Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2013 02:32 - НА РАЗХОДКА ИЗ МУСАЛЕНСКИЯ ДЯЛ НА РИЛА - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 6184 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 31.08.2013 20:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 Тези постинги за Рила посвещавам на дъщеря ни Евелина, която преди половин час ме направи дядо Коста - имаме внучка Еми!

НА  РАЗХОДКА  ИЗ  МУСАЛЕНСКИЯ  ДЯЛ   НА  РИЛА

 

      Велика планина е Рила, което означава многоводна. Наречена е така заради многобройните си реки и езера. Каква водна стихия бе реката от х. Заврачица до с. Радуил преди да се изгради каскадата Белмекен! След отдалечаването от реката ушите ми продължаваха да бучат. Безводните планини са били наричани Верила. Като турист, упознавал тази планина в продължение на много години, в началото хаотично, а после в мъдър ред - както диригентът изучава партитура на симфония, постепенно включвах в пътуванията си труднодостъпни местности, които не се посещават или са много рядко посещавани от туристи. До тях пътеки няма. Това бе възможно благодарение на умението ми да ходя по камъните на морените, както и обстоятелството, че преминавайки през клековете не се страхувах от срещи с дивите животни. Така успях да посетя и упозная и труднодостъпните езера и върхове на Рила. Не беше лесно, имах и трудни моменти. Един от тях помня още, попадането ми в едър клек в близост до х. Рибни езера, от който едвам излезнах. Такъв има и около р. Дисилица на Пирин. Спомен с подобна трудност ме връща под вр. Копрен, когато попаднах в хвойна-мутант. Измъкнах се, но без мобилния си телефон и анорака си. Бидейки в тези диви, прелестни местности на Рила, където има само диви животни, аз си спомнях и за едно друго нейно име – Великата Рилска пустиня. Такава е била тя по времето, когато в нея се заселва за да служи на Бога Свети Иван Рилский Чудотворец. Аз съм си избрал Него за свой светец и имам лика Му навсякъде.

    Всеки – убеден съм в това! - упознал Рила, я обиква за цял живот.  Тя, подобно на Балкана също трайно е навлязла в историята на страната ни. Благородният климат на тази планина е осигурявал поминък на много хора около нея, които през лятото са изкачвали стадата си по алпийските й пасища. Климатът е толкова благоприятен за животновъдите, че освен местните хора, тук са водели стадата си и животновъди от отдалечени от планината населени места - юруци, каракачани, арнаути и власи. Ролята на Рила през различните исторически етапи е била различна за хората. От място за поминък на хората някога, днес тя може да се посещава удобно и от хора и от туристи.

    Рила не е създадена веднаж и завинаги. Преоткрива я всяко поколение. Нейната красота, сила, хармония, която хората отнасят със себе си след пътуване из красивите й кътчета ги вдъхновяват в ежедневието им, подтикват ги да се стремят към един по-смислен живот, протичащ не по просташкия пазарен сценарий, който ни препоръчват от медиите си политпроститутите, а по естественото Божие употребление. Елате към мен, чада мои, на страх пред Господа да ви науча, казва Свети Иван Рилски. Видно от Завета му, който ще поместя в края на този постинг, той наистина е Божий пратеник на земята, чрез когото словото Божие достига до нас и днес. И е бил доста образован. От толкова много български планини, в които светецът пребивава, той се заселва за постоянно във Великата Рилска пустиня. Свети Иван Рилски, основаният от него Рилски манастир в сърцето на Рила - това е знак Божий, че тази планина е възлюбена и от Бог.

   Рила е вечна, ние сме временни. Тя свети с различна светлина за различните поколения. Преоткривали са я поети, писатели, обикновени хора, запазили любовта си към нея до степен да желаят да бъдат погребани там.  Който не е бил озарен от тази светлина и не се е опитал да я претвори красотата й в живота си, аз го считам за духовно беден, а който не е осъществил нкакъв досег с природата на Великата Рилска пустиня, аз го считам за безкрайно беден. Пътуване из Рила с група, която обича планината и човек с тях, прогледнал в планината и познаващ я детайлно, се превръща в празник.

