Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2013 22:09 - ПАРТИТА ОПУС 1145
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1525 Коментари: 1 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

         ПАРТИТА  НА  ТЕМИ  ОТ  ЗАПАДНИТЕ  ПОКРАЙНИНИ

 

    І.  Прелюд:

    Пета поредна година пътувам из Западните покрайнини като турист. Започнах от дивния /Зпаден/ Балкан, очарованието ми от който премина и към останалите планини в Западните покрайнини – Бясна Кобила, Руй, Гребен, Влашка планина. Всяка от тях е неповторима като природа. Още нещо има, което ме привлича тук – това е българското население по тези места, което след 1918 г. е откъснато от родината си според клаузите на позорния Ньойски договор. Усещам българската кръв по тези места, затова те са ми скъпи, чувствам хората там като мои роднини, а те се радват да видят в отдалечените се планиински селца българин от България и се разтапят от гостоприемство вероятно по същите причини. Само където нямам време да си говорим дълго.

   Тази година извърших петото си поредно посещение в Западните  покрайнини, които посещавах два пъти всяко лято за по една седмица. Това прави 70 прехода по техните планини, а моите преходи са сериозни – те започват сутринта рано, като прибирането ми става привечер или дори по тъмно, ако съм сигурен, че ще си улуча „базата”, понякога и луната ми помага. Едва ли имам преход под 30 км, но съм имал и такива над 40. Това означава над 2000 км. из Западните покрайнини. Това е два пъти разстоянието от Тимок до Черно море по билото на Балкана. Поради това с право мога да кажа, че упознах добре и планините на България, откъснати от нея. Познанията ми стигат до там, че срещайки по планините в западните покрайнини младежи с планински велосипеди от Пирот - тук практикуват този спорт – ги упътвам от къде да преминат, за да ползват прилични пътища за каране на колело.

   Тази година отделих повече време за Руй планина, за която ще напиша вдъхновен постинг поради красотата й. Красоти не могат да се сравняват, но тази е велика. Два пъти този „сезон” се изкачих на вр. Руй, ползайки трите възможни подстъпа към него. Може би още веднаж ще отида до края на годината, за да заснема от високо района на нашето село Ломница до Триградското ждрело,но това не зависи само от мен.

   Имам много да пиша за планините по Западните покрайнини, необезпокоен от обстоятелствотоо, че тази тема би била интересна за много малък кръг от хора. Над 1000 /прекрасни!!!/ снимки имам за публикуване от тази прекрасна природа само от това лято, други чакат години. Целите Заападни покрайнини с изключение на планината Гребен са били кръстопът на римляните. Идвайки от Запад за огромната си империя, достигаща някога до Палестина, те са преминавали по тези места и са построили пътища като мрежа, а покрай тях и сгради с определена цел – за войниците, за администрацията им, църкви, останки от които личат до днес или пък местността носи тяхното име, напр. „Римската църква” . Тези пътища са послужили на хората по-късно да се разселят из планините. Така е и у нас, посочвам софийското село Меча Поляна. До скоро мислех, че Врачанската пранина е първенец по гъстота на римски пътища по нея, но сега знам, че има една планина с много повече такива пътища – Влашката. Ще я опиша и нея, ще посоча долини и ридове, по които те преминават. Пътищата в планината са в четири категории по широчина - от малко под метър до над 4 м,  а изпълнението им, видно от местата, където те са пресечени от нови пътища или от порои се вижда, че че е от три, от два или само от един ред много едри камъни, оформяни така, че горната им страна да бъде плоска. А технологията им – тя ми помага да ги разпознавам по останали участъци от тях. Доста навътре навлязох в тази тема.

