Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07.2013 23:48 - ЧЕПЪН ПЛАНИНА БЕЗ ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ СИ...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 10295 Коментари: 10 Гласове:
11

Последна промяна: 18.07.2013 00:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                                                                     Посветено:
ЧЕПЪН  ПЛАНИНА  -  БЕЗ  ЕДИН  ОТ  СИМВОЛИТЕ  СИ...

 

   Планината Чепън не е от големите ни планини, но пък е една от моите любими. Скалите й са изцяло карстови, а карстът свързвам с шегите. Пещери, въртопи, понори, уврази, карстови извори, уникални цветя - такива неща има само в планините с карст или миргел. В тези планини цветята спазват определен ред и редувайки се не спират да цъфтят както през пролетта, така и през най-сухото и горещо време през лятото. За да не губят влагата си стъбълцата на топлоустойчивите и сухоустойчиви са обвити в люспести ципи и цъфтят през най-топлото веме. Също както в пустинята. А влага си набавят от росата. Велико нещо е природата.

   Планината Чепън се явява продължение на планината Малък понор, наричана още Манастирище. Тя разделя Драгоманското и Годечкото корито. През Годечкото тече реката Нишава, а Драгоманското предстатвяла два грамадни въртопа сп диаметър по около 7 км. Първият започва от с. Раниславци, а вторият от с. Раяновци и завършва с Драгоманското блато. Почвата и на двете корита е много плодородна, но на Драгоманското повече, защото е по-ниско и топло. Връзката между тях е превалът Илиевски кръст. Тук превалите носят хриистиянски мена. Два превала от Годечкото корито са с имена Прекръсте и Разкръсте.

    От южната страна Чепън е доста обезлесена с изключение на китки дъбови гори, които са прекрасни. От северната горите са доста запазени. Чепън е част от Балкана, същото важи и за успоредните на него планини – от север – началото на Видлич и от юг – планината Въртоп, която е краят на Малата планина.

   Неизвестно по какви причини този полупланински район е бил предпочетен от ранните християни да построят тук манастири, някои от които много големи. Любимият ми манастир тук е под с. Шума. В с. Гинци е била и работилницата за каменните кръстове, където са изработени хиляди уникални екземпляри от тях. Има близки като стил, но два еднакви – не!

   Няма да описвам Чепън планина в този постинг, защото съм сторил това в предишините. Погледната от далеч – от Понора, от Западните покрайнини - някои я бъркат с Комовете, макар те да са два пъти по-високи. Защото като контур тези планини имат нещо общо.

   Чепън е била доста населена, като навсякъде по нея има селца, вече останки от тях. Те са при карстовите извори, а животните са били извеждани в ранна пролет в планината, докато в нея още има вода. След това ливадите са били ползвани за добив на сено. Днес селата в Чепън опустяват, защото тук държава няма. Годечките ромове вече не се споменават като битови престъпници, а като битови терористи. Напомням, че първите ромбароци в Костинброд възникнаха след кражбата на съоръженията на помпените станции от въртопите при Раниславци и Драгоман след 1989 г.

    Този район е с минало. Годеч е бил търговски център на огромен полупланински район, включващ голяма част от Крайната в Западните покрайнини по долната на река Височица, селата в Годечкото корито, тези в Драгоманското корито, та дори и Гинци, което е било голямо и заможно село с промишленост – правили са кръстове -  и животновъдство. Трябва да се отвори веднага ГКПП при с. Смолча, за да могат тамошните българи, откъснати от България по Ньоския договор след 1918 г. да продават тук стоките си, защото в Сърбия пазар за тях няма. Лошото е, че у нас приоритетите са други: Дялан Пеевски, Човекопрасето, кои да турнат на пост, даващ вазможност на неговата партия повече да краде...

