ПОХИТЕНИЯТ  КРЪСТ  ОТ  ГРОБА  НА  БАЙ  ЦВЕТАН  ОТ  С. ГИНЦИ

 

    Тази история – с кражбата на прекрасния кръст-архитектурен паметник, от гроба на бай Цветан и побиването му пред мемориала в памет на загиналите през годините на диктатурата хора – е известна на малък кръг хора, но аз чрез този постинг ще го поразширя. Ще подкрепя написаното със снимки, ще спестя няколко имена на дребни фигури. Престъпниците са известни, макар 10 години да не бяха достатъчни съда да ги назове и осъди. Не, че това време е било недостатъчно, „тъй го нагласиа, оти така го е поръчАл  циганино от Селимица” /б. м. Иван Костов/ е мнението на фамилията, поръчала кръста в памет на дядо им бай Цветан. В следващите години този кръст се е превърнал в символ на семейния им гроб. Аз съм виждал този кръст много отдавна. Той бе в центъра на гробището на с. Гинци и се виждаше веднага след влизането през вратата му в дясно от алеята. В съседния на него гроб сега почива от делата си бившият кмет на Гинци, който е одобрил проработката и разреши да бъде откраднат фамилният кръст на Цветановците от селското гробище.

   Ще допълня нещо по тази тема:

   В гробището на Гинци кръстовете-шедьоври са малко, макар майсторите да са били в Гинци и там да са били поръчвани и изработвани кръстовете. За селото са се утвърдили друг тип кръстове,  съвсем различни от кръстовете за съседните села. В Гинци при погребение кръстът е бил изваждан и после поставян отново, докато при погребения в другите села кръст е бил поръчван за всеки новопредставен пред Бог. Край на допълнението. 

   На база „прекратяване на делото поради давност” натоварените да проституират по казуса „Кръстът на бай Цветан” съдии в три инстанции са преметнали собствениците на кръста и по-същество са узаконили участниците в проработката-организирано престъпление. Много експертизи на вещи лица са били изготвяни, много заседания на съдиите са били проведени в триинстанционния ни съд, много хора са разпитвани като свидетели.  Но колкото по-горе се отива, толкоз по-алчни стават съдиите и по-верни на силните на деня, на които те са слуги. Казусът доказва за пореден път нещо много важно – ние нямаме съдебна система! Всеки представител на ЕС препоръчва да си реформираме съдебната система, ама тя като е нагласена да служи на мафията, а мафията управлява държавата как да стане това? В нея са внедрени съдии-простититути с основна задача да прехвърлят парите на престъпниците срещу свободата им или пък да пазят интересите на силните на деня. По линията на административните дела – разрешение за строеж в резерват на Черноморето, заменки и др. подобни. Силните също ще се „отчетат” на съдиите, като предпочитат тези с бедни щерки. Съвсем точно казано – престъпници с имунинет, това е мнението ми за съдиите. Свързани с тях престъпници ме държаха 11 години в съда за да отнемат семейното ни жилище. Без всякакво съмнение които печелят делата се „отчитат” на съдиите, като преводите извършват адвокатите-фигури, но съдиите имат и опция – те могат си доизчукват и директно по нещо от престъпника само за тях. Така съдебната система се явява звено от системата на организираната престъпност в страната ни днес, която се разви на базата на приетата Конституция във ВНС. Там е написано „независима” съдебна система. Това се оказа обаче бомбата по време на прехода, която го прави безкраен, дава свобода на мафията да прави каквото си ще и на крадците да крадат и да получават свободата си като прехвърлят на съдиите „плодовете” на труда си срещу свободата си. Всичко това е за сметка на хората. Осъществявалите накакви сношения със съда, където обвързаните със съдиите престъпници са ги налагали с юридическите си сопи докато им вземат имотите веднага ще ме разберат. Доказателствата, които ще приложа към престъплението с кръста хна бай Цветан, извърщено от организираните от най-високо ниво престъпници са необорими и аз очаквам главният прокурор да се самосезира.     

   Престъплението извършено от система, наподобяваща октопод. То може да послужи като символ на разложеността на съдебната ни система, на която  заложници сме почти всички. Само че това престъпление е така широкообхватно, че не е за редови прокурор, а само за главния. В него са замесени съд, правителство, софийска Община, кметство Гинци, полиция, второстепенни организации като фирми с механизация, с транспорт, специализирани за обработка на камъни, проектанти, строители,  църковни дейци, охранители. Дано за разлика от компетнното мълчание на главния прокурор по казуса „Опицвет”, наричан още „Григоров-Тихчева” или  „Велков-Младенов”, от който съдебната мафия вкара в кюпа за разпределение от организираната престъпност много милиони, където той нещи и нещи да се разрови, да вземе сега да се активира /пардон, самосезира/.  Това обществено престъпление е с голям обществен отзвук, защото то има духовно измерение – поставянето на откраднат фамилен кръст от семеен гроб да напомня за паметта на репресираните и убити по времето на тоталитаризЪма хора е гавра с паметта им. Не само различните институци на централната власт, но и местните власти са извършили престъпление, престъпление е извършила и църквата, осветила откраднат кръст.

