Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08.2013 23:42 - ВЪРТОП ПЛАНИНА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2344 Коментари: 0 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                          ПЛАНИНАТА  ВЪРТОП

 

      На картата на България такава планина нема!

      Тя съществува в речника на раниславските шопи, но е реално понятие. Името си е получила от леките пропаданията на площи из нея, получили поради тази причина твърде специфични форми. Размерите на тези площи са различни. Малките са доста дълбоки, средните – по-малко. Колкото по-големи по площ стават те, вдлъбнатостта им е по-плавна. Има елипсовиидни площи с голям диаметър 5 км. Те наподобяват огромни стадиони, заградени с трибуни. Причината за пропаданията им се дължи на разтваряне на скалите в определени части на масива на планината, довели до снижаване на височината им на тези места. Тези площи с богата почва са превърнати от хората в ливади и ниви и биват наречени въртопи. Това име е популярно не само около почти изселеното вече село Раниславци, където има доста големи въртопи, но и по много места в Западна България. Въртопи има не само по Шопско, има ги и по Врачанско, по Белоградчишко. Опитното око на планинара ги открива и когато пътува с влак от Бяла до Русе.

   Най-натовареният с трафик на автомобили въртоп в стрната е този при с. Ранииславци, защото през него преминава пътят от София за Северна България през прохода Петрохан. Пътуващите в автомобилите обаче едва ли гледат природата като пътуват, защото автомобилите предлагат дуги прелести – чалга, таблети и лаптопи, телефони с различни игри и МП-петици, които събират до 5000 часа музика, а мутри-музикални доставчици им ги зареждат с най-прогерсивното от фолка. Нещо по-интересно да предложи природата, през която се пътува от тия съвременни зомби прелести?

   А природата наистина тук предлага много. Въртопите започват веднага след Белидие хан и свършват чак на разклона за с. Бракьовци, придавайки много интересен колорит на този пътен участък с дължина около 30 км.

    Планиината, която е известна като Въртоп се явява продължение на Софийската Мала планина и започва от с. Чибаовци. От седловиината преди селото извират две реки – Крива река, която слиза към Царичина и Свиднишката река, която се отправя към р. Искрецка. Тук сивите скали, наричани от хората лиски, свършват изведнаж и преминават в карст. Това е началото на планината Въртоп, както я наричат хората тук. Тук въртопи – дал Господ, но много големи. А тези, които са надолу по реката Крива са изключително интересни и са част от загадката на природата около с. Царичина. Има нещо загадъчно около нея! Аз така я усещам, когато слизам от Церецел към Градец.

   Ще се спра в по-широк аспект на Софийската Мала планина, като уточня, че тя е част от разклонение на Балкана на юг, което по площ надвишава дори разклонението му в Централен Балкан, известно като Триглав, простиращо се между Калофер и Казанлък. То е по-голямо по площ и от разклонението Бабин Зуб, което започва от вр. Миджур, днес в Западните покрайнини. Това разклонение, в което влиза и Софийската Мала планина е огромно. То обхваща територията, обградена от долината на  река Нишава от вр. Ком до гр. Калотина, долината на река Пробойница от вр. Крушачки до Гара Лакатник и Ценнралното било на Балкана между върховете Ком и Крушачки. Два дни са необходими на туриста, за да премине по билото на планината от извора на едната река до другата – от вр. Ком до вр. Крушачки. По още един ден се върви да се достигнат тези два върха.  Години са необходими обаче на туриста да упознае този огромен регион, вклюващ планините Понор с нейните три дяла, Мала, Въртоп, Чепън и възвишенията северно от Софийското поле, където са селата Опицвет и Безден и Богьовци. Не мога да преценя колко е площта на това южно разклонение на Балкана, но го преценявам на 700 кв. км.

    Въртопите  започват след седловината преди с. Чибаовци, идвайки по билото на Мала планина от Пролома. Билото на планината разделя въртопите на северни и южни. Първият голям въртоп от юг е този на с. Дръмша. Той е заграден от билото на планината, от възвишението, на което е с. Чибаовци, от по-високия въртоп, където бе някога ракетната база на Варшавския договор и от преградата на следващия въртоп при с. Понор, по която преминаваше шосето за Петрохан преди да бъде коригирано трасето му. От северната страна на билото срещу този въртоп има още един, още по-голям по площ, но съставен от много въртопи на различна височина. Те са по високите места над селата Цъфтитрън и Завидовци и достигат седловината Бучин проход. Център на този архипелаг от въртопи е село Дреново. Забележителното за това село са останките от най-големия манастир в района, унищожен при завладяването на България от турците. В планината срещу Въртоп пранина отвъд реката, наречена Манастирище, такива големи по площ останки от манастир няма. По въртопите преминават римски пътища. Над един от тях има крепост, наречена Калето. Днес тя е „приватизирана” от мутри и камъните й са ползвани за строеж на мутробароците им.

    Продължавам да изброявам въртопите в този район:

    От север след въртопа, където е разположено с. Дръмша следват още два, много големи. Десният е Горният Раниславски въртоп, който е на етажи. Левият няма села в него. Причината – точно там карстови извори не бликат. По средата му преместиха шосето, което някога заобикаляше въртопа и минаваше близо до с. Понор. На северната страна ще се върна отново, защото южната е нещо страшно.

   Един от най-големите въртопи е Раниславският. Диаметърът му е поне 5 км. От север на него са разположени три села – Цръклевци, Василовци и Мало Малово, над което има изоставен манастир. От този въртоп получиха първоначалния си капитал костинбродските ромове. Тук имаше помпени станци и отводнителни системи – всичко отиде в скрапопункта, който тогава бе в Костинброд. Другите скрапопунсктове се пръкнаха след него. Въртопът запустява след открадването на тези важни за него съоръжения, защото независими от подпочвените води останаха малки площи от него.

