиза към Годечкото корито.

   Планината става все по-широка. Някогашните изоставени ниви, които са се превърнаха в закелевели ливади сега се обработват от предриемачи /б. м. откровени мутри/. Те така изглеждат и така обработват нивите, че ще напиша постинг за тях. В тях виждам героите от първото издание на филма Планетата на маймуните. Тия обаче са по-агресивни и по-глупави от тях.

    Билото на планината преминава все по-в дясно, става гористо, площите под него стават все по-просторни, някои - разработени и са засети със слънчоглед. Той е изгорял заради земеделската „култура” на мутрата, която вместо да изоре нивите на дълбочиина 25 см. и така да се запази влагата в почвата, само е остъргала нивите от горе. И на остърганото – засяла слънчоглед. В планетата на маймуните по-добре си обработваха нивите. Половинатаот тревата е останала недокосната от плуга. Това бяха ниви на ТКЗС Годеч, след ликвидацията му станаха ливади, после по тях прорастнаха дръвчета, защото нямаше животновъди да ги чистят от тях. Днес предприемачи опитват да гледат върху тези изоставени площи слънчоглед. Не изорали колкото трябва, не окопали, за да разрушат капилярите за изпаряване на водата или както в Требич казват, вместо в гърнето, предназначено за лов на маймуни да поставят портокал, поставили трици. И никаква маймуна не хванали...

   След тези ниви в ляво в изкуствена борова гора е едно от важните оброчища по планината, където хората „изнасят” на Илинден, това над с. Василовци. Вилна зона наблизо се е пръкнала в самата гора. А планината набира височина, приема алпийски облик. След типично алпийски чал следва спускане към седловина, през която е приминавал път от с. Мало Малово за Годеч. Вече става непроходим и той. Тук иманяри са натрошили кръст, под който са копали в търсене на нещо ценно, после са прегазили кръста с колите си и са го натрошили. 

    Алпийската част на билото продължава и става все по-убедителна. Следва снижаване на билото, където то се слива с равнината му от юг. Цялата тази заравненост е изпълнена с въртопи. Те са навсякъде тук, с всякаква големина като площ и дълбочина. Въртопът няма дупка в него, в която да изтича водата, дупка имат понорите. А след тази заравненост започва постепенно изкачване към най-високата част на билото на планината, вр. Петровски кръст. Тук почвата е много тънка,  а през лятото горещините и сушата са ужасни. Вода не се задържа, защото се стича по подземен път в някой карстов извор. Само по възможностите на  най-сухоустойчивите растителни видове е да живеят тук – цветя, които много бързо цъфтят и заспирват, луковични, цветя, излизащи от скална цепка, като скалата е нагрята от слънцето поне 50 градуса С, а също и тръни – трънки и шипки. Има и едно цвете, чието стебло е обвито с люспи като змей за да си зпазва влагата през деня и когато няма слънце за кратко разтваря един жълт нежен цвят. Трънките обаче стават все повече, защото вече тук няма животновъди, които да почистват пасищата от тях и те се настаняват по ливадитеи както циганите по изоставените къщи. Карстови образувания се подават от всякъде, те са с най-различни форми. Туристи са оформили със смешни камъни маркировки, които внасят елемент на хумор тук през лятото, когато планината подобно на Източни Родопи наподобява полупустиня. Тук е много топло през лятото и много студено през зимата, точно обратно на климата на Плана.

    А билото набира височина и след още няколко предвърха достига най-високия връх на Чепън, Петровския кръст. Там има оброк на Свети Петър – един доста масивен кръст, който за съжаление се е размил малко в едната си част. Има скамейки, маси, явно тук хората „изнасят” на Петровден.

    Билото продължава към Калотина, като след прохода Прекръсте планината е залесена с борови гори, но има останала и естествена широколистна гора. След седловината Прекръсте се слиза към р. Нишава, като възможностите са две – достига се село Балан или до село Беренде Извор. По ж. п. линията се отива до с. Калотино, от което в 17.20 ч. има автобус до София. Друг вариант за спускане от вр. Петровски кръст е да се слези по римския път в посока на с. Раяновци – ужасно е стръмно е - и от Калотина се ползва влак или автобус до София. При спускането се разкриват прекрасни гледки към Драгоманските блата и последните три възвишения на Софийската Мала планина, планината Три Уши.

    Още малко за релефа на Чепън. От север тя спуска късо разклонение, което се съединява с късо било, успоредно на главното, но почти толкова високо. Тази важна връзка е непроходима за всякакви животни, освен за дивите свини, които се крият тук през деня. При едно изкачване от манастира на с. Шума насам се опитах да премина през тези трънки, но диви свини така ми изгрухтяха, че се повърнах обратно, в началото вървейки назад. Между страничното и главното било на север изтича мъничка рекичка, която достига манастира до с. Шума, а на изток се спуска римски път. Той обаче е така закелемял, че е непроходим, непроходими са и горите около него, защото са борови и клоните на боровете достигат до земята. Тук е така нагъчкано с криещи се през деня диви свини, както Женския пазар с тъговците на цигари.