    Разтърсващо бе за мен днешното ми посещение в Чепън и ще напиша постинг веднага, въпреки че чакат още десетки и много стотици /направо хиляди!/ снимки. Един от символите на Чепън, Илеивският ктръст, е натрошен от ромове, работници към бизнесмен-иманяр, наел ги да копаят във и около манастира Свети Илия. Ето какво е станало преди две години:

   Бизнесменът /б. м. иманярът/ довел на седловината Илиевски кръст ромове работници, маскирани като работници към Горското, които да копаят където им каже човеко с металотърсача. Докарал им и фургон.  „Разкопки” има в църквата, около нея но и под Илиевския кръст. Той е изваден от мястото му, макар да е огромен, възможно е да го вадил малък кран, изкачил се от към Годеч, защото от към Мало Малово, които ми разказаха за унищожаването на кръста преди 2 години не са видяли такава машина.  Копано е под мястото му, но има нещо загадъчно при унищожаването му. Кръстът е положен да лежи според мен цял, натрошен е после, като парчетата му са на мястото си както при пъзел, липсва само част от едното рамо на кръста. Натрошаването е във степен, която не разрешава късовете да се залепят с теракол, цимент или нещо друго. За това пречи и голямото му тегло. Кръстът е фин, с каменорезби, сега е унищожен. Тук при кръста е бил фургонът, където са спали ромовете. Моята версия е, че кръстът е бил прегазен от фургона поради невнимание или нарочно, за да се натроши така. Ако бе ползван чук ефектът щеше да е друг. Нищо чудно това да е било занимавка, игра  на приматите, търсили имане за бизнесмена. Напомням за строшаването на кръста на моя оброк. Там ромове, неуспяли да отраднат коне си бяха отмъстили със строшаването на моя кръст и с преместването на стария голям и здрав оброчен кърст в една дълбока локва на пътя, за да го прегазят камионите с дърва. И да го натрошат.

     Вторият символ на Чепън – Петровският кръст – си е на мястото. Той е доста по-груб и тежък от Илиевския, макар да не е по-висок. Едва ли ромовете ще се абят да го вадят и тогава да го строшат. Не дай Боже да ги доведе някой бизнесмен и при него!

    Различна е ролята на двата кръста. Илиевският е бил на превал, където хората са минавали покрай него, сваляли са шапка, молили са се и кръстили при преминавеното от едното корито в другото. На 500 м. под него на север има манастир „Свети Илия”, днес изоставен, ограбен и почти разрушен. Петровскят кръст е на най-високият връх на Чепън, наречен на неговото име. Там на Петровден се събират хора и празнуват. Лошото е, че до този кръст има път от седловината Прекръсте, а това означава, че и той е застрашен от приматите в България, в чиито ген е заложено да крадат, да унищожават и поругават всичко сътворено от хората, в това число и културното ни наследство.

   Ще поместя снимки от планината:

  

 


image

                    Едно цвета от Чепън на тези, които отворят постинга ми:

image



image



image

                                                           Шега на карста

image

                                                                     Чепън

image

                                                      Почти пустинно цвете

image

                                                                         Чепън

image

                     Строшеният от годечките ромове Илиевски кръст.

image

               Кръстът е бил изваден за да се претърси под него за злато.

image

                                                  Липсващата част от ктръста

image

                              Чешмата на манастира "Свети Илия"

image

                                                     Останка от манастирски зид

image

                                                           Манастирската църква

image

                       Кръстът в двора на манастира

image

                      Кръстът в двора на манастира

image

                                      Строшен древен кръст в манастира

image

                              Част от стенописа на манастирската църква

image

                                         Абсидата на манастирската църква

image

                                      Останки от манастирската църква

image

                                                                                Чепън

image
 
                                                                       Чепън

image

                                                                         ?

image

                                                                Пустинно цвете

image

            Тази гъба не се нуждае от дъжд. Иска слънце и много топлина.

image

                                                        Поилка за орли

image

                                                                 Гръмотрън

image

                                                Останки от римски път

image

                                                                         Въртоп

image

                                       Петровският кръст

image

                                                      Оброкът "Петровски кръст"

image

                     Трасе от римски път. Останали са само голите скали.

image

      Трасе на римски път от Драгоман за билото на Чепън

image 
 
                           Авторът на постинга?