   Село Голямо Малово е на преградата между Раниславския и Драгоманския въртоп. Драгоманския е по-нисък, като в долната си част е заблатен. Имаше помпена станция, която отвеждаше водата от блатото му в р. Нишава, но и тя стана плячка веднага след Десетото на костинбродските ромове.

   Връщам се на проход на планината Въртоп, свързващ селата около Белидие хан и тези от въртопите – Дръмша, Дреново, Раниславци, Бучино. Пътят, започващ на запад от него следва сравнително високата част на планината, осеяна с въртопи, които тук са най-на гъсто. Пътят минава по псевдодолина, разделящо платото на Въртоп планина на две. От ляво бе военният полигон, намиращ се на уширено било със стотици въртопи. Ако се продължи по билото, което е доста широко, се преминава покрай тях. Днес военният полигон е изоставен и обран от ромовета за джелезо и джици. Сградите и наблюдателните му пунктове наподобяват на запазените като паметници сгради на Хирошима след хвърлянето там на атомната бомба. Този полигон е бил водоснабден от към Сливница, като водата е била ползвана и от животните. По този начин те са могли да остават тук и през сухия летен сезон. Хидросъоръженията също заминаха за отпадъци, а с тях изчезнаха и животните от тук.

   Лявото разклонение на билото завършва с рида Три Уши, известен с победата на българските войски срещу изпратените от англичаните срещу нас сръбски войски след Освобождението ни. Огромен въртоп с допълнителни въртопчета в него върви успоредно на Драгоманския въртоп, като двата са разделени с невисока преграда.

   Не описах обаче въртопите след с. Понор и сега ще сторя това. Те са разположени по уширеното било на планината между селата Понор и Дреново. В най-живописния и със собствено водоснабдяване въртоп е разположено с. Понор. До него има оброк на Света Богородица, но и кръст от тези, които са поставяни на местата на изгорените манастири на отсрещния връх. Вероятно и тук е имало манастирски комплекс. Останки от зидове няма защото....шопите от с. Понор са ги ползвали за изграждане на селото си. Според мен! Ще покажа снимки с доста съмнителни камъни по огради и къщи, дялани като за манастир.

   До с. Поноор се намираше огромно ракетно ВП, днес разграбено до шушка. Сградите бяха раположени на открити места, а военните съоръжения бяха укрити във въртопите, като за целта бе построена мрежа от пътища и маскировъчни покриви върху въртопите. Окрадоха ги, защото бяха от метал. И до днес вадят джелезо от колоните, разбивайки бетона.

  Въртопите не свършват след ВП. Те са на север от него, на запад. Наблизо са селата Завидовци – юг и  Въртоп-1, а Въртоп-2 е над Бучино на територията на Чепън планина.

    За Чепън планина, която също влиза в този комплекс ще пиша отделно, тя е в раздела ми много любими.

    Достъпът до Въртоп планина е много лек, защото тя е близо до София и има много автобуси. Когато пиша за Чепън планина ще опиша изходните пунктове – селата из тази планина, които имат редовни автобусни линии от ж. п. гара София-север.

   За Въртопа имам стотици снимки, които все някога ще поместя.

   Няколко думи за природните условия на Въртоп планина:

   Те наподобяват тези на Източни Родопи и най-подходящото време за посещението на тази планина е пролетта. Тогава тук всичко цъфти, цветята излизат дори от пукнатини в камъка. Други, поели снежна вода, растат направо на камъка, но бързат, за да дадат семена. Почвата тук е дебела само по въртопите и задържа влага за тревата или културите, другите тревисти растения са тип полупустинни. Вода има само на определени места при карстовите извори, но планината е пълна с диви животни – прасета и сърни.

    Изоставянето на планината от хората я променя безвъзвратно. По пасищата се настаняват предимно трънки и макар пътищата тук да са като мрежа, те биват прекъсвани в определени участъци. В тези гъстаци се настаняват на недостъпни места дивите свини както ромовете в процесните или изоставени къщи по София. В гъстаците с трънките освен дивите свини никакво друго животно не може да проникне, джиповете на ловците. Аз имах проблем с един участък от около 500 м, който ми е познат и не можах да го преодолея. Само събудих свините, които през деня спят и които не са безопасни ако имат малки прасенца.

    Голям отлив има и на виладжиите от Въртоп пранина, както тук наричат временно пребиваващите през лятото. Те стават все по-малко, но пък се появяват целогодишно охраняеми скъпи бароци в гората, с пътища само за тях.

   Военните също напускат планината, остава още само един техен обект срещу с. Дръмша. Той принадлежеше към Варшавския договор и само там имаше заредени ракети с гориво. Всички останали бяха без гориво, защото то се дсъстои от отделни компоненти и везднаж смесени и неизползвани, трябва да се изхвърлят.

   /Следва ІІ част/



image

      Магарешки трън. Отвара от него се прави за булките, които прихващат трудно.

image



image



image

Кръст, изработен от бай Георги Герин от с. Гинци.
Иван Костов открадна кръст негова изралотка от гробищета в с. Гинци
и го постави пред мемориала до НДК.

image

                   Кръст на бай Георги Герин

image

Най-големият кръст в памет на починала жена,
изработен също от бай Георги Герин.

image 
 
                                Авторът на постинга?



Гласувай:
8
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6913951
Постинги: 2953
Коментари: 7724
Гласове: 14739
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930