   Написаното по темата „Планините на Западните покрайнини” може някога да се окаже интересно за хора с разностранни интереси. Вече се разделям с мечтата си, докато съм жив да видя Западните покрайнини отново към родината им и края на позорния за нас Ньйски договор, който не е никакъв договор, а насилие. У нас не се прави нищо в тази насока. Мисля, че нашите правителства след 1989 г. бягат от такава отговорност, защото тези райони са бедни и от тях няма какво да се открадне, както напр. от Черноморието. Точно обратното, там ще се наложи да се вложат инвестиции, а това няма да стане, след като тези средства разпределящите паричните порци и обръчите от фирми – тава са думи на Догана – могат да окрадат. Друга причина е липсата на национално чувство у нас, за  разлика от другите балкански държави. Тези неща много добре усещат със сетивата си необразованите наши сънародници в Западните покрайнинии и те също се страхуват от едно таково присъединяване. Защото сред тези прости необразовани трудолюбиви хора, непритежаващи имунитет срещу държавници-измамници и цигани-крадци, навлизането на нашата „пазарна” икономика – най-несправедлива и мошеническа на света, ще им се отрази така, както на ескимосите вируса на туберкулозата, който им внесоха доброжелателите им от страната на късите сенки. И ескимосите измряха от тази болест, срещу която организмът им не притежаваше имунинет.

    Следващите части на партита ще изглеждат развлекателни, но само привидно.

 

    ІІ.  Алеманда  /Бракуваната сърбоманска курва/

    На път за Церевдел след с. Пресиян поради лошия път се наложи да се върна и да оставя колата си в с. Пресиян. Намерих по-обезлюдена част от селото, сянка под една огромна слива и там оставих колата си. Това щеше да ми е първият преход от последния за тази година тур. Отворих багажника да си здаредя раницата, да печеля време ям едни сладки, но усещам, че някой ме наблюдава. Огледах се, но така, че да сторя това незабелижимо и прехванах една женска глава, прикриваща се зад една врата. Направих се, че не видях жената и продължих със сладките и едно кисело мляко, защото ме чакаше дълъг път в ужасяваща жега. Когато се хранех жената дойде при мен и иска да разговаряме. Не вижда ли, че ям? Оставих сладките, обърнах й внимание. Говори стар български език, както всички българи тук. Пита ме, защо съм дошъл, а като й обясних къде ще ходя, попита какво ще правя там. Казах й, че достатъчно години работих /правих/, сега само се разхождам като турист. За да ме привлече към откровен разговор и така да разбере какво наистина ще правя, тя започна един дълъг монолог, че била медицинска сестра, че по времето на Тито всичко било по мед и масло, а сега, когато се пенсионирала на 62 й дали пенсия 300 евро, които за нищо не й стигали. Затова оставила апартамента си в Пирот и дошла да живее в родното си село. Гласът й – два пъти по-нисък от този на Борис Христов, не търпи възражение – ще експлоадира от гестагени. Безпогрешно съзирам в нея хормонално сбърканата стара мома. Излиза ми с типичен доноснически подход, на който са я разработили в Центъра да предразполага обекта на разработка към откровение и нещо да бъде изпуснато. Ама не случи с обекта за разработване! Понеже говори български я попитах от български етнос ли е тя. Погледна ме както капиталистическите полицаи Маяковский във влака като разбрали, че има съветски паспорт. Каза, че българите били чак след Драгоман и че от Драгоман насам един българин нямало, а само сърби. Не влязох в коментарии по този казус, с глупците не споря и обърнах разговора: Имат ли вода в селото, имат ли автобусна връзка. Жената остана доста учудена от това, че бях пределно наясно къде искам да отида и че познавам доста добре района. Съжалявам, че й дадох тази информация, макар тя да е съвсем безобидна и недостатъчна да ми се скалъпи обвинение.

  Бързах, заредих си раницита и поех към Церевдел. Казах на жената, че сега тръгвам малко по-късно, защото днес идвам от България, но ще се прибера чак по тъмно. Така и стана. Тя ме чакаше, но с нея бе и неин познат от селото - капия безподобна, с бяла коса на кок и брада като на Св. Иван Рилски. Кръстих го Добродушко, защото бе точно такъв. Попитах го от къде е. Оказа се, че познавам района и около неговото родно село. И той ми призна нещо:

   Жената, която му била дружка, се обадила в полицията, че в селото има златотърсач, тръгнал по планината злато да дири. Дошла патрулка чак от Пирот, гледали ми колата, правили справка за мен колко пъти съм преминавал границата, запитали българската полиция има ли такова лице, такава кола и имам ли полицейско досие. Чакали ме, чакали, и си отишли. Добродушко каза, че мислели да ми лепнат на колата призовка да отида в полицията в Пирот. Щяха да ми загубят един ден.

