Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2013 13:50 - ВНИМАТЕЛНО СЪС СТЪРШЕЛИТЕ!
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 17452 Коментари: 5 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

  

                УЖИЛВАНЕТО  ОТ  СТЪРШЕЛ  КРИЕ  РИСКОВЕ

 

     Голяма част от живота ми премина /преминава и сега!/ сред природата, поради което съм хапан и жилен от много видове животинки.Благодаря на Господа, не ме е хапала змия. С усойница се разминах на една длан разстояние изкачвайки се на вр. Дисилица от х. Демяница по морената. Хванах се за камък над главата ми и когато се издигнах до нивото му видях, че разгъвайки се на сантиметри от ръката ми с обърната към мен глава се отдалечаваше усойница. По Пирин и по Централен Балкан е пълно с усойници и трябва да се внимава. По Пирин най-много са по рида Мозговица, а по Балкана – под Русалийските гробища към х. Тъжа.

     Освен, такива животни, които хапят или жилят има и други, които облазват. Полази те някъде животинче, на което не обръщаш внимание, а се появява след това рана на кожата, която не заздравява. И това ми се случи преди пет години на понора Крива бара, още го помня. В планината ако съм с група ползваме пътеки и аз обикновено ходя бос, но ако съм сам винаги съм с дълги до земята здрави панталони. Те ме пазят от тръни и от животинки. Имам едни такива, които са ми любими, нямат скъсване. Почивах си при извора на Кривата бара и чувствам, че нещо дребно лази по крака ми над коляното. Помислих си, че е кърлеж и си свалих панталоните да ги изтърся. След като ги облякох, то продлъжава, поради което си свалих отново панталоните и ги обърнах обратно. Нищо не намерих и помислих, че „кърлежа” вече се е закачил към мен някъде. Но не излезе така. След два три дни се появи сърбеж на това място, кожата ми се зачерви, обели се и след още десетина дни стана жестока рана. Обезпокоиих се и отидох на лекар, който каза, че това е типично последствие от облазване и ще мине, но бавно и трябва да го мажа с едно лекарство поне две седмици. Какво животинче ме облази обаче, така и не видях.

   От паяци съм хапан много често, защото ходя бос и ги настъпвам. Отровата на всичките видове от тях действа по подобен начин, но с различна сила. Между паяците има един по планините с кръст на гърба, чиято отрова е най-силна и ухапването от него може да бъде много опасно. Виждал съм такъв паяк, който веднаж ми показа овчар при пасището под Купените в Балкана. Той каза, че ако се появят някъде такива по пасище, по него пускат много овце, за да го изтъпчат, а овцата не се влияела от отровота му. Ако такъв паяк ухапе овчар, той можело и да умре. Спомням си, че гърбът му бе червен с черен кръст на него.

   Природата си знае работата. Котката, таралежът и порът, които ядат змии не се влияят от отровата на пепелянката.

   Ухапването от паяк обхваща само мястото на ухапването и малко или повече около него. Най-неприятно е да те ухапе паяк по ходилото на крака, защото болките достигат до степен, при ходене да боли много силно. При ухапването се усеща само едно бодване, но толкова леко, че не му обръщаш внимание. Мястото започва обаче да се подува, вижда се къде е боднато. На третия ден болките се усилват много. Около ухапването вече не е червено, а става по-тъмно. Когато стъпиш усещането е като да стъпваш върху въглен. Само когато кракът е в хоризонтално положение болките са търпими. Така е и на четвъртия ден, а на петия заедно с болката се появява и сърбеж, което означава че въздействието на отровата преминава. Малко по-малко отново започващ да си стъпваш на крака. Един конкурс във Варна, който съвпадна с най-тежкия – третия ми ден – от ухапването ми от паяк няма да забравя. Придвижвах се и квичах от болки. Сетих се за един лаф на дамите, ползващи неудобни високи обувки: Ходя като по очи!       

    Пчели са ме хапали много, защото баща ми беше пчелар. Като дете се подувах много, особено ако ме ухапеха по устната или по клепачите, но получих имунинет към пчелната отрова и ужилването от пчела изобщо не ме впечатлява. При този тип ужилване най-силната болка е докато тя си забива жилото. То се откъсва от нея и тя умира. Жилото остава, но трябва да се извади внимателно, защото отгоре има едно резерворче с отрова. Пчелите предпочитат да събират нектар вместо да жилят. Ако човек види пчела в беда, напр. паднала в съд с вода или в стаята, без никаква опастност от ужилване можеш да й помогнеш като я оставиш да полази върху ръката ти и я изнесеш. Питомно животно е пчелата. Отровата й обаче е силна, а има и хора с алергия, ужилването на пчелата на които може да причине задушаване.

