Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.07.2013 00:00 - ПОРУГАНИЯТ ОБРОК
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3620 Коментари: 3 Гласове:
12

Последна промяна: 01.07.2013 18:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   

                                                ПОРУГАНИЯТ  ОБРОК

 

     В туристическите ми постинги често присъства темата оброк. Пояснявам, че това е място, избрано от хората, живущи в планината за богослужения, защото те са малко, разпръснати по махалите и бедни, за да си построят църква. Оброкът носи името на някой светец, но може да бъде „Света Троица”, „Успение на Св. Богородица” и др. На деня на избрания светец хората се събират на оброка и там се провежда богослужение. От съседно село, град или манастир бива канен свещеник, който води службата. С намаляването на броя на хората, останали да живеят по планините, тези традиции вече са съхранени само по местата, където все още пребивават достатъчно хора. Специално подчертавам, че тези традиции стриктно се спазват от българите в Западните покрайнини, където на определени дати всеки месец в селските църкви, на оброците или на гробищата, ако оброк към селото няма, те се събират на богослужение. Ако богослужението е било на селските гробища, след службата те застават до гробовете на наскоро починалите си роднини, показвайки по този начин уважението си към паметта им. След това си раздават едни на други каквото са приготвили в дома си. Мъжете вадят и по бутилка ракия от тяхната. Мисля, че тези служби в Крайните се провеждат всяка първа събота на месеца. Ако видя някъде хора, събрани на оброк или на гробище, знам че при следващото населено място отново ще има събрани за богослужение хора. Това свързва хората, те си спомнят за предците, не забравят рода си, прощават си, тръгват си към домовете с добри чувства.

     Друго значение, което имат оброците е да бъдат убедени на това място лошите хора или борещите се с някакъв свой порок, напр. пиянство, да се променят. Заричането пред кръста и пред събралите се хора от селото да се промени човек, да стане добър или нормален се е наричало даване на оброк. Дадената от него дума пред хората от селото и до кръста да скъса с порока се считало, че ще бъде сериозно препятствие за последващите му деяния.

    Тези оброци са били осветени от църквата. Те са просъществували с векове, стоят до днес. Местата им са избирани до населените мяста, но в най-красивата част на природата. Почитта към тези оброци, тяхното опазване, залагани от поколение на поколение в гена на хората е причината гората около тях да бъде пощадена от сеч. Така те приличат на китка и се различават от далеч, което е довело до промяна на наименованието им: напр. оброкът на с. Редина не се нарича от хората на името на светеца, което е написано на каменния кръст, а бива наричан Рединската китка. Дъбовата гора навсякъде около оброка е изсечена и подменена с борова, но огромните дъбове около кръста са непокътнати. Някои от тях от старост са изсъхнали, умрели са прави на много стотици години.

   Оброци има на много места по планините в Западна България, но най-много  те са по Балкана от вр. Мургаш до вр. Ком, по Софийската планина – Голема и Мала, по Понора, по Видлич. Най-често срещани са те обаче по източната страна Искърския пролом. Рекордьор по брой на оброчищата вероятно е околността на с. Бов. Аз знам там 14 оброка, но съм чувал и за още. Не по-малко са и оброчищата по други места, напр по долината на р. Искрецка и не само там. Вазов в стихотворенито си „Каменният кръст” описва срещата си с човек, който преминава с мотика за нивата си покрай кръста. Той сваля калпак, кръсти се и пак подема нагоре с мотиката. Годината е 1899. Вазов е отседнал в Черепишкия манастир, а кръстът е под връх Погледец.

     Кръстовете по оброчищата са много различни, като почти всимките са правени на място, от /бих казал/ любители. Те са груби, несиметрични, което зависи от камъка, който е послужил за изработка на кръста. Камъкът е от местна скала. А скалите на места са червени, други – жълти, трети са тип пясъчник, има и гранитни и такива, чиито скали са ми непознати.