    Съвсем накратко в постингите си съм споменавал Рила, защото за нея не трябва да се пише - тя трябва да се проповядва. Описах само прехода по централното й било и някои други непопулярни, но много красиви маршрути. По популярност сред хората тя стои след Витоша и Пирин. Малцина са тези – ако такива има! – които познават Рила по-добре от мен. По памет във всеки момент мога да направя скица на билата на цялата планина и да назова по-личните й върхове, езера, долини и реките в тях. Мога да сторя това свободно, без дори да си напрягам малоумницата, защото времето, прекарано от мен по тази планина бе творческо, бе върхово изживяване и каквото видях се е съхранило в паметта ми. А аз имам много силна зрителна памет. В момента в съзнанието ми се появява Павлевият връх със Синьото езеро под него, жена ми едвам пристъпва между едрите камъни и поглежда със страх надолу. Това време измина безвъзвратно... 

     Красотата на Рила е възпята от много наши творци, между които и Вазов. Живко Радучев направи много хубав пътеводител за планината, Павел Делирадев - най-подробната туристическа карта, в която са изобразени всичките /!!!/ нейни била, ридове, реки, езера. Английският посланик Баучер така обиква планината, че желае да бъде погребан в нея. Тази планина за свое обиталище избира небесният закрилник на България, Свети Иван Рилский Чудотворец. Приготвената за него според думите му пещера е пред вратата към сърцето на Рила – Кирова поляна. Тя носи името на погребан там монах от Рилския манастир. Местността Йосифица носи това име поради същата причина - там до езерото е погребан отец Йосиф. Рила е красива навсякъде, но от пещерата на Свети Иван Рилски нагоре – най-много. А пещерата на какво място е: там има скала, на която Светецът се е молел, има извор, долу бучи Рилската река, насреща от рида Бричебор се е надвесила скалата Черней. Веднаж, почивайки си до скалата двойка орли забелязаха че лежа  неподвижно, приближи ме и кацна на скалата на метри от мен.

    Аз посветих доста години от туристическите си изяви на упознаването на Рила. Тя е една от големите ни планини и изисква доста време и усилия. Нееднократно я обходих цялата, с право казвам, упознах я. Обикновено прохождащите по планините туристи, които откиват себе си сред природата се запознават първо с Пирин и после с Рила. Причината за този естествен ход е тази, че Рила е доста по-голяма и сложна за разбиране - мащабите й са доста по-големи от тези на Пирина. Аз изминах обратния път. Причина за това бе един състудент от Самоков, при когото бе изходната ни база и благодарение на когото първото ми посещение на Рила се осъществи през 1965 г. Спомням си и сега първото ми изкачване на Мусала, което извършихме през х. Ястребец. От Самоков тогава пътувахме до Боровец с автобус. От автогарата отивахме до вр. Мусала и се връщахме, а вечерта пътувахме за София. Обгледността от х. Ястребец в Рила след години сравнявах с тази от х. Беговица в Пирин и от х. Плевен в Балкана – те нямат равни на себе си.

    Годините минаваха, аз се променях. Интересите ми спрямо планините - също. Оставих Рила и Пирин, макар любовта ми към тях да остана жива в мен и се отправих по другите планини. Сега за доста по-интересни намирам Балкана и Родопите не защото са по-големи. И тях упознах, че и останалите в България планини и когато всичките свършиха  преди пет години насочих сериозните си пътувания по планините ни в Западните покрайнини. По Рила и Пирин обаче до 1989 г. продължих да водя приятелите ми от Ге/де/рмания. Семейно ползвахме и соцопцията екскурзионно летуване. То предлагаше много възможности за упознаване на планината от любознателните и предоставяше възможност на децата да я посетят, упознаят и обикнат. По цял ден те тичаха като отвързани кучета. Аз също, но по далечни, труднодостъпни дестинации. Когато имаше почивни дни, разходките ми бяха съобразени с... дължината на деня. А палатковите лагери – те бяха върхът. Пред очите ми в момента изплува лагерът между Василашките езера и Тодорините очи. Долу – Василашките езера, горе – Тодорките и Къркъма, по главното било – Типиците, на страничното било – Стражите, Мангъра, Газеите. Дъщеря ни тогава бе на 6 години, това означава лето Господне 1981. Сега тя е на 38 и днес стана майка /б. м. в Лос Анжелес е още 30-и август/. Бяхме й купили дрехи за планината в сигнален цвят, само в жълто. Тя спираше при преходите, разглеждаше формата на морените, на площите с клековете и намираше прилика между формата им и различни животни. Като се изморяваше, имаше кой да я носи на конче. Тогава понятието умора за мен бе непознато.