  На сутринта жената отново идва и пак не осъществява с мен нормален контакт, а пита къде съм бил, какво скъм видял. Явно е била „слушалка” докато е работила в болницата в Пирот. Само че аз такива ги разпознавам по гласа, по начина на водене на разговор, че и по външния им вид, приличат ми на цирей с гной. Най-типичен представител на този тип доносници е Аналът / евродепутат ни Анал Лютиф от ДПС/.

    Вечерта се прибрах по наше време в 22 ч. след 14 часа преход. Тая отново ме чака, там и Добродушко, но аз с доносчийки не меня мисли. Казах, че след такъв преход си лягам, а тя пита, утре на къде. Преметнах я, че отивам за /тяхната/ Понор планина, защото бях убеден, че ще ми изпрати там заптии рано-рано или по нощта, когато вече съм се прибрал и отпраших за Руй.

   Има една категория лоши жени – бракуваната курва – на която наглостта и нахалството блика от всяка нейна пора. Специалистът различава баракуваната курва по погледа й, по гласа й, дори по телефон, в пряк контакт, по делата й. Тя се държи както жена, работила на околовръстното или в офисите, където са я водили на работа докато „става”, но след изтичане на този неин физиологичен период неизбежно променят статута й. Тя обаче не приема този нов период на живота си, противопоставя се с това, което е навлязло в „ценностната” й система срещу промяната. Гласът й се променя поради новото хормонално равновесие, променя се психиката й, излъчването й я издава, не е само това обаче. Промените са многобройни, една от тях е достатъчно за специалиста, който и без да е осъществил контакт с нея, за да преецени:  Бракувана курва! А ако е осъществил на три пъти словесен контакт с нея – то това ще е достатъчно и за прохождащият в разпознаването на тази категория лоши жени, не изминали пътя на естественото Божие употребление.

   А заптиетата – те наистина се появиха, но се държаха добре. През нощта ме провериха. След като разбраха, че съм набеден за златотърсач и  нямам нищо общо с тях, понечиха да си тръгват, но тогава и аз реших да им дам акъл, без да им искам пари. Поучих ги:

   Не аз съм съмнителен, а тези, дето са на 20-30 години, тежат 3-4 центнера и карат джипове за по 100-200000 евро. А също и ромовете, които са безработни, но въпреки това имат пари за коли, за бензин и пътуват в чуждите страни. Тях да проверяват. Споменах и това, че съм нощувал в с. Пресиян, с което им показах, че знам кой ги е насочил да ме будят да дирят в багажника металотърсач.

   

     ІІІ.  Куранта / От човека винаги има полза!/

     Опитвах се да намеря пътека през гората и след това между скалите за да изкача вр. Въртибог – най-високият връх на планината Влашка – и все не става. Горите – хем много трудно проходими, хем все достигат до скален венец. Казвам, си, ако днес успея ще е само с Божията помощ. Получих я чрез една жена, която ми обясни от къде мога да премина през гората. Аз имам лимит от време и от сили, отвъд които не мога да премина, а трябва да се съобразявам и с това, че съм на 69.

   След два неуспешни опита, в които потроших много сили и време попаднах на самотна къща с много животни в двора и една млада жена. Кучетата ми налетяха, но аз ги усмирих набързо. Жената се показа да ги гони, но аз вече бях приятел с тях, нямаше нужда. Стана ми мъчно за нея. Тя ми изглеждаше на около 35, но от тежката работа бе направо съсипана за възрастта си. И...вижда при самотната им къща човек. При това също българин, та дори от България. Беше много развълнувана, но и аз яко я доразвълнувах. По време на разговора с нея, чрез който исках да узная как да достигна Въртибог успях да вметна, че тя е красива, попитах я има ли вече 25 години и тя съвсем се развълнува. Попита, така ли изглежда наистина, защото тази година навършва 35. Покани ме на кафе. Днес мъжът й и децата били в планината за дърва, но в мен нещо кипи, трябва да направя следващ опит да изкача върха, денят напредва. Не мога да седна при това положение. Минутите разговор с жената промениха излъчването й, тя придоби по-външност на жена, отколкото на отрудено от работа същество. Тръгвайки си от нея, тя изглеждаше различно. Има едни много специални процеси, които стават у жената след разговор с човек, който я е развълнувал по някакъв начин / в Требич казват, раздвижил я е/ или пък й е приятен – като реакция тя узрява яйцеклетка. Според мен тази жена узря  поне две. И настоя, непременно когато се връщам, да се отбия и да пием кафе.