   След въведението ми преминавам по същество:

   Строи се пред НДК мемориал на репресираните, изгубили живота си по времето на диктатурата в България от 1944 до 1989 г. Направен бе скромен параклис, направена бе паметна плоча с имената на хиляди убити по време на комунистическата диктатура хора. Строителната дейност бе изпълнена от мутрешки фирми, които си „оставиха ръцете” - всичко вече е за ремонт, а някои плочки с имена вече падат като тези от Великия паметник пред НДК, който сега събарят, защото от където и да го погледнеш, той има само задник, но не и лице.  Съоръженията около параклиса, за които отговаря Общината също са в лошо състояние. Дървената част на пейките е изчезната за горене, а металните им части, които е могло да бъдат извадени от бетона вероятно са заминали за скрап.

   В памет на загиналите трябваше да има и кръст, но такъв не бе изработен, а откраднат от гробището на с. Гинци. Имало е проучване вероятно на кръстовете от организираните престъпници, какъв да бъде откраднат, а след набелязването му е била направена проработка, финализирана през една нощ. Проработчиците са се насочили към два кръста от един и същ майстор каменорезбар от с. Гинци, бай Георги, който е изработвал монументални целокаменни за времето си кръстове с каменорезба. Те са високи 180 см и са широки 90 см. и тежат между половин и един тон. Това зависи от размерите на скалния отломък, който майсторът е имал.  Първият кръст, който още не е откраднат от организираните престъпници е близо до центъра на с. Гинци. Той е по-старият и е изработен през 1892 г. Бетониран е във фундамент. Вертикалната част на кръста е била отцепена поради някакав причина /дамар?/ и после залепена. Ако кранът започне да тегли кръста с бетона в долната си част, той ще се потроши. А и на много видно място е той, все някой ще види, че го крадат. Затова проработчиците са се спряли на втория кръст на същия майстор, този от гроба на бай Цветан от с. Гинци, непосредствено срещу входа на гробището. Той е направен през 1894 г.  и се явявя близнак на изработения преди две години. Мисля си, че това са два последователни опуса на каменара, защото туй грамадно и сложно хнещо не става бързо. А как е сгоден за кражба този кръст – до вратата на гтробището, как да го не краднеш! И кранът има свобода да го извади и камионът да го доближи. И извън селото е, кой ще ги види крадците. Тихата лунна нощ от стихотварението „Хаджи Димитър” , за която кандидат-студент написа, че подканвала самодивите да правят промивки, сега, на гробището, е била ползвана по доста различен начин – за крадене на кръст. Традицията има продължение - наши кръстокрадци окрадоха гроба на Чалз Чаплин в Швейцария, но там хората си имат полиция.

    Кръстът на бай Цветан не е оброчен, а гробен и е бил поръчан от роднините на починалия. На предната страна на кръста има облигатни християнски символи и допълнителни, избирани от поръчителя на кръста. Само че цената скача. На задната страна на кръста има надписи, които дават сведение  в памет на кого е изработен кръста, кой го е поръчал или дарил, името на майстора и годината на изработката му. Този огромен кръст е оставал на гроба и на следващите погребани в него от рода му. Съвсем логично, той е собственост на съответния род. Това важи само за огромните кръстове. Малките са били полъчвани за всеки новопредставен пред Бога.

     Как точно е процедирано не се знае, но ако и главният прокурор не покровителства организираната престъпност, той може може да разплете този казус за един-два дни и да размаже престъпниците, които в случая са от много инстанции. Ето как е бил откраднат кръстът:

    Една вечер в гробището на Гинци се изкачват кран, малък високопроходим автомобил и УАЗ-ка с работници. Изваждат кръста от гроба на бай Цветан, натоварват го във високпроходимия автомобил и го изчезват от грибището. Откарват го някъде за да бъде заличено написаното на гърба му. От него остава само само годината на изработването му, 1894 и с това крадците правят фаталната си грешка. По-късно побиват ктръста пред църквата до паметника. Идват и от Светия синоз и освещават храма.  Но...

   Репортажът по телевизията случайно се гледа и от наследник на бай Цветан. Той познава фамилния им кръст, роднините се вдигат и отиват да проверят стои ли той на мястото. Там намират само една дупка в гроба. Даваж сигнал до полицията, отгтоварят им: Нема такову нещо! И те завеждат дело.

