Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.09.2013 10:51 - НА РАЗХОДКА ИЗ РИЛА - 4
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2861 Коментари: 0 Гласове:
11

Последна промяна: 06.09.2013 11:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

           НА РАЗХОДКА ИЗ МУСАЛЕНСИЯ ДЯЛ НА РИЛА – 4

 

     Обстоятелството, че не бях посещавал години Рила – обичам я, но нямам време за нея! – ми помогна да забележа промените, които са станали там. Те са очевидни – по алпийските й пасища вече няма нито едно стадо овце, направени са много пътища, изградени са скиписти, а за обслужването им - лифтове и влекове. Хиляди декари площи, някога покрити с клек, сега са превърнати в писти, но пистите слизат и по-ниско, като теренът за тях е бил „разчистен” от боровите дървета тип бяла мура, смърч и бял или черен бор. Други терени пък са били обезлесени заради паркинги.

    Спомням си когато започна строежът на скипистите Маркуджиците. Да се извади клек е задача страшно трудна, защото той има корени поне пет пъти по дълбоки, от колкото е височината му. Забива ги и в скални цепнатини докато достигнат до вода. Клекови гнезда като символ на дълголетие и устойчивост някога изваждаха с корените и ги пренасяха за украса на двора Външното министерство и после за градинките пред НДК. За да ги извадят обаче избираха терен, лесен за копаене - ливади с единиични клекови гнезда /храсти/, където корените им не са дълбоки. Свидетел съм какви дупки изкопаха работниците, за да се освободят корените. Да се извадят обаче заради пистите клековите гнезда от един доста голям район, някои от тях върху морени, други - показващи се от скални цепнатини, се оказа по силите само на специализираните швейцарски машини за изкореняване на клек. С четири хидравлични лапи машината заема хоризонтална позиция по накланения терен, още четири шипа, вероятно от титан тя забиваше в земята за да захапят клека над корена и го изваждаше като тревичка, чиито корен остава в земята доста под повърхността й. Други машини тип хидрочукове разбиваха стърчащите по трасетата на пистите скали.

    Не можех да гледам тази жестокост към прииродата, а наскоро преди това се едно друго събитие, което ме потресе – пожарът в х. Мусала, причинен от пиянища. Той унищожи хижата в оригиналния й вид и опитите да бъде тя възстановена вече десетки години след пожара доказват, че всеки оригинален строеж носи духа на времето. Построен от творци, изнасяли материалите на собствените си гърбове от Боровец или с коне, от майстори каменари и зидари, строежът носи духът на времето и прилича на тези, които са го замислили и строили. Те вече почиват от делата си, а делата на тези вдъхновени хора и туристи не могат да бъдат продължени от примати. Сега времето е пазарно – къф ще ни е кярът от възстановяането на тази сграда, ще попитат новиите собственици - мутрите, които „купиха” Боровец, макар да би трябвало да попитат друго: Има ли майстори, които да възстановят сградата след пожара?

   Най-голяма тъга ми причини обаче изсичането на беломуровата гора по ската на Ястребец, която започваше долу от разклонението на пътеката за х. Мусала покрай река Мусаленска Бистрица. При изворчето, където пътеката напуска смърчовата гора и се отправя по алпийската част на долината, в дясно към х. Ястребец започваше стръмна пътечка, която серпантинише през беломурова гора. Смърчовата гора се ползва за скривалище на вълците и дивите свини, защото тя е мрачна, клоните на дърветата започват  от земята. Двукраки много трудно могат да проникнат в нея поради измрелите клонове на първите етажи на смърчовете. Белите мури започват по височина след смърчовата гора и достигат до алпийския пояс на височина около 2300 м. ако има долини, където те да не бъдат прекършени от бурите. Дърветата са нарядко, в гората влиза слънце, тя е пълна с всякакви животни, които обитават алпийския пояс на планината. Игличките на бялата мура са меки, те стават да си правят от тях зимуващите в подходящи за тях места мечки с топла постеля и завивка. Допълвам, че на Рила няма черна мура, която расте още по-високо от бялата и причината за това е, че на Рила няма карстови участъци. Само върху тях расте черната мура.

     Подобна на беломуровата гора има в Рила има над х. Демяница в Пирин, а сред нея - една бяла мура хилядолетник в нея, /не черната Байкушева мура над х. Бъндерица, която е на 1300 години/.  Точно тази гора е била избрана да пребивават в нея хайдутите в размирната 1912 г, сред които е бил и Яворов. Не само животните, но и хайдутите са избирали да пребивават в беломуровата гора, която има най-благоприятен за обитаване климат. При едно екскурзионно летувана на мурата хилядолетник видяхме дива котка.