   Доста съществе е бил този момент в съзнанието ми, защото палатката ни със спящата в средата Евелина сънувам вече няколко пъти и в съня ми интериорът в нея бе винаги действителният. 

   Години не бях ходил на Рила. Наскоро имахме гости и опция – те предлагат ресторант, аз – разходка. Прие се моето предложение. Ползвахме лифта „Ястребец”, който преодолява денивелация 1000 м. и изкачва туристите до ловната хижа Ястребец, строена за цар Борис ІІІ. Ползвам повода, за да опиша Мусаленския дял на Рила:

   Хижа Ястребец се намира на главното било на Рила под вр. Ястребец – първият й алпийски връх по него, висок около 2300 м. Мястото предлага изключителна обгледност към рилските първенци: Алеко, Голяма и Малка Мусала, Дено, Студения чал, Шатър, долината на р. Мусаленска Бистрица, Самоковскто поле и планините зад него. Билото продължава без разклонения към вр. Алеко. В ляво са улеите Маркуджиците, в дясно – дълбоката долина на р. Бели Искър. По времето на Цар Борис ІІІ на р. Бели Искър белгийска строителна фирма строи язовир на р. Бели Искър и от него водопровод за София, който се ползва за високите квартали на София до днес. Той завършва при ВЕЦ Симеоново. По билото към в. Мусала клековете и тревните площи свършват, започва участък от морени, който достига до върха. Билото не е тясно, морените не са опасни, а има и такива туристи - към тях принадлежа и аз - които предпочитат да ползват при придвижването си морени. От това било почти не се вижда езерната група от Седемте Мусаленски езера. Две от тях са върхови по красота – едното е Леденото, най-високото в България, а другото е Каракашевото, което е най-голямо по площ и дълбочина. Има и едно пресъхващо, наречено Сухото. То обаче пресъхва изцяло, не е като Сухото езеро под Кобилино Бранище или Синанишкото в Пирин, които са с променлив обем на водата и без видим отток. След вр. Алеко се разкриват морените към долината на реката, изтичаща от Леденото езеро. Там е вр. Палецът, който от обратната му страна изглежда съвсем различно.

   Връх Мусала е наречен така заради красотата му и благодарността на всеки, отправена ткъм Бога, че имал възможност да посети това красиво място. Преводът на наименованието от турски език е място за молитва. От върха се виждат всички лични върхове по дяловете на Рила, но и Пирин от север – страхвита гледка. Витоша изглежда като една купа сено в далечината, веригата на Балкана изглежда доста ниска от тая висота Посетилите вр. Мусала в началото на ХХ век твърдят, че се е виждала и лентата на Дунава. Възможно е да е така, защото тогава въздухът е бил чист и прозрачен.

       Всичко, откриващо се от вр. Мусала е прекрасно – останалата част на плланината, езерната група южно под Мусала, наречена Маричини езера, вр. Манчо. Който познава планината може да открие в далечината любимия си дял, връх, циркус, маршрут.

  От вр. Мусала започва малко отклонение, но за мащабите на тази планина не е толкова малко. Рид се отделя на изток от върха чрез опасен скален гребен, който завършва с вр. Малка Мусала. Гребенът е особено опасен за преминаване, подобно на Стражите в Пирин. За предпочитане е да се слезе доста по-ниско над Маричините езера и така безопасно над тях да се достигне до Малката Мусала. Преодолява се доста клек. След нея билото се успокоява и прави разклонение – от първия висок връх, Дено, се отклонява рид с връх, наречен Студения чал. Между тях тече Студената река. В близост до разклонението има седловина, по която може да се слезе до Каракашевото езеро покрай скалата Сфинкс.

   След разклонението за Студения чал започва нов циркус, този със Саръгьолските езера. Те носят името си от това, че при дъжд по тях се образува жълта пяна /саръгьол означава жълто езеро/. Другият рид, който загражда Саръгьолския циркус е този с вр. Шатър, един много оригинален конусовиден връх, завършващ с морена. Върхът е свързан с големия пожар в Рила през 1936 г, подпален от овчари. В пожара изгаарят овцете им, изгарят и хора. Толкоз за това разклонение.