   По същия начин жили и дивата /земната/ пчелла, но това може да се случи само ако си късаш цветенце и не забележиш, че тя е в него и я стиснеш с ръка. Тя просто не ти обръща внимание в полето или планината, не се плаши и не се притеснява дори ако е на сантиметър от обектива на фотоапарата ти.

   Осите имат доста по-слаба отрова от тези на пчелите. Характерно при ужилването от оси и от пчели е, че мястото на ужилването се вижда и там е концентрирана болката. Осата може да жили многократно и сторва това с успех, защото лети по непредсказуем начин – кръжи - и не можеш да я удариш. Тя жили ако събориш поради някаква причина гнездото й, но това гнездо може да бъде и в земята в градината в изоставен вход от ровина на къртица. При опастност за територията им осите нападат наглеца и могат да го нажилят ако е частично гол без той да успее да се предпази, защото те забиват жилото си още преди да са кацнали на него, на секундата отлитат и налитат отново, летейки спиралобразно. Отровата им обаче е слаба, опасна е само за алергичните. Когато събарях една барака хванах гнездо на оси и ме ужилиха десетина по дланта на ръката и още две-три по-нагоре. Не им обърнах внимание, на следващия ден работих все едно не са ме ужилили.

   Съвсем различно нещо от осите са стръшелите, макар те да имат вид на много едри оси. Отровата на стършелите въздейства на нервите както при змиите и едно ухапване от стършел вкарва в организма на човек отрова в количество между 5 и 10% от това при ухапването от нашенските отровни змии – пепелянката и усойницата. Аз винаги съм подценявал опастността, която крият стършелите за човека, защото не съм бил жилен от тях, но в чипа ми има нещо, което ми подсказваше, че са много опасни. Стрършелите живеят предимно в земята, като използват дупки на различни животни, които са ги напуснали, но ги има и в хралупите на дебели дървета, за да не измръзнат през зимата. Имах среща с такава опастност на Рашов дол, която можеше да се окаже фатална /летална!/ за мен. Там пътеката от дола до поляната Йолковица вече е обрастнала и животните са се завърнали обратно в планината. Изкачвам се аз между дърветата и виждам дупка на язовец, но с бяло перде малко навътре в отвора й. Учудих се и през ума ми мина мисълта да скъсам пердето с една пръчка и да видя какво животно се е скрило в нея. В същото време през ума ми мина и друга мисъл, че вътре може да има много страшно нещо и се абортирах от идеята с пръчката. Застанах срещу дупката за да я снимам – дупка на язовец със завеса! -  но от нея върху пердето изпълзяха от вътре три стършела, жужейки с крилата си.  Разбрах каква опастност ме грози и на секундата се отдалечих. Ако някой бръкне в тази дупка и разлюти стършелите, това ще бъде краят му. Мечка да бе в дупката по-безопасно щеше да бъде. Хората казват, че ужилване от десет стършела е смъртоносно, но истината е още по-жестока.

   През тази година на вилата ни се появиха стършели. Имат някъде гнездо, но смея ли да го търся. Имаме случаи, когато вечерта идва един рояк от тях и каца около външната лампа. Толкова са много, че около лампата става жълто на черни черти и бучи като кошер с пчели, но с по-ниска честота. Гасим лампата за минути те изчезват и тогава излизаме отново навън. Виждам ги обаче и поединиично през деня. И един от тях ме ужили, ето как:

    Гледам аз едно жълто навито листо и реших да го откъсна от черешата. Откъснах го и докато го държах в ръката си усетих много силна болка, но не хвърлих веднага листото, а погледнах какво става и усетих още една болка. Тогава хвърлих листото и от него излезе един едър тъмножълт стършел, вероятно скрил се да поспи в отвора на навитото листо. Кавам си, толкова съм жилен от оси, това е една голяма оса, няма страшно. Но не се оказа така. Ръката ми се поду от горната страна, макар двете жилвания да бяха по дланта ми, подутината тръгна нагори и спря чак при лакътя. Не болеше много и игнорирах ужилването – на мен всичко ми минава като на куче. Казвам си, ще мине. На другия ден бях нетрудоспособен с тази ръка, тя заприлича на втасал козунак, но започна да се появява и болка, която се местеше. Болят ме ставите на пръстите, които започват от дланта, после ставата на китката, само палеца ми. Но поносимо. На третия и четвъртия ден обаче болките станаха много силни. Болят ме костите на дланта известно време, после болката се мести в лакътя, в раменната става и дори в лявата половина на врата ми. Леко ми се ние свят, нямам сили, ходя като дрогиран. После болката се загнезди само в костите ми между лакътя и китката, но болеше много. За моменти ме отпускаше болката и се преместваше на костите на китката ми. По-малко ме болеше само ако си държах ръката нагоре, а като я спуснех, като че я надуваха с компресор.

