Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08.2013 15:17 - ГРЕБЕН ПЛАНИНА...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2662 Коментари: 3 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                С посвещение на съпругата ми, която днес има рожден ден
           и с пожелание по-активно да се включва в туристическите ми програми!          

 

      ГРЕБЕН  ПЛАНИНА – ПЛАНИНАТА, РАЗДЕЛЕНА  С  ГРАНИЦА

 

    Въведение:

    Малко туристи познават западната част на страната ни. Цялата ни западна граница там е планинска и много красива. Целият този регион още от 1990 г, когато започнах „академическите” си преходи по Западния Балкан –най-тежките от всички! -  съм сложил в „любими”. Граничната бразда минава през няколко планини – Балкана, Милевската планина, Осоговската, Влахината, Малешевската, Огражден. След отнемането на територии от България след ПСВ, които до днес незаконно владее Сърбия, нашите планини Бясна кобила и Влашка, останаха на тяхна територия, а Гребен планина бе разделена с граница при прохода й Грълска падина при с. Врабча. Така прокараха педерасите от Англия и Франция „наказателната” границата през планината за това, че сме воювали на страната на лошите – Германия, а не на страната на добрите /б. м. тях/, като да е зависело нещо от нас. И разделиха дори село Врабча на две, но също и Петачинци, Долно Невля и др. Половината от селата останаха в България, другато половина – в Сърбия. Такова унижение на нас рядко е било налагано, като несправедливостта не е премахната до днес. Моралът от тази постъпка, която не се отнасяше само до нас, влезе на въоръжение в политиката на великите държави след ПСВ, доведе до ВСВ и възникване на световна мафия, която и днес владее света. Тази мафия положи основите на разрухата на Европа чрез постулатите пазарна икономика и мултиетнически държави. Люлката на световната култура – Европа никога няма да е същата, ако я бъде въобще. Наложеното в Европа след ВСВ промени мисленето и ценностната система на хората  бъдещето е ясно: циганизация на всички нива.

   А сега - за Гребен планина:

   Името на планината идва от ждрелото на река Ерма, която разделя Гребен планина и Влашката планина. Те имат много общи черти, ще пиша и за нея. От страната на Гребен планина стърчат страховити непристъпни от към долината на р. Ерма карстови върхове, отделни скали и хребети, които  погледнати от Влашката планина наподобяват гребени. Поради това планината е наречена така. Планината е част от един огромен карстов масив, който започва от Софийската Мала планина, минава през Понор и Чепън планина. След р. Нишава към този масив си добавят още четири планини - Видлич, Гребен, Влашка и Сува планина. Най-красива и не по-малко величава от Пирин е Сува планина, но всяка от тях има специфични красоти. Те са карствови планини и както няма два еднакви облака, така няма и два еднакви карста. Те са шеги и фантастична красота.

   Гребен планина е доста голяма. Тя започва от мястото на вливането на реките Нишава и Ерма. Планината наподобява по площ риба с много голяма глава, а след главата - слабо тяло и опашка. Продължението на тази планина в България е  Завалската планина, наречена така по името на най-високо разположеното село в нея, село Завала. В този район – на Западните покрайнини - има такава топонимия, като името на частта от  планината я отнася към някое село, обикновено най-високо разположеното. Това е и знак, че тази част от планината принадлежи на определено село, град, околия. Обикновено частта от планината е долина с много рекички, които се събират в една и хребета над водосборната им част. Част от планината Бясна Кобила се нарича Дукатска планина на името на с. Дукат, част от Влашаката планина се нарича Стол, на името на най-голямото село до гр. Бабушница. Някои от тези наименования са били възприети после от картографите, но така планината се накъсва на региони, които не дават представа за цялостта й. Има „специалисти” обаче, които трудно могат да бъдат подведени от картографи.