    От съда им искат непосредствени свидетели:

-         които да дадат сведения за изработката на кръста, значи от 1894 г,

-         които са видяли изваждането на кръста от гробището,

-         както и да обяснят, защо другите гробовни кръстове имат надписи на гърба си, а пък този нема.

   Тези три изисквания отнемат много време на съда, защото самовменилите се за собственици на кръста не изпълнили първото искане в нискоинстанционния съд, а останалите две в следващите съдове. И така 10 години, но и те не стигнали на собствениците да убедят съдиите, че кръстът е техен и прекратили делото по давност. Само три неща им искат, собствениците си питат дедовио, а си сакат кръсто. На снимките които ще приложа ще продължа по тази тема.

   Пред съда се явяват свидетели от с. Гинци, съдиите не признават показанията им. Назначават вещи лица, които нАучно доказват, кръстът не е със заличени надписи. Как да върнат съдиите кръста на хората, като те не могат да докажат, че е техен? Те първо требе да ги убедат в правотата на иска си. Три неща им искат от съда, те не ги представят.

    Пак се отклонявам:

    Пиян таксиджия с 1,8 промила алкохол в кръвта утепА на спирка хора, но застрахователят не изплаща обезщетения, защото съдът трябвало да каже дали той е бил пиян, а не лабораторията или полицията. Значи пострадалите ще трябва да дочакат съдебното решение. А то ще бъде същото, като това на съдебните проститути по казуса с кръста на бай Цветан. Ще  се „отчетат” застрахователите на съдиите, част от обезщетенията щке преминат в банковите сметки на съдиите и премазаните от пияния таксиджия да не се били премазани. Застрахователите ще се окажат по-чисти от Софиянски след делото му за Халите. Как са свързани всички проститути в страната, като в центъра им винаги са върховните съдии и как взаимно се облагодетелдстват престъпниците от добре смазания механизъм на стикованото вече четвърт век взаимноинституционното проституиране, на което законите предвидливо  дават възможност. Това е за сметка на хората и в полза на мафията. Връщам се на темата:

   Добре е да се направи проверка по казуса с кръста на бай Цвтан от главния прокурор, но аз се съмнявам, защото той според мен не  е деполитизирана фигура, а на разпореждане на ДПС. Толкова е проста проверката, която трябва да подеме:

   Нека разпита Иван Костов, който тогава се пенявеше с откривенето на мемориала. Не го ли е срам /циганинът от Селимица/ да скверни паметта на убитити хора с откраднат от гробище семеен кръст? Нека разпита и Ангел Ахрянов, който по това време отговаряще за Културата в Общината. Софиянски също трябва да бъде разпитан. Кметът на Гинци от онова време вече е в съдения гроб на тоз с откраднатия кръст, патриархът от онова време  - също, но и цитираните стигат да се разплете целия възел: Кой поръча прорабатката, кои са участнаците, кой изпрати техниката, кой „почисти” гърба на кръста от уликите, къде е станоло това, как така  църковните деятели осветиха кръст, който е бил откраднат. Дали и те като съдиите не разбират от кръстове?

 

   Щеше ли да бъде възможно това престъление, ако имахе съдебна система, а не съдебни проститути, активирвани от господарите си по казуси, които ги засягат? Ако те бяха постъпили човешки, а не като зависими от силните на деня, казусът щеше да бъде решен: Кръстът щеше да бъде върнат на хората, трябваше да им се извинят пред медиите, щеше да бъде поръчан нов, виновните – за тях има ГПК! Законите важат за всички. Така срамът падна върху съдебната система и в частност към висшите магистрати и главните прокурори, които ги подменят , но всичките запазват комепетнто мълчание по казуса „Кръстът на бай Цветан”. Хората обаче не са по-прости от висшите магистрати и по деянията им ги рапознават, а почентостта на висшите магистрати? Какво е това, почетенност, би попитал всеки от тях. Като Пилат за истината...

   Надявам се, новопредставеният пред Нас главен прокурар да се самосезира по този казус. Той пловдивчанин и го запитвам:

   Ако дядо ти е погребан в Рогозките гробища, или пък в Кичукпарижките, или в Централните или в някое селско гробище, напр. в с. Сотир /днес Храбрино/, където родата Ви е направила някакъв паметник на гроба му и изваднажж този паметник бъде откладнат от гроба и турнат да краси нещо несвързано с Вас, напр. мутрешки паметник на утепала се у дЪрво мутра с джип край шосе, няма ли да се почувствате ограбен духовно, г/н главен плрокурор. Ако отговорът е „да”, ще последва самосезиране по този казус и ще върнете кръста на хората. Ако отговорът е „не”, откраднатият кръст ще продължи да стърчи със страшна сила като ням паметник и да напомня на хората, че щом него го има, в България съдебна система няма...