    Почитащите  Бог в по-висока степен са правели сами каменни кръстове или ако са имали възможност са ги поръчвали да бъдат направени другаде и после докарани с волските /товарните/ им каруци до махалата им в планината. Тези кръстове не са били освещавани, за да могат да служат за оброчища, но въпреки това пред тях са се молели местни хора, живеещи в бизост до местата, където те са бил поставени. Мястото за тези кръстове не е било подбирано по красота, подобно на оброчните. Те са били поставяни покрай пътища, които се ползват често, до чешми, в близост до имота на този, който ги е направил или поръчал, но винаги под голямо дърво – дъб, бук или в редки случаи – грамадна круша. Тези кръстове надвишават по брой оброчните и се различават от тях. На оброчните от предната страна е написано /гравирано/ името на светията с външни или вътрешни букви, докато на кръстовете, поставени по желание на определени хора в горния участък на предната страна има гравиран в камъка не голям кръст, а от задната страна е написана годината на поставянето му. На свободното поле под издълбания на предната им страна кръст са били издълбавани имената на починалите хора от рода, който е изработил или поръчал кръста.

   Много голям брой кръстове има и по гробищата на някои от селата в планината Манастирище. Там за всеки починал е поръчван нов кръст, ккойто е с надпис на починалия, като предишните са премествани в краката на последия погребан. Майсторите са били различни, но технологиите и модата в течение на годините /вековете!/ са се ппомняли и всеки кръст е архитектурен шедьовър. Няма два еднакви, но може да се определи майсторът на един тип кръстове.

   Най-сложните като изработка кръстове са поставени на предполагаеми места на унищожени древни манастири. Те са изработени от майстори каменорезбари и си били поръчвани от местната селска управа, имаща възможност да заплати разходите за него – сложна изработка, но и транспорт. Те са и много големи, като големината им е била съобразена с возможностите да бъдат превозени с товарните волски каруци по стръмните планински пътища, накои теглени от двоен впряг. Почти всичките са изработени от скален материал пясъчник и по него има всякакви фигури и цветя, дори по 4 малтийски кръста. Други са с фигура, изобразяваща букет от цветя. Има обаче и такива от гранит, където украсата е доста по-скромна за сметка на надписите.

   Планината Чепън, подобно на Манастирище също е била предпочитана за място за религиозна изява след Христа и поради това имената на върхове и местности са свързани с тази дейност: връх Петровски кръст, връх Илиевски кръст, седловина Прекръсте, седловина Разкръсте. Много манастири има там, включително и един скален, а във всяко село има оброчен кръст на мегдана му. В някои – по два.

   Доста сложни по изработка каменни кръстове са тези до църквите в действащите манастири по Годечко. Давам за пример тези в двора на Шумския манастир. Те са с брадавици, започващи от една и достигащи до пет на рамената им. Най-големият кръст е свързан с манастира, по-дребните, но не по-малко сложни като каменорезба и красота са поставени на гробовете на починали монаси.

   Освен тези кръстове тук, по Софийско, доста различни има и из страната. В село Макоцево има кръстове, по формата на които се съди, че са от времето на император Юстиниан и че са най-старите в България.

    Тази тема е много дълга. Тя е една от моите хобита, а хобитата ми за мен са сериозно занимание. Ще я затвора с това, че изработката на каменни кръстове и бил доста сериозен поминък за хората от с. Гинци и Бракьовци, където са изработени най-красивите кръстове. Съдейки по годините, написани на задната стена на кръстовете, последните от тях са направени към 1950 г.

   Би било разумно да се направи музей в с. Гинци, в който да бъдат изложени образци от това археологическо богатство. Тази дейност трябва да се съгласува с БПЦ. Изразявал съм опасенията си, изразявам ги и сега: възможно е да се развърти „бизнес” с тези археологически предмети и те да изчезнат от България както иконите от много църкви, които заминаха за чужбина или камбаните им, които отидоха в скпаропунктовете за цветни метали, откраднати и нарязани от ромовете. Напомням за историята с паметника на Владимир Димитров-Майстора, намерен нарязан в къща на кюстендилски ром. Той не може да стори това сам, но обвинението бе само срещу него, което едва ли е случайно. После делото делото срещу него бе прекратено. Защото направиха нов паметник по запазеното гипсово копие?

