Доста разширих този постинг за долината на река Скакля, но тя много интересно. Остана ми да поместя снимки на още няколко скали, по които гнездят египетски лешояди. Докато снимах една скала, наподобяваща човещко лице от скалите хвръкна двойка египетски лешояди, към тях се присъедини и друг. Върху скалите има и едни големи черни орли, но не дават да ги доближиш, а моята фототехника може да приближава само 10 пъти спрямо човешкото око.                              
   Врачанската планина е на два часа път от София с влак. Лошото е, че много влакове от Враца за София ги отмениха, включително и Белия влак от Пловдив до Враца. Хората от Пролома говореха с гордост за него.
     Отмяната на влаковете доведе до нов туристически трафик по врачанския Балкан:
     Качва се рано сутринта бързия влак за Видин, слиза се на Враца, прехвърля се Балкана и се слиза на Пролома, където все още пътническите влакове пътуват. Който може да върви 10 часа - ето една красива дестинация за него
    Ако се пътува с кола е много удобно. Само че тя трябва да се оставя някъде по-в центъра, защото по Враца има много блуждаещи ромове. А си оставил колата си в Медковец, а си останал без кола....

   

   




Табелката указва, че съм на Маршрут №6. Това е пътеката в червено-бяла маркировка от Враца до вр. Околчица. За Втори юни други туристи тръгват от разклона за Паволче и изскокват на Балкана под вр. Вола, а държавните мъже преди да седнат на софрата по случай гибелта на Ботев пътуват по специално направения за тях път от с. Челопек. Но има и други, които посещават вр. Околчица. Те тръгват от Козлодуй...



                          Водопадът Врачанска Скакля



                                             Водопадът Врачанска Скакля











             Тук алпинисти не се катерят, защото скалите са слаби механически.



Част от скалния венец, по който освен че скача водата на водопада Врачанска Скакля, от него извират много вертикални изворчета.



Тук планината е издупчена от разтворените по пътя на водата скали и се счупва.



                                           Вертикален карстов извор



                               Външни сталактони



                                              Римски път



                                             Римски път



Тая кярстова дупка е останала без вода, която да я навлажнява при дъждове...



                               Временни вертикални карстови изворчета



                                           Вертикален карстов извор



Варовикът се е разтворил, но гранитът си стои.
 На границата на варовика и гранита се образува мрамор.



                                                Красота!



Карстова дупка, от която извира вода. По какъв ли подземен път достига тя до тук?



               За притежаващите инвенцияия тук има интересни скални форми...



Тази скала е от отложен от изворната вода. Водата си е
пробила нов път под земята.







           В централен Балкан - пръскало, тук - скакля.







                      Само карстът може да предложи такова нещо!



                       Водопадчетата падат от огромна отцепена от горе скала.



Това, което прилича на глава на крокодил е отложен шуплест варовик. Става за изстъргване на петите на най-фърст дамите, които заприличват на бебешки.



Варовитата вода макар да съдържа "негасена вар" е кристално
чиста, както Софиянски или Андрей Райчев.



Когато водата намалее още може да се отиде при карстовите
извори и дори да им се проникне малко. И да не изтича вода, тя се чува.



















            Неразтворе и разтворен и отложен варовик.



                           Отвор за проникване в него на пещерняци



     Още няколко века и тази скала ще се свлече...Ще изчезнат и водопадите.



А това е част от пътеката. Точно тук срещнах примат, който ще поместя последен.



 Този двуглав звяр следи отскока на водата на Врачанска Скакля. Той трябва да е правилен /думата произлиза от Правец/, за да бъде попскокът красив. Нещо като скала,  директор на водопад.
 


    Един такъв примат срещнах по пътя си. Този, вкаменения обаче е много по-красив. Той е направо захарче с туй, което видях. Попитах го за името му, той обаче си каза само прякора - селска мутра. Виждал съм всякакви мутри, вече 34 години те кръжат около мен, но одат по мутрозаведения, а не по планините. Такава обаче не бях виждал. Селските мутри са известни като феодали.
  Добре, че видях една окаменила се мутра и я снимах, да видят хората какво срещнах.

Чудесни снимки!