    Най-голямото разклонение тук наблизо започва от вр. Маришки чал и достига до...планината Странджа. Този гигантски рид преминава през вр. Янчов чал, после през всичките върхове на Чалтъка, между които Ибър, Равния чал, Белмекен, Славов връх и Балабаница и достига седловината при с. Аврамово. От тук ридът вече се нарича Родопи. А целият масив е Рило-Родопски, като в него влиза и Пирин. И не само Пирин, но и принадлежащата към него планина Алиботуш и продължението на Алиботуш в Гърция, което достига до гр. Серес. Огромен масив, с ъгъл планината Рила.

   На запад от Мусала се вижда красива алпийска част с два лични, остри върха – Скакавците. Това е Скакавишкият дял на планината, носещ същото име както този до Седемте Рилски езера. Този обаче е съвсем друг и представлява най-непосещаваната част от Рила. Този страничен рид се отделя от централното било на Рила от вр. Канарата, следва масивът Венеца, от който пък се отделя разклонението за Скакавците. Те могат да се посетят, като се тръгне от х. Рибни езера по пътеката за Мальовица и от вр. Възела се изкачат последователно вр. Драганица, Голям и после Малък Скакавец. От тях Мусала как изглежда! Но се върви през поляни и клекове, не е лесно.

    Застанал отново  на вр. Мусала погледът ми търси любимото ми място на планината, което наричам Сърцето на Рила – това е вр. Канарата и долината, от която извира Рилската река. Тя е между ридовете Бричебор и Водния чал. Натам поглеждам винаги когато стъпя на Мусала, после обглеждам цялата планини и разбира се, към Пирин.

 

     /Следва/

  

 

 



image

   От ляво на дясно: Иречек, част от Дено, Малката и Голямата Мусала, Алеко, пред него е Палецът. Вижда се циркусът на Леденото езеро под скалистия хребет между Голямата и Малка Мусала и сипеят под вр. Иречек, под който е циркусът на красивото и дълбоко Каракашево езеро.

image

                           По пътеката между хижите Ястребец и Мусала

image

Долината на р. Мусаленска Бистрица. Където царо-менте сЕче бялата мура и сега иска правителството на мафията да му издаде ново разрешение за сеч. Негова била гората.

image

             Заравняването преди стръмнината към х. Мусала, наричана Голгота

image

 Това бяха тучни алпийски пасища със стада по тях. Овцете изчезнаха, а засушаването превръща постепенно тези пасища в пустини. Тук преминава пътеката за Саръгьол.

image

              Връх Мусаллах, изписано точно. Означава Място за молитва.

image

 Това е северен скат, по който тревата оставаше свежа до късно лято. Изсякоха горите, извадиха клека с машини заради скипистите, ето какво става сега. Полупустини като в Източни Родопи.

image

                                Засушаването пълзи все по-нагоре в планината....

image

                                                                    Етюд

image

                        Сладки клекчета - най-устойчивият дървесен вид у нас.

image

 Като напавят и тук една писта ще опустинят и този превал. Става за писта, защото е със северно изложение.

image

На следващите снимки показвам няколко морени. Тези тук са от капанния тип, отвеждат в клекове. Когато се ползва морена трябва да е ясно достига ли тя до целта.

image



image



image



image

        Животно с голяма глава и рахитични крачета?

image

                                        Зелена еуглена?

image

                             Баба меца в полузаден профил поздравява?

image

       Глава на тревопасно животно, подаваща се от клека?

image

                                    Изветряна скала с чудновата форма

image

                  Пример за това, колко устойчив на суровите условия е клекът.

image

                                              Връх Шатър /Чадъртепе/

image

                         Връх Дено. Вижда се пътеката от х. Мусала за Саръгьол.

image

                               Масивът с най-високите върхове на Рила

 

Завет на Свети Иван Рилски Чудотворец

image

Св. Иван Рилски
(ок. 876-946)


"Заветът на Св. Иван Рилски" е уникален документ, чието място в духовен и верови аспект е до Паисиевата история - мерило за националното ни самосъзнание.