    Темата за оброчищата и кръстовете винаги ме е вълнувала, като началото бе срещата ми през 1979 г. с оброчището над Лескова махала. Грабна ме този кръст, който бе леко наведен. Намислих да се върна когато мога и да го изправя и сторих това. В следващите години, когато разбрах, че има и стотици неосветени оброчища, където са поставяни кръстове от обикновени хора, реших и аз да сторя нещо подобно, макар да не живея в някое село там - планината обичам не по-малко от живущите в нея, вярващ съм. Чувствам се една частица от планината, жива, в движение, но няма да е все така. Прииска ми се и аз да направя нещо, което да остане след мен, както са сторили Данговците от с. Бов, Спасовците от с. Завидовци и много други. Идеята придобиваше за мен нови измерения. Трябваше да намеря място, което да усещам като силно. Много бързо го намерих – вр. Увеса, най-високият /1450 м./ и обгледен връх между Мургаш и Чукава, гол като пушка, истински наблюдателен пункт за поне 10000 кв. А в горичката под него има  останки от разрушен древен манастир. Намислих и името на кой светия да гравирам на кръста - на Свети Иван Рилский Чудотворец. Спрях се на него, защото него съм избрал за свой светец и защото половината оброчища по Шопско са на имената на Свети Николай и на Свети Георги. А Св. Иван Рилски е популярен на юг от Кюстендил. Но да има само кръст ми се струваше недостатъчно, замислих и метален минипараклис до него, който да може да влезе през задната врата в служебния лекотоварен джип, който тогава карах, АRO. Така вместо само неосветен кръст, мястото щеше да стане оброк. Нищо, че няма да бъде осветен.

    От идеи преминах към дела, които до завършването на програмата, която после разширих, не ми даваха спокойствие. Всички възможности да се справя с това дело бяха налице. Ще посоча само това, че съм и строител с много голям опит. Положението в работата ми бе такова, че имах дела с директорите на доста големи заводи тогава и добро име пред тях. Един от заводите – Завод за монументално изкуство /ЗМИ/ – бе с директор, който можеше да помогне - скулптурът Александър Хайтов. Другият завод – ЗУМК – бе с директор Виктор Додов, коато също можеше да помогне. И двата директора като интелект бяха на високо ниво.

     За материал за кръста търсех подходящ къс сред отрязаните от скалите в ЗМИ след ползването им, но все не намирах, докато веднаж пред мен докараха и разтовариха точно каквото ми трябваше. От една скала с форма на купа сено бяха отрязали част, за да се оформи наклонено поле за надпис.  Отрязъкът от скалата бе просто един неизрязан кръст, съвсем лесно щеше да се оформи на машините. Веднага го прибрахме и аз го разчертах с флумастер. Сашко /Хайтов/ обаче го дооформи и го направи още по-красив. Скалата бе подобна на гранит, но много светъл и по дребнозърнест. Мястото на рязането бе като полирано.

     Кръстът стана - хората го изрязоха на машината с диаментените въжета, направихме му надпис. Така хубав никога не съм очаквал, че ще стане. Рамената му, излизайки нагоре и в страни се разширяваха в периферията. Получи се обаче едно слабо сечение където рамената се събират, поради което кръстът трябваше да се транспортира много внимателно, върху мека подложка.