  

 

Откраднатият кръст от гроба на бай Цветан пред мемориала на НДК.
Кръстът е песъкоструйван и почистен частично от лишеите, но само
в участъците, които се виждат или за да се заличат изтритите му надписи.
Кръстът е от типа четирибрадавичен.



Задната част на кръста, където надписите са изтрити. Надписите съдържат в памет на кого е направен кръстът, името на поръчителя или дарителя, името на майстора
и година на изработката му. В най-горната част се пише годината. Тъй като тя не е заличена са останали лишеи, които ще покажа по-подробно на другите снимки.



                                                  Елемент от кръста



                                  Елемент от кръста



                                          Елемент от кръста



Тук се виждат следи от заличаването на надписите. Пробивани са множество дупки 
с вибрационна бормашина и после площта е изчуквана с гофриран каменарски чук. В горната страна на кръста се виждат плесени, защото там е написана годината, която не е изтрита. За да се не аби мутрата не е песъкоструйвала горната част на кръста и да за да заличи и там следите от престъплението си. Туй нещо да го не види вещо лице и да даде засключение, че извършени промени по кръста няма и такова заключение да послужи като мотив на проституиращия с казуса съди, такова правосъдие не е имало 3000 години преди маймуните!!!



Горната част на кръста, където той е широк 90 см. Височината му над земята е 150 см, има още 30 см. с абзатц, които влизат в земята. Теглото му е между 500 кг. и тон.



                        Част от сводът на кръста и две брадавици на него



Мутрата е изчуквала надписите на човека, комуто роднините са му поръчали гробен кръст. Но така ти е изчукала, че и вещото лице не ги е забелязало - направо не си личат. Да го забележат манафите дано!



  Следи от изчуквачите на надписа на гърба на кръста, невидяни от вещите лица, Позовавйки се на заключението им, съдът пита наследниците на бай Цветан:
 Защо другите гробни фамилни кръстове имат надписи, а вашият - не?                               Добре, че хората са от Гинци, а не от Требич, щяха да им отговорят както заслужават.       
         


Следи от изтриването на надписите на кръста. Технологията е пробиване на многобройни дупки с вибрационна бормашина, за да отслабне структурата на камъка в областта на надписите, подсле се изчуква отслабналия механически участък с гофриран чук. Гофрираният каменардски чук е с плоска част, която не е гладка, а завършва с пирамидки и руши само горния слой на камъка.







Яко са поработили приелите поръчката на организираните престъпници да
заличат надписите на кръста. Но просташки. Всеки, с изключение на поръчковите веши лици може да ги хване.



Обработени и необработени от поръчковите каменари участъци по кръста. Ако бях съдия щях да попитам защо гърбът на кръста има нови и стари площи, но май съдията е дал поръчка: Искам такову вещо заключение или те изтривам от списъка на вещите лица.



Това е близнакът на кръста на бай Цветан, изработен две години преди него.  Той етрибрадавичен. Орнаментите му същосе различават, но размерите са същите - 180/90 см. Парчето скала обаче е било по-дебело. Този кръст е поставен до прастар кръст, който е бетониран във фундамента с новия от 1892 г. Той не е оброчен, а гробен и има надписи на гърба си.



                                                     Надписи - горна част.



                                            Надписи - средна част



                                               Надписи - долна част



Вижда се слепванвето на горната част на кръста, пострадала при превоза му или при падане или от злосторници.



                         Старият кръст, който е бетониран във фундамента до новия.

 

                            Един случайно попаднал при кръста турист?



                           Кръст един човешки бой.            

Според теб неолибералните ценности християнски ли са?...

Освен престъпление има и грях, светотатство. Това Бог не прощава. От него няма как да се скрият.

Те се отнасят обаче към 1990 г, пръкнаха ги тогава американците и нашите се ловнаха за тях при "демократичните" промени. Те са обаче захарче в сравнение с ултралибералните "ценности", които се пропагандират днес в Западна Европа. Америка се изчерпа като империя, загива като такава и бърза да елиминира Европа като конкурент. Това стана вече веднаж заради ВСВ, която те дирижираха и годините на Студената война, в които Европа не можеше без Америка.

Той е дотолкова истински, че пише стиховете си в тоналността на Библията, а освен това пише и Послания в духа на Апостол Павел. Това е Ведрин. Понеже вярвам на словото на такива хора си мисля, че престъпниците ако прочетат нещо от него, поне ще се размислят. Ако пък прочетат повече неща, може и повече така да не правят...