Заветът има четири познати преписа, които нашето духовенство приема за автентични. Единият се намира в библиотеката на Рилския манастир и е изложен в постоянната експозиция на музея му, вторият, направен от монах Касиан, е датиран 1860 г. и се съхранява в Националната библиотека, третият е дело на Неофит Рилски (ок.1793-1881), а четвъртият е по-късен и е редактиран езиково. Последните два преписа се намират в сбирката на Етнографския музей в София.

Подробно е писaл върху този проблем проф. Иван Дуйчев в книгата си "Заветът на свети Иван Рилски". Книгата е писана още през 1948 г., но e издадена от наследниците му чак през 2000 година.

Виж също: Текстът на завета на английски език: Testament of St. John of Rila

imageАз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покров, земята - постеля и тревите храна. Но благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек и телесна голота, съвсем не ме изостави, но като милосърден и чедолюбив баща обилно задоволи всичките ми нужди. И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота погледна милосърдно на моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко - не аз, а Христовата сила, която е в мене - защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва.

И като ви виждам днес събрани в Господа тук, гдето, както казах, досега човек не е обитавал, но само диви зверове, а освен това, като предвиждам, че наскоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, поради това намислих да ви оставя преди моето отхождение от тукашния ми живот настоящето мое отческо завещание, както и бащите по плът оставят на своите чеда земно наследие от сребро и злато и друго имущество, та като поменувате вашия отец по Светия Дух, да не забравяте и неговото завещание.

Зная аз, възлюбени в Господа чедца, зная добре, че вие като новоначални, още не сте утвърдени в иноческия живот. Но не бойте се, защото Божията сила в немощ се показва съвършена. Тъкмо поради това и намислих да ви напиша това мое грубо и неуко завещание, та, като го имате винаги в паметта си, да се укрепвате телесно и душевно в Господа и да напредвате чрез добродетелите в страх Божий. Защото вярвам в моя Бог, Комуто служа от моята младост и усърдно му се покорих, че след моето заминаване тази пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от множество пустинни жители и за нея ще се изпълни писаното: чедата на запустялата са много повече, отколкото на тази която има мъж.

Поради това, моля ви, чедца мои, които в Господа съм събрал, моля ви, моя утроба, не пренебрегвайте наставленията на вашия отец, и заедно с апостола казвам: "Пак съм в мъки, докато се изобрази Христос във вас." Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име, да не нарушите или изоставите нищо от него след моята смърт, но всичко, което написах, както е написано, да изпълнявате напълно, както сте се и обещали пред Бога. И който пристъпи или наруши нещо от него, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Сина и Светия Дух и да няма дял със светците, които от веки са угодили Богу, но неговият дял да бъде с онези, които са разпнали Господа на славата и с Неговия предател Юда, да бъде заличен от книгата на живите и да не бъде записан с праведните".

И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща.

А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение. Защото за инока богатството не е сребро и злато, но съвършената бедност, отречението от своята воля и възвишеното смирение. Не ви казвам това като мои заповеди, но ви напомням Христовите заповеди. Защото Той казва на Своите свети ученици, а чрез тях и на всички, които са се отрекли от света: "Не притежавайте злато, нито сребро, нито торба, нито медни пари в пояса си и прочее." Защото златото и среброто са големи врагове на инока и подобно на змия ухапват оногова, който ги има. Ако прочее, имаме безсъмнена надежда в Бога, Той не ще ни остави лишени от нищо, защото сам Той казва: "Ако жена би забравила своите чеда, то Аз не ще ви забравя." И другаде: "Търсете първо царството Божие и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде." Защото в началото, когато дойдох в тази пустиня, лукавият опита да изкуси чрез сребролюбие и мене - понеже благочестивият цар ми изпрати множество злато. Когато се отказах да го видя заради Господа, аз разбрах, че това е било коварство на дявола. Не го приех, но го върнах на оногова който го изпрати понеже така помислих в себе си: Ако бях желал да имам злато и сребро и подобни тям неща, то защо дойдох в тази страшна и непроходима пустиня, гдето не намерих човек, но диви зверове - и така се избавих от козните на лукавия изкусител, който се старае да ни спъва в онези неща, от които самоволно се отрекохме. Поради това и вие не търсете нищо от тези неща. Защото вашия Небесен Отец преди вашите молитви знае от що се нуждаете.