    Дойде ред на минипараклиса от метал. Направих му чертеж, на всеки детайл – скица, после го изработих от картон в мащаб, за да видя съразмерен ли е. Понеже нямаше предвидении прозорци, предвидих отвори за да изтича водата от дъжда, ако поподне вътре в него за да не корозира. За да се спечели височина, когато се превозва в джипа предвидих краката му, които ще се бетонират в земята, да бъдат разглобяеми. В ЗУМК изработиха детайлите и ги завариха според изискването ми, стана страхотно! Дойде време за монтажа на кръста и параклиса, вече трябваха материали и инструменти за това. За да бъде изправен кръста и бетониран параклиса бяха необходими 4 помощника, защото кръстът бе към 200 кг. Направих специална трамбовка, осигурих инструменти, съд за бъркане на бетон, туби с вода и всичко, което щеше да бъде потребно, но и екип. Товарът не можеше да бъде повече от тон, и това спазих. Кръстът пътуваше на плоската си страна върху одеала, за да не се получи наппрежение в слабия участък в центъра му. В пълна нелегалност, съобразена с отсъствието на определени хора от ръководителите ми през този ден от работата ми натоварихме всичко и заминахме. Справихме се много бързо. Проблем бе да се изкатери джипът по лошия път и ливадите, но това стана леко поради сушата по това време. Изкопахме дупка за кръста, нивелиирахме го, като спазихме посоката изток – запад, но не го бетонирахме, а само трамбовахме камъните около него. Четирите фуса на параклисчето бетонирахме.  Кръстът не се счупи в слабия участък, издържа изпитаниието. Извадихме и друг късмет – резервната гума се оказа негодна, но пък другите издържаха по лошия път с остри камъни и тръни.

   Комплектът каменен кръст плюс параклис реших да приложа и спрямо оброчниая кръст над Лескова махала. В ЗУМК направиха още един минипараклис, но с доста различна форма – друг акъл ми дойде следващия път. След придобития опит, когато проблем бе да се превози тежкия кръст без да се счупи и след като бе ясно, че пътят е преодолим от джипа, задачата бе доста по-лека. На поляната до китката със стари букови дървета с оброчния кръст между тях сега се кипри и моят метален миниипараклис.

    Не мога да кажа точната година на поставянето кръста, тя като че бе 1995-а. След това редовно ходех натам, водех и туристи мои приятели. Вече по съвсем по друг начин възприемах тази част на планината, като да бях оставил там частица от себе си. Макар кръстът да поставих така, че да се вижда от към с. Осеновлак, а не от преминащите туристи по прехода Ком-Емине, този оброк стана доста известен и в параклисчето хората, останали там да живеят палеха свещи. Те ме познаваха, защото тук тогава идвах често, правех им услуги с джипа, напр. карах им сол и брашно за животните и те ме свързваха с този оброк – кръст плюс минипараклис. Веднаж на две-три години минавахме със съпругата ми за да подновя боята на праклисчетата, ако имаше нужда. За някои от познатите ми това мое деяние бе глупаво,  но аз се гордеех с него и незнайно защо с този оброк, който наричах моят, аз се чувствах по-богат. Една идея, дошла ми по време на пътуванията по планините, аз успях да осъществя.

    Годините минаваха, интересите ми са насочиха на другаде – светилищата по Източни Родопи, планините в Западните покрайниини. Тук започнах да идвам рядко. Но грозна сцена на Лъвов мост съвсем наскоро с невръстни ромове ми внуши тревожната мисъл, че с оброкът ми се е случило нещо лошо. Ето какво стана на Лъвов мост пред сградата на циганите с Пийпшоуто, зад която има циганско гето:

    Малки циганета се возят с асансьора на метрото и удрят с ръце и предмети по шахтата му от декоративен поликарбонат отвън така, че има опастност да счупят плоскостите. Играят си. Ако се изкачват хора с асансьора, те отново чукат, за да ги стреснат и когато се отворят вратите, изкрещяват срещу тях както павианите в зоологическата градина. Дядовци, които ядяха банички се възмутиха и отидоха да ги пъдят от асансьора, но циганетата се държаха агресивно срещу тези стари хора, обиждаха ги, псуваха ги, не се махаха. Възмутиха се и други хора и прогониха приматчетата. За да си отмъстят обаче те, че развалиха забавлението им, едно от тях с чук разби единия от ъглите на основата на шахтата, която е покрита с полирани гранитни почки. От удара с доста големия му чук се отчупиха ъглите на двете съединяващи се под ъгъл плочки. Декоративната част на шахтата вече бе загрозена, осквернена, едва ли ще бъде поправена някога. В този момент през главата ми мина мисълта: Ако такива примати с чук попаднат напр. при кръста на моя оброк, ще го потрошат -  той има слабо място в центъра си както мюсюлманските паметници в областта на врата. А дали не са сторили това вече? Тази мисъл не ме остави.