Гласувай:
11
0



1. kasnaprolet9999 - Чудесни снимки пак си направил
18.07.2013 10:19
Само че на снимката, над надписа за гръмотръна е билката решетка, за която вече съм правила постинг, хапва се корена й в пресно състояние за мъжка потентност и др. неща. Виж тук:
Решетка-магическа билка, варди от зло и носи всякаква благодат
http://kasnaprolet9999.blog.bg/recepti/2011/02/17/reshetka-magicheska-bilka-vardi-ot-zlo-i-nosi-vsiakakva-blag.688085#last_comment

И онова там не е пустинно цвете, има го и на други места в България. То е от сем. Дебелец и се нарича Хойфелиев нежит, някои го отглеждат като декоративно цвете в градините си. Поздрави!!
цитирай
2. kasnaprolet9999 - Можеш да видиш тук много братовчеди ...
18.07.2013 11:13
Можеш да видиш тук много братовчеди на твоето "пустинно цвете"
http://vasasi.extra.hu/kovirozsak.htm

Поздрави!!
цитирай
3. demograph - Иди и вземи строшения кръст
18.07.2013 18:51
Обкови го в дървен ковчег и го съхрани. Като го прибереш ми се обади.Цена нямат походите ти. Поздрав.
цитирай
4. planinitenabulgaria - Не става!
18.07.2013 19:02
demograph написа:
Обкови го в дървен ковчег и го съхрани. Като го прибереш ми се обади.Цена нямат походите ти. Поздрав.


Не мога да нося 500 кг. Това може да стори някой с джип, като се изкачи от с. Мало Малово до седловината Илиевски кръст. Парчетата обаче ще трябва да се номерират. Другият път от към Годеч е по-лош. Идеята е отлична, дано някой точно така да постъпи. Разтърсих се за липсващото парче от кръста, но не го намерих, защото бързах. Мисля, че е там някъде.
Имам други страхове обаче - да не почне някакъв бизнес с тези кръстове и мутрите да ги отнесат по чужбина....
цитирай
5. planinitenabulgaria - Така е, бъркам имената на цветята.
18.07.2013 19:08
kasnaprolet9999 написа:
Само че на снимката, над надписа за гръмотръна е билката решетка, за която вече съм правила постинг, хапва се корена й в пресно състояние за мъжка потентност и др. неща. Виж тук:
Решетка-магическа билка, варди от зло и носи всякаква благодат
http://kasnaprolet9999.blog.bg/recepti/2011/02/17/reshetka-magicheska-bilka-vardi-ot-zlo-i-nosi-vsiakakva-blag.688085#last_comment

И онова там не е пустинно цвете, има го и на други места в България. То е от сем. Дебелец и се нарича Хойфелиев нежит, някои го отглеждат като декоративно цвете в градините си. Поздрави!!


Ако с мен идва някоя билкарка с гросмайсторски познания по цветята и билките, ще ги надписвам като хората. Но не е съмсем лесно да бъде някой/я/ с мен - вчера преодолях цялото било на Чепън, изминавайки за 8 - 9 часа над 30 км. като преодолях и денивелация от около 1500 м. Изпуснах и влака от Драгоман.
цитирай
6. kasnaprolet9999 - Като се пенсионирам и стана своб...
19.07.2013 22:23
Като се пенсионирам и стана свободен човек, може и да се реша. Това с влака обаче едва ли ще се промени та си помисли:)))
цитирай
7. planinitenabulgaria - Човек като се пенсионира става по-зает от преди!!!
20.07.2013 20:57
kasnaprolet9999 написа:
Като се пенсионирам и стана свободен човек, може и да се реша. Това с влака обаче едва ли ще се промени та си помисли:)))