   Ужасно трудно достигнах върха, ползвайки свински пътеки и движейки се по стъмнини, покрити с горски тор. Стана на шестия опит. Слънцето доста попремина. Когато достигнах до къщата, не можех да я подмина. Нарочно вдигнах шум за да разлаям кучетата, жената изхвърча от къщата като тапа и ме засрещна с поканата си за кафе. Не можех да откажа. Явно бе, че ще се прибирам тази вечер след 22 ч, но пък пък по познат път, а имаше луна. И на Въртибог бях.

   Жената се бе подготвила да ме приеме. Направила баница с дърпани кори, но с толкова много яйца, че бе като от палачинки. Сложила домашно сирене, листа от захарно цвекло, парченца картофи, кисело мляко – каквото имала, от всичко. Фантастична бе баницата. Напправила и сладкиш към кафето. Седнах и все едно си спрях часовника, защото на мен целият ми живот е по минути. Мъжът й – много симпатичен, момчетата - те около 12-14 години – също. Пъргави и жилави като смоци. Софийските интернетмомчета на тази възраст ги бият по живо тегло поне три пъти. След цял ден работа по рязане, товаре и возене на дърва всичките „мъже” бяха страшно изморени, аз обаче се правех на свеж. Оказа с, че момчетата разбират от фотоапарати, но казаха, че нямат възможност да си купят, а за компютри – съвсем! Стана ми мъчно. Преди месец си подарих стария фотоапарат, но имам идея да ги зарадвам когато отида отново натам. В раницата имах два пакета с бисквити, залепени с шоколад, които момчетата оцениа, оставих им ги. И резервния си хляб оставих го за животните.

   А жената сега, в края на деня – това не бе съществото, което срещнах сутринта. С прическа, облечена прилично, с руж на бледото си лице, за момент откъснала се от грижите по животните, двора, градината и тримата гладни мъже. Тази промяна за мен има логично обяснение:

   Двете яйцеклетки, които тя узря сутринта вече се бяха придвижили по тръбите и лепнали в готовност и трепетно очакване на стената да бъдат превърнати в ембриони. И най-елементарният контакт със съпруга й в днешния ден би се превърнал в причина да нарастне семейството им  /поне!/  с още 2 деца или момичета.

   От човека винаги има полза...

 

   ІV.  Сарабанда /Съсипаната жена.../

   Над село Трънски Одровци срещнаж много стара жена, така изглеждаше. Разговорихме се и чак тогава разбрах, че не е толкова стара, но е съсипана от тежкия труд по скалаците на Влашката планина. Селото й е под скалите на Въртибог, но от него се виждат и скалите от двете страни на ждрелото на р. Ерма. Божествена красота и много трудни условия на живот! За да достигнат хората до нивицата си, някъде между скалите, за да изкарат животните на трева – преодоляват се безброй скалаци. Скалите около гара Лакатник са миниатюрен модел на скалите тук. Възрастната жена бе тук с десет кози и две крави, едната от които всеки момент щяла да роди.

     Работила жената във въгледобвината мина над с. Ракита, като пътен кантонер, успоредно с това гледала животни, събирала им храна за зимата. Мъжът й починал, синовете й заминали за градовете, но тя навършила 61 и получила пенсия. Обясни, че имало някакъв общ сбор за полагащите се за пенсия пари, но имало и удръжки, които намалявали пенсията й. И от полагащи й се 20000 динара тя имала право само на 9000, което означава 180 лв. Това ли заслужавам, възмущаваше се жената, на тези в полицията и в партията от времето на Тито нищо не им се отнема от пенсията, а само се прибавя. Не искам, казва жената, нищо от децата си, ще гледам животни докато мога, иначе ще умра от глад. Каза, че цял живот не е ходила на лекар, раждала е по скалаците, само е давала на тази страна и сега не получава от нея почти нищо. Чувстваше се измамена, ограбена.