   На следващия ден от пътувах за оброка ми доста разтревожен. Тревогата не ми разреши да се порадвам на красотата на природата от с. Огоя до вр. Увеса. А тя е велика – реки, скали, вековни букови гори, прекрасни гънки с извори, където са били махалите на завет, достигащи до 1400 м. н. в, неповторимо красивите ливади на Лесков дол по централното било на Балкана. Стигнах почти до върха, но оброкът е на място, което се вижда само ако върхът се изкачи. Напрежението у мен расте, тревогата – също, ще гръмна от напрежение. Недостигнал още до него, сетивата ми подсказаха, че там е сторено нещо лошо. Достигнах мястото, от където се вижда кръста - него го няма! Изкачих се още малко и видях част от кръста – само основата му – опряна на абсидата на паракрисчето. В първия момент не забелязах, че и параклисчето е осквернено. Дупка в предната чааст на покрива му показваше, че е изтръгнат металният му кръст с част от покрива му.

   Потърсих рамената на каменния кръст с надежда да могат да се залепят с каменарските лепила, но намериих само парчета от тях. Те бяха натрошени с чук и разхвърляни наоколо. Една история с каменните паметници по мюсюлмаанските гробища, които бяха потрошени от бригадите с чуковете на ДС се повтори 24 годи по-късно - сега осквернен бе моят оброк...От примати!

   Сам себе си запитах, какви ли са били мотивите на сторилият това и кой ще да е бил той? Не може това да бъде разумно същиство, мисля си аз. Не са сторили това и скрападжии, защото те можеха с кирка и лост да изтръгнат от земята параклисчето, да му откъртят краката с бетона и да го отнесат в скрапопункт наблизо, доста килограми тежи. А то си стоеше тук само осквернено. Не беше откраднато.

    Намерих охраниител от Ловното стопанство – Чукава, където след като избиха едрия дивеч, сега гледат коне за износ. Обясни човекът какво е станало. Блуждаещи ромове от Литаково дошли тук уж да търсят скрап, но в действителност с намерение да крадат коне и бодигардовете ги прогонили далеч от стопанството. Ромовете отстъпили към върха, където е оброкът ми и нощували там. На другия ден разкопали и изрязали неоткрадната част от металните стълбове за неосъществения електропровод и си отишли. Като отмъщение обаче, че бодигардовете са предотвратили кражбата на коне, те си отмъстили, потрошавайки моя оброк, а на осветения оброк, отдалечен на 2 км. от тук извадили кръста и го хвърлили на пътя в една локва за да не се вижда и да бъде счупен от някой тежък камион, превозващ дърва. Хората обаче видяли и извадили кръста от локвата, върнали го на мястото му и го бетонирали, за да не може да се вади повече. Но пък може да се строши с чук, макар да е трудна работа. Отишли  хората и на другия оброк, моя, ако е сторена пакост да я оправят. Но там нещата били непоправими. Изправили и опряли само останката от кръста на абсидата на параклисчето. Както го намерих…

   Замислих се да поправя ли стореното. Нито имам възможностите вече, които имах някога, нито силите. А и да го сторя, нищо няма да е същото. Разкошният кръст, който имаше кръгъл овал няма да е същият. Нямам и гаранцията, че отново няма да дойдат тук примати. Стореното е непоправимо. За секунди приматите са унижощили това, което аз замислих и преодолявайки различни трудности изпълних. Строшеният кръст, параклисчето с дупката на покрива поради изтръгнатия от него меткален кръст – това е картина, която не мога да понеса още веднаж. Отнета ми бе една една моя радост,бих казал и гордост, която ме възвисяваше, която ме привличаше в този силен за мен регион на Балкана, която ме сродяваше с него. Сега е различно. Никога повече няма да отида на вр. Увеса, защото не мога да преживея това поругаване отново. Делото ми на културния човек, който се опитва да твори според възможностите си, да остави нещо след себе си, бе унищожено от примати. Целта на това пъклено дело е за тях гордост каквато за мен е съграждането на параклиса. Аз се радвам на това, че сътворих нещо, докато в техния ген е заложено унищожението на сътвореното, на лъжата и кражбата, на липсата на разум и морал, на умението им да паразититират към гостоприемника, към който са се прикрепили и да източват все повече от жизнените му сили.  