   На петия ден тези болки попреминаха, но пък ми отече китката – стана по-подута от първия ден. Подутината започна да спада, но пък бе заменена с болка във външната половина на китката ми и в участък до ставата.

   След ухапване от паяк, оса и др. има един сигурен признак, че органиизмът е преборил отровата – мястото започва да сърби. При стършела обаче мястото на ухапване само го знаеш, то не се различава по нищо, никакви сърбежи няма, а само болки, които трудно отшумяват.

   Това, което описах важи за неалергичните. Съобщиха обаче за алергична жена, ужилена от стършел, която не носела в момента флакона си с урбазон и докато отиде да го вземе от градината до къщата е починала от задушаване. Монахът на манастира „Успение Богородично” от Соколския манастир каза, че тази година при тях са се появили доста стършели. Каза още, че ако убият пчела и ли оса и я дадат на мравките да я изядат, те я изяждат без остатък, но ако убият стършел и го оставят на мравуняка, мравките не го докосват. Монахът разказа и за случай на човек, ужилен от стършел в манастира. Ужилването било по главата, човекът припаднал. Тогава още пътувал влак, та го откарали в Драгоман. Били му антиалергични препарати, но той останал с парализилана едната половина на тялото си около два месеца. После парализата преминал в изтръпване и постепенно човекът се оправил. Вероятно отровата на стършела е достигнала по кръвен път мозъка на човека и за малко той да умре. В нашата вилна зона стършел ухапа по врата дете, което родителите веднага откараха в Пирогов и така го спасиха.

       Стършелът няма причина да напада хората и това е най-доброто в случая. Когато обаче той е застрашен или раздразнен от необмислени действия от някого, може да го нападне и ужили. Често вечерта през вратата  във вилата ни навлизат стършели. Аз гася лампите в стаите, светвам външните и те излизат.

      Промянатаа на климата води до миграция на животните. В резултат на изсичането на горите и засушаването по рида Мазалат дивите свини слезнаха по нивите на хората. Ромовете мигрират от селата в градовете, където се самозаселват и където банкоматите за помощите им са навсякъде. Мигрираха и сърните, които вместо по Понора пеминават през село Бучин проход през деня, вилните зони се напълниха с лисици. В райони, където никога не е имало мечки се появиха черните „румънски” мечки и оседнаха трайно. Същото важи и за соколите, за които вече няма мишки и стоят покрай магистралите с надежда кола да им убие птичка, а те да я изядат.

   Така мигрират и осите, които се превърнаха в напаст за реколтата на хората от няколко години, най-вече късните плодове и гроздето. Последните, които идват за сега сред хората са стършелите. Спомням си, имахме един учител коменист, който ходи на екскурзия в страната, където живеят най-щастливите хора на земята. След това започна да казва: Осторожно внимание трябва! За всичко

   И аз така казвам, но само за стършелите. Ако изходът след контакт хс тях не е летален – боли ужасно...


image
 
  На село твърдят, че ако здрав човек го жилнат десет такива дзвера, той ще умре.
  Аз обаче мисла, че пет стигат. Или пък един, ако улучи подходящото място... 



Гласувай:
17
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Стършели не съм срещал...
08.09.2013 18:07
Но унищожих доста оси...
цитирай
2. makont - Благодаря, много полезен постинг.
08.09.2013 20:45
Преди една седмица бяхме на една вила в Родопите, няма да ти казвам каква битка водехме със стършелите. Пръскахме с отрова, вечер включвахме лампа, която събира буболечки, но нямаше спасение. Слава богу нищо не се случи, но имахме бебе с нас и това ужасно ни притесняваше. Естествено и урбазон, наистина в планината човек трябва да е подготвен. Хубава нова седмица!
цитирай
3. sekirata - Страшничко ...за мене гнусно!
08.09.2013 23:15
Това същество хич не е приятно дори за гледане!
цитирай
4. mt46 - Една корекция -
09.09.2013 07:59
осите не жилят /нямат жило/, а хапят...
Ако са накуп, може да ги изненадаш със запалена хартия. Щом изгориш крилата им, те падат безпомощни... Когато са на питата си, най-добре е да ги изгориш при хладно време /сутрин, вечер/. После питата им трябва да се смачка...
цитирай
5. germantiger - Чудесно написано - ЛИНКВАМ ГО В ТРИ ГРУПИ ОТ ВИБОКС7
09.09.2013 10:07
Преди месец ме "клъвнаха" две оси, но не ми направи впеатление, за разлика от детските ми ужилвания от пчели примерно.

Някак дъхаво, народно и планинарско е - хареса ми!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5698384
Постинги: 2588
Коментари: 6240
Гласове: 13469
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031