   Чепън планина не е пощадена от сеч на горите й, но гори все още има, предимно от север. Там селата са по-китни и по-красиви, но...умират. Повечето от тях се водят квартали на Годеч. Сега само ги изброявам, защото ще ги опиша в писанието ми за Годечкото корито: с Шума, под което има манастир, с. Лопушня, доста красиво, май само това му е останяло, с. Връбница, което има непресъхваща река, с. Мургаш, където има карстов извор с римска чешма, още една висока махала има след него и следва най-високото село тук, Прекръсте. Селата от юг на Чепън са по-големшки, но и те са много зле, а и ромовете тук са повече от колкото от северната страна на планината, наричани годечките цигани. Техният брой е нарастнал до степен, че те се разселват по други места в страната. Селата на запад под ред са следните: Цръклевци, Василовци, Мало Малово, Големо Малово, Раяновци, Драгоман. Драгоман е траспортен център за селата, тук преминават тирове, циганки проститутки „заработват” с шофьорите им, става алъш вериш – наблизо има безмитна зона. Само този град не изглежда умирающ както селата, които изброих. Положението обаче е трагично и от двете страни на Чепън – разрушени, обезджелезени, обездограмени и обезпокривени училища и къщи, а ако не са, наподобяват на черепи без очи. Някога – обитавани от деца, започващи живота си, днес в руините на училищата се укриват разни птици, гризачи и др. животни. Отстъплението на хората от тези места води до все по-смелото завръщане на дивите животни около и във селата. В момента си спомням как в с. Велики Одровци в Западните покрайнини попаднах на малко лисиче в жилищната сграда на манастра. Видях и лежанката му, то ще се завърне щом изчезна от там. Побягна за да е далеч от мен, не от страх.

  Какви туристически маршрути могат да се предприемат по Чепън?

  Първият е лек като ориентиране, но е много дълъг. Може да се премине по цялото било на планината, като се тръгне от Бучин проход, спирка Гробът, и се достигне до Драгоман. Няма опастност от изгубване. Планината може да се прехвърли от север на юг, защото от юг плланината е гола, а на север не знаеш къде ще попаднеш. Може да се набуташ в непроходими трънки или шипки или още по-лошо, да попаднеш на свиня с малки. Чепън може да се изкачи от всичките села от север ако се вижда, че по трасето няма площи с тръни от долу до билото. Веднаж достигне ли се билото, вече придвижването е лесно, там има път. Със загубване на основния си поминък – животновъдството, хората са напуснали планината и днес по нея има само пътища за джиповете на ловците и на дърварите бракониери. Те стигат от селата до някъде и от там не може на никъде. Тръните тук станаха нещо страшно. По Западния Балкан се настаняма хвойната, тук – трънките и шипките. Този процедс е необратим и ще затвори големи части от планините за хората и туристите.

    От юг Чепън може да се изкачи от всяко населено място и да се извърши преход по билото му, съобазен с времето за автубуса. Той минава привечер от Драгоман /17,30 ч./ и минава през всичките села. Щом види човек, шофьорът спира. Важното е автобусът да не е преминал вече.

     Не поставям Чепън между красивите ни планиини, но съм го включил в раздела интересни. Такива огромни въртопи много рядко има в страната ни. В писаниието ми за Въртоп планиина вече описах два, които са разделении с тънка земна преграда, на латински перинеум. Изтичащата вода от едната страна на тази тънка преграда през пролетта тече на изток, другата – на запад и завършва с Драгоманските блата. През август водата там изчезва. През пролетта, преди да е порастнала тревата цветята бързат да цъфтят и да дадат семена и тези огромни въртопи наподобяват на огромни цветни килими. После идва светлозеления цвят, но след юли тревата вече е висока половин метър. Някога тя се косеше, сега расте и става толкова жилава, че само конете могат да я пасат, защото иимат зъби на двете си челюсти. Попаднал през лятото в такава трева гледам да се

 измъкна бързо, защото ако някой изрод я подпали с цигара или поради глупост, измъкване от нея няма. Тези огромни въртопи имаха помпени станции и нивото на водата в тях подлежеше на контрол. Особено мощна бе помпената станция на Драгоманските блата, които прехвърляха водата успоредно на пътя от Драгоман за Калотина и така тя вместо да залива ливадите, отиваше в р. Нишава. Костинбродски ромове след 1989 г. демонтираха тези скъпи съоръжения и ги прпедадох за скрап в пунктовете на Костинброд. Порадии това блатата при Алдомировци, Петърч и Безден повишиха нивата си и заливат ливадите около тях.

   Аз посеещавам в зависимост от условията – има ли някой да пътува натам, през пролетта или при друг повод – Чепън не защото ми е от любимите планини, но защото е в мой любим район – Годечкия. Годеч, Гинци, Зимевица – това са села от този регион, към които винаги тръгвам с вълнение. От тях възможностите нагоре към планината са много. Цитирам няколко красотии и с тях ще завърша първата част на писанието си за този край: Губешкият понор с трите реки в него, но и микроязовир, че и още десетината карстови извори, единият от които наподобява фонтан. Неземна красота крият Четирите големи нонора, Седловината Разкръсте, стотиците оброци по тези места, състоящи се от каменни кръстове под хилядолетни дъбове.

   Забележка:

   Имам много снимки от Чепън, КОИТО ще поместя отделно.

 

  /Следва/

 

 

 

 

 



Гласувай:
10
0



1. sande - Прекрасно, Коста!
03.10.2013 11:14
Прочетох пътеписа ти с голям интерес. В тази област - Планините, нямаш съперник.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7361047
Постинги: 3156
Коментари: 8438
Гласове: 15428
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31