А пък аз сстанах свободен не след пенсионирането си, а още от 9. ІХ.44. После ме освободиха още веднаж, но пак им не повярвах...
цитирай
8. peter77 - pozdrawi za hubawia posting
22.07.2013 21:05
mnogo e tagno,che se sluchwat takiwa zolumi w nashite sweti planini ot bezumni i negramotni hora. Tazi planina e sweshtena, tia ni e wrazka s kosmosa kato Rila. Towa e edna ot malkoto planini s trite krasta, za koiato gowori sv. Lawrentii. Triabwa da ia pazim i poddargame. Kolkoto do krasta naistina e hubawo da se sabere i sahrani i ako moge da se wazstanowi. Towa, koeto ne znaiat zlostornizite, e 4e dori da e zapustial tozi manastir, tai kato e osweten, to toi si ima newidim za nas stopanin. Toi niama da ostawi towa skwerno delo neowazmezdeno. Pomnete swetite mesta si imat newidima, naznachena ot nebeto ohrana. Mnogo se radwam, 4e imame obshta libow kam Chepan planina. Dano niakoi den se widim i razhodim zaedno po tazi sweshtena i mnogo krasiwa planina.
Pozdrawi
Peter
цитирай
9. kasnaprolet9999 - В една група от фейса бъка от бота...
16.01.2016 14:00
В една група от фейса бъка от ботаници и там ми казаха, че твоето пустинно цвете на първата снимка е Дебелед от вида Sempervivum marmoreum, макар че е възможно да е и Sempervivum erythraeum. Питането ми е, двете снимки, където си писал, че е пустинно цвето в близост ли растяха, или са били на различни места. На втрата ти снимка е само листна розетка без цветове и е доста трудно да се определи, дали е Дебелец или Нежит. Понеже мисля да пиша за лечебните свойства на дебелеца е важно да ми отговориш, ако си спомняш.

цитирай
10. planinitenabulgaria - Госпожо Пролет,
16.01.2016 21:12
kasnaprolet9999 написа:
В една група от фейса бъка от ботаници и там ми казаха, че твоето пустинно цвете на първата снимка е Дебелед от вида Sempervivum marmoreum, макар че е възможно да е и Sempervivum erythraeum. Питането ми е, двете снимки, където си писал, че е пустинно цвето в близост ли растяха, или са били на различни места. На втрата ти снимка е само листна розетка без цветове и е доста трудно да се определи, дали е Дебелец или Нежит. Понеже мисля да пиша за лечебните свойства на дебелеца е важно да ми отговориш, ако си спомняш.



Цветенцето, което стърчи, расте на доста по-ниско място и в почва. Другото цвете расте по карстовите скали, намирайки цепнатина в тях, за да си осигурява вода. То расте на самото било на планината сред скалите. Имам много силна зрителна памет и рпомня всичко.
На най-фърст билкарките пожелавам разходка през пролетта когато се топи снега от долината на р. Ябланица към Мургаш, да видите красиви кокичета. А да видите тези полупустинни растения трябва да Ви откара някий с кола до с. Прекръсте, да се качите на вр. Петровски кръст и все по билото да достигнето до с. Бучин проход. Други подобни цветета растат по Манастирище, защото тя е подобна на Чепън по природа, но е малко по-водна. За цветята се тръгва от с. Завидоци. И още такива цветета има по планината Три уши между Сливница и Драгоман и по планината Въртоп. За Въртоп се слиза от автобуса на спирка "Село Понор" и по билото на Въртопа се достига до Драгоман.
Понеже блогът Ти е много популярен, ползвам го за реклама:
Написах постинг за величието в миналото на Кюстендилско със заглавие "Кюстендилски записки".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6858465
Постинги: 2927
Коментари: 7569
Гласове: 14656
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031