   Завалската планина завършва при гр. Брезник, но тя има естествено продължение на масива си: първата планина е Вискяр, по продължение на което карстът се заменя с друг тип скали, неразтворими от водата. Следва Люлин планина, последната е Витоша. Като природа, като релеф, като скален състав, в понятието Гребен планина трябва да се включи площта на планината в Западните покрайнини между реките Ерма и Нишава и площта на планината в България между река Ябланица, проходът при с. Красава, разделящ Гребен планина от Вискяр и полето между Гребен планина и Чепън, слизащо долу при Калотина. Това е територията на Гребен планина! Площта й е колкото площта на Витоша и Плана заедно, но височината й не надминава 1200 м. н. в, колкото е висока Плана. Разликата обаче като релеф и структура между Плана и Гребен е голяма.

     От долината на р. Ерма Гребен планина е достъпна само за алпинисти с едно изключение, при с. Искровци. Долината след вливането на реките Звонска и Кусовранска в р. Ерма става доста широка и удобна за животновъдство и земеделие. В нея са разположени селата Трънски одровци. Така се наричат те и днес, защото главен град за тях преди 1918 г. е бил Трън, както Годеч за селата в Западните покрайнини по долината на р. Височица, преди тия мошеници от Англия и Франция да разбият живота на хората по този планиниски край с площ почти 6000 кв. км. Само една долина на река се спуска от Гребен планина на запад, тази на р. Погановска. Долината на тази река е една от трите порти за навлизане в Гребен планина. Втората порта за навлизане в Гребен планина започва от с. Петачинци и достига платото на планината при с. Врабча. Написах платото, ще поясна по-късно защо. Третата порта се явява селото Горно Невля.

   От изток Гребен планина и в България и в Западните покрайнини няма скалисти  склоновете и там са разположени няколко села. Една от големите реки – Габерска, която в определен район е и гранична, има по долината си разделени села - и в България и в Западните покрайнини. Няма да описвам селата в България, те са много, особено на скатовете на планината към Драгоман и Калотина. Само ще отбележа, че по време на югоембаргото в близост до Калотина доста набъбнаха някои села, в които развиха “бизнес” /б. м. трафикантсво и каналджийство/ съкратени офицери от Гранични войски.Тези скатове са с лек наклон, карстовите извори са определили къде да бъдат разположени селата. Тук е преобладавало животновъдството - основният поминък на хората в един огромен район. Земицата тук е съвсем тънка или глинеста, а жегите през лятото – ужасни. Най-разпространеното тук растение, сухоустойчивият трън е дал името на целия този регион с площ над 12000 кв. км. - Трънски - днес у нас и в Западните покрайнини, населен с българи от двете страни на границата. Който е слизал от вр. Руй по ливадите знае за какво става въпрос.

   В продължението на Гребен планина в България - Завалската планина скатовете на изток отново са с лек наклон и предлагат пасища, ливади и ниви. Поради това там има доста села. От западнати си страна обаче Завойската планина е стръмна и селата са разположени по долината на р. Ябланица.

   Красива е Гребен планина, като природата й наподобява тази на продължението на Софийската Мала планина на запад – бели скали, огромни леко потънали въртопи, карстови извори, дъбови и букови гори. Над река Ерма има чудни хубави скали, повечето от тях достъпни от към платото на планината. Неправилно е да се каже плато, защото това са леко хлътнали въртопи и понори, в които текат временни реки до към средата на лятото. След това вода има само по изворите и кладенците, изкопани от хората. Местата, от които човек в Западните покрайнини може да се изкачи на Гребен планина са три:

   Първото е по долината на р. Погановска, като се достигне до с. Поганово. То се явява като разпределител на пътищата за махалите горе по високото в планината. По-красивите местности обаче са в дясно от реката. Сега има направен път и може да се достигне с кола до с. Драговита – най красивото място за преход към Гребен планина.

   Село Драговита е разположено на обгледна тераса с поглед към долината на р. Ерма, където е Погановският манастир, но той не се вижда. От север го загражда приказен рид от скали, който е проходим по високата си част. Там има огромни дървета и несечени никога гори, има и останки от римски път. Да се погледне от тези скали надолу към р. Ерма трябва доста смелост. Подобна гледка предлага терасата на вр. Лупова глава над с. Добравица в Понор планина у нас.