 

V.               Менует  /Сръбски посткомунистически изпълнения/

     Преди три години имах неприятна среща с един сърбин, който неоснователно се държа лошо с мен. Бях на сръбска територия – от северната страна на рида Бабин Зуб, който разделя етническите сърби от етническите българи. Веднага уточнявам, че „етническите” сърби при селата Равно Буче, Чрни връх, Алдинци и др. са си българи, отделени от България преди 1878 г. Същото е и положението със „сърбите”, живеещи зад планината Бясна Кобила. Това са си моравски българи, отделени от България по време на войната на австрийците и италианците против рязаните около 1688 г. Никаква разлика нямат те в бита, в културата и в езика. Когато се заговорих със „сърби” от Равно Буче те съжаляваха, че не можели както дедите си да правят бартер на стоките си по долината на р. Огоста -  да сменят животински със зърнени стоки.  Напомням, че тези райони в Сърбия са отделени от България от Светиниколския проход, през който преминава до днес запазен  пъровстепенен римски път.

   Базата ми тогава бе под с. Равно Буче. Прибирам се привечер след изморително пътуване по Хайдушки и Орлов камък и един сърбин с шкембе като бременен паяк на ЛАДА, според мен ловец, спира и ме пита какво правя до границата. Говори обаче български, не сръбски. И заплаши, че щял да ме издаде на граничната полиция, да ме арестуват, да ме глобят и т. н. защото пребиваването ми тук не било чисто. Освен това, каза той, в Сърбия не обичали българите и не ги искали там, защото сърбите били комунисти, а ние сме били с Америка. Доброто бе, че бях изпълнил прогламата си и нямаше да оставям повече колата си тук.

   Запомних сръбския комунист. И какво стана по-късно?

   Тази година, водих кумовете ни на разходка до манастира Св. Георги – тоя, същият лайновоз в църквичката и говори за сръбското православие - как тази древна църквичка и манастира били от правремена сръбски, как кръстовете тук и наоколо ги били направили в с. Темска. Такиви пениси да ми заподмятва този лайновоз за мен бе обида, а трябваше де си мълча. Комунистът сега е внедрен от сръбския Център, с предишно наименование УШБА към Църквата им. Каза си глупостта, но още като го видях, в него разпознах човека, когото преди три години нарещох Шкембето..

   Понеже трябваше да се прибира в Пирот, помоли да го вземе с нас и се разприказвахме. Шкембето му - още по-внушително като обем, хвали Тито и времената му и нашето време на Правешката Тиква. Стана въпрос какво е работил – през целия си трудов стаж е бил партиен секретар, но най-дълго бил работил като такъв в завода ТИГЕР в гр. Пирот. Голямата му заплата като парторг и липсата на таван за пенсиите в Сърбия сега му позволила да вземе пенсия 1000 евро. Попитах го информативно, обича ли да ловува, а като е ловец има ли ЛАДА – НИВА и всичко се изясни.

  Изясни се и кои вземат високите пенсии днес в Сърбия – бившите комунисти като него и тези с допълнителни възнаграждения като „слушалки” или агент-провокатори по заводите и сред несръбсите етноси. Само с едно изречение ще посоча какво е агент-провокатор. Такъв, когото внедряват сред някакви, за да получи информация от първоизточника или пък да им предлага неразумни решения, за да ги подрива. По времето на Тито комунистите сърби са си живяли като крезове, сега пак, почивайки на лаврите си от комунистическото си минало. Най-ниските пенсии в Сърбия са 50 евро, средната  пенсия е 200 евро, а за бившата номенклатура – в зависимост от поста им като функционери. А функционерите са били добре заплатени и са имали и по повече от една заплата.