   Беломуровата гора под х. Ястребец вече я няма. Съдбата й бе жестока – тя се оказа част от цената, която предложиха на царо да излъже хората и скрит зад него Центърът да управлява и краде страната още 8 години. Гората бе осечена, свалена и натоварена на тирове, които я откарваха в дъскорезници в Петрич. Нарязана на дървен материал, тя е била продадена в Гърция. При свалянето на трупите на белите мури са спирали лифта, за да не виждат хората какво се вози в трупчийките.

   Сега царо отново говори срещу демонстрациите за сваляне на правителството на мафиите – неговите хора – давайки заявка да му разрешат отново да сече гората. А тази гора акумилира вода в Рила и дава вода на яз. „Искър”, осигуряваше зимовище на много диви животни. Все едно им бутна къщата. Такъв изрод – да излъжеш народа си, да унищожаваш природата, да не те е срам от нищо – едва ли има. Хората намират точния израз – нарекоха го Крадлив дедо, а Господ го наказа за делата му с това, което се случи на наследника на престола му – жив труп. Нека с тази съвест за играе сега на комар царо-менте с парите от разрушената природа на тази велика наша планина. Проклет да е навеки!!! И тези, които склчиха таза „сделка” с него. Един пример за морала му:

   Баща му е изваден от гроба и хвърлен в река Рилска. От кого? От тези, с които царо се сдуши и се нагуши с имоти, които не са негови, а на интендантството. От гроба на баща по случай годишнина от смъртта му говори без да казва нищо и подкрепя тези, които изхвърлиха баща му от гроба. Дали не дава заявка да му „уредят” резиденцията в Кричим и да му разрешат да доизсече останалата бяла мура в „неговата” гора” ? Парламентът ни – менте, правителството – то е отдадено на концесия на примати, царо ни – боклук. И в тази антифония някой ще следи за опазване на природната среда? Ще забрани заменките и бетонирането на планината?

   Рила – това значи многоводна планина, но тя също е зависима от сушавите години. Доказано е, че сушавите и дъждовните години на нашата географска ширина имат цикъл от 9 години. Най-голямата суша, която съм виждал на Рила бе през 1987 г, когато бе третата година на засушаването. Бях на Маринковица и това, което видях, бе страшно. Тревата бе на туфи, твърда като от тел, горещината- ужасна. Овчете не можеха да късат тревата. Езерото Йосифица бе намаляло под мястото, където се оттича, вода по високото имаше само на извора на Пряката река. За първи път през главата ми премина мисълта, какво ужасно нещо е сушата. Това обаче е един естествен процес, към който и растенията и животните са приспособени. Природата на планиината бе променена от друго - от проекта Каскада Белмекен. Целта на тази каскада бе да се „хване” водата от алпийската част на Рила и да се отправи тя към ПАВЕЦ Белмекен за енергийно отработване. Това наложи отклоняване на водите във високите части на планината, които чрез „прозорци” бяха пренасичени в реки от други долини. Доста от тях се осушиха и климататът им се промени безвъзвратно. Този проект претърпя корекция – вместо към Белмекен, постъпващата от запад на каскадата вода може да се излива във водосборния район на р. Бели Искър и така да постъпва в София за пиене. С такава цел бе достроен и ужасно разрушителния спрямо природата проект за водохващане на реките от Бричебор, които чрез тунел под Венеца и Калбура сега се изливат в яз Бели Искър. Манастирските езера, Джендемските езера, водите от трите големи Рибни езара – те вечя намат реки към р. Рилска. Но хванаха и притоците към р. Маринковица. Този проект остави без вода дори гр. Дупница. Започна и нещо още по-ужасно – строежът на Водохващане кота 1200, но бе спрян. Преди да се спре обаче що взривове се извършиха под земята...

   От първите ми пътувания до днес природата на Рила е много променена. Пътища навлизат вече от всички долиини заради курорти, сечища, скиписти и достигат до все по-високи точки. Давам за пример пътя по долината на р. Рилска, който бе построен за да обслужва строежа на водохващането на реките от рида Бричебор. Автомобилите, които навлизат в тази алпийска част на планината я промениха много. Не толкоз заради мръсния въздух от горивото им, а от многото „добитък”, както туристите наримат тези, изкачили се с кола в планината да си правят барбекю.

    Много пътища се построиха и от северната част на планината.