Нито пък търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях, като оставяте Небесния цар, Комуто се записахте да бъдете войни и да воювате не по плът и кръв, а против миродържителя на тъмата на този свят. Но и пророк Иеремия ни заплашва, като казва така: "Проклет да е човекът, който се надява на човека" и останалото. Като изброява злините, той добавя че е благословен човекът, който се надява на Господа. Не казвайте, що ще ядем, или що ще пием, или в що ще се облечем. Защото езичниците търсят всичко това. Погледнете птиците небесни как не сеят, нито жънат, нито събират житници, и вашия Небесен отец Ги храни. Не сте ли вие по-горни от птиците? Щом веднъж сте излезли от света, не се възвръщайте назад нито с тялото си, нито с ума, защото никой, според казаното, като положи ръка на ралото и поглежда назад, не ще бъде насочен към Небесното царство. Но и апостолът, прочее учи да забравяме онова, що е отзад и да се стремим към това, що е напред. Що означава, чедца мои, това: да забравяме нащата, които са зад нас? Нищо друго, освен да предавам всячески на глъбините на забвението всичко онова, което - излизайки заради Бога от света - сме изоставили и презрели, а да се стремим към лежащия пред нас подвиг, към който бидохме призовани от нашия основоположник - преблагия наш Бог Господа Исуса Христа, Който ни е удостоил да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и Неговото бреме е леко.

И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, като дихаете еднакво, отправяйки поглед само към вечното въздаяние, което Бог е подготвил за онези, които Го залюбиха. Общежителното пребиваване в много неща е по-полезно за иноците, отколкото уединеното. Защото уединеното не подхожда на мнозина, но на твърде малобройни и съвършени във всички иночески добродетели. Общият пък живот изобщо е полезен за всички, както и отческите книги достатъчно ни казват това и ни учат. Духоговорещият пророк Давид го възхвалява, като казва: "Ето, колко е добро или колко е красиво да живеят братята заедно." Към това припява и един духодвижен църковен песнописец така: "Защото в това Господ обеща вечен живот." Но и сам благият наш Владика Господ Исус Христос не казва ли със своите пречисти устни: "Гдето са двама или трима събрани в мое име, там съм и Аз всред тях." А нашите богоносни отци казват за самопребивателния живот: "Горко на самичкия, защото ако падне, няма кой да го вдигне."

Поради това, чедца, щом като Светият Дух чрез устата на пророка похвалява общия живот, не го пренебрегвайте и вие, но напротив, утвърдете го и бъдете като едно единно тяло в Господа, което има различни членове, като едни образуват, прочее, главата, която притежава повелителството, а други нозете, които се явяват тези, които работят и носят, други пък - другите части на тялото, та да се състави от всички единно духовно в Господа тяло, водимо и управляемо от една разумна и словесна душа - сиреч чрез духовно разсъждение - и да няма нищо разделено. И когато се установи такова пребиваване и живеене според Господа, тогава и Той сам ще бъде посред вас, като ви управлява невидимо.

Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: "Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички." Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и години да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови. За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога, отколкото от своето си мнение. Ако ли пък, както казва великия наш отец и иночески наставник преподобния Ефрем Сирски, всички започнете да желаете началства и предстоятелства и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели, и учители, и поникнат всред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходящи за монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съединение. Защото той се моли към Бога и Отца и за Своите свети ученици да бъдат единни, сиреч единомислени, именно тези и всички, които чрез тях вярват в Него, и говори така: "Отче свети, запази ги в Твоето име, да бъдат единни, както сме и Ние." И другаде: "Моля се не само за тези, но и за онези, които вярват в Мене заради техните думи, да бъдат всички единни." Така и вие бъдете единни, имайте мир помежду си, защото Той казва към Своите ученици: "Мир ви оставям, моя мир ви давам." А какъв е този Христов мир, чедца? - Той сам отново казва, като говори: "Не както дава светът ви давам Аз." Но този Христов мир надминава всеки ум. Това е мирът, за който говори пророкът: "И неговият мир няма предел" (Ис. 9:7). Но и апостолът ни учи, като казва: "Имайте мир и святост - с всичко друго, но без тези неща никой не ще види Бога." Такъв мир, прочее, имайте и вие помежду си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко според Бога, за да не разгневявате благия ваш Владика Бога.