  Село Драговита е най-красивият изходен пункт към платото на Гребен планина, един шедьовър на красотата. То не е обикновено плато, а една леко наклонена долина, затворена от всякъде. В нея тече временна река до към средата на лятото, след което пресъхва. След „пропадането” си реката извира над с. Искровци, което е в долината на р. Ерма. За хората и животните остават изворите и кладенците на хората, които са живяли някога тук. Това плато е обградено от запад със скални ридове, повечето от които могат да се изкачат от него. То си е жив понор, а не въртоп, но доста различен от тези по нашите планини. И много голям.

   От с. Драговита има две възможности да бъде изкачена Гребен планина. Първата е като се достигне махалата й, надвесена над р. Погановска. Приказка – какви бели скали със странни фигури заобикалят от север тази махала! По път, ползван за изграждане на електропровода за махалата Връх се достига до платото.

   Втората възможност е да се тръгне покрай реката на селото – и тя временна - и по ливадите, през които минава път да се достигне платото. Този път дава възможност да се отклонят туристите към рида над долината на р. Ерма. Там има две огромни буки, у нас толкова големи не съм виждал. Пътят се събира с този от първата възможност. Следва непресъхващ карстов извор и изоставеното вече село Връх. То наистина е на един връх и пътеки от него започват навсякъде Селото по местоположение наподобява цар по време ендшпил в центъра на шахматната дъска. От махалата започват много пътища и пътеки. Някога земите тук са се обработвали, ливадите са се подържали, сега те се превръщат в гора.

   Платото е пред нас. Накъдето и да погледнеш, все е и красиво и привлекателно, навсякъде може да се тръгне. Скалите, които стърчат над долината на р. Ерма тук не са така страховити, защото гледната точка е доста по-високо. Освен тази висока махала, явно най-личната някога тук, в района, гушнати в буковите гори има още много махалички, къщите на някои - временно обитавани. Тук ромкражби за скрап няма и всичко си стои по къщите.

   До разделянето на планината от наказателната граница най-видното село тук е било Врабча. Частта от селото в Западните покрайнини е в една долчинка, където има рекички и извори. Отделни махали има в гората по ската на връха, зад който преминава границата. От другата страна е останалата половина на с. Врабча, която е у нас. Мястото е проход,пресичащ планината Гребен. Той се нарича Грълска падина.

   Освен от към с. Драговита, от което платото на планината се достига само пеша, има два пътя, подходящи за джип. Единият е от с. Горно Невля. До него се достига по разклонение от пътя след Цариброд при с. Желуша. Този път пресича платото на Гребен планина и слеза в с. Петачинци, предлагайки десетки разклонения по платото на планината. Най-удобната база за лагер е малко над махала Връх, където има каптиран карстов извор с ледена вода. Има гора, къде да се остави колата и връзка с М – Тел, което означава да се говори свободно, без роуминг. И най-важното, няма блуждаещи ромове да ти откраднат акумулатора или да ти разбият и претърсят колата. Много е голяма разликата да ходиш по планина и да си напрегнат какво ще случат ромовете на колата ти или духът ти да е свободен. Поради това зачертах Чупрене от обектите за бази. Там вече се прескачат ромове и превърнаха селото в център на ромпрестъпност.

От махала Връх може да се извършат преходи по интересните и красиви места, като се ползат други пътища или пътеки за прибиране. Разхождаш се, набелязваш си репери. Макар и по друг маршрут, д помощта на реперите се прибираш безпроблемно. Пътищата са добри и няма опастност от затъване на автомобиила в кал или дупки, когато го базираш на красиво място.

   До платото на Гребен планина може да се достигне и по пътя покрай р. Ерма. Преди с. Звонци се завива в посока към селата Искровци и Петачинци. Тези села са в комплекса Трънски одровци. На пети км. има манастир, от който е запазена църквата.