   Как няма да съжаляват тия хора /пардон, сърби/ за титовизЪма. То се яло и пило на корем за сметка на другите етноси и дори за сметка на работещите по заводите и в селското стопанство сърби. Веднаж на командване в Центъра, излизане от там няма. Сега явно Шкембето отново е там, защото едва ли то случайно „работи” за Църквата и едва ли случайно заблуждава посетителите на манастира – предимно от България - с разработката на техния Център, която е разпъване на локуми и лакардии. Който се фане, но няма как да го прекъснеш и да споменеш негова майка.  Ченгетата продължават да са навсякъде, някои до такава степен висши, че ги внедряват като балерини и никой не може да разбере, че са мъже. Затова хората и в България и в Сърбия не могат да се оправят вече четвърт век. Ченгетата слухтят, измислят как да скарват хората, да ги разделят и владеят. Не виждам разлика в методите на нашия Център, на сръбския и този на Бащицата.

 

      VІ.  Жига /Изродите по целия свят си приличат!/

      Опашка на граничния пункт заради турските гастарбайтери, напрежение. Пет колони чакат, аз – в най-дясната. Чувам аз – сръбска чалга. Усилва се звукът, от дясно ме приближава черен белградски джип, огромен като слон. Стига до един от турците и шофьорът иска да му остави място да го изпревари, но не става. После спира до друг, никой не му отстъпва. Дойде до мен и ме закандърдисва аз да му отстъпя, но аз изтъкнах мотив, че тези след мен няма да са съгласни. Слезе шофьорът на мутрата, която бе изпълнила дясната половина ни джипа. На задните две седалки имаше две набинджени момичета, вероято гювендиите им, а може да са и подставени лица. Шофьорът – абсолютен изрод. С огромна глава, брада тип Борис Велчев, надолу крехък, като че ще се счупи, висок над два метра. Отиде и завери документите, върна се и пак иска да мине, никой не го пуска. Поради това той слезе отново и отиде при полицаите, които след минута отвориха една пропусквателна лента за него. Мина мутрата, свирна пред гишето и си замина но...

    Като видяха, че отварят още една лента последните в петте колони турци веднага се престроиха там. Сръбският полицай обаче затвори пункта и им каза да се връщат по опашките. Турците слезнаха и започнаха да се разправят на френски, на немски, на испански и други езици, но дойде полиция и ги върнаха, предполагам, че ги и заплашиха.

   Та така. За мутрата може, за хората не може. Мина мутрата, обслужиха я с предимство, заради нея стана неприятността, но съм убеден, че ако отново дойде мутрата пак ще я пуснат, но тогава така ще направят, че да не издразнят останалите. Но да накарат мутрата да спазва законите – това вероятно не си го и помислят. Защо? Ами защото за да дадат на мутрата предимство, тя със сигурност им се е отчела. А да я проверят какво вози в джипа-слон, дали гювендиите са тези, чиито паспорти подпечатаха сръбските граничари без да ги видят и дали това не е трафик на жени или хора през границата на ЕС – това не се случи.

 

      VІІ. Ехо  /Смешни снимки от Западните покрайниини/
 

image

                                                        База "Ерма"

image

                    Кръстът от църквата в с. Пресиян

image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image

Една сянка броди от пет години из Западните покрайнини....-

image

                                                   Под връх Въртибог

image

                       Скалите "Блъдимери"

image

Вярно ли, че вече актуализирали и лустрирали бюджета?

image

                                                         Коза от ДПС. 

image

Като нямаме стенка как да се поготвим за па де дьо?

image

                                                На път за вр. Руй

image

                   Женски торс на бременна жена?

image

                     Това не може да бъде женски торс!

image

Силно изразена опашна кост на едно много важно място на жената.

image

                                              На път за вр. Руй

image

Някой от новите депутати не приличал на този примат. Кой ли ще да е той?

image 
 
 Бюджетът след лустрацията му. Не само блести, но и фасон има.



Гласувай:
9
0



1. mt46 - Поздрав, Коста,
20.08.2013 22:58
за интересния постинг!...
Подобни западнали места /региони, краища/ има и у нас...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6916419
Постинги: 2955
Коментари: 7774
Гласове: 14749
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930