Ако ли пък се намери някой измежду вас, който сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага го отстранете отсред вашето събрание, за да не се обърне това на разяждаща живеница, според Апостола, и да не се разпространи злото между добрите, и да не би някой корен на горчивина да прорасте нагоре, да направи пакост и чрез това да се осквернят мнозина. И злият вълк да не смути мирното Христово стадо, защото и такива ще се явят. За тях предсказва Христос, говорейки: "Защото е нужно да се яви съблазън, и горко на света от съблазънта." Поради това и вие, чедца, се пазете от тези неща и не ги допущайте да живеят между вас. Но ги отклонявайте далече от себе си, както пастирът прогонва краставите овце от чистото стадо.

Като живеете пък вкупом заради Господа и понасяте тежестите един другиму, не пренебрегвайте и онези, които живеят в уединение и се скитат в пустините, и в пещерите, и в земните пропасти - за които не бе достоен целият свят - но ги снабдявайте, когато може, за да ги имате като молители пред Бога, защото молитвата на праведника може много да постигне.

Поучавайте се в Господния закон ден и нощ, прочитайте често отческите книги и се старайте да бъдете подражатели на светите наши отци Антония, Теодосия и другите, които просияха като светила в света със своите добри дела. Придържайте се крепко о църковното правило, като не изоставяте или презирате нищо от онова, що е установено от светите отци.

Ръчната работа да не бъде пренебрегвана от вас, но, прочее, в ръцете ви да има работа, а молитвата: "Господи, Исусе, Христе, Сине Божий, помилвай мене грешния" да бъде постоянно в устата ви, както и в ума ви - споменът за смъртта. Такова беше деянието на древните пустинни отци, и те не ядоха напразно своя хляб, и не само те самите се препитаваха от труда на своите ръце, но отдаваха и на нуждаещите се, и така не се излъгаха в своята надежда. Защото, както казва апостолът, добре е сърцето да се утвърждава с благодат, а не чрез храни, от които не са получили полза онези, които са живели всред тях. А той казва: "Да пребивава братолюбието, не забравяйте странолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят са угостили ангели."

Новопросветените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат. Но те вършат това поради простота и заради това се нуждаят от вразумение.

Още много имах да ви говоря, възлюблени ми в Господа мои чедца, но не е възможно всичко да се напише. Предавам ви на Тогова, Който е извор на всяка премъдрост и разум и истински Утешител - на Светия и животворящия Дух, та той сам да ви даде мъдрост, да ви вразуми, да ви просвети, да ви научи и настави на всяко добро дело.

А сега ви оставям възлюбения наш брат Григорий за наставник и началник вместо мене, за когото вие всички свидетелствате, че е годен да ви управлява добре и според Бога, и единомислено го избирате за началник, ако и да не желае, но поради послушание и смирение се повинува на вашето искане. А след това - когото Бог ви покаже.

Аз пък отсега желая да пребивавам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите прегрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги поменувайте във вашите молитви мене, грешния ваш отец, за да получа милост в съдния ден, понеже нищо добро не сторих на земята и се боя от [Страшния] съд и мъките, които са приготвили за грешниците като мене, и Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.

Написа се в годината от създаването от света 6449 [941 от Р. Хр.], в 25-ия ден от месец март.

Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, подписвам със своята ръка и потвърждавам гореказаното.

Из книгата на проф. Иван Дуйчев
Рилският светец и неговата обител. Живот и иночески подвизи гл. III част Б
Библиотека “Златни зърна”, София, 1947 година

Виж също:

·         Житие на св. Иван Рилски

·         Православен календар за текущата година

·         Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове

·         Православната читалня: През вековете: Светоотеческо наследство

·         Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци

 




Гласувай:
6



1. nicodima - Честито!
31.08.2013 08:22
Да е жива и здрава внучката, дано живее в един по-хубав свят / но и ние трябва да допринесем за това/!
Защото: Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: "Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички."

Поздрави!
цитирай
2. sekirata - Честито и от мен, здраве и живот...
31.08.2013 11:32
...радост всеки ден!
цитирай
3. sande - Честито, дядо Коста!
02.09.2013 17:31
Да си здрав и честит и да не спираш да кръстосваш родните планини!

И ние с теб.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12189889
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031