    Скалите над р. Ерма започват от с. Власи. Преди селото има долина към планината, в която няма място за село, но пък, там има нов манастир „Св. Николай”. Луксът е доста голям и вероятно това е партиархална резиденция. Има стара църква и каменорезбени кръстове. Повярвал на стари години и решен да сужи Господу, един възрастен инженер е дошъл от Белград тук, за да пази светинята.

   При с. Власи има нешо като скална арка, през една от скалите на която е пробит тунел за теснолинейката, чиито първи тунел е при гр. Трън. Започват скалите, но тук те са от двете страни на долината на реката. Следва долината на р. Погановска, където се отклонява път с разклонение за десетките махали по Гребн планина, включително и за с. Драговита. След манастира скалите вече не са от двете страни на реката – по Гребен и по Влашка планина, а само по Гребен. Този скален венец продължава още около 16 км. Най-величав според мен той е при с. Искровци. Някога е имало пътека през гората, която е извеждала овцете от селото горе на платото, но днес тя е труднопроходима. Пътеката минава през чудни карстови скали с най-разнообразни форми. От селото по долината на псевдорека тръгва пътека, която върти между скали-страхотевици. Има и извори покрай пътеката, има и нивички и градини и ливади, не знам как са били достигани от искровци да ги обработват. За добрите туристи ако искат да се изкачат по тази изоставена пътека е възможно, макар и трудно, заради тръните. Но пък какви скали има и се минава между тях. За да не се изгубят в шубраците първо трябва да са били на платото и да знаят на къде де се стремят.

   Следващото село под скалния венец е Петачинци. Селската река, която идва от извора на Трънската Банкя сега е наказателна граница и само половинаата село е останало в България. От тук започва изкачване от около 5 км. до частта от с. Врабча, което е в Западните покрайнини. Красиво , но изкачването от с. Драговита е още по-красиво. Този път от с Петачинци до с. Горно Невля се подържа от шумското и става за джипове.

   Много е красиво да се погледне към вр. Остри, който е при с. Ездимирци у нас преди са влезе в гр. Трън или от към махала Връх в Западните покрайнини. Върхът наподобява Матерхорн, но е обраснал и на гърба си – от към Западните покрайнини но в България - има селце.

   У нас при с. Билинци има поизоставен манастир „Св. Архангел Михаил”.

   Безпорно най-посещаваният обект в Западните покрайнин е Погановският манастир „Св. Йоан”, а най-популярното място – ресторантът за плескавици и с чалга до него. Двукраки мехови пият там Заечарско пиво, тези с тях, дето са длъжни да им правят компания в ресторанта знаят ли какви красоти предлага природата по ждрелото нагоре до разклона за с. Искровци? Ако ги знаеха, щяха да знаят от къде идва и името на планината. Знаят ли, че до с. Драговита има асфалтов път, макар да е широк колкото една лека кола, но пък дава възможност да се погледне от висотата на селото надолу към ждрелото? И че от това село /Драговита/ започва дивен преход към платото на Гребен планина.

    Двукраките мехове от ресторанта с плескавиците до Погановския манастир със сигурност не знаят, но пък тези с тях – би трябвало.

   Ако ми отворят постинга...

 

  Когато имам време ще започна да поместам в блога си и снимки от Гребен планина, имам няколко стотици.

   

 


image 



Гласувай:
10
0



1. mt46 - Поздрав, Коста!
05.08.2013 17:52
Поздрави и на съпругата ти!...
цитирай
2. stela50 - Хубав празник ! Сърдечни поздрави и благопожелания на съпругата !
05.08.2013 18:51
С интерес прочетох, водена и от личен сантимент,
сигурно и снимките са чудни. Има нещо вълшебно
по тези места...
" Долу нейде Ерма титанично
пак дълбае своето ждрело "...
Поздрави !
цитирай
3. hijar - Благопожелания!
25.08.2013 16:08
За Рождения ден на съпругата ти, за многото познания за Западните покрайнини - сърдечни поздрави и благопожелания от един скромен стар природолюбител и планинар от Габрово, Христо Мандев - самоук писател.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6913789
Постинги: 2953
Коментари: 7724
Гласове: 14739
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930