   На хиляди хора, предимно от Северна България, но не само там, имотите бяха поругани по подобен начин от ромовете. Вероятно същото са изживяли и те. При тези хора грабежът е бил фатален, защото те е трябвало да напуснат разрушените си имоти след извличането на скрапот тях. Битовият терор ги е прогонил от домовете им, принудил ги е да търсят друг начин на живот по градовете, обречени на бедност. При мен бе различно – това бе ограбване на духовността ми, бе ми отнето нещо много скъпо. Ромът е извършил акт, който не му носи дивиденти – да се сдобие с боклук за храна, за коптора му или за скрапопункт. Ограбена бе само вярата ми, че България ще се оправи, че ще тръгне по нормален път, че хората ще предпочитат да живеят тук, а не да я напускат.

   Химера са били тези мои мисли. Как да стане това след като сътвореното от нас в тази държава зависи от приматите в нея? Каквото се случи в Северна България, каквото се случи и на други места като резултат от ромпрестъпността, каквото се случи и с моя оброк, това ще се случи навсякъде, в цялата страна, когато вълната на злото премине през нея. Защо ли държавниците ни не предпприемат нищо? Този грабеж, превърнал се в начин на на препитание на ромовете ще затрие цялата ни страна! Не през 2050 г, както са прогнозите, а съвсем скоро.

    На нашето място идват българите на бъдещето, а за българите на миналото, към които принадлежа и аз и място за оброк вече нема да се намери. Всичко ще се поругае, оскверни...

 

  

     

  



image

Останките от оброка ми след поругаването му от литаковските ромове. Тук им казват 
разбойници литаковчета. Не им е стигнало Ботевградсото поле, тук са дошли да рушат...

image

Надписът на кръста е останал непочупен от литаковските ромове. Поради това хората са изправили оостатъка от кръста до минипараклиса, да се знае името му.

image

Кръстът на минипараклиса е изтръгнат с част от конструкцията на тавана. Това не може да бъде сторено с голи ръце, ползвани са инструменти за строшаване /на врати, решетки, брави и др./. Раазбойниците са били тук с такъмите си ила са правили тренировки ако попаднат на врата  илипрозорец на имот, набелязан за грабеж.

image

Оброкът, който наппавих на вр. Увеса преди да бъде осквернен тази година.

image

                   Минипараклисът от оброка ми преди осверняването му.

image

Кръстът от моя оброк. Които го строшиха - проклети да са!

image

Кръстът от оброка над Лескова махала. Бетониран е за да не го изваждат ромове.

image

Моят метален минипараклис до древният оброк над Лескова махала. Пиян ловец го повреди с джипа си през зимата, но го поправихме. Предният му ляв крак остана крив.

image

          Появил се е нов кръст, побит на мястото на откраднат над с. Буковец.

image

                       Параклисът на моето вилно място, построен е от мен. 






Гласувай:
12
0



1. sande - Коста Иванов, ти си свят човек!
01.07.2013 15:31
Гордея се, че има такива хора в България.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Това ми е заложено в чипа! Не мога да избягам от себе си.
01.07.2013 18:49
sande написа:
Гордея се, че има такива хора в България.


Но съм скромен и затова не ме хвалете! Защото ще се променя, ще спра да ходя из България и ще го ударя на бира и чалготеки.
цитирай
3. tota - Коста,
01.07.2013 22:49
Четох и препрочетох споделеното от теб и долових чувствата, които те владеят и болката, която не те напуща. Трудно може да се побере човек в себе си от стореното. И същевременно виждаш реалността, която води на никъде.
"На нашето място идват българите на бъдещето, а за българите на миналото, към които принадлежа и аз и място за оброк вече нема да се намери. Всичко ще се поругае, оскверни..."

Тъжна картина...

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6963489
Постинги: 2980
Коментари: 7950
Гласове: 14819
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031