   Рила е хубава от където и да се посети – от към Юндола, Костенец, Радуил, Боровец, Мала Църква, Говедарци, Сапарева Баня, Дупница, от към Рилския манастир, Благоевград, Предела, Белица, Якоруда. Тези изходни пунктове могат да се превърнат в отправни точки за задълбочено запознаване с планината, което до продължи десетина летни ваканции.

   Има една истина – не обувките, а копитото прави пътеките в планината. Това е точно така. С оттеглянето на стадата овце от планината и нуждата от пътища за товарните коне за логистиката им, много пътеки в Рила запустяват. Това важи с особена сила за прекрасната долиина на р. Маринковица, но и за огромния триъгълник от планината, наречен Скакавците. Някога – пълни със стада овце, днес прекрасните долчинки на реките към Бели и Леви Искър са пусти. Тук има местност с езеро с име  Йозола. Измежду многобройните стада тук са били докарвани за угояване яловите овце преди да бъдат продадени за месо, а името на езерото произлиза от яловите овце, на турски йоз. Майките са се наричали сагмал.

   Този триъгълен район е толкова обгледен, че връх по рида му носи името Погледец. От него се разкрива прекрасен изглед към Скакавците и Бричебор. Той е малко в страни от пътеката, свързваща х. Рибни езера с Кобилино Бранище. Още един личен връх има в този район – Водният чал. По-обгледно място за разглеждане на езерните групи под Теодосиевите Караули просто няма. А там е любимото ми кътче в Рила, езерото Карагьол.

     Имам идеи да посетя Рила, но все ги отлагам във времето. Защото си мисля, че това пътуване натам може да се окаже последното ми в Рила, скоро правя 70. Но и да отлагам много не бива. Вероятно ще си устроя  „база” в клековата гора, където рекичката от Смрадливото езеро се спуска в река Рилска. От тук накъдето и да тръгнеш – все е близо – вр. Черна Поляна, вр. Рилец, вр. Скакавец, вр. Водния чал и още много прекрасни местности с езера. Навсякъде Рила е хубава, но тук – най-много. Затова наблизо е пребивавал и небесният ни закрилник, Свети Иван Рилски.

   Дано внучката ми стане турист, еколог и природолюбител като мен.

   Написаните 4 постинга посвещавам на дъщеря ни Евелина.

  


image

           Рилските първенци Иречек, Малка и Голяма Мусала, Алеко, Палецът.
              Вижда се циркусът на Леденото езеро и терасата, където е х. Мусала.

image



image

                                   Любимата ми комбинация - скали и клек

image

Този клек се опитва да се оформи като право дърво. Така са
се образували черните мури в Пирин.

image

                                             ?

image



image



image



image



image

                                                                На Ястребец

image

            Ловната хижа, строена за цар Борис ІІІ нагодена към пазарните условия. 
                              При звученето на чалга предлагат разни неща.

image

Скалите около вр. Ястребец. Тук са дебнели някога орли за умрели животни от стадата в долините на Мусаленска Бистрица и Бели Искър.

image

                                                  ?

image



image

              Алпийска част на Рила, още не префасонирана като ски писти.
                                              А е със северно изложение.

image

                                                                  Връх Шатър

image

                                     Връх Дено с терасата на х. Мусала под него

image

                                            Връх Ястребец - жива рана...

image



image

Туристът преди да изкачи непосещавани връхове се оглежда за морените, които водят нагоре, за проходимите улеи и си прави сметка колкото по-малко клекови площи да преодолява.

image



image



image

                            Третият по височина връх след Мусала - Дено

image

                         Доста лавини се изтърсват на тази алпийска поляна.

image

Мюсюлманки правят курсове на Боровец по мюсюлманство и се разхождат с лифта.

image

                                    Нямат вид тези мюсюлманки на гладували...

image



image

                                       Лавинни улеи

image

             Седловината със Сфинкса за Студения чал, за Дено и Малката Мусала

image

                      Незасегната от строителство част от района на Маркуджиците. 

image

Тази снимка показва площта на изсечени бели мури за дървен материал от лявата страна на долината на р. Бистрица. Тук и там стърчи по някоя мура над клека, който сега се разпространява на тяхното място. Това е едно от най-големите екопрестъпления срещу Рила. Престъпниците са Центъра и царо...

image

Скипиститите от вр. Ястребец, които не се виждат от към Самоков и част от пистити по Маркуджиците.

image



image

 



Гласувай:
11
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5698384
Постинги: 2588
Коментари: 6240
Гласове: 13469
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031